- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Мъжете май са по-склонни да се отказват в подобни ситуации и "да търсят нов обект", който има възможност да се възпроизвежда. Хора всякакви...
Не бих го оставила. За първото ни дете се борихме 2 години. Все не ставаше и не ставаше. Тогава аз му казах, да се разведем за да може той да има деца и да бъде щастлив. Той отказа. Каза, че ме обича независимо от всичко, и ако искам ще си осиновим детенце.
Ето за това и аз не бих го сменила, ако не можеше да има деца.
Ето за това и аз не бих го сменила, ако не можеше да има деца.
Не, не бих, разбира се.
Както и не бих се свързала с човек, който би ме сменил, ако съм в невъзможност да родя дете.
За мен детето е следствие, а не причина.
Родителите ми не са имали деца в продължение на години. Накрая са се примирили, че няма да имат собствени билогични деца, но това никога не е стояло като причина да се разделят.
Когато, в крайна сметка се раждам аз, а после брат ми, го приемат като един прекрасен подарък, но така или иначе децата им, независимо от фактът, че са чакани и много желани, никога не са заемали позицията на смисъл на любовта им и връзката между тях. Те така или иначе и до ден днешен са си самодостатъчни, без това да означава, че не обичат децата си или, че не са прекрасни родители.
Както и не бих се свързала с човек, който би ме сменил, ако съм в невъзможност да родя дете.
За мен детето е следствие, а не причина.
Родителите ми не са имали деца в продължение на години. Накрая са се примирили, че няма да имат собствени билогични деца, но това никога не е стояло като причина да се разделят.
Когато, в крайна сметка се раждам аз, а после брат ми, го приемат като един прекрасен подарък, но така или иначе децата им, независимо от фактът, че са чакани и много желани, никога не са заемали позицията на смисъл на любовта им и връзката между тях. Те така или иначе и до ден днешен са си самодостатъчни, без това да означава, че не обичат децата си или, че не са прекрасни родители.
Въпросът е дали е противоестествено.
Ако приемем, че животинското в нас доминира - не, не е противоестествено. Напротив даже.
Ако приемем, че човешкото в нас доминира - да, противоестествено е.
Не знам кое допускане е по-вярно
Аз не бих. Има хора, които биха го сторили. Свят шарен.
Ако приемем, че животинското в нас доминира - не, не е противоестествено. Напротив даже.
Ако приемем, че човешкото в нас доминира - да, противоестествено е.
Не знам кое допускане е по-вярно
Аз не бих. Има хора, които биха го сторили. Свят шарен.
Не мога да отговоря. Хипотезите са едно, реалният живот - съвсем друго. Да говоря за ситуация, в която не съм попадала, е едно, да я ИЗЖИВЯВАМ - съвсем друго. При мен желанието за дете дойде едновременно с човека - исках да имам дете именно от този човек, до този момент и грам подобни желания нямах. Поисках - стана. Не мога да си представя дори какво е да искаш дете, а да не можеш да имаш. При всички случаи е нещо, с което не бих искала да се сблъскам лично.
Познавам различни двойки - някои се разделиха, други си осиновиха дечица... При всички нещата ще случиха след дълъг размисъл, вътрешни терзания и т.н. Съчувствам им искрено, затова не мога да се ангажирам с категорично ДА или НЕ, защото това би означавало автоматично да осъдя тези, които са постъпили по "другия" начин.
Познавам различни двойки - някои се разделиха, други си осиновиха дечица... При всички нещата ще случиха след дълъг размисъл, вътрешни терзания и т.н. Съчувствам им искрено, затова не мога да се ангажирам с категорично ДА или НЕ, защото това би означавало автоматично да осъдя тези, които са постъпили по "другия" начин.
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
Така мисля и аз! Говорили сме по въпроса преди официално да станем семейство какво и как бихме направили ако се окаже, че някой от нас има здравословен проблем и не бихме могли да имаме деца. Две мнения по въпроса нямаше - ще си осиновим!
Мисля, че не. Понеже вече имам дете, наистина е по-трудно да отговоря, но мисля, че не бих го сменила заради това. По-скоро бих опитала изкуствено оплождане, но не бих оставила човека когото обичам сам. Неговото желание да има дете и неговата мъка, едва ли ще са по-малки от моята, така че смятам проблема е на двамата. Нали затова са половинките ни в живота - в трудните моменти да не сме сами, да имаме опора, да получаваме обич, сигурност и разбиране.
Ще бъда честна и ще кажа,че обичам партньора си-обичах го не по-малко преди да ни даде две дечица,не го обичам повече,заради това,че го е направил.Не съм искала деца заради това,че ще са от него-просто така стана.Не избирах баща,избирах си мъж.Отговорих ,без грам съмнение,с втората опция.
Препоръчани теми