Съпругът ми е осиновен!!!

Е това вече абсолютно нищо не значи. По принцип след осиновяване се дава ново ЕГН и се издава нов акт за раждане по местожителство на осиновителите.

а защо е това разследване, извинявай... за теб ли е важно или за него.

на мен ми се струва много непорядъчно...

Като е без значение за теб,спри да ровиш в неговото пространство.Ако той иска да сподели с теб ще го направи

не се фръцвай , а просто помисли защо е толкова важно за теб и кое те кара да "разследваш"

Бранимира, не знам какво точно първо те е накарало да се замислиш, но всички "неща" които си изброила тук са абсолютно неоснователни за съмненията ти.
1. Възраст на родителите - огледай се около себе си. Нима няма и други хора, които да са имали деца и над "преклонната" според теб възраст 36 години?
2. Единствено дете. Познавам много хора, които са останали с по едно дете по най-различни причини. Една от тях е именно раждането на детето на възраст над 35 години.
3. Не прилича на майка си и на снимката на баща си. Ами ако аз ти изпратя моя снимка в цял ръст и такива на майка ми баща ми никога няма да кажеш, че тези хора са ме създали. Със сестра ми също нямаме почти нищо общо на външен вид.
4. ЕГН-то се дава по местожителство на майката или бащата (независимо дали са станали такива след осиновяване или след раждане).

А ако ти харесва да си играеш на детектив, не е ли по-добре да си избереш нещо друго, което да разследваш? 
Подчертавам, че ти пиша това с най-добри намерения. Щях да го направя на лични, ако се беше регистрирала

а ако не са прави и приятелят ти се окаже осиновен, тогава какво ще се помени за теб - много те моля да отговориш, наистина ми е интересно

Какво ще се промени? (предполагам това си имала предвид). Да, и аз се питам. Може би бих била  в изказванията си. (доста съм "цапната в устата") Знаеш как може да нараниш някой, ако не знаеш, че е осиновен, дете на разведени родители, починал родител (или каквото и да било друго). Всеки има своите неволи в семейството, които може би не иска да му се случват отново или за които са му болна тема. Ако знаех, може би не бих задала въпроса "А ти къде си роден?".

Да, какво като знам или не за нечия съдба. Тя няма да се промени. Аз съм му казала какво изпитвам към него. За мен той е важен, а не произходът му. Сигурно ме питаш, за да разбереш дали ще ми се промени отношението? Да, с риск да бъда неразбрана и нападната. Бих проявила повече търпение към такъв човек. Бих го разбрала защо е толкова чувствителен и предпазлив в отношенията с хората. Според мен този факт оказва влияние. Чета тук изказванията и виждам, че са преминали през много страдания. Не могат да ме убедят, че това не ги е променило. Че не са преосмислили кои са истинските ценности в този свят. Но също вярвам, че им е помогнала и подкрепата на близките им, които са знаели тяхната съдба.

 branimira1,
Най-важното е, че се обичате  . А дали е осиновен или не ... какво значение има за теб?

Бранимира, не залагай на ЕГН. То може да се промени от самия човек. Ако не с пари, с много пари. Имам близък, поел вината на брат си при катастрофа. Просто брата е съден и с натрупване на присъдите.... Но моя познат цял живот работи като шофьор и си е сменил ЕГН с ново за да не му излезе присъда за ПТП. Нали при постъпване на работа искат  Свидетелство за съдимост.
Може би има нещо, преди да се запознаеш с приятеля си, което той не иска да се знае.
Ако сте щастливи заедно - не се рови. При ровене може да се натъкнеш на нещо, което ще ви отдалечи. Съвместния  живот започва от вашето запознанство. Кой какво е правил преди - другия да не го интересува. Поне аз така мисля.

Права си Aisha,
миналото няма значение, така или иначе то не може да се промени.

branimira1,
съпругът ми е осиновен, затова разбирам донякъде чувствата ти. Очевидно не желаеш тайни между вас, неизказани и скрити неща. Тревожиш се, как евентуалното осиновяване е повлияло на приятеля ти в емоционален аспект и доколко това ще окаже влияние във връзката ви. Не знаеш как да се държиш, какво да премълчаваш и т.н.
Когато на мен ми се случи, застанах на позицията на наблюдател. Знаех, че ако осиновяването е факт и съпруга ми е наясно с него, той ще реши дали и кога да разговаря с мен. Междувременно четях всичко, което намерих по въпроса. Препоръчвам ти "Първичната рана" - тя внесе доста ясноти. Лека полека пъзела започна да се нарежда. Действия, думи и емоции, които преди за мен бяха непонятни и неадекватни, вече придобиваха смисъл.
Наблюдавах и чаках. Когато той пожела да сподели, бях подготвена отчасти за хаоса от емоции. Подготвена дотолкова, че да реагирам адекватно и да го подкрепя.
Не е лесно. Понякога човек се чувства, като слепец, който търси пътя пипнешком. Понякога не намираш нужните думи. Понякога се чувстваш като дете, подложено на изпит за доказване на чувства. Друг път отнасяш гнева, предназначен за БМ. Но винаги си струва, заради прекрасния човек до теб.

За въпроса - дали е осиновен или не - по мое мнение ние, половинките на осиновените деца, развиваме нещо, като шесто чувство, относно осиновяването им. Интуитивно усещах, че има нещо, което го измъчва и то е свързано с произхода му. По някакъв начин неговите скрити емоции се предаваха на мен.
Миналото винаги има значение. То ни формира като личности и оказва влияние на поведението ни.
Но нямаш право да се ровиш в душата му, без негово съгласие! Ти дори не си подготвена за онова, което може и да откриеш. Ако си права - какво ще направиш? Какво ще му кажеш? Дали поведението, което сега наивно смяташ за подходящо, наистина е такова? Дали няма да го нараниш повече?
Нужно да се подготвиш, за да успееш да го подкрепиш, когато се наложи. Тогава той наистина ще има нужда от теб, за да се облегне на теб, а не от объркана жена, която в изумлението си реагира по неподходящ за него начин.

Благодаря ти за разбирането. Ще потърся книгата.