Как се живее за някой друг?

НЕ СЕ ЖИВЕЕ ЗА ДРУГ!  

Това е отговорът.  

ами дотрудня ми

casiopea, ако ти разкажа колко много ми е трудно на мен баш сега - ще ти долеснее ли? 

Както казва баба ми: То ако беше лесно - на теб ли щеше да се падне? Ей тва е философията у моята къща.

почини си!   наспи се тоя уикенд!!!
друго... ...
не се чувствай виновна, че...ти се иска да не живееш само за детето!!!!!!!!!!!!!!!!
Права е Иса!!! И Дани е прав - трябва и за себе си малко да поживяваме, за да можем да имаме какво да дадем на децата

Иса, много ми хареса тая вашата философия.

Ама и никъде, не казваш, че правиш нещо

Славе и на мен ми харесва - кара те да се чувстваш специален един такъв...Богоизбран

А всъщност, какво означава да живееш, за някой друг?

* как се живее за друг, мам?
ли4но ти спираш да живееш. ти си спомагателна.

не им се връзвай на шибания оптимизъм. с деца на тая възраст в тая конфигурация - ли4ните екстри, които са всъщност нормално за всеки 4овек, на нас са ни невъзможни.

** ей, на снощи майка ми, спа у нас, щот днес и утре съм цел ден на курс - и борис се изповръща истери4но - ми нека ти кажа разликата е огромна, от това да повръща като сме само двамата.
нямаше истерия - едната го гушнала и го мие, другата събира повръщаното и пере.
и нямаше пердах, и нямаше ужас.
и вси4ко се размина за 10тина минути.
същото това, оба4е, когато сме само двамата, е просто ужасна и с последици епопея.
съсипваща и двама ни, щото колкото и да искам не мога да се раз4екна.

а що се отнася до "повтаряй си" като мантра - айде нема нужда - от 4есто поторение изпадаш в самозаблуда.
да си отворен за нови отношения и да се самонавиваш за такива са съвсем разли4ни неща.

а що се отнася до мъж - ми, каси, и хубав, и умен, и работен да ти дойде - ако не е "твоя", все едно го няма.
гадна работа.

та, което имам да казвам е, и да се тръшкаш и да не, и да питаш и да не - въпрос на израстване, време и желание на роднините, да поемат детските фром тайм то тайм.
с един път на месеца - истери4но взимане на "полагат ми се женски", не се полу4ава.
по-скоро още по забата4ва нещата.
та, не се насилвай, да си отговориш на въпрос задоволително, при положение, 4е въпроса разглежда незадоволителен казус.


------------------------------


http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=129038

http://hb.cult.bg/milk.cv/

http://mintmilk.blogspot.com/

каси, права си, че всичко, което може да ни помогне , е само в нас самите...защото рев по телефона на някоя приятелка , която казва: " о, милата, ще се справиш, напълно те разбирам..." и след половин час отива да празнува щастлива годишнина с приятеля си. и не е чула нито една обидна дума от него. изплакала е може би 2 супени лъжици сълзи, а ти -няколко години от живота си рев.да си представи какво е да си сама бременна ? няма как. и всичко това споделяне става безмислено. да, само натоварване . всъщност, може би дори не слушат, та даже не ги и натоварваме. не слушат, просто защото не разбират. и се отписваш.от живота по принцип.но пак живееш, защото сега е нужно най-много.
аз се отписах отдавна. гледам живота през стъклото , докато той си тече. опитвам се да живея в бъдещето. това щастливото, което е плод на останалата надежда. или на волята да има надежда. макарче тази воля е ужасно дразнеща, когато си с постоянни кръвоизливи , няма кой да ти помага за нищо, а този , който трябва се чуди как да попълни свободното си време...

Милк е изразила моето мнение по въпроса.Толкоз.
Аре беее, наспахте ли се?

Позволих си да маркирам част от цитата,щото от личен-трагичен опит,разбрах,че е така.
Когато си приятел с някого-да ,говори се,че обича детето,че го приема,всичко ще е равно и за двете деца(и неговото и твоето,ако той има),ходи се по почивки-играе с детето,купона върви-всичко О.К. Казваш си- това е ТОЙ. НО,когато се заживее в едно домакинство нещата коренно се променят. При мен беше така,и то не за 1-2 години,а цели 7 години ми се "доказваше",че ще е така. Всички му вярваха-детето ми,аз,майка ми и баща ми...И после-ГОЛЕМИЯ УДАР

При някои го има добрия вариант,но при колко от нас става лошия

Ще ме извините за писимизма-реализма.Няма какво да се заблуждаваме-трудно ще е.

Въпроса е да намерим хармонията и мира със себе си,както и да не бъдем максималисти в изискванията към хипотетичния "мъж-опора",който ще се появи.....някога

 

Ей пак едно дрепресарско сте го докарали.....
Ами аз мисля като Иса в общи линии. Добре де,  трудно е, ама имаш работа, имаш си дом, едва се оправяш с парите, ама даже и да е болен малкият поправимо е, нали- минава.... ми не знам ама освен да дам за пример пак онова написаното от  Траяна- ми никой не може да ме убеди, че като няма някоя нелечима болест в  семейството, чак пък толкова са зле нещата....
Каси ще каже, че това са общи приказки.
Ами хубаво , значи моят отговор е -въпрос на мироглед, не на това дали и как да живееш за някой друг. Така мисля аз.
Промени си мисленето, стига очаква, че твоят живот ще е като на  някой друг, стига се пита що пък товя е такъв- ми такъв ти е даден, докато ей това не го приемеш, ама наистина, ще се пържиш в собствен сос...
Ето отивам в приятели на гости- 15 години  са заедно, децата им големи, на него му шарят очите, ама си я обича жената, добре живеят, разбират се и ги усещам, че им е хуабво заедно. Еми не се питам аз що го нямам това- нямам го- такъв човек съм, така съм расла, така съм пасла, това  е -няма да имам  такова семейство, но пък отказвма това да ми образува нещастие през целият ми живот, щото тогава като съм нещастна и други неща също  няма да имам.
За мен нещата са свъразни- някак не  мога да ги отделя- не живея само за тях, не живея само за мен си- искам и те и аз да сме добре....ние сме  свързани, как да ги отделям работите не знам.....

Може и да не съм разбрала, поправи ме , ако грешно съм разбрала, но:до колкото знам Каси не е така расла и пасла, други са и стереотипите,друг и е мирогледа създаден и тя просто иска да има такова семейство.Тя е създадена за семейство и си го иска просто.

Ми да, грешиш според мен. Не съм останала с впечатление да е расла в особено обичливо семейство, начина по който се отнасят родителите й към нея е  най-голямото доказателство. Тази тотална обсебеност от идеята за семейство е в основата на много  нещастие...Какво значи тя е такъв човек- иска да бъде обичана, подкрепяна, иска да има човек до себе си- кой не иска???
"Иска си го просто"... ще я доведе до нервен срив накрая... защото неистово, с години, иска нещо, което не може да има, поне не в момента... няма разлика между това искане и нещастната любов примерно- обичаш там някой си, а той пет пари не дава, ама ти го обичаш, искаш го, бленуваш го.... накрая това те съсипва или... преодоляваш го, пренареждаш си вижданията и продължаваш живота си.

Добре ще ти дам друг пример, малко  е брутален, но  ще покаже идеята  ми. Един човек, който е  загубл зрението си , примерно. Мислиш ли, че той не иска да вижда, да си върне старият живот, да се радва на цветовете??!! Иска- бъди сигурна, иска го повече от всичко на света. Но го няма. Тогава? Може или да се научи да живее в тъмнината, или да се самоунищожи,  искайки това, което вече си е отишло. Познавах един човек преди години, беше болен от Множествена склероза, отиде си на 35-6 години мисля, но докато беше жив, ме  смайваше начина, по който адаптираше живота си към нещата, които  му лиспват и които няма. Ислиш ч ене искаше да ходи, да си държи сам чашата с  кафе? Искаше но не можеше и се учеше да пие кафе, както може- имаше поставка за ръката, за да не му  трепери.....,

И за друго грешиш- аз съм последният човек, дето  може да каже, че е създаден да живее сам- тъкмо обратното, но живота ме научи да живея  с фактите.  Факт, че сега е сама, ако не може да го приеме, това ще я свърши. Ако не се научи да не го драматизира- това ще я изцеди.. псхически- фиизчески. Може и да греша, но честно казано се съмнявам.
Кас, извинявай, че пишем за теб  косвено, но тръгнах по писаното от пенелопа и така се получи.

Искрено се надявам да се научиш да  живееш с  нещата, който нямаш и малкото, което имаш да ти бъде достатъно, поне до степен да не си нещастна, ако не успяваш да си щастлива