До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

Аз се разплаках след като прочетох на какво сте подложени.Още повече,че аз постоянно се оплаквам от моето дете,което всъщност е доста кротко.Искренно пожелавам още сили,за да изтърпите терора Надявам се скоро ве4е всичко да утихне.Успех 

мила разбирам те мн добре.нашата как беше така,нон стоп рев ден и нощ,то не бяха колики,не бяха зъби,та така до 3 години откара.....всъщност до 2г и половина,когато по4нахме да я водим на хомеопат.постепенно с е успокои,поне спря да реве и мрънка.не спеше изобщо в кошарата,само в коли4ката при непрекъснато дусане,на шезлонга или при мен в леглото.никога не е спала пове4е от 4ас без да се събуди и постоянно я проверявах диша ли.ужас беше просто,не можех и да я оставя на бабите,4е ги побъркваше.педиатърката казваше,4е такова дте не е виждала досега.естествено направи и пъпна херния от рева,но сега след години ве4е мога да кажа,4е съм забравила рева,спомням си само хубавите моменти.едва ли ще ти помогна ако кажа,4е все някога ще спре,може би като проходи и по4не да се заиграва сам.
сега бебето ми е доста по кротко от кака си и пак ми се вижда трудно,така ,4е.....
има един положителен ефект от рева на бебетата-майките се вталяват идеално.аз бях станала 4ак слаба,което никога не е било.
заведи го при класи4ески хомеопат със сигурност ще има ефект.пък и нищо не губиш.

Аз няма да ти казвам, че не си единствената и че има и по-зле от теб, щото не мисля, че ще ти помогне особенно. Давам някои съвети от моя опит, пък ти сама прецени дали да се възползваш от тях. Първо и най-важно е да си сигурна, че бебо няма здравословен проблем. Направи му едни изследвания на кръв и урина, не са толкова скъпи. Децата понякога са твърде изнервени, ако нещо ги боли. Ако всичко е наред и се окаже чист инат и твърде голяма привързаност към майката и необходимост от непрекъснат контакт, то тогава не му се сърди и си го гушкай повече. Когато искаш да поспи повечко и да си починеш сложи в креватчето му твоя тениска или блузка, която си носила упорито 2-3 дни. Бебетата запомнят и търсят аромата на мама и той ги успокоява. Докъто правиш нещо задължително му говори или пей, така че да знае, че си изцяло отдадена на него. Не на последно място важно е, че все още се кърмите здраво. Това е вълшебна връзка помежду ви! Наложи си диета! Внимавай какво хапваш! Не пий кафе, колкото и да си уморена и недоспала, не яж пикантни храни! Пий колкото можеш чай от маточина, мащерка, лайка, жълт кантарион. Ако не ти се занимава със запарки или ти горчи, вземи си от аптеката жълт кантарион на капсули. Това е най - безобидния антидепресант, наричат го и родопска виагра. Всичко, което хапваш и пийваш отива в кърмата и съответно при бебо. Усмихвай се, когато Момчил плаче! Това ще го изненада. Кажи му колко хубав и плътен глас има, радвай му се. Тази реакция ще бъде нещо ново за него и когато вижда, че плача не постига това, което си е наумил, ще промени тактиката.
  Това се сещам за момента, но и то може да ти е от полза! Успех и кураж!

Наистина не е лесно с ревливи деца,съчувствам ти много!Както са те посъветвали,все пак пусни кръв и урина на бебчо,вижте дали всичко е наред.Другият ми съвет е,ако са убедите,че не става въпрос за нещо здравословно,а е въпрос на характер,потърсете добър хомеопат.Адекватно предписан препарат прави чудеса!Намери слинг,мисля че и в продавалника се продават 1-2 в момента и пробвай да носиш бебето в него.Бебчо се чувства все едно е на ръце,аа майката носенето е далеч по-леко.

ако сте изключили възможността за здравословен проблем,който вашия лекар не е видял,остава варианта за някакъв бебешки страх и потребност от сигурност /каквато чувства само в теб/
потърси някой който да ти помага поне за ден от седмицата само с домакинството,ако не стане не се вманиячавай и сведи до минимум задълженията си./глади само най -наложителното,готви по за няколко дни,потърси вариант да пратиш по-голямото дете за малко при баби,дядовци,братобчеди...може пък промяната на обстановката да му хареса а и ти ще разтовариш част от притесненията си/
излизай повече,разхождай се- това разтоварва.

Без да съм чела всичко, което са ти писали другите ще споделя няколко неща, които ми хрумват. сигурна ли си, че са свършили коликите? Моята дъщеря първите 2 месеца ревеше от сутрин до вечер и спеше само по 15 минути. Тя даже не обичаше и да се гушка, та успокоението беше доста трудно. Много помагаше сешуара -от звука му се успокояваше и от топличкото пък коремчето малко спираше да боли. Другото беше музика -тя харесваше италинска музика още от десетия ден. След като спряха коликите, обаче стана много спокойна и сякаш беше съвършено друго бебе.  Ако са свършили коликите, преглеждал ли го е лекар -да не би все пак да има медицински проблем? Не ми изглежда нормално да плаче толкова, само защото е ревлив. Бебетата плачат с определена причина. Възможно е и то да е превъзбудено. Бебетата се изнервят и от прекалено много внимание -ако го взимаш веднага, преди да се е поизлежало, примерно, ако непрекъснато някой му говори ило го разнасят -имаше подобен пример в една книга на френската психоаналитичка Франсоаз Долто.

Здравей! Четох постта ти, и сякаш четях за себе си преди 10 години . Идело ми е да се хвърля от високо някъде, дори наистина на моменти мислех, че това дете е грешка, че съм лоша майка и др. такива, наистина...Знам, че много майки сега ще ме заклеймят, но мисля че аз тогава сама направих живота си ад-от първия месец реших, че като го разнасям нон-стоп на ръце, като е гушнато в мен, ще ме усеща, ще спре да плаче, някога-да бе-случи се след една година и повече даже... Междувременно, когато той беше на два месеца, влязох за още два в болница, от голямото изтощение и бързата загуба на килограми , организмът ми беше с намалена имунна защита ...
 Моето мнение е ,че бебетата могат да бъдат доста манипулативни, и не бива да ги оставяме  те да  построяват режима си, ние сме тези, които трябва да решаваме за това. Да, бебчето се гушка, угажда му се, но 24 часа като залепено за мен-не, това и ще се опитам да направя сега, пък ме наречете и жестока..
 Така че мила, като съвет, стегни се, свикни с тази изнервяща ситуация, ако си сигурна, че проблемът не е здравословен /аз заведох моето бебе на невролог, за да се убедя в това/, научи се да релаксираш по подходящ за теб начин дори и за едната свободна минута, която евентуално имаш... И това ще отмине, но няма да е скоро, а и съм обедена, че малко или много характерът на малкото човече също има значение... Късмет и успех ти желая!

този разказ много ме трогна, защото наистина знам че е ужасно трудно за майките с такива ебета и деца. Почти всеки казва спокойно - трябва да си спокойно заради бебето, но според мен истината е че ако детето се е родило с такъв темперамент колкото и да си спокойна, то няма да спре да реве - то просто си е такова. Моята дъщеричка рядко е озпадала в такива моменти, но дори и тогава на моменти ми е идвало да я подаря на някого. Недоспиването е кошмарно и да не говорим за отчуждението което настъпва понякога в семейството - майката се чувства самотна, бащите много често се отдръпват защото самите те не знаят как да помогнат и т.н. Както и да е - станалото станало. Да имаш дете все пак е прекрасно нещо.
Моят съвет за да се почувстваш и ти човек е наистина да вземеш някой да ти помага - дето се казва 2 пъти седмично по 20 лева да плащаш на някого да го гледа - ще имаш време да си поспиш или да излезеш на кафе или каквото и да е. Това разведрява неимоверно. Успех...

Много мъчно ми стана като прочетох разказа ти.
Първо стискам палци скоро нещата да се подобрят.
И единственото което бих искала да те посъветвам е да си дадеш почивка. Знам , че се притесняваш, че Момчил ще плаче при чужд човек, но по - добре е за теб и твоето семейство включително бебо, да се отделиш поне за 30 мин, ако не и 1 час. Първо това няма да струва много скъпо, второ то няма да навреди на бебо. Откъсни се за малко и събери сили. Успех с теб съм

Нашият син ревеше първите три месеца по 15 часа в денонощието. Такова дране никога преди не бях чувала. Бяха ужасни, болезнени за него и изтощителни за нас колики. Всичко това премина и сега е щастливо и весело дете. Само, че и при нас щастието е реалност само когато съм пред очите му. Превърнала съм се в клоун, ще получа мимически бръчки, за да го забавлявам, но на мен това ми харесва. Засега все още се наслаждавам на изнудваческите му трикове и ги намирам за признак на особено бързо умствено развитие. 

ох мила хем се смея и хем плача като чета
мен така ме хваща нервата на моменти че го затварям в една от стаите и го оставям да си пореве иначе мога и някой глупост да направя.
съжалявам но не мога да те посъветвам нищо 

Олеле, милата 
От сърце ти желая по-бързо да приключи този период 

Имам приятелка, чието бебе много плачеше докато стана на 6 месеца. Точно по начина , по който опитваш... Винаги, когато не й обръщат внимание... Но изведнъж спря и сега е доста кротка бебката... Дано и при вас да стане така .... До тогава ти желая... сила , за да приемеш нещата, които не можеш да промениш ....

Сигурна ли си, че детето не е гладно или, че нещо не го боли?
С риск да ме линчуват останалите майки - може действително кърмата да не го засища, не е нормално да плаче толкова много.А и ти колко можеш да издържиш така? Знам какво е като имаш и друго дете, и то се изнервя от ситуацията.
Желая ти скоро бебето да се успокои, а с него и ти.

galausa, без да съм изчела всички други отговори, ти споделям моя опит: дъщеря ми имаше един такъв отвратителен ревлив период, когато аз не смеех в магазина да вляза, защото не спираше да реве.    Събуждаше се с рев, будуваше малко спокойно, после се вкисваше и докато заспи - носене, люлеене, пеене, клатене и така, докато заспи. Спеше 10-15 минути и всичко наново.

Понякога се успокояваше, ако я гушне някой друг, но в повечето случаи това нямаше значение и надуваше отново гайдата. Гледаме се сами и ми се е налагало да я оставям понякога да реве, за да отида до тоалетната примерно.

В един момент този период отмина като с магическа пръчка - в деня, в който навърши 5 месеца. Никога няма да го забравя. Спря да реве така, започна да заспива спокойно и без песни и танци на народите, даже пусках тема какво да правя, когато тя се занимава сама с играчките си. Така бях свикнала да съм неотлъчно до нея, че нейното самостоятелно заиграване ми се струваше странно и аз не знаех как да реагирам.

С две думи - разбирам те напълно, стискам ти палци да издържиш, да намериш сили да стискаш зъби и да вярваш, че това ще премине и то съвсем скоро!

Няма как да си спокойна в такъв момент и не се опитвай да преглъщаш! Плачи, ако ти се плаче, крещи, ако ти се крещи, само гледай одушникът ти да не е бебето. Ако вече съвсем не издържаш, остави го малко да пореве и иди в другата стая. Събери сили и с нови темпове го гушкай. Глези се, с каквото ти доставя удоволствие - музика, шоколад, пазаруване. Сведи до минимум готвене, чистене, подреждане и т.н. Светът няма да свърши, ако ядете сухоежбина и не бършеш прах педантично. Сподели с педиатъра си и искай обстоен преглед, но не очаквай чудеса. Едва ли ще получиш съвети, различни от тези, които вече тук си прочела. Стискай зъби и вярвай, че съвсем скоро този период ще премине!

Успех!