ВеликоБритания, 11-та празнична

[/quote]

Това само нурсери ли е или нурсери скул...
защото за обикновено нурсери имат фул таим, ам и пм сесия. напр. за градината на моя син фул таим е от 7.00 до 18.00, ам сесия от 7.00 до 12.30 и пм сесия от 12.30 до 18.00.
Ако не е фул таим си избираш сесия - ам или пм и кои дни.
часовете които си дала ми се струва,че са за нурсери скул и това са,освен ако не платиш за допълнително време.
За спането - в нурсери скул не спят. В обикновено нурсери обикновено след обяд ги слагат да спят,но само които иска. ако детето не иска да спи му се дават някакви тихи занимания..
[/quote]

Ave, Macoball, става въпрос за нърсъри скул, незнаех че има разлика... Значи, ако искам цял ден и детето да спи, трябва да е обикновено нърсъри. Ясно.

И честит празник на всички, които празнуват!

И честит празник на всички, които празнуват!

[/quote]



ух ,че гадно е това..

КЛОНКА, изчетох и старата и новата тема и реших да ти напиша и моята гледна точка по твоя "казус". мисля, че с теб си приличаме по някои неща, но основната разлика е, че при нас финансовата страна беше решаваща затова засега да живеем тук.
и аз като теб съм филолог по образование, когато се оженихме си работех в софия от 2г., защото в бургас ми беше станало "скучно". имам предвид факта, че аз доста често съм сменяла градовете в българия и вече след софия нямаше накъде освен някъде в чужбина. случи се така, че съпругът ми години наред живееше в лондон и след като аз забременях с първото си дете решихме, че така или иначе ще имам 2г. платено майчинство няма да е зле да видим как ще е да живеем тук. докато аз и детето вземем визи мина доста време и когато можехме да дойдем тук аз забременях с второто дете. не съм имала възможност да работя тук, защото аз бях "небременна" 2 месеца. купихме къща и сега аз съм си вкъщи вече 3-а година, гледам сина си на 2г.10м. и дъщеря ми на 3м. за децата наистина има много предимства, но за мен ... и моято ежедневие в софия беше "виждане с приятели след работа вечер или уикендите", но тук е много по-различно. излизам сама със свекърва ми и с децата, ходим на плейгрупс, запознавам се и разговарям майки - но не е същото като в бг. хората и манталитетът са различни. не знам и колко е голямо детето ти. не съм очарована от градините и училищата тук, но ще дам засега баткото, за да е сред връстници и да учи езика. наистина опитвам се да се интегрирам, доколкото мога, но в бс ми харесва най-много. разбира се, зависи от характера, от интересите и от финансовите възможности... на мен не ми харесва климатът тук. когато вали и е мрачно (2/3 от времето тук през годината) се чувствам зле. липсва ми и морето. това тяхното тук не е море с тоя чакъл и температури ... разстоянията са огромни. не знам като тръгна да си търся след около година работа дали ще намеря подходяща с филологията. разглеждала съм обяви, имат доста високи изисквания, опит в ЮК. не казвам, че всичко е черно и бяло, но ако имах финансова възможност да си гледаме децата в бг и да не се притесняваме за пари не бих мръднала от бургас. с добри доходи човек може да пътува където си поиска. за кратко и за дълго. много добри училища има и в бг вече ...
имам познати семейство българи, които са доста заможни. те живяха няколко години тук, но сега окончателно се прибират в бг. по много причини ...

извинявам се, че стана толкова дълго

хм...това си го разпечатала от мислите ми,признай си!
(и на мен ми липсва морето ,много ...и всичко останало покрай него)

Бързо ще влезете в ритъм, 2 часа не са голяма разлика. Пюретата можеш да ги вземеш в ръчния багаж и да я нахраниш по време на полета. А следобедното, можеш да го направиш с 1 час по късно, не е фатално. Полета децата лесно го понасят, виж родителите май се шашкаме повече А да знаеш колко е топло и слънчево сега тук, само за разходки из парка е, а опадалите листа така хубаво миришат!
[/quote]
Уф, да бе така е че, май се шашкаме повече отколкото е нужно но...като попътуваме малко напред назад (както ни се очертава) ще свикнем  Иначе нямам търпение за малко разнообразие щото това ежедневие може да те побърка (не че, не съм щастлива с малкото същество) особено ако няма кой да ти помогне и мъжа ти го няма до тебе .
Благодаря ви за съветите на всички, много сте ми от помощ   
cheeky също   

Уф, да бе така е че, май се шашкаме повече отколкото е нужно но...като попътуваме малко напред назад (както ни се очертава) ще свикнем  Иначе нямам търпение за малко разнообразие щото това ежедневие може да те побърка (не че, не съм щастлива с малкото същество) особено ако няма кой да ти помогне и мъжа ти го няма до тебе .
Благодаря ви за съветите на всички, много сте ми от помощ  
cheeky също  

harrietTJB, предполагам, че не си единствената, чиито мисли съм разпечатала ...

мога да пиша много по темата, но не искам да отказвам КЛОНКА от намеренията й. аз винаги съм мечтала да живея някъде в Италия, пак на море, близо до модата, до храната им ... но сега май мечтая да си живеем в бургас, при близките и приятелите ни. аз по принцип съм и много комуникативна личност, нямам проблеми с езиците, но в много случаи тук удрям на камък ...заради това, че съм източноевропейка вероятно, знам ли. опитвам се да се настроя позитивно, (ето и на курс ще се запиша) и да извлека максимална полза от престоя ни тук ... да не говорим колко ме е яд, че на цената на нашата къщурка тук бихме могли да си купим доста хубава луксозна къща в бг по морето ... но положително ще живеем в българия в далечно бъдеще ...

Аna Mu, при пътуването със самолет най-големия проблем за сина ми е тясното пространство (но той е голям) и болката в ушите от налаягането при приземяването. неистово реве и отказва да пие вода, а преглъщането отстранявало болката, така че давай на детеце водичка, ако го болят ушите. иначе наистина няма нищо притеснително.

и ние  така ...засега сме тук,даже ще си търсим нова къща скоро,но за близкото бъдеще имаме мисли да се върнем.Мъжа ми не е бг,но е живял там доста години и му харесва ...просто въпроса е да се уточнят най вече  финансите до тогава.

Повечето от вас може да не ги засяга,или са го видяли вече,но все пак:
http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?t=17626

Интересно е, че много мои познати, които се омъжиха за чужденци споделят, че на съпрузите им дотолкова им харесвало тук, че всичките са решени на някакъв етап от живота си да се заселят в България.

То това, според мен, е най-хубавото - човек да може да живее, където пожелае. И да се чувства в хармония със средата и със самия себе си.

То и това не е много хубаво!Да се чудиш къде ти се живее и да не можеш да решиш! 
Хайде идвай,стига мисли! Ако не ти хареса  година-две ще се прибереш! 


Между  другото,за който се интересува,няма да се местим в Париж!

Macoball, съболезнования за което.

Съпруг ми купон вдигна и е мнго доволен ,че ще сме още поне 2 години тук!  Знаеш, любовта американска към френските събратя е безкрайна!

А, cheese-eating surrender monkeys ли им вика.
Кажи му да не стъпва в South Ken, станало е като френско поселище, вървиш си по Bute Street- имената на магазините- френски, стоките- и те, продавачите -и те, купувачите- тоже. Лондон бил 7-ят по големинат френски град. 150,000 франсета живеели у Лондон.

А,чакай,чакай! Френската кухня,респективно френските бакалийки много се уважават в нашето семейство ! 


Момичета,след 2 седмици ще сме в Бг. и ще посетим дом за деца в с. Овчарово Варненско. Там има 40 деца на възраст от 3 до 6 год. За тях се грижи  много всеотдаен персонал и директорка,която наистина си гледа работата! Системно там помагат с продукти и ремонтни дейности,обзавеждане от Сдружението на Варненските майки,без които този дом не би бил същият.Естествено винаги има нужда от плодове,зеленчуци,млечни продуки и малки сладкишчета за сладурите там! Ако някой иска да се включи с малко дарение да не се срамува и да си каже!