"Re: Как се чака мъж да излезе от казарма?"
В активно хойкане, как
- Публикувана: 14 ноем. 2007, 17:07 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2007, 23:45 ч.
Как се чака мъж да излезе от казарма?Някой ще задоволи ли любопитството ми,моля
Аз изчаках мъжа ми докато беше в казармата. Взеха го на дърти години - 28г. Ходех му всеки уикенд на свиждане в Пловдив, а след клетвата го преместиха тук в СФ и го посещавах всеки ден като мъкнех със себе си хиляди буркани с храна 
Сядахме, понатискахме се някъде на някоя пейка и така 
Сядахме, понатискахме се някъде на някоя пейка и така 
"Re: Как се чака мъж да излезе от казарма?"
В активно хойкане, как
Хи, хи - точно.
Чаках и аз навремето. Друг е въпроса, че като излезе аз заминах да уча и работата отече.
Ама сегашните казарми нищо не са. Преди за две години гаджето излезе 3 пъти отпуска. А служеше в Смолян, т.е на майната си от Стара Загора и аз успях да отида само веднъж до там. Той не беше в поделението, а на обект и останах с преспиване. Голям купон беше. 
Обаче писмата му бяха уникални. По две на седмица, ей откачаше ми се ръката и на мен. Голяма любов, голямо чудо. (чудя се къде ли се затриха тез писма?)
Чаках мъжа ми година и половина.По- точно, той ме чакаше, защото му ходех на свиждане всяка седмица.Без изключение.
Първите шест месеца беше във Видин- 5(пет) часа път с влак.Сутрин тръгвах, вечер се прибирах.После по цяла седмица ,докато ходех,
виках пуф-паф.Веднъж сбърках вагоните и пристигнах в Лом.Всички слизат, а аз седя и гледам пише Л О М, помислих, че е някаква абревиатура.Но това е друга тема.
После го преместиха в Драгоман.Докато се курдисам във влака и трябваше да слизам.
А иначе....ах, спомени.
Първите шест месеца беше във Видин- 5(пет) часа път с влак.Сутрин тръгвах, вечер се прибирах.После по цяла седмица ,докато ходех,
виках пуф-паф.Веднъж сбърках вагоните и пристигнах в Лом.Всички слизат, а аз седя и гледам пише Л О М, помислих, че е някаква абревиатура.Но това е друга тема.
После го преместиха в Драгоман.Докато се курдисам във влака и трябваше да слизам.
А иначе....ах, спомени.
Запознахме се през август, в края на септември замина в казармата - в Кранево, после до Бургас... Опознахме се с писма, което не беше толкова лошо - в писмо казваш много повече за себе си, отколкото на живо. Рядко можех да ходя дотам, и него рядко го пускаха. Така година и половина. Като излезе, все едно се познавахме от 100 години, но беше тягостно чакане. Четири години след уволнението му се оженихме.
Романтично? Знам ли, на мен ми беше тъжно...
Романтично? Знам ли, на мен ми беше тъжно...
Не е за казарма, обаче имам сходен опит. Чакала съм морски офицер. Три пъти по кръгло пет месеца, без изневери и комуникация само с смс. Трудно беше, не бих го направила за всеки, но той беше специален човек за мен. Намирах си повече занимания, гледах да минава времето. Това е.
Градски отпуски.
През-оградски.
И аз да се разпиша 
.
Каква романтика, какви пет лева? Аз без работа и пукнат лев, той - на майната си (само около 300 км. всъщност). Обаче пари за билет нямам, на свиждане не мога да ида, мъка невиждана. За цялата служба само веднъж се видяхме, за една вечер, след клетвата. Рев и сълзи всеки ден, пък едни писмааа - латино сапунките ряпа да ядат. Добре, че драмата продължи два месеца, уволни се заради заболяване. Иначе не знам как се изчаква до края, честно. После се оженихме.
.Каква романтика, какви пет лева? Аз без работа и пукнат лев, той - на майната си (само около 300 км. всъщност). Обаче пари за билет нямам, на свиждане не мога да ида, мъка невиждана. За цялата служба само веднъж се видяхме, за една вечер, след клетвата. Рев и сълзи всеки ден, пък едни писмааа - латино сапунките ряпа да ядат. Добре, че драмата продължи два месеца, уволни се заради заболяване. Иначе не знам как се изчаква до края, честно. После се оженихме
.
Първото гадже което влезна в казармата ,бях сигурна че ще го изчакам но уви..........издържах само 3 месеца и се разделихме (по-точно аз го зарязах) ,все пак бях много малка-16 годишна.Втория път вече19годишна ,гледах по-сериозно на нещата-задължитено в неделя бях при него на свиждане с влак или автобус на 150 км ,но за любовта граници няма.И какво стана -изведнъж на 9 месец откакто влезна в казармата се изпокарахме и така свършиха драмите с изчакването на войници за мен.Не ставам за тази работа явно. 
Моят бивш приятел го чаках през цялата казарма ( разделихме се години след това). Беше в с. Сотиря, Сливенско. Първите месеци ходих почти всяка събота и неделя. Бях намерила една баба, при която спях, а той си оставяше дрехите. В една от седмиците като заваля сняг и маршрутката стигна до едно място в Хаимбоаза и не мръдна. Така изкарахме часове, а след това с нощен влак. Сега се чудя с какъв акъл съм го правила....
Пишех му писма всеки ден в един определен период ( има към 200).
Гадното е, че заради тези посещения и пуста влюбеност не видях баба ми и дядо ми за последно ( починаха в 3 дена). И досега го обвинявам, че веднъж не ми каза: "Вместо да идваш при мен, си отиди в София....".
Пишех му писма всеки ден в един определен период ( има към 200).
Гадното е, че заради тези посещения и пуста влюбеност не видях баба ми и дядо ми за последно ( починаха в 3 дена). И досега го обвинявам, че веднъж не ми каза: "Вместо да идваш при мен, си отиди в София....".
Преди за две години гаджето излезе 3 пъти отпуска. А служеше в Смолян, т.е на майната си от Стара Загора и аз успях да отида само веднъж до там.
Алоооу, да не говориш за моя мъж, а? А???
Майтап бе, Уили!
И моят е служил в Смолян, за щастие, тогава още не се познавахме. Аз съм тарикат, загаджихме се след като беше вече излязъл.