Много съм доволна от градината на Иван!

Мен пък обяснението със спящото слънце ме очарова. Да се одухотворяват предметите не е лошо, както е в приказките. Нима децата в ранна възраст не се вживяват в приказките и не вярват, че е истина... Сега си давам сметка, че понякога давам прекалено сложни обяснения облечени в прости думи. Рано или късно децата ще разберат, че слънцето е Звезда, а Земята е планета, която се върти около остта си  , ама защо да им спестим удоволствието поне за малко да си мислят, че и то е живо и отива да спи... Нещо се настроих поетично 
Имам някакви спомени, че и на мен са ми били давани подобни обяснения като дете...

запис

Чела съм, че интелигентността освен генетично заложена се и развива ... а 80 % от нея се развива до 5 - тата година ... т.е. не е хубаво да баламосваш детето си , а да му дадеш добра и смислена основа, за да се развива то ... да намира обяснения...

Но едно е да кажеш, "видя ли изпуснахме автобуса (или падна ), защото котката ти мина път" ...и друго да кажеш истината ...

аз пък не виждам чак такъв проблем, че Слънчо спинкал...във всички детски филмчета и книжки животните говорят - това да не би да е истина?!
признавам, аз бих дала обяснението, че Слънцето грее при други хора, но съм 99% сигурна, че щерката ще реши, че е отишло на гости...случвали са се подобни ситуации...просто на децата базата за сравнение е това, което са преживели, това, което виждат всеки ден - спят, ходят на гости...

"Проблема" за мен не е в конкретния отговор, а в подхода, в концепцията, че науката/интелектуализацията затормозява децата и пречи на физическото им развитие. Концепцията, че сами стигат до изводите, не им се дават готови решения, което принципно е чудесно, но за мен има доста познания, които няма как да дойдат, ако някой не те насочи/покаже/научи.
И потенциалният "проблем" (за мен) с момента, в който (или по-скоро множеството такива моменти) ще се окаже, че базата на детето е приказна и отдалечена от действителността.
Далеч съм от това да искам детето ми да смята/чете и т.н. на 3-4-5-6 годинки, но въпроса е след като на него самото това му е станало интересно преди да навърши заветните (за тази педагогика) 7, трябва ли да се насърчи или трябва да се спре. Аз съм за първият подход, като далеч не твърдя, че е верен, просто така го чувствам. А кое "работи" ще видим, както казва моя близка приятелка, след 10-тина-15 години.

а как разбираме, че детето, което пита "Защо слънцето не грее през нощта?"  има нужда да и интерес да научи за планетите, за кръглата земя и т.н.?
това е въпрос на преценка на родителя. някои предпочитат да кажат, че спи, други, че е при други хора, трети да извадят ябълката и портокала...
на мен ми допада фактът, че има място и за хора, които мислят, че научните обяснения затормозяват малките деца. защото на мен ми се струва, че твърде много препускаме в нашия съвременен свят и съвсем губим връзка с природата, част от която сме и ние.
не твърдя, че съм права...това е моята истина....не държа някой да се съгласява с мен.

И аз така 
Просто е добре да можем да разсъждаваме върху нещата, защото абсолютна истина, особено в детската психология съм повече от сигурна, че няма!

А връзката с природата я има точно в отговора за звездите. Другото е връзката с приказното, фантазията и т.н. Не казвам, че е лошо, просто децата са различни. Аз мога да предполагам само за моите, а те самите са страшно различни!

А защо мислиш, че детето пита ? Просто ей така, за да намери внимание ? Има и такива въпроси, но има и от другите ... понякога и аз използвам номера с това, че нещо спи или плаче или друга работа ... но когато видя, че интереса е по- дълбок ... и детето продължава да пита ...къде спи? Защо спи ? Има ли си майка ? Предпочитам да не затъвам в измишльотини, ако разбираш ...

...пък и детето пита едно и също всеки ден, поне моето ... недей да мислиш, че му обяснявам само с портокал и ябълка, това беше веднъж, после с моя юмрук, после с него самия , после с истински картинки на планетата, после с филмчета ... сега той е наясно и е уверен в себе си ... не искам някога да се чувства като глупак, например когато научи, че Земята не е жива, докато аз в продължение на години съм го лъгала

И това става за много неща...той ми вярва ...знае, че това, което му казвам е истина, пък и самочувствието му е добро, защото се има за голям

сикрет, същото е и при нас. Не му наливам цялата астрономия, давам му моментно обяснение толкова интуитивно и на неговото детско ниво, колкото мога. То го приема/разбира в някаква степен и понякакъв начин, понякога напълно погрешно. В следващ момент пак пита, конкретизира, анализира дори, обясняваме повече и т.н. Това е процес, в никакъв случай не насилствен и не породен от някаква прекомерна родителска амбиция. Но постепено нещата се изясняват повече. В някои теми се "дълбае" повече от други и аз вярвам, че точно такива отговори и разговори формират началния, базов интерес на детето към определени неща или сфери на познание. Как иначе детето би се насочило към астронимията, ако знае, че Слънчо спи и си няма идея за безкрайния космос около нас.
Но да не задълбавам в темата.

Чудя се, защо приказното трябва да бъде само измислено. Светът и природата сами по себе си са достатъчно приказни. Дали детето ще си фантазира, че слънчо отишъл на гости, или ще си фантазира, че е стъпило на слънцето в специален скафандър, все си е фантазия - едното фентъзи, другото сай фай
И съм съгласна с Милена, докато измислената приказка не може да се развива, истинското обяснение провокира все нови и нови въпроси. То разширява кръгозора.

Когато за първи път обясних за слунцето беше на около 3 г. + - малко.
Разиграхме го а ла Бранислав Нушич. Разбра го.
Не мисля, че има златна среда за обясненията. По-скоро едно обяснение е подходящо за едно дете, друго за друго. Работата на родителя е да намери най-подходящото. Много трудна работа. Абе изобщо професията родител е адски сложна. Представям си как щях да се дъня, ако дъщеря ми не бе страшно благодатна в това отношение. С нея рядко имам усещане, че се блъскам в стена.
И си мисля, че не можеш да ги претовариш с информация. То се усеща колко възприемат.

Такива разговори са полезни да чешат езиците и самочувствието на възрастните. Нещо, което ние сега тука с вас правим.
При малките деца до към петата година базовият интерес се формира от моменти като тези, в които едно дете е в състояние да наблюдава едно бръмбарче в продължение на 15 минути или да гледа как група мравки разфасоват парче хляб и други подобни. А не от научността на каквито и да било обяснения. Така ги възприемам аз нещата.

Хора, мили, по отношение на възпитанието и ранната интелектуализация, светът се дели на две - за и против.
Аз в настоящето избирам децата ми да трупат информация чрез тялото си, чрез играта и въображението си, а не чрез ума си. Аз вярвам, че на тази възраст, това естественият начин на познание за тях. Има много такива хора като мен по света и за това съществува, така нареченото алтернативно образование, а също и явления като homeschooling за хора, които ги избират.

Аз нямам намерение да преобърна възгледите на другата част от света и да го направя да мисли като мен! Всеки си има глава на раменете и дупе да избира сам.
Ако от нещата, които се потрудих да предложа в този форум, защото най-млакото досега са липсвали, някой е разпознал в някаква степен собствените си възгледи и това му е помогнало - Чудесно!
Ако от нещата, които се потрудих да предложа в този форум, защото най-млакото досега са липсвали, някой се е вЧепетлил  и това го е накарало да се замисли, доколко всъщност е бил направил избор по тези въпроси и доколко се е носил по инерцията - Чудесно!
Ако от нещата, които се потрудих да предложа в този форум, защото най-млакото досега са липсвали, някой се е утвърдил като човек, който се явява инакомислещ от мен - Чудесно! Ако го няма инакомислещия, няма да ме "има" и мен. Ако ме няма мен, няма да го "има" и инакомислещият.
Затова нямам намерение да доказвам каквото и да било и да се впускам в излишни обяснения. Просто давам информация, а обясненията, които пускам са въпрос на добра воля от моя страна, а не на убеждаване.

Валдорфските градини и училища по света (и у нас, както забелязвам) си имат изключително добре обоснована система, която аз усещам, че ми харесва. От нея излизат творчески хора, а не просто знаещи хора. Творческият човек съвсем не означава само човек, който се занимава с изкуство. Откривателят в науката е творчески човек също. Успешният управител е творчески човек също. За да бъде един човек творчески, той трябва да има добро въображение, информационна база данни, ясен ум и незадръстено съзнание.

Има много неща, които аз все още не знам за Валдорфската педагогика. Имам съвсем ясен спомен и за момента, в който се съпротивлявах на тези нови неща и умът ми не можеше да смели всичко. Но се оказа (странно за мен), че жената в мен поведе парада и дълбокото положително усещане, което имах, въпреки гимнастиките и отхвърлянията на ума, надделя. Това усещане изчака, докато вълненията на ума ми поутихнат и той се избистри. Тогава успях да разбера много неща за тази система, включително и със ума си, а за тези, за които още не знам се доверих . Тази си е моята история по отношение на Валдорфската педагогика.

А за самата градина... Като отида там и в ежедневието не мисля за системи, педагогики, интелектуализации и прочие. В ежедневието просто се кефя на спокойствието на детето, на приказността там и на всички неща, които изброих в първия си постинг. 

всичко останало много ми харесва и ми се прииска да запиша малкия.. ... затова така се запалих... просто си представих как той се интересува от нещо и пита настойчиво , а му отговарят непрекъснато с измислици, той настоява, те пак ...затова се издразних  ... и сега съм в чуденка ...макар, че как биха му отговорили в друга детска градина си остава въпрос

Аз не виждам защо трябва да се противопоставят нещата. Опознаването на света не е в разрез с въображението. Не виждам проблем да четем книжка за динозаврите, а после да си представяме какво би станало, ако имахме питомен динозавър - например можехме да го държим пред блока и да се пускаме от шестия етаж чак до долу, като се пързаляме по шията му. Или пък да си говорим за Китай и да се заливаме от смях, като се опитваме да ядем ориз с пръчици, да си говорим как ще си направим кораб и ще пътуваме натам и т.н.

Хубаво нещо са приказките, но и те също могат да се използват по различни начини. На мен ми харесва подходът на Джани Родари в "Граматика на фантазията", който всъщност учи децата да разчупват установените сюжетни норми и наистина да творят.

А иначе за темпото и спокойствието има нещо вярно (макар че по-често проблем с темпото имам аз, не тя).

не съм много наясно с тези неща, но ми се струва все пак, че за важни неща не трябва да се лъжат  децата  ...  .... иначе съм абсолютно За да се насърчава фантазията




кои са важните неща обаче не ме питайте ... може би за половете, бебетата...

Щом така стоят нещата за теб, на твое място просто бих отишла и бих поговорила с хората, които са го изучили това. Чуденето на едно място не върши работа. Аз все пак не съм завършила Валдорфска педагогика (макар че възнамерявам да се запиша на семинара догодина), и единственото, което мога да предоставя на този етап е някой и друг превод и собственото си разбиране за нещата, а то все още не е професионално. Ако преводът от Рахима Болдуин го чувстваш по-добре от моите съждения и размишления, то довери се на него. Аз все още съм само един човек, който си мисли, че е разбрал идеята на нещата, но не е професионалист, което означава че може да подведе (макар и неволно) друг човек, който не знае. Единственото, което със сигурност мога да твърдя е, че на мен ми харесва.