Споко, няма да те линчувам, и как бих могла след като и аз изпитвам подобни липси. До скоро не ми липсваше толкова социалния живот, различен от семейството. Но вече е време да помисля и за себе си. Има моменти, в които се чувствам само обслужващ персонал, а не личност. Да, майки сме и от тук нататък това е професия до живот, но пък сме и нормални човешки същества със собствени желания и интереси. Имам нужда да изляза с фотоапарата, да се мотам по улиците и да снимам. Искам да отида на кино, да гледам поне три филма, да изпия тонове кока-кола и да се натъпча с пуканки до подуване на езика от сол. Искам да се качим на колата с мъжа ми, да си пуснем любими парчета и да пеем с цяло гърло. Искам да си легна вечер с любима книга или с тетрадка и химикалка, да си пиша...
Ей такива неща, които преди не съм се замислям колко щастлива са ме правели. Миналия уикенд оставихме Ени за пръв път при родителите ми, там спа две вечери, взехме си я в понеделник сутринта. Чувствах се ужасно виновна. Хем имах нужда от малко почивка, хем се чувствах егоистка. В същото време се притеснявах как тя ще изтрае без мен. Учудването ми беше голямо, когато разбрах, че тя си се е чувствала добре без нас, чак на втори ден се е присетила, но не е плакала. Та мисълта ми е, че хич не си сбъркана. Нормална си. И както казва a witch понякога имаме нужда от време за себе си, от наше си кътче за релакс или заряд, за да можем да сме адекватни и нормални и с околните
Е, няма да престана да се чувствам леко виновна, че съм я оставила за една вечер да я гледа някой друг, но пък и не мисля да се ограничавам от такива моменти за себе си 


!
Аз преди време си мислех,че другите мами ме мислят за лоша и малко немърлива мама,но какво да правя често ми се случва да искам да избягаммалко от ежедневието-дете,мъж,чистене,готвене 






чак пък толкова ли да съм му втръснала на това дете бе

Таталинке,
за идейката.
Това,че ти се иска да излезеш без дете ,след толкова време прекарано в грижи само за него и куп лишения за теб и дори семейството ти е повече от нормално.Излишно е да казвам ,че и при нас секса и нежността,не са както преди да се роди Тея,но няма и как да е по друг начин,след като съм имала безсънна нощ да речем,е как да бъда секси и добра,че аз две не виждам
Но скоро ще дойде време ,когато нашите слънчица ще станат по-самостоятелни и тогава всичко си влиза в ритъм,казвам го от опит с баткото,когато имаш време за почивка и за себе си ,света изглежда по -друг начин,а дотогава,излизайте,когато имате нужда момичета,а не когато има повод за това 

....Искам ей така да зарежа всичко и да изляза, да изпия чаша вино в хубава атмосфера, да поговоря с приятелки не за бебета и грижи, а за женски неща.
/...та засега оставам на варианта на Котето-да чакам да станат самостоятелни и тогава ще наваксвам с пропуските........
дотогава-ще си вървим комплект с тях и гледаме разговора да не се върти около техните проблеми /то не е трудно,щото познатите ни са все с големи деца и не им е интересно/
,дано се оправят разбойниците...
и отивам да опаковам Ивчо за излизане...
как то и мерси на всички включили се.

Аз още не съм решила, но като тръгна по магазините все се изкушавам да си взема нещо. Ако не друго поне любим филм или музика си купувам. Книги за душата също много обичам. Макар че, дори когато целенасочено съм тръгнала за нещо за мен, взимам първо за Ени. Моята майка правеше така, всъщност още го прави и преди време й се ядосвах. А сега и аз така постъпвам. Но, то е нормално, мисля 

Искаме торта!!! Искаме торта!!! 