Хитринки как да го науча да оцветява?

Рисуването и оцветяването са графични дейности, също както писането и са необходими за да се подготви ръката на детето за писмените движения и спазването на ограниченията на редовете. Движенията се развиват от по-обемни към по-фини. Затова дечицата първо успяват да рисуват по-големи фигури, а чак на някакъв следващ етап по-малки, да се вместват в пространството на картинката при оцветяване, да събират цифрите в тетрадки с големи квадратчета в първи клас и в тетрадки с малки квадратчета от втори клас.... Първият етап е да се научат правилно да държат молива или нещо друго с което да рисуват и да драскат по някаква повърхност. Вторият етап е вече да съберат това движение в някакви ограничения (както при оцветяване). По-лесна е графичната дейност по вертикални повърхности (рисуването по стените у дома ) . 
Макар и други дейности като конструктори, низане на мъниста, изрязване с ножичка и др.също развиват фината моторика, единствено рисуването и оцветяването са графични дейности подобни на писането, които подготвят детската ръчичка за него. Ако детето не проявява особен интерес към рисуването се препоръчва да се използват различни техники на рисуване и различни материали - оцветяване на гипсови фигурки, рисуване с боички, с пастели, с флумастери... Децата обичат цапотенето с вода и акварелните бои често са им по-любими от флумастерите.
За оцветяването мога да препоръчам първоначално оцветяване на голям лист (може и вестник или амбалажна хартия) на елементарна фигура (без много заврънтулки с най-близък до кръга контур) и постепенно намаляване на фигурата. ако имате възможност да закачите листа на дъската или да рисувате на статив, това е по-добрият вариант като начало.
Това за графичната дейност ми е любима тема . Ако мога да помогна още с нещо - питайте

Точно по същият начин обяснявах и аз - има ефект.
Показвала съм по един два пъти - виж мамо, първо бавничко от вътрешната страна на контура, внимавай да не излезе отвън моливчето. Браво, а сега вътре вече може бързичко да попълниш останалото.
Синът ми не рисува добре, но оцветява добре. Друг е въпросът, че не му е интересно и почти никога не оцветява цялата картинка, писва му.

Хе-хе, точно наскоро имах такъв разговор с нашата директорка. Ужасно му било оцветяването на моето дете  И аз така като тебе я питах "И какво от това?". Развивало фината моторика, малките мускулчета на дланите и пръстите и изобщо било съществена крачка към това да се научат да пишат. Всяка вечер трябвало да го карам да оцветява... Та и аз съм се замислила дали не мога да го заместя с нещо, но той е момче и с такива гривнички, каквито са в линка по-горе, не го виждам много-много да се занимава.

пп Току що видях, че Анитка го е обяснила подробно.

Анитка, благодаря за обяснението.    Беше ми полезно много.
Значи да се радвам, че моето диване вече оцветява добре  А това, че не я бива с пъзелите... ми няма да става инжинер 

Моят син не иска да оцветява вътре в контурите. Може, но не иска. Било бавно, досадно и накрая не било ТОЛКОВА КРАСИВО. В градината се старае, тъй като там им правят тип състезания кой ще оцвети най-грижливо и без да излиза, обаче в къщи как драска 
Не съм го учила аз, така че не знам кога точно е станало, но като гледам учебните тетрадки от миналата година (в първа група), значи е бил някъде на 3 години и 10 месеца - 4, когато е започнал да "влиза" в релсите 

По-скоро още не е дошъл интересът на Дариа към пъзелите.Моята реди пъзели  от 2г.+,да но се понасити и сега рядко се залавя да ги реди.Страстта й се насочи към влакчетата и др.превозни,дори и пистолети.
  ПП:Иначе реденето на пъзели развива наблюдателността и съобразителността на детето.

Според мен това с оцветяването, рисуването и писането си е вродено - наричаме го талант. Не бива да се сравняват децата по степента им на надареност за рисуване, пеене и други дарби. Моят син, например, още в проходилката държеше много правилно молив, химикалка, пастел - точно, като голям човек. И рисуваше едни мънички кръгчета и чертички. Но сега е на 2 и половина и още не може да оцветява, или да спазва някаква определена линия. Като му нарисувам къща, може да направи пушека на комина, но като права линия нагоре, въпреки, че винаги му показвам да я накъдри... Не смятам това за някаква изостаналост, или пък за нещо, което ще му попречи в училище един ден. Факт е, че един е надарен за едно, друг за друго. И смятам, че трябва да се развива дарбата, а не тя да се зарязва, за сметка на по-безинтересната дейност.
Забелязах, че детето ми има слухова памет - пее вярно, запомня песнички и може да брои до пет, въпреки, че говори по-малко от връстниците си. Смятам, че по този начи трябва да му се представя света - чрез звукови сигнали. Няма да го насилвам да рисува, или да пише.