Възгледите за образование (в страната, където живеете)

За това съм абсолютно съгласна-това е родителска гре6ка,вклю4ително е била и моя.Въпреки 4е съм се стремяла винаги да подбирам игра4ките на детето ми,в един момент се оказахме препълнени.Най-ло6ото е,4е и при останалите деца е така по мои наблюдения.Е,аз в последната година по4ти ни6то не купувам-виждам,4е листата,пръ4ките и 6и6арките в гората са по-добрия вариант,както и столовете в къ6ти,които стават на влак4е,одеалото на палатка и т.н.
Но дне6ните деца наистина са презадоволени и промяната трябва да дойде и от родителите.
4етох една хубава според мен книжка на тази тема,но на други мами не им допадна.

Коя е книгата?

"Малкият тиранин" се казва.Има я на немски.Става дума за властолюбивите деца и за6то ни6то не по4итат-една от при4ините е тяхното презадоволяване от гре6но разбрана родителска оби4.

Преди време четох нещо по въпроса, беше свързано с телевизията и компютрите. Колко много научавали децата благодарение на съвременните технологии и то по изключително интересен за тях начин. Проблемът обаче бил, че в училище, начинът на обучение, не можел да бъде толкова завладяващ и съответно децата лесно губели интерес 
Не съм педагог, но за да задържа вниманието на сина по-дълго време, трябва или да му е интересно, това за което му говоря, или да е добре мотивиран. Оценката си е много добра мотивация  За домашните, при нас уж не са задължителни, но ако детето не си го е написало в къщи, го пише в училище и то по време на междучасията  или по време на други занятия, които децата харесват и чакат с нетърпение. Определено този подход стимулира моето дете да си свърши работата в къщи.
Да, децата са презадоволени, разполагат с мобилни телефони, играят електронни игрички, вместо да четат книжки... това е съвремието. Харесва ли ни или не, не можем да спрем прогреса, трябва да се адаптираме. Образователните системи също трябва да се променят, те се и променят, не може да останат същите, като в нашето детство. Да, научаването на една буква вече отнема седмица или месец, защото на съвременните деца им е скучно просто да учат буквите. Правят се множество игри със всяка една буква, за да се събуди техния интерес, да се мотивират и концентрират.
"Крачката между свобода и свободия е много малка" тук вече трябва да се намесят родители и учители заедно. Проблем е, ако и самите родители не осъзнават къде е границата  В Нашето училище имаме един учител, който много малко деца и родители харесват. Той е този, който казва СТОП на децата и отрезвява родителите с големи претенции. Аз също не го харесвам, но определено ценя работата му. Не всеки, дори и да е квалифициран педагог, е добре подготвен за подобни ситуации, а даже и да знае как да реагира, не винаги има кураж да го направи.

Ами ние едно време си ги преписвахме в между4асията.Ако някой има6е дома6но,или родителя му го бе6е написл дава6е на другите.
Тук нали уж ги у4ат на работа в колектив,пък явно не дават на другите да преписват.

Да си призная, аз станах малко по- добра откъм домашни ( горното ниво трябва доста да пишат). Причината е, че учебният ден тук ми се вижда прекалено дълъг. Моето училище започва в 8.15. Повечето деца не живеят в този град и трябва да карат колело ( между 3 и 10 км в едната посока). Часовете са по 70 минути. Блок от 2 часа, междучасие 30 минути, 1 блок, междучасие и след това 3 блока. И така до 16. След това ги виждам колко са уморени по рейсове и влакове. И ако имат много домашно  Затова и започнах да давам, когато има събота и неделя между часовете. не знам....Може и да не съм права, ама както аз съм гроги, така и те ( въпреки, че не им млъкват устите  )

Аз съм откровено изненадана от училището на дъщеря ми /тя е на 6 и тази година е в първи клас/. Имах предубеждения срещу ам.училищна система, а нещата се оказаха различни.
Дъщеря ми е в т.нар. чартър училище, това са public училища тук, със сетинг на private училище. Разлика с обикновения пъблик е, че има изключителен родителски контрол и заради големия наплив се влиза с лотария.
Нивото, на което започват е доста високо. Не носят учебници. Те са в училището. Работните помагала също. Имат си само папка, в която се слагат от учителят текущите, откъснати от тетрадките и помагалата листове за деня.
Имат домашно всеки ден, с изключение на уикендите.
Най ме впечатли начинът, по който учат science. Всичко се онагледява и е направено по начин, първо да те увлече, да ти стане интересно и второ да развие критическото мислене. На мене самата ми е безкрайно интересно, когато съм ходила в класната им стая или от нещата, които тя носи от училище. Там децата сядат на няколко кръгли маси, но не през цялото време. В стаята имат кътове, за различни неща, плюс място за четене, което е голям килим и децата си сядат на земята, около учителката. Учебният процес е направен, така че да не натоварва, въпреки че училището е от 8.00 до 15.30. Харесва ми , че в междучасието, на люлките събират само първи и втори клас и учителите са неотлъчно до учениците през цялото време.
Математиката е много добре застъпена, вече имат задачи с думи /имам приятелка в Норвегия, която ми каза, че синът и е имал подобни задачи чак в 3-ти клас/. Като математик и заета майка си бях решила, че ако предам материала на дъщеря ми за 2 месеца, ще си освободя остатъка от годината. Тя показа резултати над средното ниво и веднага я сложиха на ниво, на което дават challenging задачи. Това ми харесва, от гледна точка че тези, които са по-напред не трябва да тъпчат с останалите. Имат 4 неофициални рипорт-а и 4 официални. Оценките /за тяхното ниво/ са по 4-бална система, като 4 е extraordinary. Интересното е, че например по четене, не е четене – оценка 3, а самото четене си има поне 7,8 подраздела, всеки от който се оценява отделно. Харесва ми това, че имат униформа /много важно, ако човек трябва да става в 5.30 всяка сутрин/. Даже ми харесва и храната в стола им. Не е нещо особено, но са забранени сладки неща и газирани напитки. Заради проблемите с напълняването , щатът въвежда нови закони. Интересни са ми часовете им library и начинът, по който децата откриват книгата и отговорността към нея в този час.
Харесва ми това, че започват от първи клас с испански /а в по-горен клас се включвал още един език/.
Странно ми е, че имат само един час gym на седмица, в който първолаците не трябва да ходят с gym облекло, а да са с униформата.
Харесва ми, че постоянно имат някакви пътувания и интересни посещения, извън училището, като различни ферми, противопожарни станции и други. На дисциплината се държи изключително много, което е важно за мене. Мобилни телефони, например са забранени, но пък аз и не съм забелязала тук това да е тенденция.
Общо взето е това. Kindergarten-a им и първи клас са силни. За по-нататък не знам.

Май повече ще ви чета, защото са малко хубавите неща, които мога да кажа на този етап. Ние сме в държавно уч-ще, хубав район, но се стига до там аз да пращам домашно от вкъщи в уч-ще, защото синът ми се оплаква от ниското ниво. Има и много губене на време в дългия учебен ден.

Темата ми е много интересна наистина. Браво, Алиса! 

Бих искала да задам два конкретни въпроса, свързани с възгледите за образование, чийто отговори  много ме вълнуват мен самата. Надявам се ще бъдат интересни и за вас.

Първият ми въпрос е каква според вас е целта на образованието по принцип?

И вторият, в каква степен образованието е възпитание?

И в Англия има такава оценка,започва в Secundary school.
Затова редовно ни пращаха писма които аз игнорирах.От многото разговори с деца (13-16 год) стигнах до извода,че най некадърните учители които не могат да си организират часа разчитат на това.
Учител който децата харесват винаги пише по високи оценки по "участие в живота на класа".Нима същите деца не са и при другия учител.

Много ми е интересно какво се разбира под "организиране на часа". И дали може да се оценява дали учител е добър по това дали детето го харесва и какви са му оценките...Дали му е интересно или не ( по принцип си питам).

Хванах зад гърба ми две девойки да си предават отговорите от теста и им писах 1 ( все едно двойка). Със сигурност не ме харесват и са казали на родителите си, че не ставам за учител, защото и на предишното контролно имаха незадоволителни оценки.

Разбира се, когато съм била в училище съм давала оценка на учителите си. Този става, онзи не става. Ако съм имала оценка, която е била ниска, съм била наясно, че не съм научила достатъчно за изпитването. Сегашните деца много бързо намират вината в учителят и родителите ги подкрепят. Стоейки от другата страна се убедих колко е трудно. 

Нямам цялостен поглед върху образователна система в Англия от 1-ви клас до след университет, само върху предучилищното образование (2 и половина до 5) и университета (бакалавърска и аспирантура); губят ми се така важните години от 5 до 17  ...

Предучилищното обучение е много игра и развиване на социални умения най-вече. Да ако детето се заинтересува от числа и букви те се застъпват и то ги научава. Но не е самоцелно и няма (засега) уравниловка; ако детето повече му се харесва да научи числата, а не буквите (както сме ние) то това се прави.   . Да уточня че това е  градина.


Целта, поне това което видях като търсех начално училище (5 до 8Годо) за Филип е, че се стремят да им дадат познания за оцеляване (  )  в тази възрастова група, като пак социални умения, четене, писане, основни сметки и други като например плуване.

За това дали обравованието е и възпитание, мога да кажа само за предучилищната. Да има и възпитание; как да сме внимателни с другарчетата (събират мъниста и които е "kind" получава похвала пред стоя  и едно мънисто), кое е приемливо държание и тн. Често сега съм поставена пред трудната за мен ситуация когато той ми е подал нещо Филип да седи и да ме гледа очаквателно да му кажа "благодаря", а аз бидейки българче (тук ще ме разберете че ние в бг не благодарим толкова) да не се сещам докато той не ме подсети . Така че да има и възпитание, което по-скоро е свързано със социални умения и възприет начин на държане в това тук общество. За да съм по-нагледна че това е държание възприето в това общество един пример от "живота" . В бг сме Филип играе с братовчед си Виктор (и двамата на 3г): нещо се сдърпват и Виктор казва "Сега ще те ритна"; Филип: "Не, благодаря"

Целта на образованието е да формира някакво образУвание,може би.
Както и да претопи мислененто,т.е. да промие мозъка навреме, за съжаление.Поне аз така ги виждам не6тата за сега.

Да, за съжаление тъкмо това е резултатът от почти всички образователни системи към момента - образУвателен. Много добре казано, Омега!

Но тъкмо затова за мен са по-интересни отговорите на двата въпроса, които отразяват светогледа на всеки един от нас. Дали изобщо си задаваме тези въпроси?!

Хм... това си е направо тема за "Нашите деца"

Деметро, моме убава, не наливай ми в сърце отрова с тез въпроси.
Тук дори не се опитват да те образУват, ами направо те въргалят, докато омекнеш и да станеш на топче.
Не омекнеш ли, си аут.
Само като си помисля, че другата седмица ме чака борба с училищните администрации тук, ми настръхва косата.
Хамлетувам дали да преместя щерката един клас по-нагоре и да сменим училището.
Тя отказва засега, че щяла да загуби приятелката си, а не знае, че и приятелката и ще се мести в друго училище (разбрали сме се с майката да пазим тайна).