Как да установим аномалии и заболявания на плода

KAS, за съжаление тук не сме толкова компетентни, за да ти дадем задоволителен отговор. Доколкото разбрах uanda е медицинско лице и може би по-късно ще се включи и ще ти даде някакво обяснение. Аз доколкото знам е нормално, бебетата принципно са с по-големи главички. Само не разбрах дали си го попитала има ли причина да се притесняваш - той най-добре би ти отговорил.
Стискам палци всичко да е наред и притесненията ти да са безпочвени. По време на моята бременност доста ме уплашиха, така че те разбирам.

Syncho , много благодаря за отговора:)
Бях 19-та седмица на ФМ при д-р Марков , той каза, че няма проблеми и че единствено по мое желание мога да отида пак на ФМ 28-31 седмица и естествено съм си запазила вече час

KAS,не се тревожи за "по-голямата глава" Термина се определя на базата на обиколка на главичката и други показатели/дължина на бедро и т.н/,но тя е основен показател.Много рядко бебто се развива точно по термин,определен от последна менструация.Обикновено се развива по-бързо,или по-бавно.За това и по ехограф термина е различен от последната менструация.Ако имаше нещо обезпокоително,гинекологът ти щеше да ти каже със сигурност.Просто понякога медиците не мислят,че с една дума,или недовършено изречение,могат да доведат безсънни нощи:)Аз съм мед.лице и наистина често вкарвам термини от работата си,като изобщо не се замислям,че другите не знаят за какво става въпрос.Повярвай ми,никой не би скрил нещо,което е повод за притеснение:)Така,че-спокойно
Ако искаш обади се и задай всичките си въпроси към твоят лекар.
Желая ти леко раждане и здраво бебенце

Не се тревожи за голямата глава,и на мен за мойта дъщеря така ми казаха,точно с две седмици по напред вървеше.Но си е съвсем нормална.Само където раждането ,ако е по естествен път е малко по трудно

моми4ета,хиляди благодарности за уто4ненията и пожеланията-наистина сте 4удесни.Благодаря ви още веднъж.

Чудесна тема!  Браво на авторката за идеята да бъде обобщено на едно място всичко, което знаем или сме чували за изследванията.  И е много хубаво това, че темата е закована.
От личен опит бих допълнила само, че НАЙ-ДОСТОВЕРНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ Е АМНИОЦЕНТЕЗАТА. Била съм свидетел на данни от БХС, които показват идеални резултати, а се ражда болно бебе, както и обратното. Така че лично според мен това е доста коварно изследване, което може да вгорчи доста лошо нечий живот. Лично мнение е все пак, може някой да мисли съвсем друго. Но познавам хора, които са си патили от него, затова така реагирам.
За съжаление, ако не се направи БХС, а директно ФМ и се открият аномалии, ще бъде твърде късно за каквато и да е реакция. Понеже ФМ се прави в един по-късен период. Затова може би амниото си остава най-доброто изследване, независимо от възрастта на майката. Аз лично съм го правила два пъти за двете си деца. Не е вярно, че рискът е 1:10, рискът е 1:0,5. Което вече е съвсем малко. Самото изследване е леко, прави се дори без упойка. Доколкото знам в София в Майчин дом се плащат само иглите, което е около 20 лв. Здравната каса поема останалото. Ако е на друго място - както аз го правих в Шейново, които не работят със ЗК, цената преди около половин година беше 150 лв. Много важно е лекарят да е мнооого добър в правенето на амнио и да има опит. Затова се препоръчва амнио да се направи в болница или клиника, където имат такива традиции. В Шейново само един лекар го правеше - Велев, и той напусна преди два месеца, сега е при Мазнейкова, което значи че вече и там имат обучен човек за амнио. В Токуда май никой не го практикува. Най-често се прави в Майчин дом. След амнио дори не се остава в болница - ставаш и си заминаваш, откъдето си дошъл. Самото изследване представлява вземане на амниотична течност с дълга игла, като за целта се пробива кожата  малко под пъпа. Важно е да не се засегне плода, плацентата или пъпната връв. Процедурата трае от 1 до 10 мин. Е, при дъщеря ми продължи 40 минути, понеже тя беше твърде "любознателна" и все ходеше там, където е иглата, та се налагаше да се дебнат с доктора. Но при сина ми отне едва 2 минути. Убождането е по-слабо от това на комар. После няма никакви болки. За собствено успокоение може да се пие нош-па или папаверин и да се полежи един ден. Но това е по-скоро за собствена утеха, не е наложително, освен в случаите, когато изрично е казано.
По-гадно е чакането на резултата, който идва след 2-3 седмици. Но после поне си спокоен за детето, тъй като амниото е ЕДИНСТВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ, КОЕТО ДАВА 100% ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ АНОМАЛИИ.

В коя г.с. е най добре да се направи амниоцентезата?

Амниоцентеза

Амниоцентезата е вземане на амниотична течност за изследване. Клетките на бебето, които се съдържат течността, се обработват по специални методи, за да се изследват хромозомите им. Амниоцентезата трябва да се направи между 16-та и 18-та седмица от последния мензис.Тя не е задължителна, но е желателно да се извърши при бременни над 38 години. При нея се открива евентуално наличие на монголоизъм на плода, което се среща по-често при бременни над 38 години. Прави се освен това когато жената е родила преди дете, страдащо от монголоизъм; ако е имала няколко спонтанни аборта, причинени от хромозомно увредени клетки; ако единият от родителите има тежък наследствен недъг; за откриване на някои наследствени заболявания, свързани с пола, като хемофилия или миопатия; за диагностициране на някои аномалии в централната нервна система.

Извършва се в специализиран център, тъй като все пак не е рутинен преглед. Има около 5 % опасност от аборт. Бременната е легнала по гръб. С помощта на ехография лекарят установява положението на плода. Прилага местна упойка, вкарва игла през корема и стената на матката и взима известно количество от амниотичната течност.

Статистически погледнато-хромозомните аберации се срещат по-често с напредване на възрастта на майката,но ако се поразровите малко в нета,ще видите,че има много жени/момичета/на под 30г,които раждат деца с увреждания/най-често-Даун/И в НИКАКЪВ случай не е задължително да е наследствено.Ако прочетете,ще видите,че се срещат две форми-свободна(която може да се случи на всеки)и транслокационна(при която риска за раждане на всяко следващо дете е повече от 50%)
И разбира се,че амниоцентезата дава най-точните резултати,но за съжаление здравната ни система е толкова несъвършенна,че не може да си позволи тази услуга на всяка бременна.

Здравейте ,темата е много на място. През последните 2-3 години броят на децата с увреждания е нарастнал! Моето момиченце също влиза в тази статистика! Искам да ви разкажа за нея, защото тя е пример как Бог решава кой ще живее. Йоана е родена с липса на анус, липса на ляв бял дроб, нефункциониращ ляв бъбрек.Преживяла е операция , скенер, сърдечна катетеризация и ЯМР. По думите на лекарите, тя трябва да посинява от недостиг на кислород, а е преминала (и то добре) под 4 упойки. Кариограмата и е нормална -женска. Не могат да и открият генетичен синдром ,който да е причина за всичките и малформации. Те нямаше да се открият ,дори да бях правила амниоцентеза.Не съм , защото първото ми дете е здраво , а и съм само на 25. Биха ги открили при ФМ, но тогава трябваше да реша аз дали тя да живее. Лекарите не и даваха много голям шанс,но тя ги опроверга! За момента се справя чудесно,като изключим честото боледуване. Понякога резултата може да те изправи пред много труден избор,за който не сме достатъчно компетентни. Още повече че има много леки форми на различните синдроми(вкл. на Даун). Разбрах, че отново съм бременна,не знам да се радвам ли или да плача. Не знам кои изследвания да направя и изобщо дали да ги правя. Ако ми кажат, че е с някаква малформация,не съм сигурна дали бих могла да взема решение.Но пък ако е поправимо след раждането е хубаво да се знае навреме. Имам доста време ,за да помисля по въпроса. На мнение съм , че не ние трябва да решаваме съдбата на децата си.Не го натрапвам на никого и никой не съдя! Само искам да споделя, че не е толкова ужасно да си родител на "специално" дете.Вярно е ,че никак не е лесно, но си е твоето дете! Не е дреха , за която можеш да направиш рекламация в магазина. Пожелавам на всички бременни здрави дечица и повече оптимизъм!

desi_jul, малко съм без думи, но щом ти се грижеш за детето си ще се справите. По мое мнение изследванията, които ни позволяват да разберем дали всичко с бебчетата ни е наред, са не толкова да преценим дали ние можем да гледаме дете с дадено заболяване, а дали е необходимо то да се мъчи и да страда допълнително от хорските погледи, все пак достатъчни са му физическите страдания. Понякога дадена болест е мъчение, ние можем да вземем решението дали да подлагаме децата си на това.
В крайна сметка всеки интерпретира нещата по свой начин, но със сигурност да вземеш подобно решение не е никак лесно.

desi_jul, за това,че си силна и се грижиш за по-различно дете....Но като чета това,което си писала,малко противоречиви мисли ме обвземат...Бременна си-чудесно!Пожелавам ти от сърце здраво детенце.Но защо си объркана???Защо не знаеш дали да се радваш,или да плачеш???Ако си против всички изследвания по време на бременноста,би следвало да ти е все едно какво дете ще родиш.Всички си представяме ЗДРАВИ деца и искаме здрави деца,но когато по независещи от нас обстоятелства се родят "различни" тогава ги приемаме такива,каквито са и ги обичаме...Такава е нормалната човешка реакция.Но въпросът е,че щом съществуват изследвания,които могат да те насочат за "здравето"на детето ти/макар,че на всякъде се говори,че амниоцентезата дава резултати само за генетичните отклонения и то не всички.../нормално е да направим своят избор.Той не е никак лек,повярваи ми,аз го преживях!
В USA,амниоцентези правят само чужденци....американската философия е,че биха гледали какво да е дете...каквото Бог даде...Е,Да,но Бог ни е дал информацията и правото да избираме...Незнам кое е правилно....Нямаме право  да съдим никого за решенията,които взема. 

Не съдя никого, както вече казах, всеки сам решава. Имах предвид, че понякога нямаме достатъчните знания дали това "увредено " бебе би могло да се справи с живота извън мама. Както е в нашия случей. Дори лекарите не можеха да ми кажат  в един момент дали ще оцелее! Ако бяхме видели , че е с тези малформации при ФМ ,можеше дори да не  и дадем този шанс! А тя го заслужава, всички бебета го заслужават! Бих приела всякакво бебе, много ще ми е мъчно , ако е болно и страда, разбира се. Мисля  , че е хубаво да се правят тези изследвания , само за да се разбере, ако има нещо, което е поправимо след раждането. При нас това щеше да ни спести многобройните въпроси и изследвания,на които я подложихме. Не мога да се поставя на мястото на родител,който знае , че като се роди бебето му ,няма да живее (при спина бифида)! Затова и казах, че всеки има право на избор. Но не мога да се съглася да действаме като нацистите, болното не трябва да живее. Всеки ден се виждам с такива дечица,където правим рехабилитации и плуване. Повярвайте ми , могат да те направят щастлив,въпреки че изглеждат по-различно! Не съжалявайте родителите им, повечето се радват, че не са имали избор дали- или . След време сигурно  ще можем да си поръчваме перфектното дете,но аз го искам сега.

А не знам дали да се радвам или да плача,защото бебето не е планирано и ще ни дойде малко в повече, като грижи и разходи. То е благословия и му се радваме, без значение какво ще е. Всички се молим да е здраво,разбира се ! Вярваме,че ще е така,ние сме си оптимисти!

Е,хайде сега-Нацисти!!!Темата е ясна-"как да установим аномалии на плода"И всеки,който иска да се подложи на тези изследвания,следователно има две възможности-да задържи,или не плода,който би бил увреден.Никой не знае дете с кое увреждане би живяло...Има и такива със спина бифида,които също оцеляват...С други генетични малформации могат да починат в часовете след раждане,след година или повече...Така или иначе това са обречени деца за съжаление....За огромно съжаление!Мисля,че повече бих се обвинявала да дам живот на дете,което след време би страдало ужасно и би ме винило,че съм го създала такова...Ако не съм знаела-разбира се,че бих го гледала и обичала...Но с ясноното съзнание да го родя увредено-не бих могла.