Публикувана: 16 ноем. 2007, 16:56 ч.
Последно мнение: 18 ноем. 2007, 02:44 ч.

Коментирана тема.

2 119
37
1

# 30 17 ноем. 2007, 18:23 ч.

Мнения: 17

Цитат

zdravei:)neznam kakvo da te posuvetvam...za6toto razkazut ti mi napomnia za moeto detstvo..az biah to4no takova dete kato du6teria ti:(neiskam da te ot4aivam,no polojenieto mi si ostana takova..dokato porastnah:(kogato v tvoe prisustvie stane tazi situacia s udrianeto..prosto ia za6titi....i tova 6te ia uspokoiava...ako ne hodi v gradina..se postarai da ia subira6 s deca na tvoi poznati,koito niama da ia naraniat:)Uspeh:)

здравей

не знам какво да те посъветвам...защото разказът ти ми напомня за моето детство..аз бях точно такова дете като дъщеря ти:( не искам да те отчайвам,но положението ми си остана такова..докато порастнах:(когато в твое присъствие стане тази ситуация с удрянето..просто я защити....и това ще я успокоява...ако не ходи в градина..се постарай да я събираш с деца на твои познати,които няма да я наранят:)Успех:)

-----
Моля, пишете на Кирилица!

Последна редакция: сб, 17 ное 2007, 18:49 от Ellypr

# 31 17 ноем. 2007, 18:26 ч.

София
Мнения: 4 884

Цитат на: Аелис в сб, 17 ное 2007, 10:37

Направо нямам думи Sad

Явно повечето майки са решили да възпитават децата си по законите на джунглата, затова и не се учудвам, че в ясли, градини и у-ща е пълно с побойници и побойнички. Извинете ме за резкият тон, но аз съм избрала по-трудният път - възпитавям децата си да не се бият, да проявяват търпимост, да помагат на по-малките и т.н.По- нагоре някой използва за синоним на възпитано дете думичката "муньо"/много противно звучи, може би означава смотан или нещо подобно/, което обяснява защо на родителските срещи учителите директно заявяват на някои родители, че на децата им липсват първите 7г. от възпитанието им.По-лесно е да възпитавате децата си да бъдат агресивни, ваше право е, защото най-вероятно ще бъдат "по-оправни" кагато пораснат, но има една поговорка, която аз много уважавам - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще" и ще продължавам да ги възпитавам да бъдат мили, обичливи и да не се бият.

Аелис, животът е джунгла, в която всички ние се учим да оцеляваме. В една идеална ситуация, в която всички ние, а и децата ни, сме толерантни към хората около себе си, не се чувстваме глупави, когато по-глупави от нас се опитват да ни стъпчат, и навсякъде около нас цари обич и взаимно разбирателство, тогава и аз бих настоявала детето ми да е в уносон с тези чисти житейски отношения. ОБАЧЕ действителността е различна. За да не получиш втори удар под кръста, не трябва да го позволяваш, след като веднъж ти се е случило. А ако залагаш на някакъв свой измислен идеализъм, просто реалността ще те смачка много скоро. Затова трябва да се научим да се приспособяваме и да възпитаме децата си да го правят. Не е лесно, защото при някои хора това е вродено, а други цял живот си плуват по течението без собствена посока. Затова аз заставам твърдо зад горния си пост.
Успех на всички мами, които ще се опитват и занапред да променят света!

# 32 17 ноем. 2007, 18:49 ч.

Мнения: 1 029

благодаря за линка,моя грешка е че не съм прочела добре нещата във форума Embarassed

благодаря и за мнението,което не ме успокои много, де, за това че нещата продължават дълго така Grinning

ще ми се аз за себе си да разбера кое правилно,защото ако й кажа да се защитава по начина по който са я нападнали едва ли ще постигна положителен ефект.Същото обаче си мисля и за другия вариант- нищо да не правя.Незнам...сложно е

# 33 17 ноем. 2007, 22:36 ч.

Мнения: 351

не про4етох вси4ки мнения до края, ама наистина ли пове4ето от вас мислят, 4е е проява на слабост, ако на боя не се отговори с бой? Не6то с такова впе4атление оставам

# 34 17 ноем. 2007, 23:04 ч.

Sofia
Мнения: 145

Никога не бих накарала дъщеря си да посегне на някого (независимо дете или възрастен) като средство за постигане на нещо. Но и никога не бих я посъветвала да стои безучастно докато някой издевателства над нея (без значение физически или психически).
Когато тръгна на градина непрекъснато се прибираше ухапана или одрана, и непрекъснато ми се жалваше за това кой какво и казал или направил. След дълги "философски" обяснения за това, че това признак на лошо възпитание и проява на слабост от страна на другите деца, реших, че е много по-просто да я науча, че никой няма право да я обижда или да и посяга, и че трябва да отвръща на всеки удар...
Записах я на карате (ходи точно 1 път), но резултатът е поразителен, от този ден (преди година) не съм чула нито веднъж, че някой я биел, обиждал или каквото и да било. Имаше няколко оплаквания (от родители на на момчета, които тормозят всички деца в групата), че дъшеря ми ги биела, но след разговор с госпожите се установи, че е при самозащита.
Няма нищо лошо децата да са любвеобилни и чувствителни (моето е точно такова), но не виждам защо това да е в конфликт с правото им на достойнство, чест и самочувствие.
Съвета ми към авторката на темата е, тъй като има момче, не виждам нищо лошо да го запише на някой боен спорт. Там освен физически техники, учат децата и на морални ценности и определено им помагат да имат по-високо самочувствие.

# 35 17 ноем. 2007, 23:06 ч.

Мнения: 1 470

Някога в нашият квартал имаше няколко момичета от ромски произход,които ни се канеха с мойта приятелка,да ни пердашат...Винаги е битувало мнението че те са по агресивни,и за това аз се оплаках на баща ми,а неговият отговор бе-Ако те бият,и аз ще те бия после...
Звучи малко прекалено твърдо,но пък до ден днешен не съм се дала,и така възпитавам и децата си...Но в никакъв случай не толерирам боя,и особенно злобата безконечна,зависта и материализма,които обикновенно са в основата на човешките проблеми...Въобще смятам че ако възпитаваме дуецата си като човеци,те няма да ударят първи,но това не значи че не трябва да се бият когато се налага...А това за децата които са насилвани,че удрят първи,е много погрешно.Напротив!Първи удрят несигурните,озлобените деца,които не могат да наложат някакво мнение или стил или каквото и да е по друг начин.Моите деца-големите се очертават като лидери,но никой родител,никога не се е оплакал от държанието им...Дори напротив,те съумяват да сплотяват,и да отстояват своето по достоен начин,и за това другите ги уважават...Децата които бият рано или късно стават аутсайдери.

# 36 18 ноем. 2007, 01:25 ч.

Sofia
Мнения: 4 227

Цитат на: kurkana в сб, 17 ное 2007, 23:04

Няма нищо лошо децата да са любвеобилни и чувствителни (моето е точно такова), но не виждам защо това да е в конфликт с правото им на достойнство, чест и самочувствие.
Съвета ми към авторката на темата е, тъй като има момче, не виждам нищо лошо да го запише на някой боен спорт. Там освен физически техники, учат децата и на морални ценности и определено им помагат да имат по-високо самочувствие.

Спорно е за мен кое носи достойнството, честта и самочувствието. Може би по-скоро умението да обърнеш гръб на грубостта и агресията, а не да и се поддадеш, превръщайки я в част от себе си.
Да, тази година ги записах и двамата на карате. Миналата съвсем умишлено не го сторих. Страхувах се този спорт да не обърне вниманието им върху боя. В момента вече не съм сигурна дали не съжалявам. Малкото ми момче от как е тръгнало изпробва научените хватки / силно казано, но пери юмручета/ върху батко си. Cry

А докато схване за какви морални ценности става въпрос...

# 37 18 ноем. 2007, 02:44 ч.

Мнения: 351

dodo_dodo,
може6 да поговори6 с тренорите да под4ертаят пред децата, 4е уменията, които придобиват в залата, не се прилагат извън нея.

Препоръчани теми

Как да почистя филтрите на аспиратора

14
Нашият дом

Средна заплата в София

КЪДЕ и КАКВО спортуват нашите деца?

"Emanet" (Наследство) с Халил Ибрахим Джейхан и Съла Тюркоглу

Причина:

Причина: