За кучето и бебето

# 15 9 ноем. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 520

И моя си има куче,и аз поради тази причина си прекарах първите месеци след раждането при майка ми.Да но сега беба ще започне да ходи и да лази навсякъде, а спасение от космите няма,колкото и да пускам прахосмукачка те са се набили навсякъде. Имам чувството , че така ще си прекарам остатъка от живота - в чистене на косми #Cussing out

. А и като се разлае бебето се стряска ooooh!

Знам , че е хубаво детето да съжителства с животинки.. пък и след време тя сама ще поиска.. ама аз да си се оплача.
Сега да не ме нападнете.. ей.. Да уточня , че нямам нищо против животните. То проблема при нас май е това че татито не ми помага в нищо .

# 16 9 ноем. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 132

Абсолютно съм против съжителството на бебе и каквото и да е животно в къщи/изключвам рибките/.Като порасне вече, вие си решете дали можете да се грижите и за куче,котка или папагал.

# 17 9 ноем. 2007, 11:57 ч.

Мнения: 463

Цитат

ако се поддържа подходяща хигиена, и животното е дисциплинирано и слушливо, няма проблем.

Ние също имаме коте и бебе, което уж бил по- лошия вариант, за заради слюнката на котката. А пък аз съм израснала с котки и нищо ми няма. Това обаче не е гаранция за всеки. Подкрепям мнението по- горе.

# 18 9 ноем. 2007, 11:58 ч.

Мнения: 463

Цитат

От рибки може да се получат много повече алергии, отколкото от куче. Кучето не е доббре заради хигиената.

# 19 10 ноем. 2007, 18:34 ч.

Мнения: 721

Ако има възможност мъжът ти да се грижи за кучето заедно с грижите за бъдещото бебе - защо да не го остави? Много е трудна раздялата с домашния любимец. Cry

Аз имам бебенце и в момента моето кученце е при мама, не защото ме е страх от алергии или нещо такове, а защото не мога да се грижа адекватно и за бебе и за куче.
Разбира се, че бебето е най-важно.

# 20 10 ноем. 2007, 18:55 ч.

Мнения: 306

Ние също имаме каракачанска овчарка,но е на двора.Според мен е мъчение и за вас,а и за кучето,ако се отглежда в апартамент.Самата порода е много издръжлива.От страна на кучето-майка, няма да имате проблем,но виж с малките,които пикат навсякъде...Ние нашето куче го взехме бебе на 1мес.-опикаваше постоянно,но не ми се щеше да го оставим навън само...Ноооо,след 2 седмици в люта борба за определяне на територия-аз мия-то пика,а детето все пак лази по земята,играе си-изселихме го в мазето.Свикна бързо,за около 3-4 дни.Успех, и все пак-децата преди всичко! Heart Eyes

# 21 10 ноем. 2007, 20:51 ч.

Мнения: 1 559

Когато родих дъщеря си,ни изписаха на другия ден(по принцип същия ден изписват тук,но тя беше преносена и доста голяма,трябваше да и направят изследвания).Та на този друг ден имах и акушерка от болницата в къщи,тя веднага качи кучето ни на дивана при беба,и даде да е оближе по бузката Flutter

.Така детето се имунизира Peace

..и няма никакъв проблем,естествено ако се подържа нужната хигиена в дома Crossing Arms

.Против съм да се махат животинките от дома,като изключа котките(че и без това много са ми противни Sick

)

# 22 10 ноем. 2007, 21:24 ч.

Мнения: 127

Няма нищо страшно да живеят куче и бебе.По цял свят го има.
Скоро казах на големия син че като се ожени и жена му не иска куче--да си намерят къде да живеят.

# 23 10 ноем. 2007, 23:48 ч.

Мнения: 67

Синът ми беше на 1г 8 мес като си взехме куче - ризеншнауцер. Не сме имали никакви проблеми. Кучето се научи, че детето е важна личност и не го закачаше, детето се научи, че кучето не е играчка и не го тормозеше. Проблемът дойде преди една година, когато кучето умря - беше на 11 години, и синът ми плака със глас и една седмица не искаше да говори с никой.

# 24 11 ноем. 2007, 10:58 ч.

Мнения: 463

Проблемът дойде преди една година, когато кучето умря - беше на 11 години, и синът ми плака със глас и една седмица не искаше да говори с никой

Това май е най- големия проблем от всички останали. пМного е тежко.

Причина:

Причина: