До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

Искам първо да ти кажа,че искрено ти съчувствам,защото макар че моето бебе не е било чак толкова ревливо съм имала такива периоди-нон стоп на ръце,всичко вършех с едната ръка,не ядях,не спях,бях заприличала на плашило буквално-не се решех като теб,нямах време и зъбите да си измия и не свалях пижамата...
Опитай със слинг-поне двете ти ръце ще са свободни.Ако знаех за него щях да го имам от раждането на малкия.И наистина идеята за хомеопат ми се струва много добра

Миличка, като чета постинга ти, разбирам че си направила вече всичко възможно...
Надявам се изкренно това да е само период който скоро ще отмине.
Въоръжи се с много търпение /до колкото е възможно/.
Аз така и не разбрах педиатъра ви какво мисли за това нечовешко реване?Може да има някаква причина...а когато едно дете е гушнато от майка си се успокоява до някъде.
Нека ви насочат към специалист за консултация.

 Моята бебка имаше един подобен период   Бях се отчаяла, изнелвила, депресирала. При нас продължи около месец и отмина от самосебе си 

Пожелавам ти МНОГО БЪРЗО това да отмине и да можеш да се насладиш поне малко на време за себе си   

Дотогава кураж и търпение       

Миличката! Съчувствам ти с цялото си сърце. Детенцето ми не беше ревливо, но пък беше злоядичко и като ме вкисна педиатърката на първата консултация и аз се чувствах така, както ти сега. Дано нещата да се подобрят! Стискам ти палци 

Искренно ти съчуствам и  стискам палци всичко да отмине по бързо.

От както прочетох поста ти много често се сещам и искрено ти съчувствам.Моята бебе също е ревлива но че е чак толкова.Единственото което ми идва на ум е да заведеш детенцето на хомеопат.
Въоръжете се с много търпение и съм сигурна че рано или късно този ревлив период ще отмине искрено ти пожелавам да стане по рано.
Успех 

Със синът ми положението беше същото.Постоянно ми се причуваше бебешки плач, дори когато бях навън сама.Нищо не помагаше, полагах усилия, но уви напразни.Не исках и да помосля за 2 дете.Трябваха ми 7 год., за да се реша на тази стапка.Дъщеря ми обаче е коренно различна - тихо и спокойно бебе.Явно наистина всичко си е до нервна система.

Направо ми се насълзиха очите от поста ти  . При нас до скоро беше същата история, с тази разлика, че таткото работи на две места и се прибира вечер късно, та помощ съвсем нямам. Ако щеш ми вярвай, напълно те разбирам. На моменти съм се чувствала толкова отчаяна и обезверена, че чак съм се плашила от себе си. Рев, рев и пак рев, ден и нощ, с мъъънички, нищожни паузи...Главата ти в един момент направо почва да "пулсира"...Сън нормален няма, за ядене - да не говорим.
Не знам, наистина не знам какво да те посъветвам. При мен като че ли най-добре действа музиката. И прахосмукачката  - дори и тази сутрин благодарение на нея заспа. Иначе, като се заинати, не на ръце, не в количка, никак не се укротява.
Иска ми се да ти дам кураж, че все някога ще отмине този период. С цената на много похабени нерви от твоя страна, но все пак ще отмине.
Ето, Ивайло от няколко дни се заиграва за по 5 мин. с дадена играчка, заглежда се и в телевизора сам (колкото и вредно да е, все пак това са 5 мин. спокойствие за мен ), надявам се като започне да сяда съвсем да се променят нещата. Дано и при теб е така! От сърце ти го пожелавам  и не спирай за споделяш, поне малко ще ти олекне от това  !

Вижда му се края, да знаеш

Малко ми стана мъчно за бебока като ти четох историята, но се замислих че сигурно и аз съм била същата изнервена майка, като се имат впредвид безумните 5 месечни колики.

Само че за разлика от вас, аз се бях срастнала буквално с Мая, денонощно. Спеше върху мен (ако спеше), хранехме се заедно (ако имаше време за храна) и тъй. Много труден и тежък период изкарахме, но всяка секунда си е струвала. Сега имам най-доброто и усмихнато момиченце на света 

Целувам ви и гушкай бебо повече Нека усети че мама е до него и го обича 

и аз като го гушкам какво сега пиша и рева защото е непоносим последно време и до тоалетната не мога да отида .
знаете ли какво прави напъва се става червен и започва да се дере първо без сълзи а после и те се появяват.Нищо му няма не е болен просто иска постоянно да е на ръце.Понеже бяхме десетина дни в болница и там постоянно го носех та ето какъв е резултата....... отгоре на всичко съм болна носът ми тече имам Т дойде ми цикъла а диването е решило от вчера да не спира.

Имаш си просто едно хубаво бебе, което е доста чувствително и си иска вниманието и майка си.Аз втория и третия месец на беба съм я носила нон стоп по цял ден и ако си мислиш че другите мами имат време да се срешат и огледат в огледалото-грешиш.Имаш едно напълно нормално бебе.

Миличка.......  ,
а аз съм тръгнала да се оплаквам, че малката мрънка три нощи подред 
Както много майчета тук, така и аз съм сигурна, че си направила всичко възможно....ама, някои деца имат колики и до  6-тия месец    и наистина, защо не го заведеш на хомеопат, нищо не губиш... Стискам ви палци, дано всичко мине бързо.
П.П. А идеята да пратиш голямото детенце - Алекс  при някоя от бабите е доста добра идея /поне то да си почине/....   

Мила, най-искрено ти съчувствам. Много добре разбирам, когато казваш, че реве не защото нещо го боли, а защото не е неговото! Ние не ревем, но ПОСТОЯННО мрънкаме. Ама така мрънкаме, че аз на третата минута получавам главоболие и на моменти се изнервям и то много! И аз като теб кърмя... понякога гърдата го успокоява, понякога нищо не помага. Обикновенно по цял ден е в скута ми. Даже спи в скута ми, защото оставя ли го в кошарата се буди моментално и то с рев. А когато е уморен реве, та се дере. На моменти иска да го разнасям из стаята и каквото и да направя, както и да се опитам да го заиграя реве, реве и реве, докато не стане неговото. И както казваш ти-не е научен така. Просто на моменти само това помага. Е, разнасям го около 10-15 минути, ама той вече е 9 кила, ръцете ми окапват и в момента, в който седна се започва един рев, едно тръшкане, едно чудо ужасно. Опъва крачета и ръчички, дере се и потропва с краче и не спира, докато не стане неговото! Пея му, говоря му... не и не! Трябва да се носи на ръце и това е. Иначе може да реве с часове, посинява и едвам диша. Изпадала съм в истерии, случвало ми се е да хвърлям и чупя разни неща, идело ми е да го ударя, та поне да има за какво да реве...  след това се чувствам виновна, че ми минават такива мисли, казвам си, че нещо бъркам, за да мрънка така, чувствам се като ужасна майка ... ама явно си е до характер. Може цял ден да си играем и да се гушкаме, но в момента, в който го оставя някъде сам (обикновенно, за да отида до тоалетната или за да хапна) издържа точно 2 минути (засичала съм!) и се започва безкрайното мрънкане, а след 10 мин. мрънкане идва и ревът.

Нощно време се буди по 3-4 пъти, понякога не защото е гладен, а защото иска да ползва гърдата ми като залъгалка. Ние такива работи като биберони, слингове, кенгурута не признаваме! От известно време насам се буди в 6 сутринта и започва да си гука, пее си, говори си, мрънка... според настроението...!

Знаеш ли, обаче кое най-много ме дразни?

Това, че мъжът ми се прибира вечер от работа и започва да се мръщи, че не е чисто, че не е сготвено, че е разхвърляно... ами как да оставя детето да реве и да си чистя необезпокоявана? Или ми заявява, че съм много изнервена, че лесно се ядосвам, че викам... но който не е стоял по цял ден вкъщи с мрънкащо и ревящо бебе не може да разбере колко са ти опънати нервите.

Майка ми и баща ми живеят в друга държава и не могат да помогнат с нищо, родителите на мъжа ми-същата работа. Та отмяна нямам.

Майка ми от време на време се обажда по телефона и като го чуе да мрънка, бърза да се включи с някой практичен съвет: "Защо така мрънка детето? Не може просто да мрънка, не е характер, нещо ти не правиш както трябва. Сигурно кърмата ти не стига. Водичка даваш ли му? Дам, държиш го жадно, сигурно затова ще да е. Аз сама съм те гледала тебе, но никога не съм те оставяла да ревеш!"  И с това ме изнервя още повече, защото до скоро ми разправяше, че съм била най-кроткото бебе на света и не ми се е чувал гласа! Та, като гледаш кротко бебе е много лесно да кажеш, "ха, няма такова нещо като характер, ти нещо бъркаш...". Поне малко морална подкрепа да имах, ама не!

На моменти ми е идело да го дам на ясла и да започна работа, ама се съмнявам, че ще му обръщат много-много внимание там и ме е страх да не се изнерви съвсем от мрънкане и от рев

Спокойствие имам единствено, докато спи, макар и в скута ми, поне мога да чета из форума и да пиша, макар и с показалеца на лявата ми ръка

Поне при баща си може да не мрънка (ако той си играе с него), но мъжът ми работи много и е твърде уморен, за да го разнася насам-натам или за да му показва разни играчки, камо ли пък да му пее. Затова обикновенно го държи в скута си за минута-две и след това го оставя някъде, защото трябва "да се преоблече" или "да си вземе една бира" или "да си почине на компютъра", докато аз се опитвам да домакинствам. Е, оставя го (след като АЗ едвам съм го успокоила) и пак се започва с мрънкането... при което аз се ядосвам и просто не проумявам как не може да го държи сега и да си вземе бира след 10 минути, когато аз съм свободна и мога да го взема за момент      

Ето оплаках се. То май трябваше направо нова тема да пусна, толкова дълго стана...

Все едно аз съм го писала.Напълно те разбирам...

Благодаря 

Като споделих ми поолекна, колкото и банално да звучи.