Какво е биологична майка?

За мен не зная защо е важно да "подредя" чувствата си към тази жена. От една седмица сме на Цар лъв и непрекъснато ми се налага да обяснявам за родителите. За родителите на Киара говорехме, за това, че царя лъв пее, че винаги ще сме до теб, че ти си това, което са хората около теб. От една седмица всяка вечер се гледа този филм и въпросите са все повече. Затова искам да знам какво точно мисля. Ако аз разбера своето отношение - децата ще се справят по-лесно със своето отношение. Не искам скелети в гардероба си. Аз се страхувам от скелети. Имам нужда да формулирам отговорите си. Всичко, което чета ми помага. Магоснико, твоята друга страна на медала също ми се вижда някак приемлива, но с него не бих си пила ракията - той не е актьор в нашия театър. Ние знаем къде живее и как изглежда. Бяхме в нейния град. Ако я бяхме срещнали по улицата  щяхме да я познаем. И после?

Добре, Магьоснико, щом ти казваш, щото аз тоя живот го живея с омерзение инак...
Недей с този поучителен тон, не за мен, аз се забавлявам, но можеш да засегнеш някой не толкова обръгнал като мене.

Ти, драги, гледаш някак много... как да кажа, че да не подскочиш... значи, има един метод на възпитание, много преди този на Мария Монтесори, методът или по-скоро философията на Свети Августин:
1. Нуждата да се предложи по адекватен начин миналото.
2. Това минало, обаче има смисъл само, ако се предостави чрез настоящия опит и отговаря точно на нуждите на сърцето.
3. Възпитание на критиката.

Няма да задълбочавам, че не му е мястото, но - да, този начин на възпитание, позволява да оставиш решението на детето, без да е безпризорно, да го съпровождаш, без да му налагаш и да не го променяш, а да позволиш на талантите и същността му да излязат на повърхността.
Та тъй, Ирина взима доста решения сама, просто още не винаги го осъзнава. 

Не ти знам историята, но ако наистина имаш възможност да си пиеш ракията с него, а с нея  да си разменяте рецепти, стори го. Щом това ти диктува душата. И щом мислиш, че ще донесе на всички ви само добро.

Дали може да се нарича Майка, жената родила детето ми? И да, и не. Да, защото Бог я е нарекъл майка, като и е дал възможността да роди- всяка жена, която ражда е майка. Не, защото тя се е отказала да бъде майка сама, не се е подчинила на  Божията воля, отрекла се е от детето си, а с това и от Любовта. Може и да не  е искала да си отстави детето- такава е била съдбата й.
Всеки има име Магьоснико, освен този, който се е отрекъл от името, което Бог му е дал. Ами не знаем как да я наричаме- много просто това е една от най объркващите роли в живота, объркващо е и името й. Няма име. И мен не всички ме неричат с едно и също име хората. Веднъж в живота ми ми се наложи да си сменя фамилията, бих си сменила и името и не ме интересува, кой как ще ме нарича, но искам синът ми да ме нарича Мамо. И за да не е объкващо за него, не може да нарича друга жена така. Защото знаеш ли- брат ми е осиновен от леля ми. Баща ми е негов биологичен баща. И аз знам , как брат ми и до днес не се обърща към него никак. Не му каза - нито татко, нито чичо, нито вуйчо. Виждат се, в добри отношения са, истината се знае- обръщение няма. Ако познаваше брат ми Магьоснико, никога нямаше да искаш да заведеш детето си при оня мъж.
Наричам я Биологичната майка на Боби. И честно казано образа й е толкова е далеч от мен. Но не искам детето ми да се обърква и аз също съм за това да му се даде възможност само да избере, как ще я нарича- защото негово е правото да каже- Коя е тя? Как ще я нарича? Между другото не знам утре какво ще реши, но засега не я нарича майка и мисля, че това е нормално.

Чакайте, че ми стана интересно...

Значи - имаме една жена, семейна, с три деца от законния си съпруг, произход - ромски. Съпругът работи в чужбина, а мама междувременно се изкушила... тати се прибира и казва - ааа, не, няма да те изхвърля на улицата, ама туй - четвъртото, дето не е моя семка, не го ща! Тя го ражда и тутакси оставя в "дом". И забравя за това дете, докато един светъл ден след повече от три години, директорката на дома не подема съдебно производство за да получи това дете подпис на прословутата декларация.

И сега, аз се грабвам, издирвам мама, която някак си е наредила живота, въпреки забежката, която е вече на 5 години.
Цъфвам на вратата и казвам: Ей, че се радвам, че ми роди такова хубаво чеде, искате ли да си дружим и да си гостуваме?

Чудя се, кой ще ме подбере по-напред с цветисти изрази - мама или мъжът, който явно няма никакво намерение да изхранва това, което му напомня, че докато той се блъска по чужбинско, жена му си развява фустата нашир и надлъж...
Просто ми става забавно какво опознаване ще падне и каква всемирна радост от живота!

За каква липса на уважение иде реч, че не проумявам? 
Хора, аз живея в тоя - прекрасния живот, не в "Дързост и красота"...

И значи е било по-добрия вариант съпруга да я изхвърли с детето на улицата, то да умре от глад и студ, останалите три да останат без майка (и без баща, щом като работи в чужбина, значи най-вероятно и те биха попаднали в дом), а ти все още да чакаш някъде своето дете? Тогава повече ли ще я уважаваш? Та тя е родила твоето дете. От къде си сигурна, че не е мислила за него, че го е забравила?
Миналата година едно от момичетата в дома забременя от женен мъж, но докато каже вече беше късно за аборт. Той естествено не си остави семейството заради нея. Та какъв избор има? Тя - 15 годишна с бебе. Майка и не може да се грижи за нея, за това я е оставила в дом, значи няма да може да гледа и бебето. В дома също не може да остане с бебето. Защо трябва да я презирам? Малка е, сбъркала е, наказва се с мислите си много повече, отколкото би могъл да я накаже всеки от вас... Повечето биологични майки си обичат децата и ги оставят точно за да им осигурят по-добър живот. Не, че не ги искат, просто нямат възможност.

Винаги има повече от една гледна точка. Света не е само такъв, какъвто вие го виждате или какъвто искате да бъде.

Имам усещането, че залудо се хабим в тая тема... всеки е решил да каже на всяка цена приказката си, ама четенето не ви е слабост?

Изнервям се от демагогия.

Питам пак - за какво уважение иде реч? (което не казва - аз я презирам!)
Как да уважавам някого, когото не познавам?
Това да не е нещо, което се дължи по презумпция?

Това дете не е МОЕ. Това дете е на себе си, аз имам щастието да го обичам и се грижа за него.
Уча детето си, че не дължи нищо на никого, вие сте седнали да ме убеждавате, че дължа най-високата оценка за един човек - уважението, на някого, когото не познавам! Леле!

Нищо не й дължа, тя на мен не дължи нищо, детето не дължи нищо на никого. Това е животът. Низ от решения, за които съзнателно носим отговорност и поемаме последиците.

Брей, сега разбирам защо инициативата за тези деца е така... бедна на присъствие. Всъщност се оказва, че тези хора са жертви, ние сме безчувстени зверове, а децата... децата са, нещо като печеливша, разменна монета! Разбирам...

Това в каква връзка .... нерде Ямбол, нерде Стамбол.... май разбирам не само осиновените, които пишат пестеливо... и аз се присъединявам към отбора им

А, забравих - ние не сме безчувствени зверове - ние (по-обикновените осиновители, щото тук във форума пишат и един двама идеални, разбиращи и състрадателни) сме триумфиращи зверове, които насилствено сме измъкнали разменните монети от ръцете на страдащите жертви (богатството, за което стана дума по-горе) за да живеем щастливо накачулени с розови очила и други атрибути. Всъщност ние сме единствените печеливши от цялата история - нали сфащате

Айде със здраве

Това дете не е МОЕ. Това дете е на себе си, аз имам щастието да го обичам и се грижа за него.
Уча детето си, че не дължи нищо на никого, вие сте седнали да ме убеждавате, че дължа най-високата оценка за един човек - уважението, на някого, когото не познавам! Леле!


присъединявам се към Дарзамен. с тази разлика, че аз познавам биологичната майка. и не я уважавам. не я и съдя, тя си е просто такава. благодарна съм и, че роди детето ми, но в никакъв случай това не е повод за уважение. уважава се заради качества. мога да уважавам човек, който има по-достойни качества от мен или поне ми е равен. но да уважавам човек, който е просто обикновен и страхлив-няма как. независимо от това дали е биологи   чната майка на детето ми или съседката. може би наистина всички трябва да се запознават с биологичните родители за да направят собствените си заключения. или може би това, че някога някой с някого е легнал, после не му е стискало да си понесе последствията и после просто е решил че друг ще му оправи бакиите и той ще стане герой е повод за уважение.
ми, глупости. аз си плащам за грешките. и когато бях на 12 и когато съм на 44. не съдя никого, ама моля ви се-не ме карайте да го уважавам само защото може да се възпроизвежда.

от думите за уважението следва и по-нататъшна благодарност от моето дете към мен, че видиш ли съм го взела, та да не виси по домовете. и видиш ли-страхотен късмет е извадило. точно това е следващата стъпка, повярвайте ми. а тя е грешна.

      Мненията на Дар и Мата изцяло се покриват  със собствения ми поглед.

      Между другото, Дар, нашата история е същата като вашата. 

       Не хвърлям камък върху никого и не съдя. Смятам, че тази тема е излишна, че това е опит на нечии незрели чувства и страхове да бъдат демонстрирани и по този начин овладяни.
       

     

Добре де, аз сега не разбрах трябва да уважавам тая жена, защото докато мъжа и бил в чужбина тя ходила по чужди мъже и хич  не е помислила или притеснила за евентуалните последици или да я уважавам защото мъжа и и поставил ултиматум и тя решила, че е по-добре да изгонят детето вместо нея. И това е най-добрия възможен вариант (за кого?), защото тя била помислила за другите си деца!? Или аз съм сбъркана или просто нещо не разбирам, но не мога да бъда благодарна на такъв човек, а още по-малко да го уважавам за действията му .

Конкретно какво е биологичната майка за мен/нас ще пиша, когато имаме такава. Защото засега мога само да предполагам какви ще са чувствата и отношенията ми към нея, но едва когато стане реалност ще знам със сигурност.

Има такива,които вероятно страдат за децата си,но има и такива като "майката",която роди и си хвърли бебето в тоалетната на "Пирогов".
На такова нещо "майка" можем ли да му кажем?Е-тя е хвърлила нейното дете в тоалетната,моята ме е хвърлила в АГ-то.
Или пак трябва и тука да търсим благородство:"Щом го е родила в тоалетна на болница е мислела,че там ще се погрижат за него..."
Май се хабим да търсим под вола теле да ви кажа под секрет
Хубаво е да сме добри и да уважаваме,ама нека поне да уважаваме хора,които го заслужават.
"Другите майки" искали най-доброто за децата си,затова им давали "шанс" да бъдат осиновени...Откога станаха медиуми,да знаят децата при какви хора ще попаднат?
Не всички осиновители са добри и благородни като вас,драги съфорумци   
Живях доста време в близост до два дома за деца,лишени от родителски грижи,наша близка семейна приятелка пък е възпитателка в такъв дом.Виждала съм "други майки" да посещават деца от дома,виждала съм и хора,които най-безцеремонно се възползват от тези деца(особено от момичетата).Доста грозни картинки съм виждала,всичките блокове в околността сложихме електронно заключване,в пощенските ни кутии по-често можеше да се открият спринцовки с кръв,отколкото вестници.Две аптеки сложиха бодигарди,защото фармацевтките вътре бяха заплашвани от деца от дома,за да им продават разни "бонбонки".
"Другите майки" на тези деца заслужават ли уважение?Защото аз си мисля,че не заслужават уважение.
Аз няма да метна първият камък,защото не съм безгрешна,ама няма и да уважавам тази,заради която и аз можеше да съм на мястото на тези нещастни дечица,защото битието им меко казано ме ужасява.
Моята позната за 20 години стаж не била виждала "друга майка",която да си обича детето и да го е оставила в дом за негово добро-това само за протокола.Ама е виждала "други майки" с нови семейства,живеещи в чужбина,добре устроили се,за които детето е само неприятно усложнение,знам и доста покъртителни случки,които определено заслужават друго-не уважение.
Спирам да пиша в тази тема,за да не дразня аудиторията,която е решила да "уважава",защото за мен този спор е загубена кауза.
П.С. Радвам се,че родителите ми не са издирили "другата ми майка" за познанство и кореспонденция.
Искрено съм им благодарна за това.

За мен най-вярното мнение /освен моето лично/ е мнението на Бианка и Сиска. Това са хората които знаят какво е БМ за тях, и това е мнението, което ме интересува. Ако успея да възпитам децата си на нивото на Бианка /съдя по постовете за това какъв човек с каква душевност е/, ще бъда горда с тях.