Мъжът ми е същия като Енвия - не иска помощ от никого. И на мен все ми промива мозъка да се оправяме сами. То много хубаво, но лошото е , че го отнасям аз и всичко се струпва на мен.
Така като родих, майка ми имаше желание да ни носи храна известно време, за да не се занимавам с готвене. Но той каза :"не, сами ще се оправяме" . Колко сандвичи и пържени картофи е изял през първите месеци...само той си знае.
Но никога не е протестирал като ядем сухоежбина.
Така като родих, майка ми имаше желание да ни носи храна известно време, за да не се занимавам с готвене. Но той каза :"не, сами ще се оправяме" . Колко сандвичи и пържени картофи е изял през първите месеци...само той си знае.
Но никога не е протестирал като ядем сухоежбина.
, и при нас така, моят мъж предното лято е карал основно на домати, сирене и хляб 
да видим колко ще го спази.
А мъжа ми на следващия ден беше нощна смяна и си бях сама с детето, никой не ми трябваше 
. Засичала съм да мери с цял градус по-ниско.
На настинка ми приличаше това, ама аз само за себе си съм хипохондричка, нямам с кво да те наплаша. 
А Теди добре ли е сега?
. Преслав ми се влачеше със сополи отдавна, от събота беше и с Т, и кашлица, и коремни болки - оказа се с някаква обща инфекция на дихателните пътища и стомашно-чревния тракт, тъй че не ни се размина АБ (в допълнение на другите гадости и строгата диета). Предупредиха ме, че има голяма вероятност да "удари" и Диди. 
Еми, снощи и тя ми вдигна над 38Т и днес е с много червено гърло и храчки... 
И ще се побъркам, няма кога да си върша работата, дори и от къщи с тез двамата на главата. Преслав го натирихме днес при свеки, да не сее бацили, че на Диди само това и липсва - тъкмо започна да свиква с яслата, и хайде пак вкъщи... 
- страхотен подарък беше! Нашите бяха купили торта, но естествено на никого не му беше до мен 
- ама бях много зле с шевовете и със зверски болки в коленете, едвам ставах от леглото... 
