Притеснявате ли се когато сте на интервю за работа?

Не, никога не се притеснявам. Точно и затова нямам интервю на което не съм се представила супер.

Замисли се кои са силните ти страни, сигурна съм че имаш такива. Има неща които харесваш у себе си и искаш и другите да ги виждат у теб. Постарай се да покажеш тях.
Прилича малко на гримирането - ако имаш големи и хубави очи ще се опиташ така да ги подчертаеш, че всички да ги видят нали?
Ако пък не ги харесваш, ще акцентираш на нещо друго, което искаш хората да видят у теб.
Така е и с интервютата - опитай се да насочваш разговора към силните си страни и умения. Бъди честна за слабостите си и нещата, които не умееш да правиш, с уговорката че ще се стремиш да наваксаш пропуските.
Никога не се подценявай и не се омаловажавай.
Ти си личност и имаш какво да покажеш - просто се отпусни, усмихни и покажи, на какво си способна...

п.с. и после да не забравиш да почерпиш ей 

Зависи от работата заради която се провежда интервюто

Никога не се притеснявам!
Ама за какво ще трябва да се притеснявам като ходя на интервю за работа!?

Да,че се и паникьосвам.Но,когато ме предразположат влизам в час.Зависи от човека задаващ вьпросите.От фирмата,където сега сьм по майчинство шефката беше супер и работих с желание.

О йессссссссс,много.Но колкото повече се притеснявам ,толкова по нахакана изглеждам.Непрекъснато са ми го казвали"ооо,като те видях за първи път и си азах ,егати наглата нахакана жена,не и пука от нищо",докато на мен сърцето ми ще падне в гащите от притеснение.И винаги съм си мислила че от страни изглеждам адски глупаво,че сея куп простотии,а в хората съм оставяла впечатлението на човек,който се владэ изключително и премерва всяка своя дума.
Е,нямам загубено интервю за работа все още.Където съм пробвала винаги са ме приели.Явно им излъчвам сигурност и надеждност(горките заблудени...)

Не се притеснявам, защото съм имала редица срещи с разни важни особи и те също са хора. Ако от фирмата ме искат и аз ги одобря, няма проблем, може да работя за тях 

Обърни внимание и на облеклото си - панталон и блуза/риза са добре - за да не си твърде издокарана или неглиже. Без много грим.

Съвет от мен - подготви си добре характеристиката, защото, когато аз интервюирам, много държа да разбера всичко за кандидата и питам ли, питам Повярвай си и те ще ти повярват 

Самообладанието на интервюта и в други притеснителни ситуации е въпрос главно на практика  малко е параграф 22, защото докато трупаш опит, естествено няма начин да не се притесняваш - но пък всеки път става малко по-добре 
Наистина е важно как изглеждаш - не само за интервюиращите, а и за теб самата... избери си облекло, грим и прическа, които си изпробвала и в които се чувстваш удобно  възможно най-формалния изпробван вариант, обаче, освен ако не кандидатстваш за някоя професия, при която се приема по-свободен начин на обличане 
Същото важи и за поведението ти - дръж се естествено, но сдържано, не се впускай в дълги обяснения, гледай човека в очите и се усмихвай 
Пожелавам ти успех   

Най-после открих астралния си близнак    мислех, че такова животно като мене няма 

Притеснявам се, но се старая да съм себе си.
Лъжите и преувеличаването биха ти попречили да се интегрираш в работната обстановка като цяло, така че покажи им честност и естественост и те ще преценят.
Като не те вземат - не е било писано, обяви и работни места много, не се знае къде ти е късмета точно 

На интервютата на които съм се притеснявала, в последствие ми е ставало ясно че не съм била подходяща за въпросния пост. Веднъж не се чувствах притеснена и до ден днешен работя това.

Винаги кандидаствам само за място, което много, много искам, или е много, много належащо да започна в този момент каквато и да е работа . Тогава не се притеснявам,  фокусирам на това как да ги убедя, че съм съвършенния човек за тях .
Ако наистина искаш тази работа, успокой се. Няма за какво да се притесняваш, я видиш тези хора пак, я не.  Подготви се добре, мисли какви въпроси могат да питат, даже практикувай с някой. Ще се почувстващ по-добре. Успех! 

Дали са ти много добри съвети дотук - според мен най-важното е да се чувстваш уверена и спокойна, а за да е така е важно да си
- подходящо облечена - нищо крещящо, спортните дрехи също не са за предпочитане - както е казала Еовин панталон/пола плюс блуза е идеална комбинация, без крещящ грим, силен парфюм или подрънкващи бижута. Особено ако не си наясно каква точно е фирмата - заложи на неутралното
- добре подготвена - прочети нещо за фирмата, за да знаеш какви въпроси да задаваш и непременно провери къде точно се намира. Ако районът не ти е ясен не е зле да се опиташ да намериш точното място предишния ден, за да си сигурна, че ще стигнеш навреме за срещата. Аз допуснах точно тази грешка на най-първото си интервю преди ...хм... 7 години и добре, че те бяха свикнали кандидатите да не ги намират
- подготви добре документите си: в интернет бъка от готови темплейти за СВ-та и "мУтивационни писма", но моят съвет е специално писмото да си напишеш съвсем самостоятелно. Рикрутърите са се заровили до ушите с писма тип "през последните Х години на мен са ми били предоставяни задължения с нарастваща степен на отговорност" и други такива клишета.

И накрая, ако си подготвиш читаво и без правописни грешки документите (което сигурно вече си направила щом те канят на интервю) и пристигнеш навреме за срещата - никой няма да забележи лекото притеснение. Работодателите такъв глад за кадри ги е треснал... Успех   

П.П. То всъщност доста време е минало от поста ти - я кажи, яви ли се в крайна сметка?

Има,  имааааааа 
И аз се радвам да открия сродни души

Аз съм на мнение,че притеснението пречи.Макар и понякога да ми е трудно да не се притеснявам. Все пак си казвам,че човек без самочувствие едва ли прави добро впечатление за позициите,за които съм кандидатствала и още,че избора не е само на работодателя. Те трябва да знаят,че ние също можем да ги преценяме и да решим дали искаме да работим за и със тях.

Значи направо може да си основем нещо като клуб на обратно притесняващите се - примерно 
Моят мъж отдавна е установил този факт, и въпреки това продължава да се изумява  казва, че в сериозни ситуации съм абсолютно желязна, а иначе мрънкам за глупости 

На първото си интервю се притеснявах страшно много и макар да мисля, че отговарях на изискванията не се представих добре и не бях приета на въпросната работа. Следващото интервю, на което се явих протече супер, защото бях много спокойна, погрижих се за външния си вид - умерен грим, спортно елегантен тоалет и ведро настроение и сега съм на въпросната работа. Така че съвета ми е бъдете спокойни, за да покажете най-доброто от себе си. В крайна сметка това е само една работа и живота дава и други възможности. Ако успеете добре, ако ли не , може да е за добро.