До нея се стигна вследствие на лакомията на сина ми. Връща се от училище малко след 4 следобяд и първата му работа е да си навре главата в хладилника и да излапа всичко що е сладко. Не пита има ли нещо сготвено или салата, само налита на шоколада и соковете. При това без да се интересува дали има за останалите членове на семейството Държи се като невидял и неял. И така след като миналият понеделник видях, че е изял цяла кутия от киндер шоколадчетата и в другата има само 2, специално го предупредих да не ги пипа, защото са любими на Мати, а той беше изял само едно. Във вторник Мати се връща от градината и първата му дума е за шоколадчетата. Аз казвам бодро: Да, има, ще ти дам. Обаче се оказва, че няма и познайте кой ги е изял Батко му, разбира се. Ей, че като се ядосах. Казах му, че като толкова му се яде шоколад, минава на шоколадова диета. Тук ще пропусна лекцията, която изнесох за семейството и взаимното уважение, както и за правилното хранене. Определих му дажба от 3 шоколада на ден, това всъщност е за периода от 16 ч докато си легне. В училище яде сандвичи, не иска да се храни на стола. Мъжът ми беше потресен, а синът ни ужасно щастлив. С течение на дните обаче щастието му намаляваше, обаче той не си признаваше. Диетата приключи в събота, когато Пепи се предаде сам, без натиск от моя страна и обеща, че вече ще се съобразява с членовете на семейството, както и ще яде приготвената за цялото семейство храна.
Това е накратко. Извоювах малка, но ценна победа. Пепи е кротък, кротък. Не смее да ми се перчи, моята решителност го стресна. Признавам, че досега все му отстъпвах и му правих компромиси за много неща, като се опитвах да общуваме по метода на убеждението и с интелигентни разговори. Обаче магарето му с магаре ми се качи на главата