питане

Ако си подтисната и ти е криво, по - добре излизай някои от вечерите. Без бебето.

Споделям с половинката или се обаждам на някоя приятелка по телефона. Понякога и на майка ми, но гледам да не я притеснявам с моите проблеми. И идеята с воденето на личен дневник е добра терапия.

Споделям с мъжа ми. Е, мъж е, и не винаги ме разбира. На мама не всичко споделям, че тя много се тревожи, но пък си имам истинска приятелка, която винаги е готова да ме изслуша.

Зависи какво искаш да споделиш, Зависи какво ти тежи или просто ти е докривяло то нещо, зависи дали има проблем...Много са според мен нещата които могат да те мъчат...Понякога най-близките ни, не обръщат внимание на терзанията ни, струват им се неоснователни и т.н. А и често мнението им по въпроса е пристрастно, опитай да стоделиш тук във фрума...На поста ти са отговорили над 20 човека, все някой ще ти даде решение, ако има проблем ...или просто си излей душата Както веждаш има кой да те изслуша 

Със съпруга ми и с майка ми.Обаче когато нещо ми е кофти и ми е докривяло много оставям детето на баща му,качвам си се на колата и отивам в някой козметичен център.Разпускам идеално,успокоявам се,почивам си най-вече,защото от както се е родил малкия,сама си го гледам.Иначе ако решиш ние всички сме насреща.

Споделям много с майка ми.Даже приятелят ми като, че ли ревнува от нея.Много много с мама, но пък някой неща само с приятеля ми намирам сили да споделя...Приятелки....ами не се засичаме много...
Пробвайте в скайп.Намерете си някой от дън горите тилилейски и си споделете всичко що Ви мъчи

Благодаря момичета за отговорите и за подкрепата. Аз също споделям главно с мъжа ми. Най-добрата ми приятелка виждам рядко не е в София, чуваме се, но не можеш всичко в един тел.разговор да кажеш. С майка ми сме доста различни - по принцип ме разбира, но мненията й често са тенденциозни и пристрастни. Какво ме тревожи - питате и с основание, щом задавам този въпрос във форума. Тревожи ме това, че нещо напоследък се чувствах като в някакъв омагьосан кръг. Знам, всички ние дни наред сме в такива кръгове ама ми дойде в много. Дъщеря ми имаше рожден ден скоро - за една седмица имахме 3 пъти по 15 души гости - възрастни, деца, абе лудница от всякъде. Бебката се справи супер - очаквах, че ще пищи, ще се превъзбуди, няма да иска да спи, но не!Всичко мина гладко!Лошото обаче беше, че на мен ми идваше аз да попищя малко - аз по принцип работя с много хора. Сега не съм на работа и съм отвикнала-явно гостите ми дойдоха в повече като труд, емоции, всичко.Сама се справих с цялата работа по готвене и гледане на дете едновременно с това. По цял ден съм сама с детето - мъжа ми се връща към 7, аз съм се скапала, дори не искам да изляза сама с приятелки, щото нямам сили, а искам и него да го видя. Ама къде ти ние по една чаша вода не може да изпием едновременно щото Елена непрекъснато мрънка и иска да е с нас, да ходим, да играем,да я НОСЯ. Като бебе не съм я носила - е сега обаче откакто ходи си относих.Та в общи линии и аз не мога да обясн какво ми е криво-в общи линии ми писна от роднини, от приятели и от какво ли не, което да минава из нас. Казвам му на мъжа ми, а той вика а, това е голямо разнообразие, що хубаво е. Верно и той помага, ама не е същото.Тия дни просто си мислех - за рождения ден на бебка мъжа ми ми направи подарък, постарал се човека, сетил се и т.н. Супер!Мислех си, аз ако бях мъж какво бих направила като знам какво им е на жените - ами най-хубавия подарък една двуседмична ваканция!Това ми е на мене проблема май!Ама за съжаление няма решение.Благодаря, че ме изслушахте.Извинявайте за обърканите мисли.

Когато не мога с мъжа ми/което се случва/ имам 2 близки приятелки, които винаги са насреща

Споделям си със сестра ми, на нея мога да кажа всичко. С мъжа ми от време на време, но той все пак е мъж и приема всичко много спокойно и не винаги ми влиза в положението.

Споделям най-вече с мъжа ми,но това не означава,че всеки път ме разбира.

Форума май не е от най-добрите места за споделяне - винаги има недоразбрали, обидени, дори и нападки не са излишни. Затова колкото по-рано свикнеш да се справяш сама с това, че "хората не те разбират" и да се опиташ да се занимаеш с нещо интересно, което да те откъсне салеч от подобни мисли, толкова по-добре. И все пак ти пожелавам повече разбиране от страна на съпруга ти и близките ти

Споделям главно с мъжа ми.Това ,което не мога да кажа на него или знам ,че няма да разбере го споделям с най-близката си приятелка.

Или с мъжа ми или с майка ми

Най вече с мъжа ми  естествено ние сме заедно от много време и  си знаем и кътните зъби.  И с мама също.

С мама и мъжа ми. Зависи в каква последователност се добера до тях.  Майчинството си го обсъждам тук защото не искам да оттегчавам другите.