Не му липсвам и ми е мъчно

  • 1 834
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Вики го гледат две баби и една прабаба - никога не ми е плакал, като го оставям и не ми се е радвал, като ме види след това  Naughty Не го приемам тежко, защото имам една приятелка : нейното дете ( на година), само докато я види, че отива нанякъде и почва да пищи  Tired Една пералня не може да пусне без него, едно пране да простре. ..

# 16
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 988
Благодаря ви за милите думи, мами!  Hug  bouquet

# 17
  • Мнения: 1 317
При нас ситуацията е същата.
Оставяме я при свекърва ми, тръгваме, а тя дори не ни забелязва. Връщаме се - поглежда ни, усмихва се, както прави на всички хора и дотам. Беше ми криво в началото, но после си казах, че така наистина е по-добре и за нея, и за нас, и за бабите.  Peace

# 18
  • Мнения: X
Ми нормално е, нали ен мислиш, че само теб ще търси  Mr. Green
И се радвай, защото тепърва ще ти се налага да го оставяш и повярвай ми ще се молиш да не му липсваш. smile3521

# 19
  • Мнения: 2 309
Постепенно ще го преодолееш и даже ще се радваш, че на детето не му е тъжно, когато ти си почиваш. Когато оставя малката за няколко часа на нашите или на свекърва ми и отида някъде, удоволствието ми е двойно, защото знам, че се спукват от игри, гонене и пр. и всъщност и детето си почива от мен  Grinning

# 20
  • Мнения: 593
И аз си задавам същите въпроси като твоите! Thinking И с моя син доскоро беше същото положението. Трябваше да стане на 1г. 4 месеца, за да осъзнае че все пак има и майка. А свекървата на ev4eto нищо не й е казала в сравнение с това, което ми каза моята, като се прибрах един ден и тя ми вика: А не му трябва майка на детето, много ме слуша! #2gunfire

# 21
# 22
  • Мнения: 553
Абе защо им се връзвате толкова не тези свекърви  Hug Hug те от възрастта вече сечувстват ненужни имного им се иска да се почевстват отново нужни, и да се поизтъкнат че се справят добре. тяхното поколение рядко имат професия- освен това да са домакинии майки- сега баби.
знаете ли колко мие болно че родната ми майка е оперирана от такива чувства и дори рядко се обажда да пита това дете живо ли е...
Човещинка е да се поизперчат, важнотое че се грижат за детенце, пъки за да сме честни ако те не се похвалят- ние едва ли ще се сетим.. аз поне не съм чула такъв прецедент снаха да каже на свекърва си браво майко хубаво го гледаш детето, камо ли много хубаво...  Joy Joy Joy и те си наваксват колкото могат самички.
Ако не са ти тровили живота с други глупости че да ти е писнало(за което сами са си виновни)
даже са много забавни с това перчене. То и майките ни са същите де...
 Laughing hahaha

# 23
  • Мнения: 1 216
Синът ми никога не е плакал за мен или за татко си.
Спомням си 1вия път, когато го оставихме за няколко часа. Беше на 8 месеца, имах точно твоите очаквания, реакцията му беше като на твоете дете. Пострадах няколко часа, поговорих си с мъжа ми и установих, че наистина ние губим вниманието на децата си, но те печелят самостоятелност. Нашето чувство си е чиста проба егоизъм, който трябва да предолеем.

# 24
  • Мнения: 983
И моите са така. Не плачат въобще за мен. Но не обръщам внимание на това. Казвам си, че е защото все още са малки. Да не говорим, че подават ръчички на всички да ги взимам, с изключение на мен. Вярно, че аз ги "арестувам", за да им сложа памперси, капки, бъркам им в носа с клечки, но все пак по цял ден аз си играя с тях и ги гледам.
Успокоявай се с мисълта: "Всяко зло, за добро". Може по нататък като го оставиш на ясла, да не плаче.

# 25
  • Мнения: 674
 Напоследък ми се наложи доста често да оставям моето бебе на някой. Почти винаги ми се радва като ме види, макар че понякога пуска само една усмивчица, колкото да не е без хич! Mr. Green
 Разбирам те много добре. Да отворя вратата и тя като ме види да започне да подскача и да се смее е най-приятното нещо на света! Heart Eyes А като не ми обърне внимание......и на мен ми става мъчно! Sad
 Сигурна съм обаче, че нас обичат най-много (макар не винаги да ни го показват Confused)! 

# 26
Мисля че е прекалено малък за емоциите които очакваш. И ние бяхме така , но сега на 1г и 2м  като отидем да я вземем е голяма радост.  И по време на престоя си там  ни търсела ( викала- мама , тати) . Не се тормози, още някои месец и неможеш се отърва.

# 27
  • Габрово
  • Мнения: 1 220
Просто ми стана тъжно, защото очаквах радост в очите на Пресиян, а той дори не ме удостои с поглед  Sad

Това ми е толкова познато....

# 28
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Недей да се притесняваш, по-скоро се радвай, че детето е самостоятелно!

# 29
  • София
  • Мнения: 3 787
Много е малък PeaceИ моят син беше така до годинка и полвина някъде.Като го оставях на бабите за по няколко часа,после не ме поглеждаше.Първия път,когато го оставих за 2 дена,беше на годинка и 4 месеца.Когато се върнахме да си го вземем,дори не искаше да дойде при мен,а търсеше баба си Tired.Е,кофти ми стана,но пък се радвах,че така бързо се адаптира.
Ела да го видиш сега-вече почти на 2 и половина.Откакто започна да се осъзнава като самостоятелен човек,е залепен за мен като ваденка Mr. GreenИска все да го гушкам,да го държа за ръката,постоянно ме вика.Като тръгна на ясла преди месец беше нещо ужасно.Плачеше постоянно,лелките казваха,че все питал къде е мама и кога ще дойде.Не ходи почи месец заради стачките,но само като му спомена за яслата и казва,че не иска да ходи.Искал при мама Thinking
Сега е в период на ужасна привързаност към мен и от време на време изпитвам носталгия по времето,когато не разбираше толкова много и поне си играеше сам навън Crazy

Общи условия

Активация на акаунт