Работата може да почака, времето не!
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 09:27 ч.
Изпитвате ли угризения заради кариерата
carmell веднъж вече я играх тази роля преди 13 годинни /за справка линийката/ 
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални. 
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални. carmell веднъж вече я играх тази роля преди 13 годинни /за справка линийката/ и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални.
и от опит казвам, че е много трудно да се откъснеш от работата, а след това е да наваксаш бързо и безпроблемно...Времето си върви със страшна сила, всичко се променя, много бързо.... за моята работа понякога 1-2 седмици се оказват фатални. Аааа, ти си с опит, аз пък какво ти обяснявам \не ги виждам тези линийки, махнала съм ги, че много ми затормозяват възприятията\.
В моята професия по-голяма роля играе психологията, познаването на хората и на техните мотиви, действия, прочие, може би затова съм така оптимистично настроена.
Мога само да ти пожелая здраво бебче, безпроблемно справяне с дилемата и живот и здраве, успешно наваксване!
Страшно тежко преживях раздялата с работата, когато трябваше да изляза в болничен преди раждането. След като родих се отвори възможност да започна почасова работа, отново по специалността ми и бях много щастлива, защото в моята професия е важно да си поддържаш нивото. Сега имам и двете и бебе и работа, получи се най-добрия вариант/ добре, че имам отзивчива свекърва/. Явно съм от оптимистките, които смятат, че могат да носят две дини под мишницата и да се справят добре.
Аз също съм от майките работохолици. Отсъствах само една седмица по време на бременност от работа и тя бе последната преди да родя (лежах за задържане) Чувствах се толкова гадно, че ме няма и че там имат нужда от мен. След това родих (не съм спирала да работя от вкъщи) грижех се за малкия човек и колкото повече време прекарвах с него повече се превързвах, но дойде момента в който трябваше да се върна в офиса на пълен работен ден (10 часа), защото уговорката ми беше, че ще отсъствам 3 месеца. Първите 3 дни бяха най гадните дори не ядях. Обаждах се на всеки час да питам как е бебчо.
Сега вече положението е друго. Свикнах, сутрин си тръгвам с удоволствие на работа, а вечер се прибирам с още по голямо удоволствие. На мен това, че ще изпусна нещо не ме притеснява изобщо, всеки ден ми се съобщава- "днес си събу чорапите и си обу буйките сам" или "днес започна да лази" или "завъртя се сам" или "святка лампата" и др. такива. Само се усмихвам дори не ме гложди, но то си е до човек все пак всички сме различни
Сега вече положението е друго. Свикнах, сутрин си тръгвам с удоволствие на работа, а вечер се прибирам с още по голямо удоволствие. На мен това, че ще изпусна нещо не ме притеснява изобщо, всеки ден ми се съобщава- "днес си събу чорапите и си обу буйките сам" или "днес започна да лази" или "завъртя се сам" или "святка лампата" и др. такива. Само се усмихвам дори не ме гложди, но то си е до човек все пак всички сме различни
И аз съм с породени деца. Искам да ти кажа, че работата ти нито ти е кръв, нито ти е роднина, та да имаш угризения към нея. Дори и да не си най-добрата /след като си пропуснала толкова много/, все ще можеш да вършиш нещо, докато се адаптираш и навлезеш отново в служебните си задължения.
И друго - работа лесно се сменя, детето ти веднъж е дете. Обръщай на децата си колкото може повече време. Единствено към тях можеш да изпитваш угризения, защото за тях си единствена и незаменима. За работата си не си /няма незаменим служител/.
И друго - работа лесно се сменя, детето ти веднъж е дете. Обръщай на децата си колкото може повече време. Единствено към тях можеш да изпитваш угризения, защото за тях си единствена и незаменима. За работата си не си /няма незаменим служител/.
Изпитвам обратните угризения - нищо не е по - важно от детето ми и все си мисля, че жертвам времето с нея заради по - маловажни неща. Получавам добра заплата, работя в хубав офис, интересно е и въпреки това съм готова да зарежа всичко на мига, за да бъда с детето си. Не че се измъчвам, но бих предпочела спокойна работа с повече време за детето. Не мисля, че шефа и колегите имат по - голяма нужда от мен, отколкото дъщеря ми.
Работата е , за да се чувстваш пълноценен човек, да си относително независим финансово и за да имаш социални контакти. Нищо повече. За мен, поне , радостта в живота не идва от работата ми. Угризения могат да ме мъчат заради мен самата, заради близки, но не и заради самата работа или заради някой там.
Работата е , за да се чувстваш пълноценен човек, да си относително независим финансово и за да имаш социални контакти. Нищо повече. За мен, поне , радостта в живота не идва от работата ми. Угризения могат да ме мъчат заради мен самата, заради близки, но не и заради самата работа или заради някой там.
Не, кариерата се наваксва, но изпуснатите най-хубави моменти с децата не!
Вярно е това. Къса ми се сърцето по цял ден.
Аз все още не съм родила (в края на 6-тия месец съм), но не мисля че може да става въпрос за угризения. Няма нищо по-важно от дечицата. Аз по-скоро се опасявам че когато дойде време да тръгна отново на работа много неща ще бъдат променени (счетоводител съм) и това че имам опит от около 3год. май няма да ми е много в помощ, защото няма да съм наясно с новите нормативни уредби.
Препоръчани теми