Публикувана: 22 окт. 2007, 14:42 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2007, 08:23 ч.

Роди се нова тема"Вьзпитателният шамар"!!!!?

7 263
181
1

1
...
4
5
6
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава „възпитателен шамар“?
Какви са мненията за „възпитателния шамар“?
Какви са аргументите за и против използването на „възпитателния шамар“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава „възпитателен шамар“?
  
  Терминът "възпитателен шамар" се отнася до прилагането на физическо наказание като метод за дисциплиниране на децата. Въпреки че някои родители го използват, много хора смятат, че това е форма на домашно насилие и неефективен начин за възпитание.
- Какви са мненията за „възпитателния шамар“?
  
  Мненията са разнопосочни. Някои участници в дискусията смятат, че физическото наказание е неподходящо и може да доведе до психологически проблеми при децата. Други обаче изразяват вяра в неговата ефективност, като го разглеждат като начин за постигане на дисциплина и уважение.
- Какви са аргументите за и против използването на „възпитателния шамар“?
  
  Възпитателният шамар е противоречива тема, като някои поддръжници твърдят, че може да бъде необходим в краен случай, когато другите методи за дисциплина не са ефективни и може да помогне за установяване на граници и постигане на дисциплина при децата. От друга страна, противниците твърдят, че той може да доведе до психологически проблеми и намаляване на самочувствието у децата и подчертават наличието на по-ефективни методи за дисциплиниране без физическо наказание.
- Какво е мнението на форума относно физическото наказание върху децата?
- Какви са различните подходи на родителите във възпитанието на децата, обсъждани във форума?

# 60 23 окт. 2007, 01:07 ч.

София
Мнения: 598

Янтра не се заяждам виж горния ми пост изобщо темата е точно за това има ли нещо уместно,кое е уместно доколко е уместно и прочие.Ще погледна темата за която говориш Peace

# 61 23 окт. 2007, 01:11 ч.

Пловдив
Мнения: 29 131

Е, да удрям детето си (на мама малкото съкровище), защото не иска да яде или да спи е меко казано глупаво. Нито ще го накара да спи, нито да яде. Ще плаче и ще се чуди защо го пляскам по ръчичките (само там посягам, с шляп по лапичката). Но когато умишлено ми тества прага на издържливост и границите на кое може и не може смятам, че е мой дълг да му покажа, че не всико може. Има разрешени неща и забранени неща. Забранени са предимно опасните за него. Не мога да изпокрия целия апартамент. Все пак ям с вилица и нож, гледам голям, тежък и опасен телевизор, готвя и печката е гореща.....
Негово право е да не му се яде. Мое право е да не му дам да яде до следващия определен за това час. Тогава как яде Laughing

И ако не му се спи го вдигам, след час (или повече) вече му се спи и заспива.
Това са за мен границите.
И за да не ми се налага да казвам прекалено много не повечето шкафове са олепени с тиксо. След 15-20 опита сам се отказва да се опитва да ги отваря Simple Smile

# 62 23 окт. 2007, 07:58 ч.

Мнения: 210

Когато беше две годишна дъщеря ми,беше във фазата да казва само "не" и да се тръшка по земята.Е вярвате ли ми,че толкова съм и говорила и обяснявала,че чак аз започнах да си омръзвам.Докато в един слънчев ден се тръшна за пореден път,пердето ми падна,яде бой по дупето в разстояние на два блока докато се прибереме,е след тази случка забрави и да се тръшка и всичко.Същото горе долу беше и с катерушките,за една седмица си разби три пъти устата,в крайна сметка беше заплашена,че при следващ път,хем ще я боли заради устата,хем и бой ще яде,не се стигна дотам.
Така че има различни деца,не може да се реагира по един и същ начин.

# 63 23 окт. 2007, 10:09 ч.

Мнения: 1 366

Моята дъщеря сега (на 3.5) е в този детски пубертет. Първо е не, после ще мисля. Аз просто никога не воювам с нея. Сутрин - "не искам да се обличам". Добре, "мама отива на работа" ... когато се облека тя вече е готова да се облече без никакви проблеми. Друг начин да я склоня е, да й дам да си избере дрешките сама. На улицата - няма да ти дам ръчичка да пресечем". Пка добре, "значи няма да пресечем и ще стоим тук" ... 30 секунди и кандисва. Никога не крещя и не бия, с това съм я спечелила за каузата. Ако някой път ми прикипи (и то защото аз съм в такова настроение) и кресна, това ми струва доста скъпо след това, защото тя разбира, че това е позволено и го използва срещу мен.

# 64 23 окт. 2007, 10:19 ч.

Мнения: 1 426

Добре де, детето прекалява в някакъв момент, ти сто пъти си обяснявала едно и също нещо, явно приказката не действа в случая, плясваш го по дупето - и какво толкова, бихте ли ми казали вие всички, радетелки на безсмисленото приказване? Защото истина е, че има моменти, в които децата изобщо не слушат какво им се говори, а трябва да бъдат озаптени по някакъв начин?

# 65 23 окт. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 166

Цитат на: galia_mi в пн, 22 окт 2007, 16:45

А и... защо не я оставиш да я боли от печката, от удара на колата,

Lyusil логиката ти ме разби.

Верно е, че някои четем и пишем във форума, за да си загубим малко свободно време... Ама правете го качествено, бе хора! ТОВА не е моята логика, Галя, това малко по-нататък беше разбрано съвсем правилно от друга съфорумка, която обаче очевидно чете и мисли. След като авторката на тази теория е решила да възпитава, разчитайки на първосигналните методи - болка по ръчичката, че да не пипа, болка по дупенцето, че да не пресича, болка по личицето, че да не се залива с горещ чай.... това е да заместиш едната болка с друга. И какъв е смисълът, питам аз? newsm78

Labrador и Maikata са дали перфектни примери от моя начин на възпитание. Peace

Nevada, пак ще повторя - възпитателният шамар е израз на безсилието на родителя. И аз съм била безсилна, затова все пак имам някоя "изцепка" извън обичайните си методи на убеждение. Но си го и признавам за моя слабост, а не за сила. След това съжалявам и имам доблестта да се извиня на детето си. Hug

Проблемът, че ми няма доверие до степен, че ме изкарва извън нерви, съм си го създала АЗ! Peace

А мога да се похваля, че моето дете също е в детския пубертет, страшно е своенравна, но се влияе дори само от тона и погледа ни. Пробва, естествено, понякога дори адски упорито, но като й представя негативите от ситуацията, която сама си избира, много бързо се отказва да се инати повече. Grinning

# 66 23 окт. 2007, 11:19 ч.

София
Мнения: 10 640

Аз по шамарите не съм, но дърпам уши. Crossing Arms

Даже, смятам, че е по-обидно... Rolling Eyes

Ама като се наложи, дърпам и още как. Naughty

Иначе, плесване през ръчичка или тупване по дупето-*по- скоро ги забавлява и се хилят. Ефекта е нулев. Wink

Последна редакция: вт, 23 окт 2007, 13:36 от kopche

# 67 23 окт. 2007, 11:20 ч.

София
Мнения: 598

Цитат на: Lyusil в вт, 23 окт 2007, 11:01

Цитат на: galia_mi в пн, 22 окт 2007, 16:45

А и... защо не я оставиш да я боли от печката, от удара на колата,

Lyusil логиката ти ме разби.

Labrador и Maikata са дали перфектни примери от моя начин на възпитание. Peace

Проблемът, че ми няма доверие до степен, че ме изкарва извън нерви, съм си го създала АЗ! Peace

# 68 23 окт. 2007, 11:20 ч.

Мнения: 8 995

Цитат на: Nevada в вт, 23 окт 2007, 10:19

... и в този момент се появява "шамарът" - задникът им е загрят, а умът им - насочен в определена посока.
Честно казано, когато бяха малки, не съм ги удряла. Просто знаех, че са малки и не разбират, затова бях склонна да повтарям до полуда, за да им вмъкна в главите някаква житейска истина, като например - котлонът е горещ, колата мачка, скачането от 4ти етаж не е препоръчително.... ей такива ми ти работи.
Но откакто станаха достатъчно големи, за да разбират какво им се говори, но въпреки това не разбират от блага дума, дойдоха и възпитателните шамари. Като го обземе дивотията и буквално спре да чува, единственият начин да го върна обратно на земята е да го ударя. Действа мигновено, спестява ми страшно много време и напразни молби и уговорки.
За мен шамарът нито може да се класифицира като насилие, нито като израз на родителско безсилие.
Моя приятелка възпитаваше сина си главно с поучителни беседи. Но докато се опитваше да го вкара в правия път с обяснения и анализи, той спокойно маризеше моите деца. Принудих се да огранича контактите с приятелката си заради детето й. Е как тая жена не се сети нито веднъж да опуха безценното си съкровище, след като то е посинило някое от моите съкровища. Детето просто си просеше шамар, но никой не се сети да му го отвърти. Мама кротко обясняваше, че така не е редно да се прави, че това е лошо, но тъй като той не е лошо дете, то и не трябва да прави такива неща.... Честно, идвало ми е аз да го шляпна, но предпочетох да не се виждаме повече.
И все пак тук не говорим за побой, еждневен и системен, а за по някой и друг отрезвяващ шамар на седмица.

# 69 23 окт. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 1 366

Цитат на: Nevada в вт, 23 окт 2007, 10:19

Няма такава ситуация - пак повтарям проблемът е твой, ти си безсилна да овладееш ситуацията и за това прибягваш до сила. Това НЕ Е възпитание., а точно обратното. Прехвърляш собствените си слабости на детето, а то горкото и хал хабер си няма, за какво е наказано?

# 70 23 окт. 2007, 12:46 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 190

Шамар за мен е плесница през лицето, при това със сила. И да е слаб, пак не бих си позволила да използвам такава мярка.
Възпитателен боят не може да бъде. Виж, "наказателен" може. Плясвала съм Самуил по дупето, но много рядко. Той не ми дава поводи за крайни мерки и наказания.

# 71 23 окт. 2007, 12:49 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 190

Да добавя. Да, има съкровища, които (ако им бях родител), щях да ступам. Но пак не мога да си представя,че ще удрям през лицето, по главата... ooooh!

Само по дупето.

# 72 23 окт. 2007, 12:53 ч.

Мнения: 2 700

Аз за пръв път съм плеснала дъщеря ми на шест - шест и нещо години. Така, че майки на малки деца, СПОКО - времето е пред вас Wink

Ако говорим само за шамар, и за мен той не може да се класифицира като насилие. С възрастта методите на въздействие се усложняват, понякога изчерпват, а отпорът или дори безцеремонността на детето нарастват. Тогава шамарът се явява като последна и неочаквана до този момент мярка.
За родителското безсилие съм склонна да се съглася - факт е, че съм пляскала, когато не съм могла да се противопоставя по друг начин.
Като цяло съм ЗА "възпитателния шамар", ако се наложи.

maikata , колко ти е годишно детето?
Шамарът е възпитание дотолкова, доколкото показва, че определен вид поведение не се толелира. Когато това стане ясно на детето, то си коригира поведението, т.е. то бива възпитано по някакъв начин.

А с уговорката на Василиса, за мен шамар е по дупето. Плесница по лицето би била пълно унижение за детето.

# 73 23 окт. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 7 176

За мен насилието поражда единствено агресия.
Може да съм крайна, но дори шамарът е вид насилие.
Категорично против съм подобни "възпитателни методи" и не ги прилагам.

# 74 23 окт. 2007, 13:36 ч.

софия
Мнения: 5 187

Цитат на: Н а т и в вт, 23 окт 2007, 13:24

това илюстрира и моето мнение.
истината е че преди когато голямата ми щерка беше малка е изяждала по някое и друго шамарче.И много съжалявам.Много

моят проблем е че аз мнго викам.Някой път без да искам се "чувам от страни' и направо не мога да повярвам.Но мисля че и с това се справям.Сега вместо да търпя и после да избухна в 5 минутно крещене от безсилие, предпочитам да отделя 20 секунди на момента в който усетя че се надига агресия или "неподчинение" и да им кажа колко много ги обичам и хайде да направим така и така.

И да ви кажа някак се възцари мир и спокойствие в къщи.
Гледам ги и помежду си хлапетат по-спокойно си общуват.

Последна редакция: вт, 23 окт 2007, 13:41 от Амели

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца - 10

Детско АТВ/ Бъги за четири годишно дете

Боледуване - държавна срещу частна градина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: