Майка съм на 2 породени дечица. Вече 3 години си седя в къщи и си гледам сладураните. Реших, че те са най-важното нещо в живота ми и си заслужава да им отделя цялото си внимание, докато са малки. Напоследък обаче ме гонят едни угризения заради работата, която зарязах и към която ми предстои да се върна напролет. Мисля си дали постъпих правилно като се откъснах за толкова време. Питам се дали ще мога да наваксам пропуснатото, а в моята работа то никак не е малко, и същевременно да обръщам достатъчно внимание и на децата си. Та ме интересува има ли и други майчета в такава ситуация, лесно ли се адаптирахте отново към работата, как ви посрещнаха колегите и прочие.
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 09:27 ч.
Изпитвате ли угризения заради кариерата
Ох, не мога да ти помогна със съвет, но едно рамо 
Биляна е абсолютно права, но напълно те разбирам. И в мойта професия нещата бързо се развиват и трябва много да се наваксва, но след дълго мислене реших, че няма да се поддавам на "съветите" да се върна прекалено рано, въпреки че ми липсва
Няма да забравя разказа на една колежка, как бабата се обадила да съобщи, че детето й е проходило... Такива работи трябва не се изпускат. 
За останалата част, сигурно ще ми трябва време да се адаптирам (не към среда, към новостите), а за колегите - зависи. Моите със сигурност ще ме подкрепят. Надявам се и при теб да мине леко завръщането.
Биляна е абсолютно права, но напълно те разбирам. И в мойта професия нещата бързо се развиват и трябва много да се наваксва, но след дълго мислене реших, че няма да се поддавам на "съветите" да се върна прекалено рано, въпреки че ми липсва
Няма да забравя разказа на една колежка, как бабата се обадила да съобщи, че детето й е проходило... Такива работи трябва не се изпускат. За останалата част, сигурно ще ми трябва време да се адаптирам (не към среда, към новостите), а за колегите - зависи. Моите със сигурност ще ме подкрепят. Надявам се и при теб да мине леко завръщането.
Животът е странно нещо!В моят случай аз цял живот работих-сега на 33 родих и ми е трудно да вляза в ритъма на майка.На моменти ужасно искам да се върна на работа,не за да избягам от отговорностите,а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Не, при мен по-скоро е обратното.
Изпитвам угризения,че заради работата си не обръщам достатъчно внимание на детето.
Не съжалявай-времето прекарано с децата ти никога няма да се върне и те никога няма да имат толкова голяма нужда от теб, както сега.
За работата ще наваксаш-къде ще ходиш
.
Не можеш обаче да наваксаш времето,през което е трябвало да бъдеш до децата си.Не съжалявай,че не си пропуснала първото гукане, първите усмивки,стъпки и думички...
Изпитвам угризения,че заради работата си не обръщам достатъчно внимание на детето.
Не съжалявай-времето прекарано с децата ти никога няма да се върне и те никога няма да имат толкова голяма нужда от теб, както сега.
За работата ще наваксаш-къде ще ходиш
. Не можеш обаче да наваксаш времето,през което е трябвало да бъдеш до децата си.Не съжалявай,че не си пропуснала първото гукане, първите усмивки,стъпки и думички...
Ние сме още много малки , за да се връщам на работа , но да си призная , не мога да си простя, че пропуснах цялата си бременност, заради работата.
Имах безпроблемна бременност и не съм отсъствала от работа нито ден, но какво от това ?!
За съжаление изпуснах много хубави мигове и не успях да се насладя на малкото човече , докато беше в мен!
Сега обаче , смятам да се гледаме , докато може !
Имах безпроблемна бременност и не съм отсъствала от работа нито ден, но какво от това ?!
За съжаление изпуснах много хубави мигове и не успях да се насладя на малкото човече , докато беше в мен!
Сега обаче , смятам да се гледаме , докато може !
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Абсолютно подкрепям това мнение
Аз също съм майка на породени дечица и след почти четири години у дома съм отново на работа. Децата са най-важното нещо в живота ми и за миг не съм съжалявала, че избрах да им се отдам изцяло. Всъщност никога не съм си помисляла за друг вариант.
За адаптацията - общо взето се адаптирах бързо, макар че работата ми е такава, че доста неща са се променили за този дълъг период. С колегите нямам никакви проблеми. Моите угризения по-скоро са, че не обръщам достатъчно внимание на децата заради работата. Ужасно ми липсват. Успокоява ме и това, че те се чувстват добре в градината и яслата. Свиква се, но никак не е лесно. Желая ти лесна адаптация, когато му дойде времето и се наслаждавай на миговете с децата си! Всичко ще се нареди!
За адаптацията - общо взето се адаптирах бързо, макар че работата ми е такава, че доста неща са се променили за този дълъг период. С колегите нямам никакви проблеми. Моите угризения по-скоро са, че не обръщам достатъчно внимание на децата заради работата. Ужасно ми липсват. Успокоява ме и това, че те се чувстват добре в градината и яслата. Свиква се, но никак не е лесно. Желая ти лесна адаптация, когато му дойде времето и се наслаждавай на миговете с децата си! Всичко ще се нареди!
а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
а защото установих,че съм ужасен работохолик и атмосферата на офиса ме привлича повече,отколкото да си стоя вкъщи.При всеки е различно.Виж и по света какво става-масово работещите момичета искат да се доказват и в това няма нищо лошо.
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
О, след раждането ще си в друга вселена, нямаш представа колко е различно и вълнуващо, и истинско
И аз си мислех, че няма да изкарам без работата си и един месец - оказах се на светлинни години от истината. Не искам да кажа, че детето е всичко в живота на една жена и че тя трябва да престане да се развива и да няма други интереси, напротив - даже намирам, че съществуването на това мъниче ме направи много по-любопитна, много по-задълбочена, търпелива, мислеща, отговорна, с повече интереси, с време за всички тях \незнайно как\ ...
Сигурна съм, че след майчинския период ще съм по-добра в работата си.
Carmell много си права че след раждането жената се променя. И аз бях работохолик, но сега така свикнах с гледането на децата, че не знам как ще се приспособя отново към предишния режим в работата. Много пъти си правих сметки да тръгна по-рано на работа, но сърце не ми даваше да оставя децата. Вярно е,че майчинството те "образова" разностранно, ако мога така да се изразя.
Предстои ми подобен избор,
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
Толкова ще ми е трудно да се откъсна от изградения си вече микро -офис -космос.....повярвайте!
О, представа си нямаш как ти вярвам.
carmell веднъж вече я играх тази роля преди 13 годинни /за справка линийката/ 
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални.
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални. carmell веднъж вече я играх тази роля преди 13 годинни /за справка линийката/ и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални.
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални. Аааа, ти си с опит, аз пък какво ти обяснявам \не ги виждам тези линийки, махнала съм ги, че много ми затормозяват възприятията\.
В моята професия по-голяма роля играе психологията, познаването на хората и на техните мотиви, действия, прочие, може би затова съм така оптимистично настроена.
Мога само да ти пожелая здраво бебче, безпроблемно справяне с дилемата и живот и здраве, успешно наваксване!
Страшно тежко преживях раздялата с работата, когато трябваше да изляза в болничен преди раждането. След като родих се отвори възможност да започна почасова работа, отново по специалността ми и бях много щастлива, защото в моята професия е важно да си поддържаш нивото. Сега имам и двете и бебе и работа, получи се най-добрия вариант/ добре, че имам отзивчива свекърва/. Явно съм от оптимистките, които смятат, че могат да носят две дини под мишницата и да се справят добре.
Аз също съм от майките работохолици. Отсъствах само една седмица по време на бременност от работа и тя бе последната преди да родя (лежах за задържане) Чувствах се толкова гадно, че ме няма и че там имат нужда от мен. След това родих (не съм спирала да работя от вкъщи) грижех се за малкия човек и колкото повече време прекарвах с него повече се превързвах, но дойде момента в който трябваше да се върна в офиса на пълен работен ден (10 часа), защото уговорката ми беше, че ще отсъствам 3 месеца. Първите 3 дни бяха най гадните дори не ядях. Обаждах се на всеки час да питам как е бебчо.
Сега вече положението е друго. Свикнах, сутрин си тръгвам с удоволствие на работа, а вечер се прибирам с още по голямо удоволствие. На мен това, че ще изпусна нещо не ме притеснява изобщо, всеки ден ми се съобщава- "днес си събу чорапите и си обу буйките сам" или "днес започна да лази" или "завъртя се сам" или "святка лампата" и др. такива. Само се усмихвам дори не ме гложди, но то си е до човек все пак всички сме различни
Сега вече положението е друго. Свикнах, сутрин си тръгвам с удоволствие на работа, а вечер се прибирам с още по голямо удоволствие. На мен това, че ще изпусна нещо не ме притеснява изобщо, всеки ден ми се съобщава- "днес си събу чорапите и си обу буйките сам" или "днес започна да лази" или "завъртя се сам" или "святка лампата" и др. такива. Само се усмихвам дори не ме гложди, но то си е до човек все пак всички сме различни
И аз съм с породени деца. Искам да ти кажа, че работата ти нито ти е кръв, нито ти е роднина, та да имаш угризения към нея. Дори и да не си най-добрата /след като си пропуснала толкова много/, все ще можеш да вършиш нещо, докато се адаптираш и навлезеш отново в служебните си задължения.
И друго - работа лесно се сменя, детето ти веднъж е дете. Обръщай на децата си колкото може повече време. Единствено към тях можеш да изпитваш угризения, защото за тях си единствена и незаменима. За работата си не си /няма незаменим служител/.
И друго - работа лесно се сменя, детето ти веднъж е дете. Обръщай на децата си колкото може повече време. Единствено към тях можеш да изпитваш угризения, защото за тях си единствена и незаменима. За работата си не си /няма незаменим служител/.
Изпитвам обратните угризения - нищо не е по - важно от детето ми и все си мисля, че жертвам времето с нея заради по - маловажни неща. Получавам добра заплата, работя в хубав офис, интересно е и въпреки това съм готова да зарежа всичко на мига, за да бъда с детето си. Не че се измъчвам, но бих предпочела спокойна работа с повече време за детето. Не мисля, че шефа и колегите имат по - голяма нужда от мен, отколкото дъщеря ми.
Работата е , за да се чувстваш пълноценен човек, да си относително независим финансово и за да имаш социални контакти. Нищо повече. За мен, поне , радостта в живота не идва от работата ми. Угризения могат да ме мъчат заради мен самата, заради близки, но не и заради самата работа или заради някой там.
Работата е , за да се чувстваш пълноценен човек, да си относително независим финансово и за да имаш социални контакти. Нищо повече. За мен, поне , радостта в живота не идва от работата ми. Угризения могат да ме мъчат заради мен самата, заради близки, но не и заради самата работа или заради някой там.
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Вярно е това. Къса ми се сърцето по цял ден.
Аз все още не съм родила (в края на 6-тия месец съм), но не мисля че може да става въпрос за угризения. Няма нищо по-важно от дечицата. Аз по-скоро се опасявам че когато дойде време да тръгна отново на работа много неща ще бъдат променени (счетоводител съм) и това че имам опит от около 3год. май няма да ми е много в помощ, защото няма да съм наясно с новите нормативни уредби.
Майка съм на 2 породени дечица. Вече 3 години си седя в къщи и си гледам сладураните. Реших, че те са най-важното нещо в живота ми и си заслужава да им отделя цялото си внимание, докато са малки. Напоследък обаче ме гонят едни угризения заради работата, която зарязах и към която ми предстои да се върна напролет. Мисля си дали постъпих правилно като се откъснах за толкова време. Питам се дали ще мога да наваксам пропуснатото, а в моята работа то никак не е малко, и същевременно да обръщам достатъчно внимание и на децата си. Та ме интересува има ли и други майчета в такава ситуация, лесно ли се адаптирахте отново към работата, как ви посрещнаха колегите и прочие.
Нямам абсолютно никакви угризения за така наречената си кариера и смятам да си гледам детето докогато мога,разбирай докогато ни позволяват финансите.Още повече,че в малкия град за кариера е трудно да се говори. Не мога да отрека,че на моменти ми липсва динамиката на моята работа,но всеки миг със сина ми е по-важен за мен.Да проходи в други ръце?Да не видя аз първа поредното му зъбче?Няма да стане.Никакви пари не могат да ми купят това.
И за мен е много труден изборът.Работата много ми липсва именно защото съм работохолик.И най-верочтно след 5тия-6тия месец ще се върна.До тогава ми остав ауспокоението,че се преборих със зъби и нокти за да кърмя и успях и поне докато съм си вкъщи на 100% гледам да съм с детето и да ограмотявам бабите който после ще го гледат.Знам,че не е правилно,но така го чувствам аз-предпочитам детето ми да има една удовлетворена от сбе си майка.
да, но не мога да си позволя друго за момента. налага се да ходя на работа. ина4е и работата си харесвам .
Пак да кажа: и аз така, а майка ми снощи ми "сподели" как изпускам неповторими мигове...
