Публикувана: 13 окт. 2007, 09:27 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2007, 20:39 ч.

Първите 7 год. са най-важни или за възпитанието в ранна възраст

1 506
23
1

# 15 13 окт. 2007, 22:45 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Естествено, че ако не отстъпва, майката ще побеждава всеки път, това няма да е интересно за детето ...така се зараждат и разни комплекси ...аз бих отстъпвала, но не всеки път ... отвреме- навреме за разнообразие ще побеждавам

Цитат на: german71 в сб, 13 окт 2007, 14:49

Цитат на: санела в сб, 13 окт 2007, 11:49

Мога да кажа за себе си-като малка са правели така,че да печеля,но аз не знаех и много си се радвах.По-късно разбрах,че бебетата ги лъжат/братовчедката/,а аз съм вече "голяма" и играя честно наравно с големите.Бях много горда даже и участвах в умишленото губене от малката.Така че не е фатално ако се смени тактиката,зависи как е поднесено. Peace

абсолютно съгласна съм. децата имат нужда от стимул, от леко побутване. когато придобият самочувствие, мисля, че по- лесно ще понесат и `загубата`.

Това е и моето мнение, вече написано

# 16 15 окт. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 967

Зависи от самите деца. Някой са наистина много амбициозни и истински страдат, когато загубят. Някой започват и да шмекеруват в играта, само и само да спечелят! Процеса е дълъг и еднозначен отговор няма. Особено, когато играта не може да бъде спечелена с умение (както е "война"), то си е чист късмет. И е много обезкуражаващо, да не можеш да направиш нищо, за да спечелиш.
Лично аз съм виждала големи хора играещи белот да се ядосват, крещят, обиждат, защото са загубили - пък и да лъжат- като малки деца са.
При нас ситуацията е следната - през игра правя малки логически грешки, за да дам шанс за спечелване, а после коментирам, какво съм сбъркала и как е трябвало да играя, а през игра давам всичко от себе си да спечеля. Съпруга много мрази да губи и се опитва винаги на всяка цена да спечели. С течение на времето малката иска да играе само с тати, защото е по-голямо предизвикателство, но знае, че може да спечели, ако играе добре. Но не играем с нея на "война", а на "макао", "море", "сантасе"...., там където може да има стратегия за печелене.

# 17 15 окт. 2007, 11:16 ч.

И тук, и там, навред....
Мнения: 755

И Яна много се радва когато побеждава, като всяко друго дете, но когато играем на " не сърди човече", на "черен Петър" или домино, гледам да спазваме правилата на играта. Понякога се сърди когато загуби, но в живота не винаги си победител! Sad

Старая се да й обясня, че това е само игра и трябва да се забавляваме, а не да се сърдим! Simple Smile

# 18 15 окт. 2007, 11:51 ч.

Мнения: 2 309

Аз мисля, че детето трябва да се оставя да побеждава, но не по най-лесния начин. В крайна сметка, когато играе с връстниците си, ще почне и да губи, тъй че няма опасност да се създаде "нереален образ за света". Що се отнася до истеричните кризи на едното споменато дете, не го намирам за толкова страшно, познавам възрастни, които побесняват от спортна злоба, въпорс на характер е това. Спомням си аз като бях малка, все губех на карти /играта "война"имам предвид/, много бързо се научих докато не гледат да пренареждам колодата, така че силните карти все при мен да идват Mr. Green

ето ти изобретателност в първите 7 години. До ден днешен мразя да губя и най-вече на карти много се ядосвам.

# 19 15 окт. 2007, 13:28 ч.

Мнения: 2 467

Трябва да се научи и да губи.

# 20 15 окт. 2007, 13:50 ч.

Мнения: 2 700

Не съм чела отговорите, но на моето дете НИКОГА не му е било отстъпвано. Като се започне от "Не се сърди човече" (то не случайно играта така се казва) и т.н. и се стигне днес до шах. Характерът, особено в частта борбеност, се формира от самото раждане. В началото е имало тръшкане и сълзи, но после нещата си идват на мястото.
В крайна сметка в живота винаги има и черно, и бяло.

# 21 15 окт. 2007, 13:52 ч.

В офиса
Мнения: 4 018

Защо избра такова заглавие за такъв дребен въпрос?

На конкретния въпрос - да, понякога се оставям да ме бие. Понякога се 'заплесвам' и 'бъркам', а после се 'ядосвам' - еййй, как може да съм такава патица да не видя.... И като губя се ядосвам, да види, че не само тя преживява такива емоции. Когато пък падне винаги предлагам реванш. И така докато победи. Иначе как детето ще иска да играе на игра, в която винаги губи.

Единственото ми изискване е да спазва правилата и да игре честно.

# 22 15 окт. 2007, 14:22 ч.

София
Мнения: 1 783

Синът ни също не обича да губи и като види, че играта не се развива в негова полза се опитва да шмекерува. Тогава спирам да играя и се разсърдвам, че ме мами. Смятам, че децата трябва да се учат да спазват правилата, независимо дали играят на "Не се сърди човече" или се намират в житейска ситуация. Това определя очакванията им от другите хора и от ситуациите, в които попадат- не може да се печели винаги, не може да се печели на всяка цена, не може да се печели за сметка на нарушаване на чужд интерес, винаги може да има по-добър от теб в дадена област и никой не е длъжен да ти отстъпва - направи така, че другия път ти да си по- добър.

# 23 15 окт. 2007, 20:39 ч.

Мнения: 2

Цитат на: Тинкърбел в пн, 15 окт 2007, 13:52

ти да не ми четеш мислите newsm78

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: