Публикувана: 21 окт. 2007, 22:55 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2007, 14:52 ч.

развод или?!?

4 999
54
1

Гост

# 15 22 окт. 2007, 12:59 ч.

Мнения: 474

А ако се разведеш, дали ще ти стане по-хубав живота на самотен родител? Да, няма да те дразнят свекита, но дали си заслужава изобщо да ти минава мисълта за развод? А защо не поговориш с родителите си и не им поискаш съвет? Те са умни и интелигентни хора, познават свекитата ти / а ние съдим само по твоите думи какви хора са, вероятно истината е някъде по-средата м/у много лоши и много добри/. Аз бих споделила с родителите си и те като хора с огромен житейски опит и познаващи ситуацията около мен, ще ме посъветват със сигурност много трезво и на място.
Аз също имах проблеми в отношенията със свекърва си. Като ми преля чашата, отидох у родителите си, наревах им се, изприказвах си всичко- свеки такава, онакава, всякаква. На мъж ми не можех да му ги приказвам така- майка му е, нали? Като споделях с приятелки, получавах подобни на отговорите тук- чисто теоретични. А тъй като нашите знаят за кого точно говоря, добили са прекрасна представа каквъв човек е, просто ми помогнаха да спра да си тровя нервите. И тяхното мнение се оказа ама много точно. И съотв. съветите им- подходящи.
Успех!

# 16 22 окт. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 13

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

А поставяла ли си се на мястото на мъжа си,т.е. между чука и наковалнята?
...

Какво има да се поставя? Има време, когато трябва да се отделиш от полата на мама.

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

А ако се разведеш, дали ще ти стане по-хубав живота на самотен родител? ... На мъж ми не можех да му ги приказвам така- майка му е, нали? ...

Какво значи самотен родител? Той да не е последният мъж на тоя свят? Не искам да изглежда сякаш съветвам авторката да се развежда, но всеки трябва да си знае мястото. И не е необходимо да търпиш цял живот само защото те е страх да започнеш отначало. А това че на мъж ти не можеш да му ги приказваш така е ваш проблем с мъж ти. Като не можете да си говорите откровено - премълчавай си, но не се опитвай да обясняваш, че това е нормално!

# 17 22 окт. 2007, 13:54 ч.

Мнения: 474

Цитат на: myrshavija в пн, 22 окт 2007, 13:34

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

Лошото време май ти влияе депресивно! Споделих как аз съм си решила проблема, авторката нали това иска. А мисля, че имам предства точно какво е самотен родител, затова го написах. И въобще свободното боравене с думите "развод" и например "изневяра" показват липса на житейски опит, а не широкоскроеност, според мен.

# 18 22 окт. 2007, 14:08 ч.

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

А защо не поговориш с родителите си и не им поискаш съвет? Те са умни и интелигентни хора, познават свекитата ти / а ние съдим само по твоите думи какви хора са, вероятно истината е някъде по-средата м/у много лоши и много добри/.

С родители ми съм разговаряла многократно по темата след други подобни случки /имало е доста такива/. Те отдавна са на мнение, че трябва да огранича контактите си с въпросните хора. След като не разбират от добро /защото в началото ме съветваха да не се карам и да не правя скандали/ да взема мерки и с по-остър тон да поставя нещата на мястото им. Миналата Коледа след скандал с мъжа ми отново по подобен повод се бях изнесла. Нашите ме подкрепиха, но като цяло те не се бъркат по никакъв начин в семейството ми, не коментират поведението на мъжа и на родителите му, освен ако аз не повдигна въпроса. Върнах се тогава в жилището ни заради детето, дадох шанс на съпруга ми се опита да се провени, но една година по-късно промяна не виждам.

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

А поставяла ли си се на мястото на мъжа си,т.е. между чука и наковалнята?
Сигурна съм,че той не иска да ви изгуби,а и какво точно очакваш да направи той,след като свеки напада теб,освен да застане на твоя страна(а предполагам,че той е на твоя страна),колкото и да иска не може да промени майка си,нали знаеш поговорката"Криво дърво се оправя,крив човек-не".
И според мен спасението е напълно да прекъснеш контакта с дразнителя и да насочиш вниманието си към семейството си.Нали не искаш детето ти да расте без баща,само заради опаката си баба?

Поставяла съм се на негово място много пъти, именно заради това 5 години търпя подобно поведение. Имал е достатъчно време да премисли нещата и да разбере, че мълчанието, оправданията от сорта на "Аз не съм разбрал", "Аз им казах, ама не мога да се оправя с тях" и т.н. не решават проблема. И подобно поведение не го приемам като заставане на моя страна. Искам и да подчертая, че от цялата ситуация ми е пренеприятен факта, че трябва да го карам да заеме някаква позиция - аз или родителите му. Това е избор, който човек сам си прави, но не под нечий натиск.

# 19 22 окт. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 804

Лошо е, но е факт - социалният статус на едно семейство в повечето случаи е определящ за развитието на едно дете. Възпитанието и начина на живот в семейството на родителите се копират несъзнателно от порасналите деца и в техните семейства. Още като сте живели заедно и си видяла отношението на тези хора към теб е трябвало да се замислиш. Така или иначе, ти си направила своя избор.
Пет години съвместен живот са малко и в същото време са много. Както са писали по-горе - за това време и на тези години съпругът ти би трябвало да си е определил приоритетите. Не искам да те плаша, но с времето тези проблеми се задълбочават и наученото в семейството започва да се проявява в по-голяма степен. Ако след 5 години брак се карате сериозно и ти дори си правила опит да го напуснеш, как ли ще е след 15?
Решението за развода обаче може да бъде само твое. За това съвет отстрани не може да се даде.

# 20 22 окт. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 4 734

Цитат на: чудеща се в нд, 21 окт 2007, 22:55

Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?

Не!
От прочетеното оставам с впечатление, че въпреки всичко се обичате с мъжа ти. Откажи се да говориш с тях, а говори с него. Мъжете, по необясними за мен причини са много толерантни спрямо родителите си в подобни ситуации. Обяснявай му ако трябва в продължение на седмица, че това тяхно отношение рефлектира върху вашите и че е нужно най-накрая да се дистанцира и да вземе отношение, като ги постави на мястото им. Сигурна съм, че ако обясняваш с правилните думи и с правилния тон и си търпелива, ефект ще има.

# 21 22 окт. 2007, 14:21 ч.

Да, обичам съпруга си - това е факт. Може би затова и премълчавах и прощавах. Той също ме обича, сигурна съм. Но проблема е, че той самия още не е проумял, че е на възраст и социален статус в който вече трябва да се пусне от "полата на мама". Търпелива съм и му обяснявам това. Дано да има ефект.
За написаното от babche - така е, съгласна съм напълно. Отчитам като огромна грешка това, че допуснах въобще да се стигне до подобна ситуация.

# 22 22 окт. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 4 734

Цитат на: чудеща се в пн, 22 окт 2007, 14:21

той самия още не е проумял, че е на възраст и социален статус в който вече трябва да се пусне от "полата на мама".

Семейство сте, имате и дете..Той на колко е години ако не е тайна?
Ти питала ли си го защо не заема твърда позиция пред тях?

# 23 22 окт. 2007, 14:24 ч.

На 27

# 24 22 окт. 2007, 14:26 ч.

Като чета твоят постинг имам чувството,че аз съм го писала,аз обаче съм омъжена от 10 години и си е все същото.Въпреки,че от 9 години не живея с тези хора те се намесват непрекъснато.Наскоро откриха на сина ми мързеливо око и свекърва ми на своя глава,без дори да спомене отвела детето да му правят скенер(няма да обяснявам защо, защото само при мисълта за такава диагноза тръпки ме побиват).Добре,че доктора се е оказал разумен човек направил на детето неврологичен преглед и казал на бабата да не се занимава с глупости.Така, че прави сметка какви по-големи откачалки има искаше ми се да я убия.А сина й вече 10 години си трае все аз се разправям с тях има още десетки примери,но няма да ми стигне времето до ги опиша.Затова максимално малко им давай да се разпореждат с живота и най-веце с детето ти!!!!!! #2gunfire

# 25 22 окт. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 4 734

Цитат на: чудеща се в пн, 22 окт 2007, 14:24

...

Ще се осъзнае рано или късно, но ти не бива да се отказваш да обясняваш. Вашите хубаво са ти казали все с добро, но не мисля че трябва да се оставяш родителите му да те правят на пет стотинки. Те са негови родители и ако още не е дозрял да осъзнае, че нямат право да се месят в живота ви и да те обиждат, то ти с разговори ще трябва да му помогнеш да порасне поне с 3 години наведнъж. Успех миличка, изпадала съм в подобна ситуация и я овладях с цената на много скъсани нерви от моя страна, но успях...
Исках да ти пиша нещо на лична, но си гост...

# 26 22 окт. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 166

Ами, проясняват ти се нещата, както виждам. Peace

Добри съвети си получила, аз бих ти дала същите + още един. След като съпругът ти не взима мерки, действай сама. Не разчитай на него, бори се за спокойствието и щастието си индивидуално, далеч от тези хора. И след като няма желание, в един момент самата ситуация ще му НАЛОЖИ избор! Разбирам перфектно ролята му "между чука и наковалнята", но той сам си я е избрал. Ако беше твърд, вече щеше да е или при чука, или при наковалнята. Wink

Разбирам те перфектно и за лекаря. Вживяват се хората на много грижовни, позьорстват и се опитват да внушават на себе си, сина си и целия свят колко са свестни! Марш оттука! Познат ми е този сценарий. Точно той ме отведе само с един етаж по-долу в същия вход на блока, но все пак ОТДЕЛНО от свекърва ми. Много нерви и усилия вложих, защото съпругът ми също не знаеше "къде се намира" и "за какво си троша здравето". Аз също спрягах думата "развод" и на него и на нея им обясних, че е само заради НЕЯ. Много, много разговори, много опити, много безсънни нощи. Но си струваше. Не че тя се промени - същата си е, но това вече почти не ни касае. Wink

Както виждаш - има надежда! Успех, сила и търпение ти пожелавам! Hug

# 27 22 окт. 2007, 15:02 ч.

Мнения: 137

Чета, препрочитам и също бях в такава ситуация...не съм се оправила още но поне съм по-спокоина . Какво направих аз/трябваха ми 7 години/... прекъснах всякакви контакти със свекъра/ родителите му са разведени/....когато идва в къщи да види децата ..единственото което си казваме е "Здравей". При мен беше грешка , че се опитвах да постигна резултат чрез обработване на мъжа ми ...... спрях да говоря и сега сме си мили и добри. Е не казвам че няма нерви за разни постъпки, но и не може да промениш един "зрял" мъж в моя случай той е на 37 години.
Гледай си семейството и заеми твърда позиция...отстъпиш ли ...вярвай ми ще те стъпкат!

# 28 22 окт. 2007, 15:12 ч.

скъпа моя- ти си героиня!!! много си търпяла!!!много!!!
но проблема е и в теб- още в самото начало си видяла, че съпруга ти е мамино синче, но си си мислела че ще го промениш. и сега когато си разбрала, че това е невъзможно си се отчаяла.почти всички жени се разочароват от приятелите си или съпрузите си в една или друга степен. както и обратното.нормално.не сме врачки в крайна сметка. но трябва да си стъпиш на краката и да бъдеш здраво мислеща жена - какво губиш ако се разведеш и какво печелиш. а не ли е много крайно пешение да се разведеш??? не е ли по- добре да се прибереш като начало при родителите си и после да видиш какво ще стане?
а и не мислиш ли че това е целта на свекърва ти?- нима така ще й се дадеш??? не мога да повярвам!!! нима няма да й сложиш крак на шията й и да й покажеш откъде изгрява слънцето........ #2gunfire

# 29 22 окт. 2007, 15:22 ч.

Благодаря ви, момичета! Чувствам се по-добре, нещата в главата ми започнаха да си идват по местата от прочетеното тук и отшумяването на гнева. bouquet

Надявам се резултат да има!

Препоръчани теми

Вратът ми пука

ПРЕМЕСТЕНА: Вратът ми пука

Без Коледа тази година

Опасявам се, че гаджето ми се захласва по друга!

Причина:

Причина: