Сега си представете, влизаш от студа отвън вътре в градината и те облива топла, задушаваща вълна. Фаби започва да нервничи и мрънка. Мартин мрънка, че не иска да тръгва и търчи напред-назад, намира си играчки из стаите и иска да играе с тях. На мен ми става горещо от парното вътре, нервите ми започват леко да се опъват.
Мартин по някакъв начин е стигнал до шкафчето си, продължава да мрънка, не иска да се облича и се размотава, въпреки настоятелните ми молби и увещания, да побърза, за да хванем автобуса (за една спирка, но са 2 мин. и спира точно пред блока ни, вместо да се тътрим във ветровете) Опитвам се да облека Мартин, той не разрешава, иска сам. Мрънкането на Фабиан се превръща в тихо реване и блъскане (и на него му е жега и иска по-скоро навън). Накрая не издържам и вдигам децибелите, Мартин е стреснат и тъжен едновременно, но все пак се оставя да го облека протестирайки. Най-сетне сме навън. Ура, чист въздух Отново моля Мартин да побърза, за да хванем поне другият автобус. Молбите ми са напразни. В един момент ми писва и нося и двамата в невъзможна поза, всички са изнервени. Виждам как и двата автобуса един след друг ни заминават пред погледа. Следва ходене пеша, борейки се със силния вятър. Не ми се мисли какво ще е в следващите петъци, когато ще има и дъждове и снегове.
Ура, утре е събота и сме на бебешко плуване