Имаш ли силата да се откажеш от някоя своя любима теория,ако действителността ти покаже,че не е вярна?
Би ли могъл за момент да оставиш настрана нещо,в което си силно убеден и да се опиташ да погледнеш на света абстрахирайки се от него?
на това трябва да е способен всеки, който върви в духовния път! Иначе не е ли гордост и щеславие?
Аз май зададох в предната тема подобен въпрос, не помня дали някой ми отговори.
Иначе за да съм убеден в някои неща и да ги представям дори пред непозната публика, има сериозни основания, базирани на лични опитности, нееднократни, и то за неща, които специално съм изследвал. Чудеса няма, има използване на неизвястни за повечето хора закони и методи! И не виждам нищо лошо в Познанието, ако то се използва за служене и за Слава Божия!
Смятам че в историята на църквата има конкретни указания за съзнателно и целенасочено "изкореняване" на древната Мъдрост и преследване на тези, които са ..."Инакомислещи".
ТО може би се е пренесло на повечето християни, смятам все пак че не всички са готови да те заклеймят само щото не вярваш като тях.
Вече живеем в 21 век!