Моята щерка беше на година и 2 месеца
- Публикувана: 14 окт. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2007, 22:17 ч.
Пробиване на уши
Аз и ги пробих на 11м. и знам че колкото по-рано толкова по-добре иначе като порастнат започватда се страхуват.
Глупости. За мен е издевателство над детето да му се пробиват ушите като бебе. Ами ако не иска да носи обеци като порасне?!
Аз и ги пробих на 11м. и знам че колкото по-рано толкова по-добре иначе като порастнат започватда се страхуват.
Глупости. За мен е издевателство над детето да му се пробиват ушите като бебе. Ами ако не иска да носи обеци като порасне?!
Но пък ако не иска може да ги махне дупките няма да личат
На 4г., по нейно желание. Беше много смешно. Дълго ме молеше, аз мислех, че ще й мине.
Един ден падна на улицата, охлузи си лакета и като си сгъна ръчичката и взе да пищи : "Боли мееее, много ме болииии". И реве, ама яко. Мина половин час, не спира и крещи :"Заведи ме на лекаааар"
Притесних се аз, викам си може да нещо да си е изкълчила ръката, да не е само охлузено.. До нас има болница. Водя я там, моля на регистратурата да ме насочат към съответния кабинет... В това време тя вече не плаче, тръгваме към кабинета, тя се опъва и надава ревлив вик :" Има ли кой в тая болница да ми пробие ушитеееее!" Ей така гледахме с жената от регистратурата Обещах, че ако е добре ръчичката, ще пробием ушите, така и стана ....
Един ден падна на улицата, охлузи си лакета и като си сгъна ръчичката и взе да пищи : "Боли мееее, много ме болииии". И реве, ама яко. Мина половин час, не спира и крещи :"Заведи ме на лекаааар"
Притесних се аз, викам си може да нещо да си е изкълчила ръката, да не е само охлузено.. До нас има болница. Водя я там, моля на регистратурата да ме насочат към съответния кабинет... В това време тя вече не плаче, тръгваме към кабинета, тя се опъва и надава ревлив вик :" Има ли кой в тая болница да ми пробие ушитеееее!" Ей така гледахме с жената от регистратурата Обещах, че ако е добре ръчичката, ще пробием ушите, така и стана .... На 4г., по нейно желание. Беше много смешно. Дълго ме молеше, аз мислех, че ще й мине.
Един ден падна на улицата, охлузи си лакета и като си сгъна ръчичката и взе да пищи : "Боли мееее, много ме болииии". И реве, ама яко. Мина половин час, не спира и крещи :"Заведи ме на лекаааар" Притесних се аз, викам си може да нещо да си е изкълчила ръката, да не е само охлузено.. До нас има болница. Водя я там, моля на регистратурата да ме насочат към съответния кабинет... В това време тя вече не плаче, тръгваме към кабинета, тя се опъва и надава ревлив вик :" Има ли кой в тая болница да ми пробие ушитеееее!" Ей така гледахме с жената от регистратурата Обещах, че ако е добре ръчичката, ще пробием ушите, така и стана ....
Един ден падна на улицата, охлузи си лакета и като си сгъна ръчичката и взе да пищи : "Боли мееее, много ме болииии". И реве, ама яко. Мина половин час, не спира и крещи :"Заведи ме на лекаааар"
Притесних се аз, викам си може да нещо да си е изкълчила ръката, да не е само охлузено.. До нас има болница. Водя я там, моля на регистратурата да ме насочат към съответния кабинет... В това време тя вече не плаче, тръгваме към кабинета, тя се опъва и надава ревлив вик :" Има ли кой в тая болница да ми пробие ушитеееее!" Ей така гледахме с жената от регистратурата Обещах, че ако е добре ръчичката, ще пробием ушите, така и стана .... 
Аз си пробих ушите в 8-ми клас и около 2 години ходех непрекъснато с обеци,но с те4ение на времето реших че не се харесвам с обеци и от около 10 години съм без.Слагам изклучително рядко при специални случаи.Затова предпочитам дъщеря ми сама да реши дали иска да си продупчи ушите.
не си спомням то4но на колко месеца беше (беше отдавна 
) но между 1-я и 3-я месец . казаха ми даже 4е съм закъсняла . при нас уши4ките на моми4енцата се пробиват на 2-та седмица. тогава е наи лесно , децата не пла4ели и не ги боляло . от ли4ен опит мога да кажа 4е нито са се възпалявали , нито са я болели , да не говорим да ги дърпа или нещо такова. беше голям проблем като загубихме едната - рев , къде ми е обицата . в детките градини и у4илищата децата са свикнали с обиците и никои на никого у6ите не дърпа ...моето мнение е колкото по - рано толкова по -добре
) но между 1-я и 3-я месец . казаха ми даже 4е съм закъсняла . при нас уши4ките на моми4енцата се пробиват на 2-та седмица. тогава е наи лесно , децата не пла4ели и не ги боляло . от ли4ен опит мога да кажа 4е нито са се възпалявали , нито са я болели , да не говорим да ги дърпа или нещо такова. беше голям проблем като загубихме едната - рев , къде ми е обицата . в детките градини и у4илищата децата са свикнали с обиците и никои на никого у6ите не дърпа ...моето мнение е колкото по - рано толкова по -добре Хманах й аз номерата, обаче баща си го цака както си иска
, сори за спама
Имаме три чифта обици, все подаръци, но си стоят заключени. Девойката се присеща от време на време, но не настоява толкова, че да се зачудя къде да я водя, че да й продупчат ушите. Все още минават моите номера с обички с клипс или лепенки с картинки на принцеси.
Мисля, че трябва детето да си каже, иска или не обици. Аз самата поисках чааааак в 6 клас, но по-късно спрях да нося, сега слагам само по някакъв повод, когато се правя на жена
Та исках да кажа - на този етап съм твърдо "нье" по отношение на този вид украшение.
Мисля, че трябва детето да си каже, иска или не обици. Аз самата поисках чааааак в 6 клас, но по-късно спрях да нося, сега слагам само по някакъв повод, когато се правя на жена
Та исках да кажа - на този етап съм твърдо "нье" по отношение на този вид украшение.
Аз и ги пробих на 11м. и знам че колкото по-рано толкова по-добре иначе като порастнат започватда се страхуват.
Глупости. За мен е издевателство над детето да му се пробиват ушите като бебе. Ами ако не иска да носи обеци като порасне?!