Всичко детско мога си върна - малко ми трябва всъщност. Покрай децата, дете ставам. Затова пък имам една печалба - цинизма...
Цинизмът защо ти харесва?
- Публикувана: 5 ноем. 2007, 16:26 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2007, 11:58 ч.
Тема за загубите.
Цинизмът защо ти харесва?
Загубих си търпението. В буквалния смисъл на думата. Причината е ясна-от 5 години живея на съвсем различни обороти . Животът там, дето съм родена, тече на капки....бавно, като в оная песен на Чочо Владовски " Разпилява се...ден подир ден....просто няма какво да се случи".
При мене в момента тече на реки, на буйни потоци. Не усещам кога след понеделник е време за разпускане в петък вечер. Кога е дошло време почти за зимата. Близките ми казват, че съм се променила.....и го отчитат като "загуба". Не знам дали е така, трудно е да се видиш сам отстрани.
При мене в момента тече на реки, на буйни потоци. Не усещам кога след понеделник е време за разпускане в петък вечер. Кога е дошло време почти за зимата. Близките ми казват, че съм се променила.....и го отчитат като "загуба". Не знам дали е така, трудно е да се видиш сам отстрани.
Това, което не загубих е вярата ми, че хората не идват на този свят, в нашия живот, случайно, без вътрешен скрит смисъл.
Но нещата, които се случиха и продължават да стават ме накараха да оставя зад себе си спокойствието и безметежността от детството.
Преди като пътувах с автобус си виждах лицето в стъклото, че се лекичко усмихва, някак несъзнателно, очите ми бяха някак по-ведри. Сега имам строго изражение, а хората ми казват, че изглеждам притеснена. Май това е.
Но нещата, които се случиха и продължават да стават ме накараха да оставя зад себе си спокойствието и безметежността от детството.
Преди като пътувах с автобус си виждах лицето в стъклото, че се лекичко усмихва, някак несъзнателно, очите ми бяха някак по-ведри. Сега имам строго изражение, а хората ми казват, че изглеждам притеснена. Май това е.
Днес ми е доста скапан ден, а тая тема май ще ме довърши.
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава
.
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава
.
Има моменти, в които ми се струва, че загубих най-важното: себе си! И това много ме натъжава. Да, dodo_dodo, на всеки завой оставих нещо от себе си: нежност, поетичност, истина, мечта, копнеж, красивото.... Не е отворено сърцето ми, не е топла душата ми, не са любопитно ококорени очите ми. И как пък, след всяко оставяне на любимо нещо, не се почувствах по-добре, защото друго съм спечелила.
Това не означава, че сегашният ми живот е ужасно, вцепеняващо нещастен. Просто понякога ми се иска да си взема онези неща, от завоите, дори само напук на всички онези около мен, които ми казват, че нямало място за такива неща днес.
Уф, не е май от времето. Ами от равносметката.
Това не означава, че сегашният ми живот е ужасно, вцепеняващо нещастен. Просто понякога ми се иска да си взема онези неща, от завоите, дори само напук на всички онези около мен, които ми казват, че нямало място за такива неща днес.
Уф, не е май от времето. Ами от равносметката.
Почти нищо не съм загубила, станах по-богата даже.
За разлика от преди сега мисля много повече за себе си, щадя се повече, обичам се повече, не правя всичко за всеки който ме помоли за помощ, т.е. не се раздавам на всички както преди. Може би до известна степен съм загубила доверието към хората, но това е от много удари под кръста, не от друго. Може би просто не съм срещнала онези, които ще ме накарат да вярвам
.
Другото съм го запазила - оптимизма, спонтанността, любовта към откривателства на нови неща. Ако щеш - още гледам анимация като хипнотизирана и когато чета интересна книга все едно ме няма
. Мисля, че до голяма степен тези качества живеят в мен заради това, че страшно много исках да имам сина си и когато той се появи се опитвам с пълни шепи да му дам това, което е останало от детето в мен.
За разлика от преди сега мисля много повече за себе си, щадя се повече, обичам се повече, не правя всичко за всеки който ме помоли за помощ, т.е. не се раздавам на всички както преди. Може би до известна степен съм загубила доверието към хората, но това е от много удари под кръста, не от друго. Може би просто не съм срещнала онези, които ще ме накарат да вярвам
.Другото съм го запазила - оптимизма, спонтанността, любовта към откривателства на нови неща. Ако щеш - още гледам анимация като хипнотизирана и когато чета интересна книга все едно ме няма
. Мисля, че до голяма степен тези качества живеят в мен заради това, че страшно много исках да имам сина си и когато той се появи се опитвам с пълни шепи да му дам това, което е останало от детето в мен.