Ok. Няма да спорим, всеки има, своята си гледната точка и доводи за да вземе (или не), някакво решение... както казах, подразни ме контретна думичка 
- Публикувана: 12 окт. 2007, 19:38 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2007, 14:57 ч.
Днес съм щастлив(а)/тъжен(а),защото...........
Ok. Няма да спорим, всеки има, своята си гледната точка и доводи за да вземе (или не), някакво решение... както казах, подразни ме контретна думичка
Ok. Няма да спорим, всеки има, своята си гледната точка и доводи за да вземе (или не), някакво решение... както казах, подразни ме контретна думичка
Абе, знам си, ама рекох да се уверя... 
Днес съм тъжна, защото детето е при БНД чак до вторник. Защото изникна непредвиден разход от 200 лв, за което много ме е яд и точно сега не мога да си го позволя. Тъжна съм и защото в понеделник съм ответник по дело, което БНД завежда срещу мен за тормоз над детето - аз съм го заключвала, а майка ми и баща ми го биели; и с искане да го върнат в жилището, от което го изритах лекичко (всъщност той се изнесе- лични и семейни вещи, но с претенции да спи тук 
).
Яд ме е на шефката ми, иде ми да я убия. Срещнах двамата адвокати на БНД, които ме гледаха хищно. Колата ми нещо не е съвсем в ред. Задават се празници, най-любимите ми, а аз ще съм само с приятели, без любим до себе си и с малка финансова възможност. Колежката ми е родила мъртво увредено детенце, въпреки 2та генетични теста, които си е направила .
Абе изобщо пълен набор от депресиращи фактори...
).Яд ме е на шефката ми, иде ми да я убия. Срещнах двамата адвокати на БНД, които ме гледаха хищно. Колата ми нещо не е съвсем в ред. Задават се празници, най-любимите ми, а аз ще съм само с приятели, без любим до себе си и с малка финансова възможност. Колежката ми е родила мъртво увредено детенце, въпреки 2та генетични теста, които си е направила .
Абе изобщо пълен набор от депресиращи фактори...
Каси,Каси и аз си задавам този въпрос ;Животът ли го направи ...
Или аз сама...
Т
.Как го допуснах? ;-и то след първият път,би трябвало да съм поумняла,нали???
Но аз явно никога няма да поумнея!!!!
И на мен ми е тъжно днес за -баща ми ,за дядо ми,за баба(която си отидя тази година),и за още толкова много хора (близки и познати),който никога вече няма да са до мен!!!!
Или аз сама...
Т.Как го допуснах? ;-и то след първият път,би трябвало да съм поумняла,нали???
Но аз явно никога няма да поумнея!!!!
И на мен ми е тъжно днес за -баща ми ,за дядо ми,за баба(която си отидя тази година),и за още толкова много хора (близки и познати),който никога вече няма да са до мен!!!!
Днес бях с Вяра.
Три часа тичахме на слънце и събирахме паднали листа.
Тя - с една огромна усмивка и доволна, че е с мен.
Аз - също.
Толкова беше щастлива, ако можех да го запечатам...
Но разбрах, че докато съм в София през седмицата, тя обикаляла от стая в стая да ме търси и викала мама, мама...сърчицето ми ще се пръсне като си го представя...по целия път насам плаках...Прибрах се в празната, грозна панелка и не ми се прави нищо!
Как можах да го допусна? Как?
Да причиня такова нещо и на нея и на себе си?
Три часа тичахме на слънце и събирахме паднали листа.
Тя - с една огромна усмивка и доволна, че е с мен.
Аз - също.
Толкова беше щастлива, ако можех да го запечатам...
Но разбрах, че докато съм в София през седмицата, тя обикаляла от стая в стая да ме търси и викала мама, мама...сърчицето ми ще се пръсне като си го представя...по целия път насам плаках...Прибрах се в празната, грозна панелка и не ми се прави нищо!
Как можах да го допусна? Как?
Да причиня такова нещо и на нея и на себе си?
Как можах да го допусна? Как?
Да причиня такова нещо и на нея и на себе си?
Да причиня такова нещо и на нея и на себе си?
престани да се измъчваш с тези въпрос!!! ами си повтаряй, че ако НЕ беше допуснала това, нямаше да имаш Вяра!
няма друг начин за спасение от тези мисли, систър! няма!
и на мен днес ми е едно есенно, та ми се реве, чак се развиках на майка ми, която се оказа, че въобще не разбира в какъв филм съм я вкарала моята кукла
ами ми ги говори едни "ние не сме жертви,...бла-бла"колкото и да си въобразявам, че ме разбират околните, всъщност никой друг (освен може би ти и другите като нас) не си задава такива въпроси и не се измъчва от такава вина. не им хрумва (ама те хората не са ми виновни за това
)както и да е - друго исках да ти кажа: ако наистина си решила, че можеш да оцелееш сама с Вяра в София, стягай се и си я прибирай при теб, защото ще откачиш иначе.
аз нещо...засега не мога да си го представя да я завлека в София. Не намирам основателни причини да изтормозвам детето поне докато е мъничко.