Публикувана: 6 ноем. 2007, 13:31 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2007, 00:57 ч.

Децата и бъдещите им професии

3 152
46
1

# 15 7 ноем. 2007, 08:44 ч.

Мнения: 516

Синът ми иска да стане учител по карате, магьосник и Спайдърмен. Аз, разбира се, съм съгласна да стане президент. Mr. Green

За момента смятам, че е важно да му дам възможности за развитие в различни области, а какво ще си избере, си е изцяло негов проблем.

Последна редакция: ср, 07 ное 2007, 09:30 от Флор Канелена фон Ужасон

# 16 7 ноем. 2007, 09:18 ч.

Мнения: 4 841

Според мен истинското професионално ориентиране става на доста по-късен етап, най-рано 6-7 клас, че дори и по-късно. В крайна сметка професията е нещо, което ще отнема като време поне 1/3 от целия ти живот, трябва да ти доставя удоволствие, в същото време да ти осигурява средства за живот, да отговаря на характера и светоусещането ти... Освен това има хиляди професии, за които например не се и замислям, че съществуват, а всъщност са много по-жизнено важни от "прехвалените" IT-специалисти, юристи и икономисти (нищо лично към хората с тези професии, и моята е между тях)... Така че намирам занимаването на децата от ранна възраст с тези въпроси за ненужно, освен ако те самите нямат някакъв конкретен интерес към темата.
Съдя по себе си - исках да стана лекар, после зъболекар, после криминален инспектор, после певица Crazy

Не станах нито едно от трите.

Синът ми засега иска да стане костенурка-нинджа. Обясних доколкото можах, че първото е невъзможно, та работим само по въпроса за нинджата. Но той се самоуспокои, че като стане нинджа, ще изпие от разтвора за мутанти, и ще стане и костенурка Crazy

# 17 7 ноем. 2007, 09:26 ч.

Мнения: 2 161

Нямам никакво намерение да се бъркам в плановете на съдбата.Аз още не знам каква искам да стана като порасна.А дъщеря ми иска да е капитан на кораб,за да може да вижда всеки ден баща си.

# 18 7 ноем. 2007, 09:32 ч.

София
Мнения: 62 595

Мечтаех си да работя във фабрика за шоколад, че да си хапвам колкото и каквото поискам. Как ли щяха да реагират родителите ми, ако им бях казала?

# 19 7 ноем. 2007, 09:57 ч.

София
Мнения: 7 242

Аз също съм далеч от идеята да се налагам, но голяма част от децата, които кандидатстват, не си дават сметка, че това, в кой ВУЗ ще учат, до голяма степен предопределя професията им. Спомням си как в 8-9 клас жално гледах една линейка от прозореца и си мислех, че никога не мога да стана лекар, защото бях чувала, че е много трудно. На фона на изпитите, които ми се наложи да взимам по-късно, разбрах, че съм можела поне да вляза. И към архитектурата съм имала влечение, но понеже там се влизаше с математика, изобщо не съм го имала като вариант. А впоследствие, като инж.-химик, ми се наложи да взема доста висши математики. Всъщност избирах какво да кандидатствам възоснова на приемните изпити и зорът ми беше да не "хартисам", за да не се сърдят наще. Затова на дъщерите ми хубаво ще обясня, че кандидатстване=професия и ще им набия в главата, че са умни и могат да се справят с всичко.

# 20 7 ноем. 2007, 10:24 ч.

Мнения: 162

Аз съм икономист по образование. Това беше мечтата на моите родители. 5 години усилия и сега какво- работя в здравеопазването. Няма да налагам мнението си на дъщеря ми! Въпреки че се надявам да стане стоматолог, а тя иска да работи като принцеса или ветеринар. Joy

# 21 7 ноем. 2007, 10:29 ч.

Мнения: 2 439

Децата ми сами ще си изберат какво да следват, за мене и съпруга ми остава логистичната подкрепа.

# 22 7 ноем. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 2 839

Синът ми заяви, че иска да става работник, блокове да строи. Викам "дай поне някой шеф в строителна компания", не - работник иска човека. Да гради Laughing

Еми явно поне има нюх за пазара детето, ориентирало се къде са високите заплати сега Mr. Green

Докато порасне сигурно ще се променят нещата, надявам се и тогава да се покаже така добре ориентиран Crazy

Дъщеря ми иска да става учителка по танци в детска градина newsm78

Отсега се е профилирала много тясно Mr. Green

Сериозно по темата - смятам, че първо родителя трябва да напипа дали детето е с хуманитарно, или математическо мислене. От там да се дава възможност да се развива това, да му се осигурят различни занимания, пък то само ще се ориентира. Т.е. ние само да насочваме, без да се месим.

# 23 7 ноем. 2007, 11:10 ч.

Мнения: 8 769

Да, и аз подобно на повечето, мисля да не се бъркам в желанието на децата си. На мен ми се бъркаха, малко но от сърце. Не излезе нищо добро, в смисъл, че не получих професия по призвание, както се казва. Получих икономическо образование, но имам заложби в друга сфера.
По мое мнение е добре да се даде шанс на детето да се запознае с различни сфери от живота. Така ще се види и то какви заложби и интереси проявява. И тактично да се насочи нататък, ако е нещо неориентирано.
Дъщеря ми иска да стане балерина. Синът ми е още далеч от професии.
Мисля, че повечето деца на тази възраст искат да са балерини, танцьорк, певици, защото това е лъскавото нещо, което виждат. После идва ред на учители и лекари. А за не толкова популярните професии идва време на по-късен етап. Аз исках да стана стюардеса, ама пусто, не станах. Mr. Green

# 24 7 ноем. 2007, 11:23 ч.

Мнения: 2 839

Цитат на: maliant в ср, 07 ное 2007, 10:24

Няма да налагам мнението си на дъщеря ми! Въпреки че се надявам да стане стоматолог...

Добре де, защо искаш да стане стоматолог точно?? Thinking

Винаги много съм се чудела на това, че родителите искат децата им да станат нещо конкретно. Просто аз не мога да си представя да искам, и то отсега, точна професия за децата си. Това несбъдната твоя мечта ли е, как я избра?

# 25 7 ноем. 2007, 11:25 ч.

София
Мнения: 18 679

Много се притеснявам синът ми да не поиска да наследи професията на баща си. Заразителна е, така да се каже, а и почти всяко момченце като малко иска да стане такъв Laughing

Ще ми се да не се меся, но ако видя, че се ориентира натам, ще направя всичко възможно да го разубедя. Виж, ако поиска да налседи моята, много ще се радвам hahaha

Майтапът настрана, не мисля, че може да се ориентира какво иска едно дете преди 7-8 клас. Важното е да им се осигуряват възможности.

# 26 7 ноем. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 8 999

Бих искала децата ми да реализират моите мечти - всичко онова, за което имах желание, но не ми достигнаха сили и амбиция, за да го постигна.
Единственото, което мога да направя за тях в момента е да ги науча на постоянство, труд, полагане на системни усилия за постигане на някоя цел, да ги насърчавам в избора им, да ги информирам, да ги финансирам.
Но мисля, че изборът на професия /или поне някаква основна насока/ децата трябва да имат още при кандидатстването след седми клас - съществуват много професионални гимназии, където ще бъдат по-добре подготвени за бъдещата си професия, отколкото ако изберат просто езикова гимназия. Затова е добре и ще се постарая да проследя интересите им от по-рано /добре ми звучи например в 4ти клас/, да ги побутна в някоя посока, ако видя, че не са съвсем наясно или че не се колебаят /като взема предвид естествено личните им качества/.

# 27 7 ноем. 2007, 12:13 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Василиса Умница в вт, 06 ное 2007, 20:23

Нямам никакво намерение да се бъркам в мечтите или плановете им. Човек трябва сам да си избере пътя.
Освен това, смятам, че професията те избира, а не ти - нея.

Напълно съм съгласна. От мен се иска да дам възможност да избира, не да насочвам избора.

# 28 7 ноем. 2007, 13:19 ч.

Мнения: 1 080

Все си мисля, че една намеса обърква всичко, особено ако е груба, натрапчива и най-вече ненавременна. По-скоро мисля да подкрепям безусловно и да насърчавам детето си, ако то проявява интерес в дадена посока. Бих му давала повече информация , за да поддържам интереса му, тъй като това хем ще го радва и забавлява, хем ще го обогатява и развива. Намесата винаги прецаква нещата.....Ние имаме едни амбициозни баби и дедита, по-скоро там ще трябва да се намеся и да ги възспирам навреме, че......лошо.

# 29 7 ноем. 2007, 13:54 ч.

София
Мнения: 408

Аз също не мисля да определям професията, но бих насочвала тактично с примери, а не да го оставя в 12 клас да не знае какво иска. При мен се получи точно така и съм много благодарна на баба ми работя, това което искам и считам за свое призвание. Когато бях малка около 5 клас, баба ми ми разказваше как майка ми в 9 клас решила, че иска да стане адвокат и направила всичко, за да стане (днес е един добър адвокат по призвание). И аз очарована от тези разкази и искайки да реша по-рано от майка ми каква ще е професията ми, в 7 клас също твърдо заявих, че ще стана правист и в момента съм точно такава, е не адвокат за съжаление, но никога не е късно да стана.
Тайно се надявам и моя син да поеме по същия път, но няма да го насилвам и определям. Все пак целия род са прависти - и дядо му, и вуйчо му и леля му и първия му братовчед.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: