КИТАЙ

  • 150 715
  • 857
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 074
Здравейте, мили настоящи и бъдещи родители.
Аз не съм в странствие и понастоящем съм новоизпечена майка в България, но бих искала да започна интересната тема за Китай, тъй като преподавам китайски, живяла съм там и имам много приятели, които имат нужда от своето място, където да споделят своя опит с тази страна.
Самата аз съм направила сайт за Китай, който можете да видите в подписа ми. Ето малко от впечатленията ми за тази страна:



Да запомниш Китай с добро


“Плюшеното мече слиза по стълбите зад Кристофър Робин и брои с тила
си стъпалата – бум, бум, бум. То знае, че това е единственият
начин да слизаш от етаж на етаж, макар че понякога му се струва,
че може би има и друг. То дори би се досетило, ако бяха престанали
да го удрят с главата в стълбите и му позволяха да помисли…”
“Мечо Пух”

Срещата с Китай е подобна на случайна среща с бомба на пътя – може
и да гръмне, а може и да не гръмне, но каквото и да се случи, този ден
се запомня завинаги. За тази магична страна са писали мнозина и са я
представяли под всеки възможен ъгъл. Затова няма да правя анализи,
нито ще разкажа за забележителностите, които видях там. Ще разкажа
за моите приятели китайците. За това какви златни сърца носят и колко
нежни, състрадателни и весели могат да бъдат.
Ще се опитам да обясня неуловимото усещане, с което си тръгнах от там
при първото ми посещение.

Бях трети курс студентка в специалност «китаистика» в Софийския
Университет, когато ме одобриха да замина за едногодишна
специализация в Китай. Не знаех какво да очаквам, но бях обзета от
такава треска, че дори нямах време да се уплаша истински. И ето, в един
прекрасен августовски ден руският самолет ТУ 154 кацна на летище Пекин.
Беше 1998 година и летището все още не беше с грандиозните размери,
които видях седем години по-късно. Първото нещо, което забелязах бяха двадесет километра високи стройни тополи и странни чуждоземни зелени храсти, от които нито едно стръкче не бе по-високо от съседното. Обхвана ме едно особено чувство за безвремие, сякаш времето бе спряло и нямаше намерение да продължи. Това чувство не ме остави до края на престоя ми там.

След излизането от магистралата, веднага попаднахме в задръстване. Това е нещо съвсем характерно за Пекин. Макар да е изключително добре планиран град, с широки улици и булеварди с шест платна в едната посока, колите са повече, отколкото може да поемат улиците и от година на година става все по-сложно да се намери решение. Онзи ден, пребита от умората още от самолета, едвам издържах жегата, смучех и плюех прахта и си мечтаех за вода и постеля. Толкова по-голямо беше учудването ми, когато през 2005 и отново през лятото пристигнах в Пекин и всичко се беше променило напълно. Вместо ниски сгради със синкав оттенък виждах високи модерни блокове и “даша” – небостъргачи. Моя приятелка ми обясни, че строителството се деляло на старо /сгради на десет и повече години/, остаряващо /на 3-4 години/ и ново – строено през последните месеци. “Старите” сгради китайците “издълбават”. Оставят само носещите стени и ги запълват наново, като отвън покриват с най-съвременни материали. Най-много – със синьо стъкло. Между сградите задължително оставят място за малки паркови пространства, които се формират около статуя, каменна композиция или вода. Повечето от растенията са в саксии, а не засадени в почвата. Няколко дена по-късно разбрах защо. Когато храстите и цветята увехнат, през нощта минават градинари с нови саксии и заменят с цъфнали растения. На сутринта градинката е съвсем различна и човек остава с усещането, че е на ново място.


Друго огромно постижение, което ме потресе, беше успешната борба със суровия пекински климат и замърсяването. Пекин се намира съвсем близо до пустинята Гоби. Целогодишно върху града се изсипват на талази тонове дребен пясък, който прави лятната жега още по-непоносима, тъй като полепва по изпотеното тяло и добавя собствената си температура към изстрадалата ви кожа. Съчетано с високата влажност и близостта на Бохайско море, пътешествието ви може наистина да бъде помрачено. Какво правят китайците. Първо, с ясна мисъл и поглед в бъдещето, правителството успя да измести от пределите на муниципалитета почти всички предприятия и фабрики, замърсяващи въздуха на Пекин. Второ, макар и много скъп метод, дори и при леки облаци през най-жарките дни на лятото, самолети се извисяват над нивото на облаците и ги ръсят със сребърен нитрат. Влагата се кондензира и тропически порой за час-два измива улиците на града. По този начин и температурата пада с няколко градуса.

Разбира се, само кметът на Пекин може да каже за всички усилия, които се полагат за подобряване на живота на населението, но едно е пределно ясно. Това е решимостта и далновидността на лидерите да оставят за поколенията едно по-добро място. Мислите, че пея дитирамби? Проверете сами.


Искам да кажа две думи за мащабите в мисленето и действията. В Китай всичко се планира с размах. Никой не мисли за сграда или уличка. Ако строят нещо, направо на мястото на старото строят нов квартал. Ако са решили да направят силно впечатление – няма да построят лунапарк, а ще излъскат позагубилите блясък старинни архитектурни комплекси и манастири, ще построят нови и ще ви предложат сто места да се чудите кое по-напред да посетите. Например, през 2005 година тъкмо откриваха район под формата на три километра дълга улица, където да се намират всички фирми, магазини, посредници, свързани с бяла техника. Всички сгради бяха още празни и хора изобщо не се виждаха. И това по сред бял ден в 18 милионен град, като се броят четирите милиона туристи, които всеки ден обикалят града. Като в приказка за призраци. Попитах къде са хората. Отговориха ми, че след седмица кметът щял да среже лентата на новия обект, т. е. официално щял да открие три километра сгради, които включват всичко необходимо: офиси, жилищни сгради, ресторанти, магазини.


За всеки китаец има най-различни обстоятелства, с които е принуден да се съобразява в живота си. Но едно сякаш е втъкано в характера на цялата нация – да не си “изгубиш лицето”, т.е. да не се посрамиш пред госта, семейството, ръководството. Може би точно тази черта в характера обяснява вниманието, с което китайците се готвят за Олимпиадата през 2008 г. Три години преди събитието, те вече бяха построили цяло олимпийско градче с общежития за спортистите, стадиони, магазини, заведения.


Целият комплекс се намира в северозападната част на Пекин. Там има специален магазин, в който ви представят няколко вида чай под формата на чаена церемония и можете да купите най-фин порцелан, заедно с комплекти за сервиране и разбира се прекрасни сортове чай. До него има друг изключителен магазин, специално за копринени изделия. Преди да влезете в същинската част и да пожелаете за момент да се превърнете в Рокфелер и вместо шалче или спално бельо просто да купите целия магазин, любезните домакини ви показват стъпка по стъпка процеса на производство. От фазите на насекомото през пеперуда, червей и буба до процеса на изкарването на нишката, обработката, избелването и тъкането както на фини материи, така и на пълнеж за най-меките одеала, които някога ще докоснете. Разказаха ни, че има два вида пашкули. В едните се свива само едно червейче, то тъче една единствена нишка и от такива буби се правят най-качествените материи. Във вторите пашкули има две червейчета – мъжко и женско. Тъй като те тъкат две нишки, краищата им се преплитат и затова от тях се правят одеала и “по-груби” тъкани, ако думата “груб” изобщо може да се употреби за тези изделия.


Все пак, искам да се върна на самите китайци.
Колко китайци познавате? Какви впечатления имате? Позволете да предположа. Първите граждани на тази страна пристигнаха у нас като дребни търговци на запалки и текстилни изделия, които дори в Китай никой не купува. Те се позакрепиха, отвориха ресторанти, внесоха по-качествени стоки. Сега ту тук, ту там се отварят съвместни предприятия, дори фабрики. Познаваме китайците като вечно усмихнати хора, които трудно казват “р”, но добре знаят да се пазарят. И, в общи линии, това е.


Поради различния бит и трудния за тях български език, малко от тях успяват да се сприятелят с българи. Лесно е да решим, че не желаят. Това всъщност не е така. Оказва се, че младите китайци са учудващо свенливи и много по-големи традиционалисти, отколкото сами биха признали. Лиу се казва първата учителка доброволка, която пристигна да преподава китайски език на китайските паралелки в софийското 18то училище, където и аз от няколко години се опитвам да запаля в детските главици интерес към любимата ми страна. Тя беше млада жена на 29 години, омъжена и с малко детенце. Отне ми половин година да я изведа из нощна София. Не беше недоверие към мен, по онова време вече бяхме доста близки, но един особен свян. Приличаше на дете, което прави нещо, но знае че е забранено. Беше трогателна. И те повечето са такива – чисти, непокварени от провокации и все още живеят според реалните човешки ценности. За тях дълг, чест, приятелство, покровителство, раздаване, човеколюбие, синовна почтителност и много друг ни са просто думи, лишени от съдържание, а реални ценности, проверени и издържали на хилядолетия история. Дали ще продължи да е така, кой знае. Преди в Русия също се усещаха подобни връзки между хората и само няколко години на мизерия оголиха неподозирани грозни и ниски страсти…


Но сега всичко е наистина прекрасно и Китай преживява небивал разцвет във всяко едно отношение.
Когато на 22 години за първи път пристигнах в Китай, единствените китайци, които бях виждала бяха двамата ни учители г-жа Фан Хуа от Нанкинския Университет и г-н У от Шанхай, които за по две години ни бяха преподавали китайски език. Учителят в Китай е заемал в обществената стълбица трето място непосредствено след самия император и след родителите. И макар тъмният период на Културната революция /1966-76/ да срина авторитета на интелектуалците, сега статуквото е напълно възстановено и мястото в социалната стълбица на учителите специално е много високо.


Каква е разликата между българския и китайския учител? От една страна чувството за лично достойнство, което струи от тези хора, неизбежно те държи на известна дистанция. От друга страна обаче, учителите в Китай имат по-тесни връзки с учениците си, отколкото в България. Например случи се така, че лежах около две седмици в болница в Нанкин и двете преподавателки, в чиито часове все пак влязох /признавам, не бях най-усърдната студентка/, дойдоха всяка с кошница плодове и цветя. Обгрижиха ме, поговорихме за много неща и когато изразих учудването си, че са отделили от времето си за мен, те казаха, че ние, чуждестранните студенти, се нуждаем от още по-голямо внимание от китайчетата, защото сме далеч от дома и няма кой да ни помогне. От този момент нататък си обещах, ако се случи да стана учител, да бъда като тези две изключителни жени.
Като поживях по-дълго там, се запознах и с други хора. Ще опиша само няколко от образите, които ми изникват, като си спомням.


Да вземем за пример хората по улиците. Те карат велосипеди, вървят прегърнати, като прегръдката между мъже е също толкова срещана, както между жени и двойки. И младежите и по-възрастните са еднакво любопитни. Особено в градове, в които рядко се вижда чужденец, могат да ви наобиколят, засмяно да хвърлят в лицето ви едно дръзко “HALLOW!”, почти единствената английска дума, която доскоро можеше да се чуе навсякъде, и да чакат вашата реакция. Разбира се, най-добре е да знаете китайски език, така ще успеете да участвате като равностоен партньор в играта. Ако имате добро чувство за хумор и подчертаете дължината на носа си /китайците са рисували чужденците с нос като на Пинокио/, особеностите на фигурата или други несъвършенства, нищо чудно скоро да обядвате на обща трапеза и да спечелите куп верни приятели. Аз съм пълна и където и да отида, китайците се обръщат и ме гледат, после сочат, цъкат с език и казват: “Леле, колко е дебела!” Ако съм в настроение, се обръщам и казвам: “А не съм ли красива!” И те веднага започват да кимат с глава, красива си, красива, брей и китайски знаеш. Така съм се запознала с много различни хора. Със старци, които тренират в парка или на улицата тайдзицюен или изпълняват любими арии от пекинската опера, с младежи велорикши, които предлагат за само петстотин юана да ти покажат красотите на някое езеро или просто да разгледате пекинските хутуни.


Като се позаговорите, цената може да падне и на 100 юана, а ако сте склонни да ги целунете или да дадете косъм от светлите си коси, току виж и двадесет юана станат достатъчни за романтичната обиколка. Тъй като все още сравнително малко чужденци владеят китайски в по-голяма степен от някое “Ни хао!” /”здравей”/ и “Сиесие” /”благодаря”/, затова ако видят, че може да си кажете някоя приказка, китайците винаги ще намерят време да обсъдят с вас предимствата на чужбина и Китай, ще ви разпитат за заплатата ви и с болезнен интерес ще чакат да чуят мнението ви за самите тях. Тъй като обикновено чужденецът е просто зашеметен от различните усещания и приключения, отговорът ще е ласкателен и китаецът събеседник след комплимента ще се плесне с двете ръце по бедрата. После усмихнат дълго ще обяснява как чужденецът е потвърдил истината за правилността на китайския начин на живот. Малко тъжно усещане оставя един такъв разговор обаче. Всъщност те все още не са придобили онова самочувствие, присъщо на гражданите на богатите държави. И отново онова усещане за детска неподправеност, когато ги похвалиш, че добре се справят. И тъжни не са те, а ти, защото знаеш какъв е светът, към който те така бързат да се приобщят и неволно си мислиш, че не ти се ще след десет или двадесет години тези приветливи хора да те посрещат единствено с желанието да извършат сделка. Плащай и заминавай.
За тях съвсем не е очевидно, че в момента целият свят иска да научи китайски език, да се пресели при тях, да ги изучава и дискутира. Те са интересните, самобитните. И аз съм една от белите “лаоуайки” /чужденки/, които са обсебени от идеята да проумеят тази страна. Но съм привърженик на това да остана наблюдател, а не да се намесвам с цел да променям нещо.


Китайците винаги се интересуват от това колко богата е една държава. Ако кажа обаче, че получавам колкото тях или по-малко, няма да повярват, защото все още трудно ни различават и мислят, че всички с бяла кожа са задължително американци или западно-европейци. Сещам се за една забавна случка по този повод.
Случи се така че попаднах във вихъра на анти американски демонстрации през 1999, когато американците бяха бомбардирали китайското посолство в Сърбия. Тъй като съвсем не одобрявах българската политика по онова време, излязох с още трима приятели чужди студенти, вървях заедно с тълпата и по всякакъв начин изказвах съпричастие. Когато пообиколихме главните улици на Нанкин и вече беше явно, че без подходящ митинг, хората вече просто си обикалят безцелно, спряхме на площада на Камбанарията. Веднага ни наобиколиха и започнаха да ни питат разни неща, аз им разказвах за България, но изведнъж един каза, че лъжа и никаква българка не съм, а съм американка и ги шпионирам. Аз го попитах защо мисли така, а той каза, че говоря с американски акцент. Много тържествено извадих паспорта си и му казах, че давам да го види, но после ще ми се извини. Той се стресна от такава готовност, но аз се преструвах на много обидена и го накарах да види. Всичко, разбира се, завърши в близката кръчма с много шаодзиу – китайска соргова или оризова ракия и много уверения във вечна дружба.
На лицата на китайците се чете всяка емоция и те реагират непосредствено на уважение и обич. Вашата усмивка ще предизвика сто усмивки. Ако сте надменен и вечно недоволен, те само ще вдигнат рамене и ще си кажат, че сте чужденец и никакви чудатости не могат да ги смаят. Истината е, че и по пижама да се разхождате, надали ще привлечете повече погледи от обикновено, просто защото чужденците априори са странни птици. Но каквото и да правим, не можем да ги учудим толкова, колкото те нас.


Ще разкажа най-показателната случка за целия ми престой в Китай. Стипендията естествено не ми стигаше и към края бях останала съвсем без пари. Тъй като свиря на китара и пея, потърсих работа в един бар, в който всяка вечер имаше жива музика. Взеха ме на работа и цял месец по половин час на вечер пеех за посетителите. Десетина дни, преди да се върна в България, дойде една шумна компания, само от мъже и един от тях след песните ми дойде да ме поздрави. Той каза обичайните комплименти, после директно ме попита какво ми трябва. Аз се стреснах и казах, че нищо не ми трябва, но той настояваше, че след като пея в бар, аз със сигурност имам нужда от нещо. Без да мисля, казах че ми трябва самолетен билет от Нанкин до Пекин, защото имах ужасно много багаж. Той кимна и каза, че може да се уреди. После всичко стана като на сън. На следващия ден той ме заведе в един билетен офис, купи ми билет до Пекин, не се отдели от мен и накрая ме изпрати с колата си до летището и през цялото време не намекна нищо неприлично нито поиска нещо в замяна. Аз го попитах защо прави всичко това и той каза думи, които ще помня до края на живота си: “За да запомниш Китай с добро!”


Така и стана… Ако до тогава съвсем не бях сигурна, че ще се занимавам с китайски език и четири години не бях си давала много зор, то от този момент нататък и до сега и завинаги ще бъда предана на тази култура, на приятелите ми китайци и на децата, които учат китайски език в софийското 18 СОУ “Уилям Гладстон”. Ще им разказвам своите преживелици и ще ги карам да мислят и да чувстват повече и да виждат отвъд елементарното.



Яна Шишкова
София, март, 2006 г.

Последна редакция: пн, 22 окт 2007, 20:41 от Zanda Ksurik

# 1
  • Мнения: 650
Невероятна тема! Благодаря Яна!

# 2
  • Мнения: 3 461
Яна, ти си уникален човек, учител и китаист. Hug

Благодаря ти за чудесната тема и че по необикновен начин ни правиш съпричастни към  очарователните тайни на Китай, на който принадлежи бъдещето  Heart Eyes

Имаш ли против да направим тази тема естествено продължение на другите, които сме подхванали и да даваме в тях линк към тази?

# 3
  • Мнения: X
благодаря, че сподели с нас
дано има и продължение
мечта ми е да отида там
за езика също бих искала да се пробвам след време
невероятна си, направи ми впечатление още покрай споровете за учит. стачки

# 4
  • Мнения: 847
Страхотна тема!  bouquet
Тукмо си мислех дали има бг маи в Китай!
Това е страната която искам да посетя и надявам се един ден да имам тази възможност.
Благодаря ти ,4е сподели с нас.

# 5
  • Мнения: 914
 newsm51Чудесна тема

Ще я следя с интерес

# 6
  • Мнения: 1 184
Здравей отново  Heart Eyes,

На един дъх прочетох всичко и нямам търпение да науча повече. Hug Момент, да доведа цялото египетско войнство. Twisted Evil

Надявам се, че на всички ще им е интересно и няма да съжаляват толкова, че за сега ще задържим разговора ни за Египет.

 Hug Hug Hug

# 7
  • Мнения: 6 167
Занда!  Hug

# 8
  • София
  • Мнения: 1 074
Сладурки!!!
Много ви благодаря Wink

# 9
  • Мнения: 3 461
Би ли започна отначало? Как реши да учиш китаистика, доволна ли си от дисциплината в СУ? Кои бяха най-големите трудности, които срещна при овладяването на езика?

# 10
  • Мнения: 341
Zanda,поздравления за хубавата тема!!!
Записвам се и ще я следя с интерес.
Ще ми бъде приятно да се докосна до Китай през твоя поглед. Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 043
Сладурки!!!
Много ви благодаря Wink

Ама продължавай  Laughing

Би ли казала нещо за езика? Интересно ми е колко йероглифа има (изброими ли са въобще  newsm78)? Един йероглиф какво означава - сричка, дума, нещо друго? Колко йероглифа трябва да знае човек, за да може да чете книги, вестници, да общува с хората? Чувала съм, че има два типа китайски: традиционен и съвременен (не беше точно така определението май).

# 12
  • София
  • Мнения: 1 074
Би ли започна отначало? Как реши да учиш китаистика, доволна ли си от дисциплината в СУ? Кои бяха най-големите трудности, които срещна при овладяването на езика?

Бях завършила оперно пеене в софийското музикално училище и ме гласяха за певица. Аз обаче някакси не чувствах влечение към точно този вид пеене, а и като цяло предпочитам вечер да съм си вкъщи и затова тихомълком кандидатствах с руски език (живяла съм в Москва 7 години, защото татко ми беше кореспондент на "Поглед").
Исках арабски, но ме приеха китайски. В момента, в който видях, че съм приета там внезапно разбрах, че това е единственото нещо, с което искам да се занимавам. Разплаках се, а една майка ме съжали и каза: "Нищо, моето дете, догодина ще влезеш". Много смешно ми стана.

Сладурки!!!
Много ви благодаря Wink

Ама продължавай  Laughing

Би ли казала нещо за езика? Интересно ми е колко йероглифа има (изброими ли са въобще  newsm78)? Един йероглиф какво означава - сричка, дума, нещо друго? Колко йероглифа трябва да знае човек, за да може да чете книги, вестници, да общува с хората? Чувала съм, че има два типа китайски: традиционен и съвременен (не беше точно така определението май).

Тъй като отдавна пиша по темата, ще ви дам направо друга моя статия по въпроса, надявам се да отговори поне частично на въпроса Wink



Не са минали и двайсет години откакто Китай се отвори към и за света, а е извършена грандиозна работа по отношение на представянето на страната в чужбина и популяризирането на китайския език и култура. България, като част от света, също се присъединява към тенденциите на все по-задълбочено изучаване на Изтока. В САЩ китайският вече е вторият предпочитан за изучаване чужд език след испанския. В Русия отдавна има традиция в изучаването на Китай, в Европа във всеки централен университет вече има специалност “китаистика” или “китайска филология”.

В България изучаването на китайски език има 50-годишна история - в началото чрез курсове, за да се стигне през 1991 г. до създаването на специалност “Китаистика” към ФКНФ (факултет Класически и нови филологии) на СУ “Св. Климент Охридски” от началото на 90-те години на ХХ век.
Противно на общоприетото мнение за китайския език като изключително труден за овладяване и въпреки трудностите, описани в предния дял, изучаването му за нас българите на едно добро комуникативно равнище се оказва лесно и сравнително бързо.

Както и всеки друг език по света, китайският изправя обучавания пред четири компонента за овладяване: слушане с разбиране; говорене; четене с разбиране и писане.
От тези компоненти ние се справяме успешно с говоренето, което по принцип е може би най-трудният компонент за усвояване. Помагат ни твърдите звуци в българския език. За нас е лесно да овладеем звуците на този чужд език, по-трудни се оказват тоновете. При добра концентрация и учител, който успява да убеди обучаваните в изключителната важност на тоновете, този проблем престава да бъде толкова сложен.

Писането е логично и забавно, въвежда се бавно и постепенно, затова и се овладява сравнително безпроблемно, като единственото условие е упоритост и упражняване на вече наученото, тъй като лесно се забравя.

Четенето е по-труден компонент, доброто му овладяване предполага стабилни основи, запас от около 10000 думи, които съответстват на около 4000 думи от европейски език, както и разпознаването на поне четири-пет хиляди йероглифа.

Слушането и разбирането на китайската реч е изключително трудно - най-вече поради крайно ограничения ни достъп до медии на китайски език като радио и телевизия, както и до невъзможност или ограничени възможности за комуникация с носители на езика. Другата трудност е, че твърде малко китайци говорят чисто и добре “путунхуа”. Южните китайци, които са научили официалния език в училище, често намесват диалектни фрази. Северните китайци, които смятат “путунхуа” за свой роден, са още по-трудни за разбиране, тъй като имат свой собствен говор и акцент, който за нетренираното ухо е неразбираем. Естествено, не е редно да кажеш на китаец, че не знае добре китайски. Затова в практиката си добрият преводач се научава на множество говори и се нагажда към начина на изказ на китайците, с които работи.

За усвояването на компонента слушане с разбиране много помагат учебни касети, каквито могат да се намерят в трите центъра за изучаване на китайски език в България или могат директно да се купят в Китай във всяка специализирана книжарница.

Обучението по китайски език по възрастови групи

Езиковедите и методолозите различават три възрастови групи, когато се касае за изучаване на чужд език. Това са деца до 12 годишна възраст; юноши от 13 до 16-17 годишна възраст и възрастни.

Началното езиково обучение І-ІV клас по китайски език се дискутира през последните две години и се търси начин да се заеме от опита на японските паралелки в 18 СОУ, които през последните две години успешно стартираха подобно обучение от първи клас. За да започне успешно обучението на китайски език в ранната училищна възраст /І–ІV клас/ е необходимо не само наличието на академично подготвени китаисти с перфектен китайски, но и изискване те да притежават атестат за завършена начална педагогика.

Известно е, че обучението на малки деца изисква специален подход, форми, дозировка и т. н. Друг проблем е липсата на стратегия за финансиране на развитието на подобни уникални кадри. Заплатите в бранша са неадекватни на труда положен за усвояването на език като китайския, както и липсата на възможности за развитие, които са тема за отделен доклад.

Най-успешно е обучението по китайски език в средна възрастова група.
14-15 годишните младежи вече имат изградени езикови умения, асоциативно мислене и теоритична езикова подготовка. В същото време не са претоварени с информация и интензивното обучение, което се прилага в 18 СОУ от 21 часа на седмица се оказва изключително успешно. Постиженията могат да се измерят най-вече чрез системата за външно оценяване HSK, за която ще стане дума малко по-нататък. Факт е, че от четири години насам неизменно поне двама ученика показват такова равнище на знанията, че наред със студентите печелят стипендии за Китай. Стипендиите се отпускат от Пекинския университет за китайски език и култура, който е най-доброто учебно заведение в страната в областта. Проведените изпити в Китай показват най-високо равнище на овладяване на езика от изпратените български специализанти студенти и ученици.

При студентите и възрастните се наблюдава следната особеност: аналитичен подход към езика, формиране на индивидуална система на усвояване, по-трудно отпускане в разговор на китайски език. За по-възрастен човек като цяло не е достатъчно обучението само в България и е препоръчително да специализира поне година в КНР. Само по себе си това е желателно за всеки, който изучава чужд език. Все пак, както беше споменато, китайската граматика е изключително лесна и овладяването на първо равнище на китайски език не представлява голям проблем, затова дори без специализация в Китай е възможно да се научи на много прилично ниво.

# 13
  • Мнения: 3 461
Знам, че си учила и арабски и японски, от трите езика кой намираш за най-труден?

Китайският е вече много популярен и в арабските страни. В Саудитска Арабия има много компании с китайско присъствие. Една смешка по този повод. Джон от доста време преговаря с китайци. В разговор с колеги по телефона, непрекъснато споменава  "she" и се интересува от "нейното" мнение. На края го питам, тази "she" няма ли си име и от кога се намесиха дами в бизнеса в Саудитска Арабия. Отговорът беше, че това е името на господина от Китай. Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 1 074
Знам, че си учила и арабски и японски, от трите езика кой намираш за най-труден?

Китайският е вече много популярен и в арабските страни. В Саудитска Арабия има много компании с китайско присъствие. Една смешка по този повод. Джон от доста време преговаря с китайци. В разговор с колеги по телефона, непрекъснато споменава  "she" и се интересува от "нейното" мнение. На края го питам, тази "she" няма ли си име и от кога се намесиха дами в бизнеса в Саудитска Арабия. Отговорът беше, че това е името на господина от Китай. Laughing

Хехе.
Как да ти кажа, всеки от тези езици си има своя специфика и трудности.

Арабският. Език с изключително трудна граматика, много богат и достатъчно стар, за да има много фразеологизми, свързани с културата им. Него поставям на първо място по трудност, що се касае до усвояване на граматичната структура. Големият проблем е, че ние тук (а и навсякъде) изучаваме класическия арабски език, който е с три падежа. Навсякъде ни разбират, но ние трябва да се приспособяваме към всеки диалект и наречие отделно. Арабският в Ливан не е същият като в Тунис или Йемен.

Японският. Съвсем незаслужено се свързва с китайския език. Бих казала, че приликата между тях е колкото българския и унгарския. Интересното е, че както и в Корея навремето, йероглифите са били заети като писменост, но за японския те не са се оказали достатъчно добри като знаково средство за записване на езика. Затова постепенно са изобретени (ако така мога да се изразя) още две сричкови азбуки, които улесняват писането. В общи линии японците използват 2000 йероглифа в ежедневието, но в японската литература съществуват много повече. Както казва г-н Иванов, изключителен преподавател и специалист по японски език, 2000 ако знаеш, знаеш 94-95%, ако знаеш още хиляда, две или повече, процентът на знанията ти незначително нараства.

Китайският. Над 60000 йероглифа, от които за свободно четене на преса, литература и т.н. са необходими 5500-6000. Изключително лесна граматика, логична и просто гениална и изключително лексикално богатство и културна натовареност.

Общи условия

Активация на акаунт