Публикувана: 18 окт. 2007, 17:46 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2007, 19:19 ч.

Губещите в живота

3 287
44
1

Гост

# 30 21 окт. 2007, 13:19 ч.

Мнения: 950

Цитат на: prosto nikoq в чт, 18 окт 2007, 17:46

Чувствали ли сте се някога че нямате сили да продължите, че не виждате смисъл в живота, че винаги сте от страната на победените, че никой не се нуждае от вас, дори самите вие ........

Няколко пъти съм изпадала в такова положение ,но след време ,като преминеш този етап се чувстваш по-силна ,пък и след дъното какво следва- да изплуваш нагоре ,няма на къде другаде .
Пожелавам ти по-бързо да излезеш от това състояние , всичко е в твои ръце !

# 31 21 окт. 2007, 13:40 ч.

Мнения: 1 006

Не си позволявам да мисля така - все се старая да променям нещата и да се радвам дори на най-миниатюрни и незабелязвани от другите неща..........

# 32 21 окт. 2007, 14:16 ч.

някъде
Мнения: 4 956

Цитат на: prosto nikoq в чт, 18 окт 2007, 17:46

случвало се е, но за кратко

# 33 21 окт. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 10 758

О, да, чуствала съм се.Но за кратко.Вече гледам с други очи.

# 34 21 окт. 2007, 16:48 ч.

Мнения: 474

Когато човек се чувства неудачник, обикновено съвсем започва да потъва- каквото и да направи е грешно, каквото каже е неуместно и т.н. стрес до побъркване. Не си позволявам да стигам до такова състояние на духа. Колкото и да ми е тежко в даден момент се старая да намеря нещо, за което да се хвана и да ми даде сили. И просто спирам да мисля за това колко ми е трудно и безизходно.

# 35 21 окт. 2007, 23:23 ч.

Мнения: 1 233

Цитат на: koketka в чт, 18 окт 2007, 17:56

Случвало ми се е да, но тогава се замислям за детето си, това винаги ми е давало сили.

Да, и при мен това е движещия мотив Peace

# 36 22 окт. 2007, 08:34 ч.

Няма да успееш в живота, докато не си промениш начина на мислене! Когато човек си казва: " От мен нищо не става, аз съм слаб, страхлив, без самочувствие " и т.н в тоя дух, той, и да не е, става такъв! Когато си повтаря обаче: " Аз струвам нещо, способен съм, силен съм, ще имам успех в живота" и т.н, той става такъв, започва да действа по съответния начин и наистина нещата потръгват! Но преди действията трябва да има подходящите мисли, които да ги подтикнат! Успех!

# 37 22 окт. 2007, 11:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен, чувството за нещастие, неудачност, изобщо някаква депресивност, е сигнал за човека, че има нужда да си почине, да остане сам със себе си, дето си вика, да си преболедува това състояние. Значи нещо не е съвнем добре в обстоятелствата и може да има промяна към добро само след обмисляне на спокойствие. Не виждам смисъл човекът да бъде "разтърсван" с приказки от сорта "стегни се", защото това според мен би усложнило нещата. Явно тялото у душата са се изморили на този етап и трябва да се възстановят.
Ние сме различни. Ако на един му помагат някакви активни стъпки (бягане, скачане или излизане с приятели), то друг има нужда от някаква самоизолация за известно време, за да може да погледне в себе си.

# 38 22 окт. 2007, 11:36 ч.

Мнения: 593

Да, случвало ми се е, преди да имам свое дете. Сега не мога да си позволя да мисля така!

# 39 22 окт. 2007, 14:34 ч.

В най - голямото село
Мнения: 1 809

Цитат на: koketka в чт, 18 окт 2007, 17:56

Случвало ми се е да, но тогава се замислям за детето си, това винаги ми е давало сили.

# 40 22 окт. 2007, 16:51 ч.

Мнения: 1 753

Да, в момента ми е едно такова.... пропаднало............. Sad

Това което ми дава сили е, че има много други хора, с проблеми милиони пъти по-тежки от моите, с тонове тежка съдба на гърба си, живеещи в мизерия и глад и въпреки това.... са щастливи и достойни ХОРА.... Такива хора ме вдигат! И такива истории ме карат да обичам отново света и да повярвам, че доброто все още съществува. И зависи единствено от теб да го привлечеш - с положително мислене и поне малко усилия....
лесно е да се каже нали? Confused

# 41 23 окт. 2007, 11:17 ч.

Мнения: 485

Често ми се случва...но не искам детето да ме гледа такава,та веднага се вземам в ръце.Цял живот живях с черногледството на майка ми,която винаги казваше "Ние сме хора без късмет",все това повтаряше и наистина го мислеше,което е по-гадното.Като пораснах един ден се вбесих и я попитах не е ли късмет това,че има мен и брат ми?

# 42 23 окт. 2007, 12:25 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 690

Докато се възприемаш самата ти като prosto nikoq, няма да излезеш от тая въртележка.
Първа стъпка - като пишеш следващия си постинг, бъди prosto niАkoq

Дано това състояние при теб е само временно, но имай предвид, че лесно се затъва в депресантската дупка,
и понякога самосъжалението действа опияняващо.
Много е вярна една мисъл - понякога едва когато ни се случи нещо наистина страшно, осъзнаваме, че много от
нещата, за които сме се тровили, нямат значение.
Радвай се на слънцето и гледай напред!

Последна редакция: вт, 23 окт 2007, 12:32 от Desislava, really

# 43 23 окт. 2007, 19:13 ч.

Мн често ми се е случвало, но гледам да не се замислям много тъй като в живота всичко си има равносметка и винаги след нещо лошо идва нещо мн хубаво...и обратно.Колелото просто се върти за това аз имам една мн хубава мисъл (знам я от дядо ми) "Когато ти се случи нещо мн хубаво изживей го до край, а когато се случи нещо лошо, не унивай" Всеки има трудни моменти...нормално е, просто понякога се натрупват прекалено мн и ни се струва че нищо няма смисъл (повярвайте знам го от личен опит)...но рано или късно всичко се оправя Hug

просто не унивайте!

# 44 23 окт. 2007, 19:19 ч.

Цитат на: tonnny_bg в чт, 18 окт 2007, 18:26

О,дааа милион пъти съм се чувствала безсилна да продължа напред.И уморена да се справя с всичко .Потъвам си в дупката ,наревавам се хубаво до подуване и после поемам пак .Какво да се прави ?Живота колкото и да е лош,трябва да се изживее.Нали затова сме създадени. bouquet

Препоръчани теми

Невъзможните хора в живота ни

Здравословна ли е прекалената грижовност?

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: