Аз мисля, че децата и у нас пак трябва да си имат своя организация.
Занда разкажи за философията на конфуцианството
- Публикувана: 22 окт. 2007, 17:23 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 19:14 ч.
КИТАЙ
мда абсолютно подкрепям
Занда разкажи за философията на конфуцианството
Конфуций и ранното конфуцианство
Историческа обстановка
В традиционната историография се смята, че през периода, когато живее К., управлява д. Джоу (周 Zhōu) (1122-249 г.пр.н.е.). Всъщност, джоуския уан изпълнявал само ритуални функции, като свещено лице, на което Небето е поверило управлението на Поднебесната, Срединните царства (中国Zhōngguó). Политическа реалност се явявал полисът, град-държава, неголям по размери, населен предимно със земеделци, по-малко с търговци и занаятчии. В града всеки познавал всеки, от там възникнала и идеята за 国家 guójiā – “държава-семейство”.
През VІ-V в.пр.н.е., освен града-държава, огровна роля в живота на древнокитайското общество играела организацията 宗族 zōngzú – кланът. Той обединявал произхождаща от общ прародител група родствени семейства, в които съществува йерархия, но които били свързани и с общи интереси.
Животът на Конфуций
Кундзъ (孔子 Kŏngzĭ (孔丘 Kŏngqiū))
През младостта си Конфуций се опитвал да направи политическа кариера. За беда, по това време постовете са се предавали от баща на син и той би успял само с интриги и “подмазване”. Той обаче съвсем нямал такива умения. Имало и още един път – военна кариера. Но той не можел да убива хора. Той бил представител на областта на културата и нравственността (уън 文 wén), отделила се от воинственото начало и войната (у 武 wŭ) още през ХІ в.пр.н.е.
По времето на Конфуций само владетелите и близките им помощници били обкръжени с ореол от престиж. Второстепенни били хората, които водели историческите хроники и се занимавали с ритуалите за провеждане на различните тържества в двора. Конфуций бил първият в Китай, който се посветил на тези занимания и по собствена инициатива станал преподавател и изследовател на историята. Той разбива колективността на града-държава, където мястото в йерархията определя всичко. Само 150 години по-късно, неговият последовател Мъндзъ (孟子 Mèngzĭ) говори за това, че учителят е много по-висш от управника и на него не може да заповяда нито владетел, нито дори самият Син на Небето.
Най-вероятно школата на Конфуций е започнала от кръг приятели, които се събирали и обсъждали вълнуващите ги проблеми. В "Луню" («论语» Lùnyŭ) - един от основните трактати на конфуцианството, се споменават 22 ученика. Конфуций приемал всеки, който идвал при него и казвал, че между стремящите се към знание няма различия.
Учениците му започнали да се издигат по социалната стълбица и ставало странно, че техният учител не е признат. Затова Дзи Кандзъ, владетел на Лу, му дал пост дафу (大夫 dàfù) – дребен чиновник. Това бил уважаван пост, но не позволявал на Конфуций да влияе пряко върху управлението на царството. Той разбрал, че няма да постигне кариера в Лу, затова около десет години обикалял съседните царства, като предлагал на владетелите своя модел на управление. Усилията му били напразни, тъй като неговата идеология била прекалено напреднала за онези времена. Той се завърнал в Лу и няколко години по-късно починал.
Книгата, която като че ли се явява единствено достоверно свидетелство за Конфуций и възгледите му е «Луню» - “Беседи”. В нея влизат речите на Конфуций, а също и разговорите му с ученици и съвременници. Изследователите са установили, че книгата е написана 70-80 години след неговата смърт. Тя е много лаконична и има откъслечни изказвания върху най-разнообразни теми, както от ежедневието, така и от областта на философията, културата, политиката и морала.
Едно от нещата на които Конфуций набляга е традицията. Но какаво е традиция?
Полският социолог Я. Щепански дава няколко определения на този термин: 1) (лат.) “обработвам земя”; 2) подобряване и облагородяване на обичаите и поведението на хората и 3) от гледна точка на културата, традицията се отнася само до наука, изкуство, литература и религия, като “висши” продукти на човека.
Културата той определя като всички материални и нематериални продукти на човешката дейност, ценности и норми на поведение, приети в обществото, които се предават от поколение на поколение. Това прави културата неразделна от традицията, тъй като е невъзможно да съществува без приемственост. Така традиция и култура не са два отделни феномена, а два аспекта на един и същи феномен.
За Конфуций традицията е въплътена в понятието 礼 (禮) lĭ, което в превод означава “обред”, “етикет”, “ритуал”, “правила на благопристойно поведение”, “китайска церемония”. 礼 не са само правилата на поведение, учтивост, но и съвкупността от ритуали, характерни за всички видове дейност в двореца: лов, дипломация, тържества, управление. Най-често Конфуций говори за 礼, заедно с друг термин - 乐 (樂) yuè “музика”. Този превод също не е точен. 乐 са ритуалните танци, изпълнявани пред владетеля с музикален съпровод.
Пример за това как Конфуций е възприемал музиката, срещаме в трактата «乐记» Yuèjì - “Записи за музиката”: Веднъж Конфуций запита Бин Модзя: “Защо, когато изпълняват песента за владетеля У, тревожните барабани във встъплението траят толкова дълго?” “За да изразят опасенията на владетел У дали ще го подкрепят съюзниците.”- отговори Бин Модзя. “Защо звуците са протяжни и стенат, като дълги въздишки?” “За да изразят страха на владетеля, че съюзниците няма да дойдат навреме.” “Защо танцуващите тъй рано започват да махат с ръкави и да тропат с нозе?”- запита Конфуций “За да покажат, че битката вече е започнала.”
Диалогът, макар вероятно и легендарен, показва, че всеки жест и звук са били възприемани като нещо важно, символ на чувства и действия на древните герои. Те помагат да се почувства древността като нещо живо, неотделимо от настоящето.
礼 и 乐 образуват в китайската традиция културата, обозначена с йероглифа 文.
Произходът и смисълът на това понятие са забележителни. В инските надписи върху гадателни кости (甲骨文 Jiăgŭwén)(ХІV-ХІІ в.пр.н.е.) 文 е пиктограма на човек с татуировка на гърдите и е със значение “линия, рисунка, украшение”. Но как еволюира значението на 文, което по-късно съчетава в себе си най-общо култура, човеколюбие, пацифизъм, стремеж към знания?
Отговорът трябва да потърсим в историята. Основателят на д. Джоу (1122-256 г.пр.н.е.) бил 文王 Wénwáng - “Културният” владетел. Съма Циен пише за него: “Той бил честен и човечен. Почтителен бил към старците и добър – към децата, отнасял се с уважение към мъдрите хора.” Веднъж го пленил инският владетел и той се откупил, като дал много богатства, но не се бил и не погубил живота на войниците.
Неговият син се казвал 武王 Wŭwáng Войнствения цар. Той бил съвсем различен и заплашвал със смъртно наказание онези, които се бият лошо. Той фактически станал истинският основател на д. Джоу, тъй като завладял столицата на царство Ин. В историческите анали имената на двамата владетели се употребяват едно до друго и стават символ на противопоставяне на войнственото начало и мирното, насоченото към духовното начало.
Така по времето на Конфуций 文 вече е основно понятие, съчетаващо в себе си смисъла на всичко културно и духовно. Той го дообогатява, като добавя към него още едно понятие – 仁 rèn “човечност, хуманност”, която трябва да е изграждаща черта на 君子 jùnzi – благородния мъж.
Два различни идеала за човек
Уважението към традицията е винаги свързано с почитта към тези, които предават тази традиция – към старите хора. На синовната почтителност Конфуций отдава изключинелно значение и я нарича 孝xiào. Той считал 孝 за основа на всички добродетели и преди всичко за основа на 仁 “човечността”. На второ място за него е уважението към по-възрастните братя 弟 dì. Конфуций скърбял за това, че съвременниците му смятат за примерни деца онези, които изхранват родителите си. Той казва: “Та нали кучетата и конете също ги хранят.
Каква е разликата ако това се прави без дълбока почит (孝)?”. Според него почитта трябва да се изразява чрез 礼 – система от ритуали, докато родителите са живи, а след смъртта им – да бъдат достойно погребани и на гроба им да се принасят жертви. Тези ритуали подробно са описани в трактата «礼记» Lĭjì “Книга на ритуалите”, в раздела 内则 Nèi zé – “Вътрешни правила”.
Синовната почтителност започнала да се ползва с изключителен престиж в Китай и всички традиционни обичаи и нрави въплъщавали това. Тъй като държавата се разглеждала като едно голямо семейство, послушанието трябвало да намери мястото си сред качествата, които изграждат отношенията между владетел и поданик. В «论语» често се среща мисълта, че почтителният към родителите се подчинява и на владетеля.
Призивът към покорност и послушание бил една от особенностите на конфуцианството, които още през ІІ в.пр.н.е. му осигорили положението на официална идеология. За това спомогнала и философията на Сундзъ (298-238 г.пр.н.е.), който подчертавал необходимостта от строга йерархия в обществото, че човекът по природа е зъл и само безпрекословното послушание и подчинение към учителя, може да промени лошите качества.
Интересно е, че представата за държавата-семейство влияе на представата на Конфуций за закона като нещо ненужно. Той смятал, че законът е излишен, когато има добър владетел. Той възпитава народа с добър пример и въздейства чрез добродетелност и благопристойност (礼). От тогава в китайската политическа мисъл се появява представата за двата различни принципа на управление: чрез 礼 – правилата за благопристойност, които въплъщават цялата традиционна система от нравствени и културни ценности и чрез 法 fă – законите, които означават безусловно и жестоко регулиране.
Тази позиция на противопоставяне станала от огромно значение за Китай. Когато се започнало поглъщането на малките царства от големи, възникнала необходимост от разработването на законодателни и административни норми. Държавниците приели идеята на К. за двете начала и застанали на страната на 法 закона, т.е. срещу културата и нравствеността. Тази философска школа получила в европейската литература наименованието “легисти” (法家 făjiā).
Възниква въпросът – как така един философ, проповядващ една твърде неудовлетворителна за хората теза, обричаща ги на покорство, успява да получи място в пантеона на най-великите мислители на човечеството? Как да се обясни факта, че учението му успява да се запази в Китай в течение на 2500 години, да проникне в Корея, Япония и Виетнам и да отрази настъплението на такъв мощен съперник, какъвто е будизма?
Ако внимателно прочетем "Луню" («论语»), ще видим един поразителен факт. Заедно с послушанието към повелителя, се проповядва и непослушание. Запитали как най-добре да служат на владетеля, а Конфуций отговорил: “Не бива да го мамите, но трябва да му се съпротивлявате.” И това съвсем не е единично изказване, а принцип, който пронизва целия трактат.
Конфуций имал и още един идеал, освен покорността, това бил идеалът за дзюндзъ 君子 – благородния човек. Образът на дзюндзъ 君子 бил заимстван от Конфуций от “Книга на песните” («诗经» Shījìng). Там това словосъчетание означава “син на владетеля” или “аристократ”: 君 jùn е “владетел”, а 子 zĭ - “син”. Конфуций променил смисъла така, че дзюндзъ вече означавало не произход, а било белег за качествата на човека. Така той внесъл съвсем нов елемент в идейните основи на древнокитайското общество, като твърдял, че истинското благородство зависи не от произхода, а от нравствените качества и от културата и така било достъпно за всеки.
Изказванията на мъдреца разкриват идеала на личността, който той влага в понятието дзюндзъ. Най-важното качество на благородния е жън (仁 rèn) “човечността, хуманността”. Дзюндзъ не престъпва хуманността нито в момент на опасност, нито в ежедневието. Благородният не е придирчив към храната и облеклото си. Само дребнавият, малкият човек - сяо жън (小人 xiăorén) е способен да се притеснява за дрехата си и да се срамува от простата храна. Сяо жън е противопоставен на дзюндзъ във всяко едно отношение. Той е загрижен само за материалните неща и не се интересува от духовното.
Конфуций споменава и за друга една категория – и (义 (義) yì) справедливост, като аспект на жън – хуманността. Самият йероглиф жън (仁) в изписването си носи своя смисъл. Той е съставен от елементите 人 “човек” и 二 “две, двама”, т.е. той съдържа отношението човек към човек, т.е. “хуманност, човечност”. На места Конфуций казва, че жън означава любов към хората, а по-разширено означава правилото да не причиняваш на другите онова, което не желаеш на теб да ти бъде причинено.
В идеалния вариант дзюндзъ трябва не само да притежава всякакви морални качества (справедливост, хуманност, почтителност и т.н.), но и да е културен, образован човек – т.е. да съблюдава ритуала и правилата на благоприличие и да разбира от музика. Това изискване е специфична черта на конфуцианството (в христианството например – за светеца не е нужно да е културен).
Двете начала – нравственото и културното, трябва да са в хармония, така че да се избягва всякакъв педантизъм и фанатизъм. Конфуций нарича такъв път “среден път”, смисълът е хората да следват златната среда и да имат мяра във всичко. Да се намери мярката спомага "ли" - ритуала. Той е крайпътният камък, на който се опират всички останали добродетели и само чрез дълбокото разбиране на ритуала може да се постигне съвършенство.
Както виждаме, дзюндзъ донякъде повтаря древногръцкият идеал за калокагатия – пълна хармония между духовно и физическо. Тук не става въпрос за физическо развитие, но за хармония между нравственост и култура.
Много често в литературата се игнорира идеалът за дзюндзъ в рамките на учението на Конфуций, а се дава като характеристика само на идеала на покорния човек. Заради това, конфуцианството е провъзгласено за идеология на деспотия.
Когато изучаваме Конфуций обаче, не бива да забравяме, че дзюндзъ е човек който не винаги трябва да се подчинява на заповедта на владетеля, а да му се съпротивлява, ако владетелят не постъпва достатъчно хуманно и безнравствено. Ако в държавата се е установил ред на безпринципност и еснафство, дзюндзъ трябва да се откаже от всякакъв пост, защото е недостойно да притежава богатства, придобити по нечестен път. Така дзюндзъ е много далече от подчинението, за което се смята, че е основна характеристика на конфуцианството. Той е неформална личност, със собствено мнение, което отстоява.
Конфуций умира 350 години преди конфуцианството да се превърне в държавна идеология. Пръв, провъзгласил конфуцианството, бил император У Ди (武帝)(140-87
г.пр.н.е.) от д. Хан (汉). За съжаление то се отличавало много от първоналалната идея на Конфуций за добро управление. Ако първоначално религията не играла голяма роля, в последствие Небето започнало да фигурира като божество, притежаващо морално съзнание и внимателно следящо всичко, което става на земята.
С религиозен ореол бил обкръжен и императорът, той станал “Син на Небето”. Той съединява Небето, Земята и хората и със своето справедливо управляване, гарантира правилната последователност на природните явления. Конфуций, а след него и Мъндзъ придавали основно значение на народа, докато в императорското конфуцианство най-главен бил императорът.
Провъзгласяването на конфуцианството като държавна религия, се съпътствало от бурно развитие на образованието и от разработването на единна изпитна система. Този, който желаел да се изкачи по държавната стълбица и да стане чиновник, трябвало да се явява на редица изпити, които доказвали неговите способности. Разбира се достъпът до бюрократична длъжност бил облекчен за аристократите, но важното е, че и обикновеният чове имал шанс да се докаже.
Разработването на такава система от изпити имала огромно отражение върху историята на Китай. Тя подпомогнала културното единение на страната, тъй като всички бъдещи управници били длъжни да преминат един и същ курс на обучение. По-късно еднообразието на преподавания материал, станало причина за застой, но обновяването би причинило ущърб на самата система. В нея била заложена идеята, че всички имат равни шансове да се издигнат, затова никой от издигналите се не желаел да променя това.
Историята на конфуцианството е много сложна и все още слабо изучена. То влияе върху историята на Китай в течение на 2200 години. В тази разработка по-силно е засегнато влиянието му върху политическата мисъл на китайските управници (най-новите изследвания доказват, че освен него, силно влияние е оказал и легизмът - течение изначално враждебно на конфуцианството). Но към историята на конфуцианството е възможен и друг подход: ранното конфуцианство е начало на китайския хуманизъм, който биво продължен от редица средновековни и съвременни мислители.
Автор: Яна Шишкова (по материали на големия руски китаист Торчинов)
2002 г.
Забележка: Статията е разработена по времето, когато бях студент. Не претендира за изчерпателност и се нуждае от обработка, за каквато в момента нямам време. Специалист съм по методика на преподаване на китайски език през първите две години на интензивно изучаване, затова повече мога да говоря по тази тема.
Историческа обстановка
В традиционната историография се смята, че през периода, когато живее К., управлява д. Джоу (周 Zhōu) (1122-249 г.пр.н.е.). Всъщност, джоуския уан изпълнявал само ритуални функции, като свещено лице, на което Небето е поверило управлението на Поднебесната, Срединните царства (中国Zhōngguó). Политическа реалност се явявал полисът, град-държава, неголям по размери, населен предимно със земеделци, по-малко с търговци и занаятчии. В града всеки познавал всеки, от там възникнала и идеята за 国家 guójiā – “държава-семейство”.
През VІ-V в.пр.н.е., освен града-държава, огровна роля в живота на древнокитайското общество играела организацията 宗族 zōngzú – кланът. Той обединявал произхождаща от общ прародител група родствени семейства, в които съществува йерархия, но които били свързани и с общи интереси.
Животът на Конфуций
Кундзъ (孔子 Kŏngzĭ (孔丘 Kŏngqiū))
През младостта си Конфуций се опитвал да направи политическа кариера. За беда, по това време постовете са се предавали от баща на син и той би успял само с интриги и “подмазване”. Той обаче съвсем нямал такива умения. Имало и още един път – военна кариера. Но той не можел да убива хора. Той бил представител на областта на културата и нравственността (уън 文 wén), отделила се от воинственото начало и войната (у 武 wŭ) още през ХІ в.пр.н.е.
По времето на Конфуций само владетелите и близките им помощници били обкръжени с ореол от престиж. Второстепенни били хората, които водели историческите хроники и се занимавали с ритуалите за провеждане на различните тържества в двора. Конфуций бил първият в Китай, който се посветил на тези занимания и по собствена инициатива станал преподавател и изследовател на историята. Той разбива колективността на града-държава, където мястото в йерархията определя всичко. Само 150 години по-късно, неговият последовател Мъндзъ (孟子 Mèngzĭ) говори за това, че учителят е много по-висш от управника и на него не може да заповяда нито владетел, нито дори самият Син на Небето.
Най-вероятно школата на Конфуций е започнала от кръг приятели, които се събирали и обсъждали вълнуващите ги проблеми. В "Луню" («论语» Lùnyŭ) - един от основните трактати на конфуцианството, се споменават 22 ученика. Конфуций приемал всеки, който идвал при него и казвал, че между стремящите се към знание няма различия.
Учениците му започнали да се издигат по социалната стълбица и ставало странно, че техният учител не е признат. Затова Дзи Кандзъ, владетел на Лу, му дал пост дафу (大夫 dàfù) – дребен чиновник. Това бил уважаван пост, но не позволявал на Конфуций да влияе пряко върху управлението на царството. Той разбрал, че няма да постигне кариера в Лу, затова около десет години обикалял съседните царства, като предлагал на владетелите своя модел на управление. Усилията му били напразни, тъй като неговата идеология била прекалено напреднала за онези времена. Той се завърнал в Лу и няколко години по-късно починал.
Книгата, която като че ли се явява единствено достоверно свидетелство за Конфуций и възгледите му е «Луню» - “Беседи”. В нея влизат речите на Конфуций, а също и разговорите му с ученици и съвременници. Изследователите са установили, че книгата е написана 70-80 години след неговата смърт. Тя е много лаконична и има откъслечни изказвания върху най-разнообразни теми, както от ежедневието, така и от областта на философията, културата, политиката и морала.
Едно от нещата на които Конфуций набляга е традицията. Но какаво е традиция?
Полският социолог Я. Щепански дава няколко определения на този термин: 1) (лат.) “обработвам земя”; 2) подобряване и облагородяване на обичаите и поведението на хората и 3) от гледна точка на културата, традицията се отнася само до наука, изкуство, литература и религия, като “висши” продукти на човека.
Културата той определя като всички материални и нематериални продукти на човешката дейност, ценности и норми на поведение, приети в обществото, които се предават от поколение на поколение. Това прави културата неразделна от традицията, тъй като е невъзможно да съществува без приемственост. Така традиция и култура не са два отделни феномена, а два аспекта на един и същи феномен.
За Конфуций традицията е въплътена в понятието 礼 (禮) lĭ, което в превод означава “обред”, “етикет”, “ритуал”, “правила на благопристойно поведение”, “китайска церемония”. 礼 не са само правилата на поведение, учтивост, но и съвкупността от ритуали, характерни за всички видове дейност в двореца: лов, дипломация, тържества, управление. Най-често Конфуций говори за 礼, заедно с друг термин - 乐 (樂) yuè “музика”. Този превод също не е точен. 乐 са ритуалните танци, изпълнявани пред владетеля с музикален съпровод.
Пример за това как Конфуций е възприемал музиката, срещаме в трактата «乐记» Yuèjì - “Записи за музиката”: Веднъж Конфуций запита Бин Модзя: “Защо, когато изпълняват песента за владетеля У, тревожните барабани във встъплението траят толкова дълго?” “За да изразят опасенията на владетел У дали ще го подкрепят съюзниците.”- отговори Бин Модзя. “Защо звуците са протяжни и стенат, като дълги въздишки?” “За да изразят страха на владетеля, че съюзниците няма да дойдат навреме.” “Защо танцуващите тъй рано започват да махат с ръкави и да тропат с нозе?”- запита Конфуций “За да покажат, че битката вече е започнала.”
Диалогът, макар вероятно и легендарен, показва, че всеки жест и звук са били възприемани като нещо важно, символ на чувства и действия на древните герои. Те помагат да се почувства древността като нещо живо, неотделимо от настоящето.
礼 и 乐 образуват в китайската традиция културата, обозначена с йероглифа 文.
Произходът и смисълът на това понятие са забележителни. В инските надписи върху гадателни кости (甲骨文 Jiăgŭwén)(ХІV-ХІІ в.пр.н.е.) 文 е пиктограма на човек с татуировка на гърдите и е със значение “линия, рисунка, украшение”. Но как еволюира значението на 文, което по-късно съчетава в себе си най-общо култура, човеколюбие, пацифизъм, стремеж към знания?
Отговорът трябва да потърсим в историята. Основателят на д. Джоу (1122-256 г.пр.н.е.) бил 文王 Wénwáng - “Културният” владетел. Съма Циен пише за него: “Той бил честен и човечен. Почтителен бил към старците и добър – към децата, отнасял се с уважение към мъдрите хора.” Веднъж го пленил инският владетел и той се откупил, като дал много богатства, но не се бил и не погубил живота на войниците.
Неговият син се казвал 武王 Wŭwáng Войнствения цар. Той бил съвсем различен и заплашвал със смъртно наказание онези, които се бият лошо. Той фактически станал истинският основател на д. Джоу, тъй като завладял столицата на царство Ин. В историческите анали имената на двамата владетели се употребяват едно до друго и стават символ на противопоставяне на войнственото начало и мирното, насоченото към духовното начало.
Така по времето на Конфуций 文 вече е основно понятие, съчетаващо в себе си смисъла на всичко културно и духовно. Той го дообогатява, като добавя към него още едно понятие – 仁 rèn “човечност, хуманност”, която трябва да е изграждаща черта на 君子 jùnzi – благородния мъж.
Два различни идеала за човек
Уважението към традицията е винаги свързано с почитта към тези, които предават тази традиция – към старите хора. На синовната почтителност Конфуций отдава изключинелно значение и я нарича 孝xiào. Той считал 孝 за основа на всички добродетели и преди всичко за основа на 仁 “човечността”. На второ място за него е уважението към по-възрастните братя 弟 dì. Конфуций скърбял за това, че съвременниците му смятат за примерни деца онези, които изхранват родителите си. Той казва: “Та нали кучетата и конете също ги хранят.
Каква е разликата ако това се прави без дълбока почит (孝)?”. Според него почитта трябва да се изразява чрез 礼 – система от ритуали, докато родителите са живи, а след смъртта им – да бъдат достойно погребани и на гроба им да се принасят жертви. Тези ритуали подробно са описани в трактата «礼记» Lĭjì “Книга на ритуалите”, в раздела 内则 Nèi zé – “Вътрешни правила”.
Синовната почтителност започнала да се ползва с изключителен престиж в Китай и всички традиционни обичаи и нрави въплъщавали това. Тъй като държавата се разглеждала като едно голямо семейство, послушанието трябвало да намери мястото си сред качествата, които изграждат отношенията между владетел и поданик. В «论语» често се среща мисълта, че почтителният към родителите се подчинява и на владетеля.
Призивът към покорност и послушание бил една от особенностите на конфуцианството, които още през ІІ в.пр.н.е. му осигорили положението на официална идеология. За това спомогнала и философията на Сундзъ (298-238 г.пр.н.е.), който подчертавал необходимостта от строга йерархия в обществото, че човекът по природа е зъл и само безпрекословното послушание и подчинение към учителя, може да промени лошите качества.
Интересно е, че представата за държавата-семейство влияе на представата на Конфуций за закона като нещо ненужно. Той смятал, че законът е излишен, когато има добър владетел. Той възпитава народа с добър пример и въздейства чрез добродетелност и благопристойност (礼). От тогава в китайската политическа мисъл се появява представата за двата различни принципа на управление: чрез 礼 – правилата за благопристойност, които въплъщават цялата традиционна система от нравствени и културни ценности и чрез 法 fă – законите, които означават безусловно и жестоко регулиране.
Тази позиция на противопоставяне станала от огромно значение за Китай. Когато се започнало поглъщането на малките царства от големи, възникнала необходимост от разработването на законодателни и административни норми. Държавниците приели идеята на К. за двете начала и застанали на страната на 法 закона, т.е. срещу културата и нравствеността. Тази философска школа получила в европейската литература наименованието “легисти” (法家 făjiā).
Възниква въпросът – как така един философ, проповядващ една твърде неудовлетворителна за хората теза, обричаща ги на покорство, успява да получи място в пантеона на най-великите мислители на човечеството? Как да се обясни факта, че учението му успява да се запази в Китай в течение на 2500 години, да проникне в Корея, Япония и Виетнам и да отрази настъплението на такъв мощен съперник, какъвто е будизма?
Ако внимателно прочетем "Луню" («论语»), ще видим един поразителен факт. Заедно с послушанието към повелителя, се проповядва и непослушание. Запитали как най-добре да служат на владетеля, а Конфуций отговорил: “Не бива да го мамите, но трябва да му се съпротивлявате.” И това съвсем не е единично изказване, а принцип, който пронизва целия трактат.
Конфуций имал и още един идеал, освен покорността, това бил идеалът за дзюндзъ 君子 – благородния човек. Образът на дзюндзъ 君子 бил заимстван от Конфуций от “Книга на песните” («诗经» Shījìng). Там това словосъчетание означава “син на владетеля” или “аристократ”: 君 jùn е “владетел”, а 子 zĭ - “син”. Конфуций променил смисъла така, че дзюндзъ вече означавало не произход, а било белег за качествата на човека. Така той внесъл съвсем нов елемент в идейните основи на древнокитайското общество, като твърдял, че истинското благородство зависи не от произхода, а от нравствените качества и от културата и така било достъпно за всеки.
Изказванията на мъдреца разкриват идеала на личността, който той влага в понятието дзюндзъ. Най-важното качество на благородния е жън (仁 rèn) “човечността, хуманността”. Дзюндзъ не престъпва хуманността нито в момент на опасност, нито в ежедневието. Благородният не е придирчив към храната и облеклото си. Само дребнавият, малкият човек - сяо жън (小人 xiăorén) е способен да се притеснява за дрехата си и да се срамува от простата храна. Сяо жън е противопоставен на дзюндзъ във всяко едно отношение. Той е загрижен само за материалните неща и не се интересува от духовното.
Конфуций споменава и за друга една категория – и (义 (義) yì) справедливост, като аспект на жън – хуманността. Самият йероглиф жън (仁) в изписването си носи своя смисъл. Той е съставен от елементите 人 “човек” и 二 “две, двама”, т.е. той съдържа отношението човек към човек, т.е. “хуманност, човечност”. На места Конфуций казва, че жън означава любов към хората, а по-разширено означава правилото да не причиняваш на другите онова, което не желаеш на теб да ти бъде причинено.
В идеалния вариант дзюндзъ трябва не само да притежава всякакви морални качества (справедливост, хуманност, почтителност и т.н.), но и да е културен, образован човек – т.е. да съблюдава ритуала и правилата на благоприличие и да разбира от музика. Това изискване е специфична черта на конфуцианството (в христианството например – за светеца не е нужно да е културен).
Двете начала – нравственото и културното, трябва да са в хармония, така че да се избягва всякакъв педантизъм и фанатизъм. Конфуций нарича такъв път “среден път”, смисълът е хората да следват златната среда и да имат мяра във всичко. Да се намери мярката спомага "ли" - ритуала. Той е крайпътният камък, на който се опират всички останали добродетели и само чрез дълбокото разбиране на ритуала може да се постигне съвършенство.
Както виждаме, дзюндзъ донякъде повтаря древногръцкият идеал за калокагатия – пълна хармония между духовно и физическо. Тук не става въпрос за физическо развитие, но за хармония между нравственост и култура.
Много често в литературата се игнорира идеалът за дзюндзъ в рамките на учението на Конфуций, а се дава като характеристика само на идеала на покорния човек. Заради това, конфуцианството е провъзгласено за идеология на деспотия.
Когато изучаваме Конфуций обаче, не бива да забравяме, че дзюндзъ е човек който не винаги трябва да се подчинява на заповедта на владетеля, а да му се съпротивлява, ако владетелят не постъпва достатъчно хуманно и безнравствено. Ако в държавата се е установил ред на безпринципност и еснафство, дзюндзъ трябва да се откаже от всякакъв пост, защото е недостойно да притежава богатства, придобити по нечестен път. Така дзюндзъ е много далече от подчинението, за което се смята, че е основна характеристика на конфуцианството. Той е неформална личност, със собствено мнение, което отстоява.
Конфуций умира 350 години преди конфуцианството да се превърне в държавна идеология. Пръв, провъзгласил конфуцианството, бил император У Ди (武帝)(140-87
г.пр.н.е.) от д. Хан (汉). За съжаление то се отличавало много от първоналалната идея на Конфуций за добро управление. Ако първоначално религията не играла голяма роля, в последствие Небето започнало да фигурира като божество, притежаващо морално съзнание и внимателно следящо всичко, което става на земята.
С религиозен ореол бил обкръжен и императорът, той станал “Син на Небето”. Той съединява Небето, Земята и хората и със своето справедливо управляване, гарантира правилната последователност на природните явления. Конфуций, а след него и Мъндзъ придавали основно значение на народа, докато в императорското конфуцианство най-главен бил императорът.
Провъзгласяването на конфуцианството като държавна религия, се съпътствало от бурно развитие на образованието и от разработването на единна изпитна система. Този, който желаел да се изкачи по държавната стълбица и да стане чиновник, трябвало да се явява на редица изпити, които доказвали неговите способности. Разбира се достъпът до бюрократична длъжност бил облекчен за аристократите, но важното е, че и обикновеният чове имал шанс да се докаже.
Разработването на такава система от изпити имала огромно отражение върху историята на Китай. Тя подпомогнала културното единение на страната, тъй като всички бъдещи управници били длъжни да преминат един и същ курс на обучение. По-късно еднообразието на преподавания материал, станало причина за застой, но обновяването би причинило ущърб на самата система. В нея била заложена идеята, че всички имат равни шансове да се издигнат, затова никой от издигналите се не желаел да променя това.
Историята на конфуцианството е много сложна и все още слабо изучена. То влияе върху историята на Китай в течение на 2200 години. В тази разработка по-силно е засегнато влиянието му върху политическата мисъл на китайските управници (най-новите изследвания доказват, че освен него, силно влияние е оказал и легизмът - течение изначално враждебно на конфуцианството). Но към историята на конфуцианството е възможен и друг подход: ранното конфуцианство е начало на китайския хуманизъм, който биво продължен от редица средновековни и съвременни мислители.
Автор: Яна Шишкова (по материали на големия руски китаист Торчинов)
2002 г.
Забележка: Статията е разработена по времето, когато бях студент. Не претендира за изчерпателност и се нуждае от обработка, за каквато в момента нямам време. Специалист съм по методика на преподаване на китайски език през първите две години на интензивно изучаване, затова повече мога да говоря по тази тема.
Занда, от кога датира обучението на първолаци по китайски? В началото на създаването на тези паралелки, кандидатстването не беше ли само след 7 клас? По колко часа седмично имат малките, с какво започват, голям ли е интереса, как ги подбирате?
Нямаме засега първолаци с китайски език. От две години има първи клас с японски език, много са сладки като пеят песнички и рецитират стихчета. Не знам да има специален подбор, тази година със сигурност са две паралелки, но при колегите има повече възможности като учители. При нас си е направо трагедия, защото китайски в момента се търси навсякъде и е много високо платен. Не мога вече от шест години да привлека преподавател, който заедно с мен да преподава в горен курс, камо ли да мислим за първи клас. Слава Богу, г-жа Русинова, която е и университетски преподавател, преподава сега, заедно с две китайки доброволки. По мое лично мнение, не бих и организирала такива неща, защото в осми подготвителен се учи всичко, което биха научили от първи до седми включително и много по-качествено и аналитично.
Ето малко за будизма, но е на английски:
http://www.religionfacts.com/buddhism/index.htm
За даоизма на руски:
http://www.daochinasite.com/
http://www.religionfacts.com/buddhism/index.htm
За даоизма на руски:
http://www.daochinasite.com/
Преди време ,в едно списание четох ,че Китай ще бъде нова дестинация за емиграция.Както и куп прогнози за една стабилна икономически държава,поне до 2035.Самата ти казваш,че си се смаяла от разликата(в положителна посока) в двете ти посещения на Китай.Как мислиш,доколко са верни тези прогнози?
Хипотетично,ако реша да имигрирам за Китай,би ли могла да ми напишеш нещо,което да ме ориентира как евентуално (и дали) ще съумея да се приобщя към начина на живот там? Въобще,има ли резон в едно такова предприемане сега?
Хипотетично,ако реша да имигрирам за Китай,би ли могла да ми напишеш нещо,което да ме ориентира как евентуално (и дали) ще съумея да се приобщя към начина на живот там? Въобще,има ли резон в едно такова предприемане сега?
При нас си е направо трагедия, защото китайски в момента се търси навсякъде и е много високо платен.
В какъв смисъл китайският се търси навсякъде
За преводачи ли става въпрос?
При нас си е направо трагедия, защото китайски в момента се търси навсякъде и е много високо платен.
В какъв смисъл китайският се търси навсякъде
За преводачи ли става въпрос?
Да, преводачите са много търсени, имат високо платена работа било то на заплата, било то на парче. Например в момента има китайски лекар, който има нужда от преводач за един месец. Независимо от заплащането преводачи няма. Просто защото колегите предпочитат да работят на парче до седмица или на постоянна работа.
Нямаме много преводачи тук, а добрите се броят на пръсти. Да речем, че има около 30 добри преводачи в цялата държава и 5 преподавателя по език. Хората масово емигрират към Китай или на запад.
Няма такова нещо като безработен китаист. Затова и смятам, че паралелката ми е уникална и безценна.
Преди време ,в едно списание четох ,че Китай ще бъде нова дестинация за емиграция.Както и куп прогнози за една стабилна икономически държава,поне до 2035.Самата ти казваш,че си се смаяла от разликата(в положителна посока) в двете ти посещения на Китай.Как мислиш,доколко са верни тези прогнози?
Хипотетично,ако реша да имигрирам за Китай,би ли могла да ми напишеш нещо,което да ме ориентира как евентуално (и дали) ще съумея да се приобщя към начина на живот там? Въобще,има ли резон в едно такова предприемане сега?
Хипотетично,ако реша да имигрирам за Китай,би ли могла да ми напишеш нещо,което да ме ориентира как евентуално (и дали) ще съумея да се приобщя към начина на живот там? Въобще,има ли резон в едно такова предприемане сега?
Въпрос с много отговори.
Ако емигрираш сега натам ще е по-добре ако емигрираш по-късно. Но да емигрираш не можеш всъщност.
На китайците не им трябват повече хора и поради тази причина има много строги закони, свързани с емиграционната политика. Знам, че едва от преди една година се издават пет годишни визи на чужденци, които имат брак с китайци.
Масовата практика е с туристическа виза да се замине, да си намериш работа и да я подновяваш на всеки три месеца, като трябва да излизаш от страната. Знам, че има фирми, които предоставят тази услуга, но ти излиза скъпичко. Друг вариант е чрез обучение, но тогава си ограничена откъм работа, защото няма как да те назначат.
Третият, най-добрият вариант е чрез работни визи, които външна фирма или фирма на място да ти осигури. Те обаче плащат доста голяма сума на държавата като гаранция за теб и естествено избягват.
Перфектен вариант - намираш си чужда фирма, която да те прати представител там. Или си човек авантюрист, работиш каквото ти падне и си подновяваш визата. Проблемът е, че мен такъв вариант никак не ме устройва, защото обичам да си вия гнездо. Само при мисълта, че във всеки един момент на мен могат и да не ми подновят визата и всичко да остане там, хм, не желая.
Има още един сериозен проблем с валутната политика. Когато отиваш там, ти имаш избора дали да обмениш валута в банка или на черно. Обменният курс на черно почти не се различава от банковия, но не минаваш през тежката бюрокрация (случвало ми се е да чакам по половин час, за да обменя 10 долара). Предмството на банките е, че в рамките на половин година можеш обратно да си обмениш от юани на чужда валута половината от сумата, която си обменила преди. Хитро, нали?
По този начин те генерират валутен резерв.
Не знам защо, но ми се върти в тази посока, че са либерализирали малко нещата и май има начини да се изнесе валута от Китай, но аз не ги знам.
Какво се получава. Ти можеш да работиш там, печелиш добре, тръгваш да градиш куп неща и всеки момент могат да те изгонят, като дори не можеш да си изнесеш спечелените пари, камо ли вещите. Това е моята причина да не емигрирам за натам. Аз не мога така, на мен ми трябва нещо сигурно.
Истината е, че там има много работа за чужденци, които знаят китайски език. Тяхното знание на английски в градовете се повишава, но това не значи, че в скоро време всички ще говорят приличен английски, нито че чужденец ще успява добре да се оправя без китайски. Аз не бих рискувала.
Китай е един Рай и като такъв е абсолютно изолиран от всичко останало. Там е прекрасно да се живее, чувстваш се "бял човек", получаваш добри пари дори без да се натоварваш толкова, колкото в друга чужбина. Хората са приветливи, НО, ако не си в материални отношения с тях. Тогава стават хитреци и ще се опитат да те измамят. Както навсякъде между впрочем. Освен това, ако си в китайска фирма, ти, ставайки техен подчинен, спираш да имаш обаянието на чужденеца и те "гърбят" с всичко на света. Понякога се получава, че си денонощно на работа.
Как това се връзва с предишното ми твърдение за по-свободно време? Да, но ако си преподавател по английски. Тогава имаш време, но пък се съобразяваш с тяхната представа за преподаване.
Плюсове и минуси...
Още един много голям минус, който не мога да не спомена. Климатът. Просто отвратителен в Пекин, Гуанджоу, Сянган (Хонгконг) и то по различен начин. Аз там за година и ден не бях здрава. Водата е твърда, не е добра за пиене, може да ти се образува косопад. В Пекин пооправиха климата, но ще минат години, преди да може да се живее. Пренаселено, мръсен въздух както от изгорели газове, така и поради близостта с пустинята. Песъчинките полепват по теб, съчетано с горещина и влага от морето, ти просто се оказваш в глинен цилиндър, който при това е нажежен. Чистиш прахта по три пъти на ден. Казаха ми, че вече е по два пъти.
Пекин не го препоръчвам за живеене по-дълго време поради тази причина, но там пък е центърът на бизнеса, както Шанхай, Гуанджоу и още няколко града.
Трудно е по свой начин - климат и емиграционни условия. Вярвам обаче, че те ще се принудят да му поотпуснат края малко и може би ще има неща като green card, пак ми се върти, че май са отпуснали двегодишни работни визи, но не съм сигурна, трябва да проверя.
И въпреки всичко, което изброих, няма човек, който бидейки там да не е останал необогатен или равнодушен към тази колтура. Истината е, че в Китай от пръв поглед или се влюбваш или дълбоко го намразваш. Просто няма средно положение. Всичко е въпрос на характер и предразположеност към нови и много странни неща.
Преполагах,че въпросът е много отворен,понеже докато се опитвах да го формулирам,осъзнах колко неща трябва да попитам,и ако може да изглежда като един въпрос:) Какви специалисти се търсят там?Казваш"човк авантюрист,и работиш аквото ти падне ",това как да разбирам?Там имат работна ръка в изоблие,както какво най-вече би могъл да работи там един имигрант?Ако не заеш китайски,да речем,диапазонът ти на възможности да си намериш работа,колко се стеснява?....Леле колко неща ми се прииска да науча:)))Като процент,колко от китайците са грамотни?...........
Май наистина трябва да се видя с теб,и да те разкъсам от питанки.
Видях напред в публикациите ти ,изписани йероглифи.Това как се постига с клавиатура?
Май наистина трябва да се видя с теб,и да те разкъсам от питанки.
Видях напред в публикациите ти ,изписани йероглифи.Това как се постига с клавиатура?
Ето ме с кратка информацийка за този поет,както и 3 негови стихотворения.Аз бях изненадващо очарована,макар да съм прочела толкова малко,за жалост повече от неговата поезия не ми е достъпна.
http://liternet.bg/publish15/li_bai/index.html
Занда,прекрасна тема си направила! Като четох разказа в първия ти пост ми се насълзиха очите от умиление! 
Относно забраната да имат повече от едно дете,аз чух че от 2-3 години насам няма вече такава! Наистина не мога да претендирам за непоклатима достоверност,но го зная от нашата китайска снаха.
По въпроса за кухнята - тя ни готви у нас и наистина нейните ястия,макар преценени да пасват на нашия вкус - нямаха нищо общо с яденетата в тукашните китайски ресторанти.
Впечатленията ми за китайците са единствено от нея и майка и, и мога да кажа,че са изключително горди жени,обожават Китай.Определено са по-консервативни от българите.Чак толкова дежурни усмивки не видях,любезни са,но не прекалено.Всъщност 2 жени не биха могли да бъдат представителна извадка.
http://liternet.bg/publish15/li_bai/index.html
Занда,прекрасна тема си направила!
Като четох разказа в първия ти пост ми се насълзиха очите от умиление! Относно забраната да имат повече от едно дете,аз чух че от 2-3 години насам няма вече такава!
Наистина не мога да претендирам за непоклатима достоверност,но го зная от нашата китайска снаха.По въпроса за кухнята - тя ни готви у нас и наистина нейните ястия,макар преценени да пасват на нашия вкус - нямаха нищо общо с яденетата в тукашните китайски ресторанти.
Впечатленията ми за китайците са единствено от нея и майка и, и мога да кажа,че са изключително горди жени,обожават Китай.Определено са по-консервативни от българите.Чак толкова дежурни усмивки не видях,любезни са,но не прекалено.Всъщност 2 жени не биха могли да бъдат представителна извадка.
Ето ме с кратка информацийка за този поет,както и 3 негови стихотворения.Аз бях изненадващо очарована,макар да съм прочела толкова малко,за жалост повече от неговата поезия не ми е достъпна.
http://liternet.bg/publish15/li_bai/index.html
Занда,прекрасна тема си направила! Като четох разказа в първия ти пост ми се насълзиха очите от умиление!
Относно забраната да имат повече от едно дете,аз чух че от 2-3 години насам няма вече такава! Наистина не мога да претендирам за непоклатима достоверност,но го зная от нашата китайска снаха.
По въпроса за кухнята - тя ни готви у нас и наистина нейните ястия,макар преценени да пасват на нашия вкус - нямаха нищо общо с яденетата в тукашните китайски ресторанти.
Впечатленията ми за китайците са единствено от нея и майка и, и мога да кажа,че са изключително горди жени,обожават Китай.Определено са по-консервативни от българите.Чак толкова дежурни усмивки не видях,любезни са,но не прекалено.Всъщност 2 жени не биха могли да бъдат представителна извадка.
http://liternet.bg/publish15/li_bai/index.html
Занда,прекрасна тема си направила!
Като четох разказа в първия ти пост ми се насълзиха очите от умиление! Относно забраната да имат повече от едно дете,аз чух че от 2-3 години насам няма вече такава!
Наистина не мога да претендирам за непоклатима достоверност,но го зная от нашата китайска снаха.По въпроса за кухнята - тя ни готви у нас и наистина нейните ястия,макар преценени да пасват на нашия вкус - нямаха нищо общо с яденетата в тукашните китайски ресторанти.
Впечатленията ми за китайците са единствено от нея и майка и, и мога да кажа,че са изключително горди жени,обожават Китай.Определено са по-консервативни от българите.Чак толкова дежурни усмивки не видях,любезни са,но не прекалено.Всъщност 2 жени не биха могли да бъдат представителна извадка.
За забраната за повече от едно дете мога доста да говоря. Със сигурност скоро тя няма да се отмени, защото първият основен постулат, по-точно цел на партията и изобщо на управлението, е да постигне по-висок жизнен стандарт за целия народ. Това може да стане само с ограничаване на раждаемостта и създаване на работни места. В момента конкуренцията за едно място в добро училище, добър университет, добра работа е толкова голяма, че самите китайци признават изключителната необходимост от намаляване на популацията. Съвсем друг е въпросът, че богатите могат да родят второ дете, но така го обричат на вечни проблеми в общи линии - такси навсякъде, без здравна застраховка, без никакви социални придобивки в юношеска възраст.
Много от китайците, които са в чужбина са именно поради огромно желание за повече деца, все пак това е вкоренено в самата човешка природа и подобно насилие над толкова много хора предизвиква всякакви мисли.
Факт е, че в Индия това няма как да се случи, макар че, ако не се намери начин да се ограничи раждаемостта там...
Снаха ти със сигурност не е от обикновените хора, които срещаш по улиците. По-интелигентните са естествено дистанцирани и предпазливи, те няма да са в кръчмите, няма да ти викат: "Хелоу!" по улицата.
Масата хора там обаче са много по-приветливи и любезни към чужденците, отколкото в прехвалената Европа, в Русия или у нас. Просто такива са условията в момента. Уви, не мисля, че ще продължи достатъчно дълго, но и сега е добре. Това поколение китайци ще е благословено със строго и в общи линии добро образование, надежди и мечти, сигурност в утрешния ден, макар и да са в огромно количество на много лоши работни условия. Те виждат, че нещата се променят и това им внушава известен комфорт и надежда за собственото им бъдеще.
При нас е обратното, от ден на ден сме все по-несигурни, дори бих казала, че сме обезнадеждени и това ни кара масово да емигрираме. Защото не е страшно да си беден днес, страшно е да си беден завинаги.