Публикувана: 9 ноем. 2007, 08:49 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2007, 17:07 ч.

Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

17 926
115
1

Гост

Отговори

# 15 9 ноем. 2007, 12:23 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

много трудна и деликатна ситуация. Confused

Съгласна съм на 100% с 1-вия пост на емем и се потрисам от конкретната ситуация (да речем почти 1:1 житейска ситуация и лошо стекли се събития при мои роднини).

Това пубертета не е шега. За момчетата се оказва доста сложно преживяване, а ако баш тогава загубят и близък е направо... Tired

medina, дано твоя психоаналитик те научи как да постъпиш сега и занапред с детето си. И дано има край това му състояние. Praynig

Нищо повече не мога да кажа. Остава ми само да чета, как се развиват нещата у вас, ако решиш да ни държиш в течение.

# 16 9 ноем. 2007, 12:38 ч.

Да, скъпи мои, ще ви държа в течение...
(В момента плача)
Стигнах до там, че искам някакъв край, какъвто и да е ..
Нали помните "по-добре ужасен край, отколкото ужас без край"

# 17 9 ноем. 2007, 12:44 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: medina в пт, 09 ное 2007, 12:02

Judy, той знае, че трябва да се срещне със спъциалист, но отказва. Думите му са: Не съм луд! Наистина не е луд все още, но върви натам. Категорично отказва да отиде, по простата причина, че не излиза изобщо от къщи! Когато съм в командировка му оставям пари да си купува каквото му е нужно за ядене - и така си ги намирам.

Точно това имам предвид, това е първата реакция "Искат да ме изкарат луд!" или "Не съм луд, че да се преглеждам!", когато се предложи такова нещо. Пък и понятието "луд" не е медицинско понятие, специалистите работят с точни диагнози, но хората боравят неправилно, но най- често именно с това. За това пиша и че "ако той твърдо не желае, а нещата са много зле си има законови начини за принудително лечение." и категорично не считам, че такова поведение е едно нормално за пуберитет такова.
Тук никой от нас не може да ти каже диагноза, това не би посмял да направи дори специалист само въз основа на подадени няколко изречения, както е в твоя случай. Затова се въздържам въобще да сравнявам с разни ситуации, които съм срещала в личния си живот.

# 18 9 ноем. 2007, 13:01 ч.

Мнения: 6 206

Мила майчице, стегни се и действай незабавно, знам че е лесно да се каже, но знам, че и ти като майка ще направиш невъзможното, за да спасиш детето си.
Първо бъди много внимателна от кой комп пишеш, защото детето е умно и може да чете вече тук.
После, в любов и война, всичко е позволено. Ще влезеш в неговият свят, ако трябва и не иска да види психологът вкъщи, той ще го намери по компютъра уж случайно и ще си говорят така. Просто ще трябва да направиш всичко възможно да го приеме. Не започвай с лошото, защото времето вече е минало, когато е било възможно. Не спирай да мислиш какво трябва да се направи, защото ти си познаваш детето най-добре.
Успех и ако можем да сме ти полезни, пиши, но и бъди нащрек щом нашият човек е напред с компютрите!

# 19 9 ноем. 2007, 13:20 ч.

ОК, Каспър, ще внимавам. Не пиша от къщи, там нямам достъп до компа.

# 20 9 ноем. 2007, 13:22 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Каспър в пт, 09 ное 2007, 13:01

, но и бъди нащрек щом нашият човек е напред с компютрите!

а дали пък не е там разковничето... Thinking

Дали ако може да се погледне от страни юнакът, не би му светнало какво си причинява сам на себе си, както и на родната си майка...
Знае ли човек, от къде ще дойде промяната?!

# 21 9 ноем. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 24 467

Не мисля, по- скоро би се ядосал, ако прочете, че майка му разказва лични неща на разни такива като нас и че ние общо сме взели да го "обсъждаме". Предполагам, че общият тип на мислене по такива въпроси важи и за него.

# 22 9 ноем. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 6 206

И аз мисля, че няма да му е приятно, че е обсъждан, от хора, за които си мисли, че си нямат хабер от тези неща... Спомням си аз като бях на 16 си мислех, че всичко знам и всичко ми е ясно, че хората са много глупави и няма какво да науча, че мога сама да се оправям с всичко. Пък после какво стана. Сещам се за на една форумка подписа беше нещо от сорта:
На 20 си мислех, че баща ми е глупав човек, след 10 години се учудих колко много е научил. Съжалявам не го помня точно.
Момчето трябва да разговаря с човек, който има опит в тези неща. На всяка цена.

# 23 9 ноем. 2007, 13:45 ч.

Предполагам, всички имате малки деца, гледайте после какво става. Доколкото разбирам, доста имат проблеми в тийн-а. Е, не чак такива като нашите но... много подобни. Да са живи и здрави бащите, каквото ние нямаме.

# 24 9 ноем. 2007, 13:50 ч.

Мнения: 6 206

Ооо, ние сме минали по вашият път със сестра ми. При нас пък липсва майката. Беше много тежко и трудно, дори замина за чужбина да я откъснем от лошата среда. И постепенно всичко се нормализира. Сега имам красива, умна, работлива 19-годишна сестричка. Но какво сме преживяли, само ние си знаем.
Само здрави да са и далече от наркотиците! За другото ще намерим сили да се оправим.

# 25 9 ноем. 2007, 13:53 ч.

Каспър, право казано, вече нямам сили. Искам да умра и да го видя какво ще прави. Той знае, че докато съм жива, ще го издържам, а ми после? Отговорът неизменно е - Де да знам бе!

# 26 9 ноем. 2007, 14:16 ч.

Мнения: X

Много тежка ситуация. Мисля, че трябва да си смениш психолога, явно този не ти помага.
Също така не е много редно да знае, "че докато съм жива, ще го издържам".
Според мен трябва да е наясно, че всеки има отговорности и не може да получава нещата, като просто си седи на компютъра. Също така не подценявай кока кола-та. Тези количества всеки ден са го направили зависим. Спри я.
Опасното е в това, че тези неща е трябвало да ги направиш още в зародиш, защото сега не се знае на къде ще избие ако се опиташ да му наложиш ограничения.
Успех, каквото и да решиш.

# 27 9 ноем. 2007, 14:25 ч.

Мнения: 1 547

medina, последното, което си написала относно сина си - че искаш да умреш, та да го видиш какво ще прави - е притеснително. Не бива да мислиш по този начин, звучи...странно. Сигурна съм, че ти е трудно, че носиш голяма отговорност, но превърнете ли веднъж отношенията си в борба, печеливши няма да има. Казваш, че момчето ти е било отличник до към 12-тата си година? Тоест кризата съвпада с навлизането в пуберитета - има случаи, в които кротки и умни деца се превръщат в демони по време на този период, а като прибавим и утежняващото обстоятелство със загубата на родител... Обикновено колкото по-агресивен и буен е един младеж, толкова по-изплашен и объркан е всъщност. Не си написала /или аз не съм прочела/ как живеете през последните години - имаш ли други мъже, той познава ли ги; как се издържате финансово; натякваш ли му, че го отглеждаш сама и ти е трудно, такива работи... Не питам, защото съм любопитна, а защото има пряка връзка с проблемите ви. Също така е важно споделяш ли с него, обсъждаш ли решенията и колебанията си, до каква степен го допускаш в личния си живот. Пиша ти наизуст, момичетата правилно са казали, че тук едва ли може да се разчита на адекватен съвет, но искам и още нещо да отбележа - апатията, липсата на здрав сън, изблиците на агресия, литрите кола... моментът с наркотиците напълно ли е изключен?

# 28 9 ноем. 2007, 14:42 ч.

Crazy chick, наистина не съм написала нищо по въпросите, които поставяш. Как живеем - аз ходя на работа от сутрин до вечер, често в събота и неделя. Не съм имала интимни връзки, или поне не сериозни, други мъже в къщи не съм водила. Нямаме особени финансови проблеми - работата ми е доста добре платена, никакви лишения, да чукна на дърбо, поне засега. Никога не съм му натяквала, че го издържам сама - той го вижда. Учи в частно училище, знае каква е таксата, вижда колко пари давам за учебници и пособия, но той учебниците вече втора година не ги отваря. (Аз обаче ги чета от време на време). Много често искам с него да обсъждам разни неща и лични и служебни, но той не ме слуша и отговаря - не ме занимавай с глупости, това не ме интересува. Безкрайно съм търпелива към него, макар че е арогантен, агресивен и много груб. Ако беше друг, а не собственото ми дете, щях да го изхвърля от живота си, а сега нямам избор. Никой и нищо не го интересува, егоист, няма никакво чувство за състрадание или хумор, не понася шеги, смята че му се подиграват. Пълна трагедия отвсякъде. Не беше такъв човек до 11-12 годишна възраст. Не знам какво му повлия, много дълго смятах, че е загубата на таткото, но сега ми се стува че не е това.

# 29 9 ноем. 2007, 14:46 ч.

Ах, пропуснах за наркотиците - ами изключен е този момент, защото нито ми иска пари, нито излиза от къщи, нито някой идва. Може би в 6 или 7 клас да е опитвал нещо - не знам, тогава имаше един доста неподходящ приятел, който го научи да пуши, мисля че момчето беше наркоманче, но не съм сигулна. Но и да имало такова нещо, в момента съм категорична че няма. Пуши много обаче.

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 7

Въпрос към жените, които са имали и имат истински добри отношения с майките си

Какво всъщност представлява ЕМО?

отслабване в пубертета

Причина:

Причина: