Публикувана: 21 окт. 2007, 22:55 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2007, 14:52 ч.

развод или?!?

5 008
54
1

Гост

1
2
3
4
Всички

21 окт. 2007, 22:55 ч.

И аз като повечето - регистрирана, по предпочитам да остана анонимна.
Ситуацията е следната - омъжена съм от 4 години. Със съпруга ми се познаваме от доста време. Бяхме гаджета около една година преди да решим да се оженим. Познавах родителите му, бях ходила в тях n-пъти, правеха впечатление на доста приветливи и мили хора. Сгодихме се, съгласих се да живея в тях докато завърша образованието си /оставаше ми само един семестър+държавния/. Още на самия годеж в момента в който моите родители се запознаха с неговите останаха направо втрещени. Разликата в социалните ни статуси е налице безспорно, моите родители са образовани хора с престижни професии, а родителите на мъжа ми - общи работници. Но в крайна сметка това беше моя избор и нашите не обелиха и дума за това. Конфликтите с родителите му започнаха почти веднага, аз естествено бях в чужда къща и се стараех маскимално да не създавам напрежение, да не налагам мои правила, а да се съобразявам с порядките на тоя нов дом. Но прибира се майкака му от работа нацупена, сумти, мълчи. И това започна да става ежедневие. Била видяла някого, и тя усмихната започнала да се хвали, че им аснаха и те като разбрали коя е и й казват :"Тц,тц изгоря ви момчето!" и т.н. С махленск иистории и клюки не се занимава, затова въобще не реагирах, не мисля, че някой средно интелигентен човек би се впрегнал за подобни неща. Но коментарит езад гърба ми продължиха - курва, боклук....абе направо не ми се говори. Премълчавах аз заради съпруга ми, мин асватбата криво-ляво отново с много напрежение за мен и демонстрации от тяхна страна. Малко след това се изнесохме на квартира. Започнаха да идват когато си поискат, да влизат без да звънят, да ми ровят по шкафовете и гаредробите и т.н. АЯз отново с добрата, нали така са ме учили нашите - все с добрата. Казвах на съпруга ми, започнахме да се караме заради тях. Спряха да идват, умишлено се дистанцирах нещат асе поуталожиха. Роди се дъщеря ми и старата песен започна на нов глас. В резултат на това със съпруга ми се караме постоянно, на тях съвсем човешки без да се карам се опитах да обясня един милион пъти, че щом искат да гледат детето ще се съобразяват с моите правила. Естествено - нищо подобно не се случи! На кърщенето аправиха невероятен цирк, развалиха целия ни празник - и на мен, и на родителите ми. И това го преживях, поговорих вечерта с тях, уж се разбрахме. Но нещата не се променят, напротив, става все по-лошо. Днес вече ми "падна пердето". Взеха детето за една вечер да спи при тях, аз не бях много склонна, но се съгласих, нали и те са баба и дядо да се порадват. Детето имаше малко хрема вчера и аз прецених, че няма нужда да безспокоя джипито за това, а да я заведа в понеделник. Водят ми я тая вечер с рецепта - били извикали те лекарката й и да я прегледа. Побеснях!!! Без да се обадят да попитат, да кажата - просто така. А малката си беше добре, разбирам да се е влошила....Изпокарах се зверски със спруга ми, обясних му, че вече ми писна да търпя и да се съобразявам с хора, които не притежавата елементарна култура. Той очевидно не може да се справ ис тях, караме се постоянно, писва ми и мисля, че единствения изход от ситуацията е развод. Много му е лесно да каже :"Ами аз им казаха, ама....."Писна ми да слушам оправдания от негова страва, и да гледам демнстрации от страна на родителите му. Кажете ми вие аз ли се държа неадекватно, или просто те прекаляват?!?! Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?

# 1 21 окт. 2007, 23:17 ч.

Мнения: 5 637

А мъжа ти има ли други недостатъци освен горецитирания? Явно и двамата не сте скандалджии и родителите му просто се възползват от това. Моето мнение е, че ако се разбирате иначе, може би трябва да пробваш и още начини за справяне със свекитата. Ти сама казваш, че си опитвала с добро. Защо не пробваш да обърнеш другия край, може да има ефект. А и ти самата не си очертала ясни граници още в началото.
Да се разведете само заради родителите му е доста незряло, още повече, че имате и дете.
ПП-Моя конфликт със свеки го реших с пълен игнор-вече половин година не съм я виждала и чувала. Заявих на мъжа ми, че ако се разведа, ще е заради нещо в него, а не заради майка му и че не желая никакви вмешателства от нейна страна.

# 2 21 окт. 2007, 23:19 ч.

Мнения: 22 473

Струва ми се, че основният проблем са родителите му, а не мъжът ти.
Но при положение, че той не желае да застане на твоя страна и постоянно дори и пасивно ги защитава, нещата трудно ще се променят.
Ако ти кажа - опитай се да поговориш с него и т.н. то е ясно, че ти сигурно хиляда пъти до сега си говорила с него, но все пак още един път никога не е излишен.
В краен случай, развод, заради родителите - някой точно това целят. Не могат да преживеят това, че синът им има жена, семейство за което да се грижи и не те са най-важните.

# 3 21 окт. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 3 611

Внимателно те прочетох.
Ядосана си и афектирана и с право.
Положението в никакьв случай не е роzово, но мисля, още не е опряло до раzвод. Да се раzвеждаш, само zащото не се понасяш сьс свекитата, не е причина. По скоро се опитай да обработиш мьжа си, не го навивай срещу тях, щото ще вzеме да се обьрне срещу тебе. Знаеш мьжете какви са...
Действай с хитрост, zа да ги игнорираш максимално.
Паzи си личното пространство, не ги допускай неканени в дома си, дрьж се дистанцирано, едва ли не служебно.
И си коткай мьжа, ако вьобще искаш да си с него.
А zа да мислиш zа раzвод, zначи нещата и с него никак не вьрвят...

Исках още нещо да кажа, ама се отплеснах ooooh!

# 4 21 окт. 2007, 23:34 ч.

Мнения: 1 335

Включвам се само да кажа, че разликите в социалният статус винаги идват на преден план ,в един или друг момент. Много е неприятно. Дай му срок, или да почне да се държи като мъж, или да си ходи в къщи при техните. Това което ти се случва в момента е едно безмислено хабене на нерви. Не позволявай да говорят лоши неща за теб, и им го изкорени, защото след време те тези неща ще ги говорят на собственото ти дете.
Поговори пак не с него, ако е все така положението, тогава направи това което е най-добро за тебе и детето. Успех, и се надявам да се разреши проблема по най-лесният начин.

# 5 21 окт. 2007, 23:42 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Както изглежда проблемът са свекитата и мекушавостта на съпруга.
Не е толкова страшно, според мен.
Не би ли могло с упоритост и хитрост, да обработиш мъжа си, така че да спре да се съобразява в такава степен с тях.
В крайна сметка вие сте съвсем напълно, отделно семейство.
Това за дистанцирането е много добра стратегия.

А за свекитата - нямам думи.
Колко семейства са се провалили заради нахалство и простотия на родители, не е истина просто.

# 6 22 окт. 2007, 00:14 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 721

Няколко неща трябва да направиш щом не разбират от добро:
1. Заемаш твърда позиция - не ходиш у тях принципно по никакви поводи; не им даваш и детето изобщо;
2. Не ги пускаш у вас, също принципно;
3. Ако се домъкнат у вас да се разправят, обличаш детето, вземаш го и излизаш;
4. Отказваш всякаква комуникация с тях; Ако ти звънят - не им вдигаш телефона или веднага затваряш, щом разбереш, че са те;
5. Ако при случайна среща те нападат словесно, ти си "глуха"- не чуваш и не говориш - тотален ИГНОР;
6. За последно обясняваш на мъжът ти, че така ще бъде и за напред, защото ти така си решила. На който не му изнася или се сърди, проблемът си е негов. Не му забраняваш да общува с тях, но това да става в техния дом, не в твоя.
7. Ако той започне да те напада заради тях - ти вече си изложила позицията си и отказваш да говориш повече на тази тема;
8. Обясняваш му, че само при тези условия ще останеш да живееш с него. Ако наистина те обича и държи да запази семейството си - ще приеме, ако ли не - няма за какво да съжаляваш. Продължаваш напред с него или без него, живота не свършва с това. След лошото винаги идва добро.
И последно - с простите хора можеш да излезеш на глава само ако ти самата можеш да им слезеш на нивото или под него. Ако не го можеш - по-добре се дистанцирай и не опитвай, за да успееш да се съхраниш психически. Нервите ще ти трябват и за други неща все пак. Децата трябва да се гледат на спокойствие.
Желая ти успех и твърдост Hug

Споко, ще се справиш Peace

Последна редакция: пн, 22 окт 2007, 00:51 от Unknown_lady

# 7 22 окт. 2007, 00:36 ч.

Мнения: 502

Прочетох внимателно поста ти, но освен проблем със свекървата,мисля че друг нямаш.
В смисъл,че явно с мъжа ти нямате проблеми.Не мисля,че трябва да мислиш веднага за развод.
Ако родителите му са причината вие да се карате, просто ги игнорирай от живота си и този на семейството ти.
Всяка жаба да си знае гьола, аз съм на този принцип.Обясни им го и на тях.
А мъжа ти гледай да обработиш в своя полза,но внимавай - нали все пак са му родители.

Ще се справиш Peace

, само не се ядосвай.

Успех Hug

# 8 22 окт. 2007, 07:35 ч.

Мнения: 13

Моля да ме извинят всички миролюбиво настроени мами, но щом за 5 години не е успял да си подреди приоритетите в живота, то колко още трябва да се чака и да се търпи?
Аз на моята жена редовно и се карам точно защото не смее да се изправи срещу семейството ми - нашето Лили не харесва никак непознати и има нужда от време докато свикне на чуждо място и чужди хора - просто има нужда от малко време без да я закачат. И от самото начало на ходене на гости при баба и дядо, както и при техните родители - всички се нахвърлят да я целуват и гушкат - започва един рев и цял час не може да се успокои. Сто пъти обяснявах, че няма да стане така и да седят мирни, докато се отпусне. Някои свикнаха, някои - не и продължават да се навират. И всеки път си го отнася милата ми половинка. Откакто сме женени е наясно, че тя и Лили са преди всички останали и ако не може да им се развика да си вземе детето и да си тръгва - аз не мога всеки път да съм там и да ги усмирявам. Не можела - щели да се обидят. Ми като се обидят 1-2 пъти, или ще им дойде акъла и ще започнат да се съобразяват, или ще гледат детето и нас само на снимка. Те са ми родители - винаги ще ги уважавям и обичам, но семейството ми е на първо място и ще мина през всеки заради тях.

# 9 22 окт. 2007, 09:21 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Разводът ако ни решаваше порблеми висчки щяхме да сме се изпоразвели досега. Аз не виждам някакъв кой знае колко сериозен приблем при теб. Ядосала си се, че родителите му са извикали лекар да прегледа детето. Кое му е лошото, прощавай? Нима не трябва да са загрижени за детето? Едно е мама да го гледа, съвсем друго баба Peace

Според мен свекърва ти се е е притеснила детето да не се влоши докато е при тях ( децата често след сополи вдигат Т и за 10 мин. могат да направят пневмония) един вид според мен се е презастраховала, което ще рече , че и пука за това дете. Погледни нещата и от другата страна, опитай се да ги разбереш и да се поставиш на тяхно място. Ти хем искаш да имаш 1-2 дена свободни, хем искаш някой да играе по твоите правила Rolling Eyes

Щом не ти изнася и не "играят по правилата ти" гледайте си детенцето и ще видиш колко по-спокойна и щастлива ще бъдеш Grinning

Е, няма да имаш свободен любовен уикенд, но като държиш на правилата е така. Успех !

# 10 22 окт. 2007, 09:28 ч.

Мнения: 2 441

Свекърва ти е реагирала доста адекватно като е извикала лекар, а не е приложила някоя бабина деветина, затова заслужава похвала.
Иначе ситуацията, която си описала като отношения със свекитата изисква крути мерки. Първа стъпка - преставаш да се правиш на добра.
Втора стъпка /следствие от първата/ - налагаш своята воля, без да се интересуваш повече от простотии и да плащаш данък на отживели традиции.
Трета стъпка /едновременно с втората/ - казваш на мъжа си, че за твоето семейство ти знаеш най-добре какво трябва да се направи и повече няма да се занимаваш с родителите му.
Тук е допустим и лек хумористичен тон: "Всяка жаба да си знае локвата и реда на квакането"/прочетох го някъде във форума, дали не беше нечий подпис, но го цитирам, защото много ми хареса/

# 11 22 окт. 2007, 10:12 ч.

Мнения: 84

Според мен се опитай да дистанцираш семейството си от свекървата.
Като така ще се държи, много просто, очертаваш ясни граници, казваш й, че няма да вижда детето и няма право да идва у вас, освен, ако не си ревизира поведението. А за мъжа ти, трудно ще му е, ама ако държи на вас, по - добре е да те подкрепи, отколкото да се съюзява с майка си и да развалите семейството си.

# 12 22 окт. 2007, 10:19 ч.

София
Мнения: 399

Говори с мъжа си,след като той не може да се справи,че ти ще се оправиш както намериш за добре. Да няма после сръдни от негова страна- избира един от двата варианта. Оттам нататък вече не се притесняваш да рекнеш на свекито каквото ти е на душата и да си поставиш условията. Ако не ги спазва я отрязваш и това е. Peace

# 13 22 окт. 2007, 10:30 ч.

Мнения: 686

А поставяла ли си се на мястото на мъжа си,т.е. между чука и наковалнята?
Сигурна съм,че той не иска да ви изгуби,а и какво точно очакваш да направи той,след като свеки напада теб,освен да застане на твоя страна(а предполагам,че той е на твоя страна),колкото и да иска не може да промени майка си,нали знаеш поговорката"Криво дърво се оправя,крив човек-не".
И според мен спасението е напълно да прекъснеш контакта с дразнителя и да насочиш вниманието си към семейството си.Нали не искаш детето ти да расте без баща,само заради опаката си баба?

# 14 22 окт. 2007, 12:07 ч.

Цитат на: myrshavija в пн, 22 окт 2007, 07:35

Моля да ме извинят всички миролюбиво настроени мами, но щом за 5 години не е успял да си подреди приоритетите в живота, то колко още трябва да се чака и да се търпи?

Да, именно от тази позиция изхождам и аз. За 5 години той не е показал решителност или твърдост нито веднъж. Винаги мълчи и ме оставя аз да се справям с всичко, което включва и взаимоотношенията с неговите родители. Проблемите в брака ни не идват само от родителите, по-скоро са именно от тази му нерешителност.
А относно викането на лекаря - държа да подчертая, че я оставих там със съответните лекарства и капки. Казах ако забележат, че се влоши да се обадят да си я взема, лекарката е повикана буквално 15-на мин преди да отиде мъжа ми да я вземе оттам /и . Подразни ме не факта, че са я повикали, а че са го направили без да се обадят. Много добре си давам сметка и за това, че оставяйки я при тях те поемат огромна отговорност. За това мисля да не ги товаря с подобни задачи повече. Както и да спра контактите си с тях. На мъжа ми ще му дам шанс да преосмисли приоритетите си, но моето търпение и разбиране е на изчерпване....

# 15 22 окт. 2007, 12:59 ч.

Мнения: 474

А ако се разведеш, дали ще ти стане по-хубав живота на самотен родител? Да, няма да те дразнят свекита, но дали си заслужава изобщо да ти минава мисълта за развод? А защо не поговориш с родителите си и не им поискаш съвет? Те са умни и интелигентни хора, познават свекитата ти / а ние съдим само по твоите думи какви хора са, вероятно истината е някъде по-средата м/у много лоши и много добри/. Аз бих споделила с родителите си и те като хора с огромен житейски опит и познаващи ситуацията около мен, ще ме посъветват със сигурност много трезво и на място.
Аз също имах проблеми в отношенията със свекърва си. Като ми преля чашата, отидох у родителите си, наревах им се, изприказвах си всичко- свеки такава, онакава, всякаква. На мъж ми не можех да му ги приказвам така- майка му е, нали? Като споделях с приятелки, получавах подобни на отговорите тук- чисто теоретични. А тъй като нашите знаят за кого точно говоря, добили са прекрасна представа каквъв човек е, просто ми помогнаха да спра да си тровя нервите. И тяхното мнение се оказа ама много точно. И съотв. съветите им- подходящи.
Успех!

# 16 22 окт. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 13

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

А поставяла ли си се на мястото на мъжа си,т.е. между чука и наковалнята?
...

Какво има да се поставя? Има време, когато трябва да се отделиш от полата на мама.

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

А ако се разведеш, дали ще ти стане по-хубав живота на самотен родител? ... На мъж ми не можех да му ги приказвам така- майка му е, нали? ...

Какво значи самотен родител? Той да не е последният мъж на тоя свят? Не искам да изглежда сякаш съветвам авторката да се развежда, но всеки трябва да си знае мястото. И не е необходимо да търпиш цял живот само защото те е страх да започнеш отначало. А това че на мъж ти не можеш да му ги приказваш така е ваш проблем с мъж ти. Като не можете да си говорите откровено - премълчавай си, но не се опитвай да обясняваш, че това е нормално!

# 17 22 окт. 2007, 13:54 ч.

Мнения: 474

Цитат на: myrshavija в пн, 22 окт 2007, 13:34

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

Лошото време май ти влияе депресивно! Споделих как аз съм си решила проблема, авторката нали това иска. А мисля, че имам предства точно какво е самотен родител, затова го написах. И въобще свободното боравене с думите "развод" и например "изневяра" показват липса на житейски опит, а не широкоскроеност, според мен.

# 18 22 окт. 2007, 14:08 ч.

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

А защо не поговориш с родителите си и не им поискаш съвет? Те са умни и интелигентни хора, познават свекитата ти / а ние съдим само по твоите думи какви хора са, вероятно истината е някъде по-средата м/у много лоши и много добри/.

С родители ми съм разговаряла многократно по темата след други подобни случки /имало е доста такива/. Те отдавна са на мнение, че трябва да огранича контактите си с въпросните хора. След като не разбират от добро /защото в началото ме съветваха да не се карам и да не правя скандали/ да взема мерки и с по-остър тон да поставя нещата на мястото им. Миналата Коледа след скандал с мъжа ми отново по подобен повод се бях изнесла. Нашите ме подкрепиха, но като цяло те не се бъркат по никакъв начин в семейството ми, не коментират поведението на мъжа и на родителите му, освен ако аз не повдигна въпроса. Върнах се тогава в жилището ни заради детето, дадох шанс на съпруга ми се опита да се провени, но една година по-късно промяна не виждам.

Цитат на: mamaYanni в пн, 22 окт 2007, 10:30

Поставяла съм се на негово място много пъти, именно заради това 5 години търпя подобно поведение. Имал е достатъчно време да премисли нещата и да разбере, че мълчанието, оправданията от сорта на "Аз не съм разбрал", "Аз им казах, ама не мога да се оправя с тях" и т.н. не решават проблема. И подобно поведение не го приемам като заставане на моя страна. Искам и да подчертая, че от цялата ситуация ми е пренеприятен факта, че трябва да го карам да заеме някаква позиция - аз или родителите му. Това е избор, който човек сам си прави, но не под нечий натиск.

# 19 22 окт. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 804

Лошо е, но е факт - социалният статус на едно семейство в повечето случаи е определящ за развитието на едно дете. Възпитанието и начина на живот в семейството на родителите се копират несъзнателно от порасналите деца и в техните семейства. Още като сте живели заедно и си видяла отношението на тези хора към теб е трябвало да се замислиш. Така или иначе, ти си направила своя избор.
Пет години съвместен живот са малко и в същото време са много. Както са писали по-горе - за това време и на тези години съпругът ти би трябвало да си е определил приоритетите. Не искам да те плаша, но с времето тези проблеми се задълбочават и наученото в семейството започва да се проявява в по-голяма степен. Ако след 5 години брак се карате сериозно и ти дори си правила опит да го напуснеш, как ли ще е след 15?
Решението за развода обаче може да бъде само твое. За това съвет отстрани не може да се даде.

# 20 22 окт. 2007, 14:15 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: чудеща се в нд, 21 окт 2007, 22:55

Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?

Не!
От прочетеното оставам с впечатление, че въпреки всичко се обичате с мъжа ти. Откажи се да говориш с тях, а говори с него. Мъжете, по необясними за мен причини са много толерантни спрямо родителите си в подобни ситуации. Обяснявай му ако трябва в продължение на седмица, че това тяхно отношение рефлектира върху вашите и че е нужно най-накрая да се дистанцира и да вземе отношение, като ги постави на мястото им. Сигурна съм, че ако обясняваш с правилните думи и с правилния тон и си търпелива, ефект ще има.

# 21 22 окт. 2007, 14:21 ч.

Да, обичам съпруга си - това е факт. Може би затова и премълчавах и прощавах. Той също ме обича, сигурна съм. Но проблема е, че той самия още не е проумял, че е на възраст и социален статус в който вече трябва да се пусне от "полата на мама". Търпелива съм и му обяснявам това. Дано да има ефект.
За написаното от babche - така е, съгласна съм напълно. Отчитам като огромна грешка това, че допуснах въобще да се стигне до подобна ситуация.

# 22 22 окт. 2007, 14:23 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: чудеща се в пн, 22 окт 2007, 14:21

той самия още не е проумял, че е на възраст и социален статус в който вече трябва да се пусне от "полата на мама".

Семейство сте, имате и дете..Той на колко е години ако не е тайна?
Ти питала ли си го защо не заема твърда позиция пред тях?

# 23 22 окт. 2007, 14:24 ч.

На 27

# 24 22 окт. 2007, 14:26 ч.

Като чета твоят постинг имам чувството,че аз съм го писала,аз обаче съм омъжена от 10 години и си е все същото.Въпреки,че от 9 години не живея с тези хора те се намесват непрекъснато.Наскоро откриха на сина ми мързеливо око и свекърва ми на своя глава,без дори да спомене отвела детето да му правят скенер(няма да обяснявам защо, защото само при мисълта за такава диагноза тръпки ме побиват).Добре,че доктора се е оказал разумен човек направил на детето неврологичен преглед и казал на бабата да не се занимава с глупости.Така, че прави сметка какви по-големи откачалки има искаше ми се да я убия.А сина й вече 10 години си трае все аз се разправям с тях има още десетки примери,но няма да ми стигне времето до ги опиша.Затова максимално малко им давай да се разпореждат с живота и най-веце с детето ти!!!!!! #2gunfire

# 25 22 окт. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: чудеща се в пн, 22 окт 2007, 14:24

...

Ще се осъзнае рано или късно, но ти не бива да се отказваш да обясняваш. Вашите хубаво са ти казали все с добро, но не мисля че трябва да се оставяш родителите му да те правят на пет стотинки. Те са негови родители и ако още не е дозрял да осъзнае, че нямат право да се месят в живота ви и да те обиждат, то ти с разговори ще трябва да му помогнеш да порасне поне с 3 години наведнъж. Успех миличка, изпадала съм в подобна ситуация и я овладях с цената на много скъсани нерви от моя страна, но успях...
Исках да ти пиша нещо на лична, но си гост...

# 26 22 окт. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 166

Ами, проясняват ти се нещата, както виждам. Peace

Добри съвети си получила, аз бих ти дала същите + още един. След като съпругът ти не взима мерки, действай сама. Не разчитай на него, бори се за спокойствието и щастието си индивидуално, далеч от тези хора. И след като няма желание, в един момент самата ситуация ще му НАЛОЖИ избор! Разбирам перфектно ролята му "между чука и наковалнята", но той сам си я е избрал. Ако беше твърд, вече щеше да е или при чука, или при наковалнята. Wink

Разбирам те перфектно и за лекаря. Вживяват се хората на много грижовни, позьорстват и се опитват да внушават на себе си, сина си и целия свят колко са свестни! Марш оттука! Познат ми е този сценарий. Точно той ме отведе само с един етаж по-долу в същия вход на блока, но все пак ОТДЕЛНО от свекърва ми. Много нерви и усилия вложих, защото съпругът ми също не знаеше "къде се намира" и "за какво си троша здравето". Аз също спрягах думата "развод" и на него и на нея им обясних, че е само заради НЕЯ. Много, много разговори, много опити, много безсънни нощи. Но си струваше. Не че тя се промени - същата си е, но това вече почти не ни касае. Wink

Както виждаш - има надежда! Успех, сила и търпение ти пожелавам! Hug

# 27 22 окт. 2007, 15:02 ч.

Мнения: 137

Чета, препрочитам и също бях в такава ситуация...не съм се оправила още но поне съм по-спокоина . Какво направих аз/трябваха ми 7 години/... прекъснах всякакви контакти със свекъра/ родителите му са разведени/....когато идва в къщи да види децата ..единственото което си казваме е "Здравей". При мен беше грешка , че се опитвах да постигна резултат чрез обработване на мъжа ми ...... спрях да говоря и сега сме си мили и добри. Е не казвам че няма нерви за разни постъпки, но и не може да промениш един "зрял" мъж в моя случай той е на 37 години.
Гледай си семейството и заеми твърда позиция...отстъпиш ли ...вярвай ми ще те стъпкат!

# 28 22 окт. 2007, 15:12 ч.

скъпа моя- ти си героиня!!! много си търпяла!!!много!!!
но проблема е и в теб- още в самото начало си видяла, че съпруга ти е мамино синче, но си си мислела че ще го промениш. и сега когато си разбрала, че това е невъзможно си се отчаяла.почти всички жени се разочароват от приятелите си или съпрузите си в една или друга степен. както и обратното.нормално.не сме врачки в крайна сметка. но трябва да си стъпиш на краката и да бъдеш здраво мислеща жена - какво губиш ако се разведеш и какво печелиш. а не ли е много крайно пешение да се разведеш??? не е ли по- добре да се прибереш като начало при родителите си и после да видиш какво ще стане?
а и не мислиш ли че това е целта на свекърва ти?- нима така ще й се дадеш??? не мога да повярвам!!! нима няма да й сложиш крак на шията й и да й покажеш откъде изгрява слънцето........ #2gunfire

# 29 22 окт. 2007, 15:22 ч.

Благодаря ви, момичета! Чувствам се по-добре, нещата в главата ми започнаха да си идват по местата от прочетеното тук и отшумяването на гнева. bouquet

Надявам се резултат да има!

# 30 22 окт. 2007, 15:29 ч.

ама разбира се- никой няма да почука на вратата ти и да ти каже- аз ще ти помогна..... ти си достатъчно силна и интелигентна жена, за да й покажеш къде й е мястото.я да ходи да си прави ченето вместо да ти се бърка в живота ти. стискам ти палци.

# 31 26 окт. 2007, 15:28 ч.

София
Мнения: 351

Дай му време да порасне!Все пак това е МЪЖ.Минала съм по тоя път и развода ми се струваше най-логичната стъпка.Но реших да не правя кеф на съкровището и я игнорирах тотално.Беше доста трудно,защото живее на горния етаж.На мъжа ми не му спестявах нищо от постъпките и лека полека разбра за какво иде реч.В никакъв случай не и се давай.Процеса е бавен и продължителен,но ако държите един на друг си струва.Успех!

# 32 26 окт. 2007, 18:46 ч.

Мнения: 1 233

Е, аз съм. Реших междувременно, че няма нужда да съм анонимна. Още веднъж ви благодаря. Така съм решила - тотален ИГНОР. Те не са звъняли цяла седмица на сина си даже, явно са разбрали, че са направили голям гаф. Не ми пука изобщо. Само се колебая дали да разрешавам да виждат детето.... Thinking

# 33 27 окт. 2007, 09:08 ч.

Мнения: 282

Заслужава ли си да се разведеш заради свекитата?
В личните отношения със съпруга ти не трябва да има влияние, когато се вземат подобни решения. Омъжила си се за него, факт. Сега мисли как да останете "сами" с детето. Ако свекитата имат ключ от вас, вземи им го. Кажи им да не идват без предупреждение. Поговори с твоите родители и им обясни, че известно време ще страниш и от тях, за да не се създава допълнително напрежение м/у теб и съпруга ти. Те ще разберат, че не е заради тях. Понякога на мъжете просто не им се занимава, защото са свикнали с родителите си. Не могат да се поставят на твое място.
Не вдигай телефона, когато звънят те, но не го изключвай и не им затваряй.
Виждайте се само по голям повод и то след като сте се съобразили взаимно едни с други.
Говори с тях директно, не се карай и не позволявай да те ядосат или разстроят.
Кажи им, каквото си решила, а пред мъжа си се мотивирай, че правиш най-доброто за ВАС, не за теб. Сподели до къде са стигнали размислите ти по проблема(развод), но нищо повече. С малко думи, без да се обясняваш много и без емоции.
Не се самосъжалявай, а погледни нещата от страни.
Аз изминах този път след две лицемерни години. Бях на прага на лудостта. Но се взех в ръце, въпреки, че на мъжа ми не му се слушаше и не му се занимаваше, защото не виждаше проблем.
Не говори нищо за свекитата пред съпруга си. Само, ако те попита нещо, отговаря кратко и по същество.
Успех! Трудно е, но не е неосъществимо.

# 34 27 окт. 2007, 11:36 ч.

Мнения: 2 556

Аз мисля обаче, че самия факт, че неприятностите, свързани с роднини, ви се отразяват толкова много, наистина не е добър. Това трябва да се реши. Моите родители не ми се месят изобщо в живота, но точно около сватбата ми имаха такива изпълнения, че ако мъжът ми беше решил от това да прави проблеми, можеше, и то с пълно право. Е, една дума не ми е казал по повод на родителите ми, напротив, той е до голяма степен причината да поддържам с тях някакви нормални отношения сега. Ако бяхме позволили тяхното поведение да рефлектира върху нас, и ние трябваше да се караме сигурно всеки ден ooooh!

Всяко семейство си има достатъчно свои грижи и тези на роднините не трябва да бъдат основни. Когато става дума да подкрепиш роднина - разбира се, но ако е да търпиш нетолерантно поведение от някого - твърдо не.

# 35 27 окт. 2007, 11:50 ч.

София
Мнения: 4 051

Цитат на: jana71 в пн, 22 окт 2007, 12:59

...ако се разведеш...няма да те дразнят свекита....

И това не е съвсем вярно. Една приятелка се разведе преди няколко години. Започнаха дела за какво ли не, изкараха я каква ли не. След като с таткото уредиха издръжката и по колко време в годината ще го гледа той (детето), дело заведе и бабата и го спечели #Crazy

!!! Сега и тя има право да го взима всеки втори петък и т.н.
Така че, помисли си и тропи с крак. Пък и щом мъжът ти е толкова мекушав, се възползвай от това и го обработи с "памуче", както се казва. В крайна сметка той е мъжът в семейството и би трябвало да защити семейните ви интереси! Не си разбивай семейството, заради тези прости хора.
Желая ти успех и се вслушай момичетата преди мен има доста разумни съвети.

# 36 27 окт. 2007, 12:10 ч.

Мнения: 197

При мен ситуацията е подобна. На такива мъже "крилата" са им подрязани още в зародиш. Трябва им сериозна психологическа помощ да се самоосъзнаят или много време за да пораснат, стига да ти се чака. За какво ти е зрял мъж след 20-30 годишен незадоволителен семеен живот? А ако тръгнеш да се развеждаш предполагам , че ще се развеждаш основно с родителите му, а не с него. Едно е сигурно-важно е ти и детето ти да сте щастливи, а как-това е проблемът , който никой не може да ти реши. Ти знаеш кое е най-добро за теб и имаш право да си го отстояваш. Животът ти не го живеят нито родителите ти, нито неговите, нито който и да било друг. Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа какво се случи при нас- в резултат на константното му възпитано мълчание и т.н. вече не го възприемам като съпруг, а като съквартирант.

# 37 27 окт. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 4 296

Много неща мога да кажа, при това от личен опит, но ще се въздържа. Единственото което искам да знаеш е, че те рабирам. Пожелавам ти успех, дано всичко се оправи. Каквото и да предприемеш обаче, изборът ще си е твой и така трябва да бъде.

# 38 27 окт. 2007, 15:04 ч.

Мнения: X

Не, развода не е решение. Ще се "оттървеш " от ежедневните контакти със свекърва си и мъжа и, но няма да ги изолираш напълно, те все пак са баба и дядо и ще искат да виждат детето. Ще ти бъде още по-неприятно и на всичкото отгоре, ще си загубила мъжа когото обичаш. Заслужава ли си според теб? Желая ти много късмет и щастие и дано по-скоро да решите проблема. Щом те оставя да се оправяш сама със проблемите с родители му, тогава ги отрежи от всякъде, той така и така няма да се намеси. Ама да знаеш, че е нож с две остриета това. Много често се случва мъжа да се обърне срещу жена си. Да зищити мама, му идва отвътре. Прецени нещата! И Действай бавно но с резултат. Успех.

# 39 27 окт. 2007, 17:34 ч.

Мнения: 1 942

И какво като се разведеш? Детето ще ходи при тати, баба и дядо по закон. Тогава още повече ще беснееш, за неща правени вече на пук Peace

Я седни и помисли как хитро да си наредиш нещата. Hug

# 40 27 окт. 2007, 21:37 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Цитат на: myrshavija в пн, 22 окт 2007, 07:35

Евала

Нямаме дете, но мъжа ми също не дава на никой да ми казва нещо на "въпреки" за нас. Неговите думи: "Семейството преди всичко". Включително преди родители и роднини. И така и мисля, че трява да бъде.

Авторката, хващай се в ръце и въведи мъжа си в релси, друг избор не виждам bouquet

# 41 28 окт. 2007, 06:10 ч.

Мнения: 13

Цитат на: KATI_Z в сб, 27 окт 2007, 15:04

... но няма да ги изолираш напълно, те все пак са баба и дядо и ще искат да виждат детето...

Първо обясняваш как след развода няма да може да ги изолира и ще продължат проблемите.

Цитат на: KATI_Z в сб, 27 окт 2007, 15:04

... тогава ги отрежи от всякъде...

После обясняваш как без развод ще ги отреже отвсякъде и всичко ще бъде наред.

Противоречие ли виждам?

# 42 28 окт. 2007, 13:13 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

myrshavija, момичето имаше друго в предвид. Когато се разведат наистина ще е голяма борба за малчето и за дните за виждане. Но без развод онез хора никакво дело немогат да водят. Или ще се изпокарат и повече няма да искат да я видят авторката, или ще се наложи да се съобразят с нея. Peace

# 43 28 окт. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 13

И как точно "ще им се наложи" да се съобразят?

# 44 28 окт. 2007, 18:54 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

От личен опит. Когато се опитаха да ми с натискат със съвети, нетърсена помощ, даване на тон в семейството от страна на роднини, тактично (на някои не толкова тактично) обясних, че това просто няма да стане. Който разбра, разбра. Другите схванаха ситуацията когато половинката ми също тропна с крак. Ако искат да се виждаме и да имаме някакви отношения, ще се съобразяват с нас. Иначе - прав им път. Та така се съобразяват. То и свекървата, и майка ми, имаха период на сърдене, но им мина и на двете Wink

# 45 29 окт. 2007, 16:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: myrshavija в нд, 28 окт 2007, 06:10

Цитат на: KATI_Z в сб, 27 окт 2007, 15:04

... но няма да ги изолираш напълно, те все пак са баба и дядо и ще искат да виждат детето...

Първо обясняваш как след развода няма да може да ги изолира и ще продължат проблемите.

Цитат на: KATI_Z в сб, 27 окт 2007, 15:04

... тогава ги отрежи от всякъде...

После обясняваш как без развод ще ги отреже отвсякъде и всичко ще бъде наред.

Противоречие ли виждам?

Не, нищо не виждаш. Едното няма нищо общо с другото. Чети и мисли Peace

Идеята е, че неможе да им забрани да виждат детето така или иначе. Това имам предвид под "изолира". А под това да ги "отреже от всякъде", имам предвид да им наложи своите правила. За да искаш някой да те уважава, неможе да мълчиш и да си траеш докато те тъпчат. Трябва да ги научи, че е дойстойна за уважение. След като не става с хубаво - ще стане с лошо. То не е лошо де, а е по-скоро "каквото повикало-такова се обадило". Начини има, и само времето ще покаже дали нещата вървят в правилната посока, но за сега това е нейния вариант. Според мен.

# 46 29 окт. 2007, 18:40 ч.

Мнения: 1 233

[/quote]
За да искаш някой да те уважава, неможе да мълчиш и да си траеш докато те тъпчат. Трябва да ги научи, че е дойстойна за уважение.
[/quote]

Не съм мълчала, далеч не е така. Просто се опитах по цивилизован и културен начин да обясня нещата. Това не означава, че съм мълчала, означава,че просто не съм слязла на нивото им. Няма и да го направя никога. Ако синът им също не го проумее - няма място в моя дом.
За това дали имат право да виждат дъщеря ми - има законови механизми и лостове, с които мога да ги отрежа, не дай си Боже да стигаме до там.

# 47 29 окт. 2007, 19:19 ч.

Мнения: 13

Аз чета, ама май точно там ми е проблема. Че се опитвам да проумея какво си написала, вместо просто да проникна в мислите ти и да разбера какво точно искаш да кажеш.
Думата "изолира" няма нищо общо с това изречение:

Цитат на: KATI_Z в пн, 29 окт 2007, 16:01

...неможе да им забрани да виждат детето така или иначе...

Както и "отреже от всякъде" не означава да наложиш правила.
Ако искаш да те разбират, изразявай се ясно!

# 48 29 окт. 2007, 20:29 ч.

Мнения: 750

Не мога се изкажа..щото мразя такива чаршафи! Crazy

Пишете по сбито де хора! Rolling Eyes

Не можете ли...аз туй докато го прочета ще остарея! Mr. Green

# 49 29 окт. 2007, 21:55 ч.

Мнения: 984

Не ти се иска да се развеждаш ми се струва повече заради децата отколкото заради някакви други причини. Обаче разбери: вси по-лошо ще става ако нещата продължат така.
Ънноун Лейди мисля много точно е подредила стъпките при условие, че вземеш решение за сега да не се развеждаш. Струва ми се, че бих постъпила по същия начин.
Решението е твое! Успех! Hug

# 50 29 окт. 2007, 22:18 ч.

Мнения: 698

Мъжът ти не си е на мястото. Би могла да действаш умно и постепенно да отдалечаваш, изобличаваш и игнорираш роднините му, стига да имаш достатъчно силна мотивация. Т.е. да го обичаш. Мъжа ти. Прецени си. Ситуацията не е непреодолима - лошото е, че безхарактерността, която той демонстрира по отношение на родителите си, може да се окаже просто негова същност. Помисли готова ли си да живееш с това. Peace

# 51 29 окт. 2007, 22:38 ч.

Миличка, ще ти бъде доста трудно след един развод. По добре тропни и вземи сериозно нещата в свои ръце - крайно време е мъжът ти да разбере че сега ти и детето сте неговото семейство...
Сега ще ти разкажа една история: На времето нашите ми взеха апартамент до тях. На 300 метра.
След като се оженихме започнаха да се самопоканват - и дори на на мен, техния син ми бе досадно - представи си че искахме да правим в неделя сутрин секс, но в 9 се звъни на вратата...
Жена ми взе нещата в свои ръце, натисна ме, ( а и аз сам се натиснах), купихме си място на другия край на София. Сега живеем в китна къщичка, която построихме с изтегления от нас заем и се радваме на двете си деца. А родителите ми са винаги добре дошли, защото това се случва рядко... Леко полеко се дистанцираха и сега само ни помагат без да се месят излишно...А апартамента е даден под наем, който изплаща месечните ни вноски...
Еми това е моята история... дано съм бил полезен...

# 52 30 окт. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 233

Благодаря на всички още веднъж за отговорите. Помогнахте ми много.

# 53 30 окт. 2007, 13:36 ч.

Мнения: 393

Сега малко и аз,от другата страна...При мен голяма роля за развода изигра екс-свекито.Тя беше катализатора,но както и други хора са казали,те са си баба и дядо и си поддържат контакти с Малчо

от които детето допълнително се затормозява с глупостите,които му дрънкат за мен и моето семейство.
Значи ,аз на моят БНД бях даже склонна,може би и да простя и да дам n-ти шанс,ама говедото се обърна и каза:''За кво ми е жена?Да ме пере?-имам си пералня.Да ми оправя леглото?-че що ми е ,вечер пак да го оправям.Да ми готви?-Имам си майка!''
МАРШ!и до там,след цитираното,което мама му беше казала,аз занемях...Нямаше как да продължа с него,просто казах''Иди си легни с майка ти тогава'' и си тръгнах.
Та после развода и определеният режим на свиждане и до ден днешен ми пилят нервите,а лошото е,че забелязвам нещо друго-както са казали старите хора-КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА.И гледайки детето си ден след ден,осъзнавам това.Дано при теб поне тази екстра липспа!

# 54 30 окт. 2007, 14:52 ч.

Мнения: 16

Като за начало потърси квартира по далеч от тях, така ще им е трудно да идват често при вас като не се виждате няма с какво да се дразните. После посещенията при тях на детето, щом имат желане да го гледат и то няма нищо против нека мъжът ти им го води в почивните дни, тъкмо ще имаш време за себе си и за мъжа си. Не отдавай толкова голямо значение на думи просто ограничи твойте контакти с тях. Ако се разведеш няма да ти бъде по лесно, пък и заради родителите му не си заслужава, те няма да се променят заради теб на тези години и надали го правят само за да те дразнят, просто те така разбират нещата.
Желая ви щастие и хубав нов дом!

Препоръчани теми

Раздяла след 20 години

За парите и жените

Изневяра?

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: