Благодаря за кафето на мама Севи
Дидка за съжаление осъзнаваме/не всички разбира се/ колко сме щастливи едва когато ни се случи нещо,никой не е застрахован от нищо...на мен ми се случи...и тогава осъзнах много неща,промених изцяло светогледа си...сега съм доволна и от това, което имам,доволна съм ,че детето ми стигна до тук,дай Боже да се възстанови изцяло ,но съм доволна и на това,защото можеше да е много по-зле,можеше да е като децата в дома....все пак има и едно НО, но моето дете /за хубаво или лошо/ има родители, които направиха всичко, което беше по силите им,за да се стигне до тук, .....а децата в домовете уви нямат този шанс,те са оставени на произвола на съдбата в буквалния смисъл на думата,колкото и да правят за тях никога няма да е достатъчно...според мен държавата и изобщо цялата система е длъжник именно на тях и се надявам повече хора да се включват в тези инициативи и да допринасяме и с малкото, което можем за да направим живота им по-хубав...нека спрем да си затваряме очите и да казваме НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА...защото един ден се оказваме от другата страна на барикадата...
Няма да досаждам повече с такива постове,съжалявам
Желая на всички хубав и усмихнат ден,много късмет и топлина в сърцата...