По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ох, да .... права си
- Публикувана: 16 окт. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 22:35 ч.
Умеете ли да мразите?
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ох, да .... права си
Мисля си, че който може да мрази, може и да обича много силно, въобще е човек на силните чувства...
Може би да се влюбва силно по-скоро...
Аз се сетих за религиозните фанатици, обичат толкова силно своя бог, че мразят всички, които не го обичат...
Омразата е признание за превъзходството на другия. Имало е време, когато съм мразила. Когато осъзнах чувствата си стигнах до това гениално умозаключение просто се отърсих от тези чувства.
След това не ми се е случвало да мразя някого.
Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.
След това не ми се е случвало да мразя някого.
Виж аз съм предизвиквала чужда омраза и ми е било смешно. Но не съм имала желанието да си играя с чуждите чувства. А когато човек мрази често е неспособен да разсъждава трезво.
Аз не умея.
Не съм много по крайностите.
В неделя пратих малката на среща с дядо си и се зачудих защо сме скарани с баща ми. Оказа се че не си спомням, мислих мислих и накрая се сетих и пак се ядосах. Преглътнах и му я изпратих.
И так бързо забравям лошото.
Много по-спокойно се живее прощавайки или забравяйки.
Не разбирам хората който мразят, те натоварват и тровят предимно себе си.
И не виждам нищо лошо в безразличието към някой, по-добре е от това да го мразиш.
Но безразличието по принцип е пагубно. За това сме на това дередже сега. Защото има твърде много "мен това не ме засяга" в нашата мила родина.
Не съм много по крайностите.
В неделя пратих малката на среща с дядо си и се зачудих защо сме скарани с баща ми. Оказа се че не си спомням, мислих мислих и накрая се сетих и пак се ядосах. Преглътнах и му я изпратих.
И так бързо забравям лошото.
Много по-спокойно се живее прощавайки или забравяйки.
Не разбирам хората който мразят, те натоварват и тровят предимно себе си.
И не виждам нищо лошо в безразличието към някой, по-добре е от това да го мразиш.
Но безразличието по принцип е пагубно. За това сме на това дередже сега. Защото има твърде много "мен това не ме засяга" в нашата мила родина.
Не знам, по-лесно ми е да съм безразлична. Със сигурност има случаи в които бих намразила, но тогава ще изпитвам и силен гняв и бих предприела действия.
Лично аз бих предпочела (ако има за какво) някой да ме мрази отколкото да съм му безразлична. Омразата все пак е някакво отношение
.
Лично аз бих предпочела (ако има за какво) някой да ме мрази отколкото да съм му безразлична. Омразата все пак е някакво отношение
.
Мисля, че при мен се свежда повече до гняв и ярост към някого в определен момент. Но отминава, не го мисля постоянно и не ми тежи. Трябва някой да ми причини такова зло, че да ме накара целенасочено да го мразя. Но съм сигурна, че ако изпитам такова силно чувство, то със сигурност ще води след себе си и желание за мъст 
МразЪ да мЪ питат тъпи неща.
Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
Ако ти падат бомби на главата, наемна милиция е избила семейството ти и запалило къщата, тогава питай. Питай в Дарфур дали умеята да мразят, например.
По пенъоар пред компютъра е по-спокойно.
По-скоро комбинация от отвръщение и ярост съм изпитвала за известно време, после ми става безразлично.
Не знам дали това е омраза, всъщност, не мога да определя какво е "омраза".
За щастие отдааавна не съм изпитвала подобни чувства, реших да прощавам, научих се...сега съм като тибетски як.
Не знам дали това е омраза, всъщност, не мога да определя какво е "омраза".
За щастие отдааавна не съм изпитвала подобни чувства, реших да прощавам, научих се...сега съм като тибетски як.