Коментирана тема.

Аз вече възпитавам момчето си да отвръща на ударите. Преди няколко седмици го ухапаха така зверски по бузата, че имаше синина 10 дни. А ако не ги бях видяла можеше и месце да му откъснат. Моят син кротко си плачеше, а другото дете не го пускаше.

Никога не съм толерирала боя, но в случая мисля че трябва да започне да се отбранява. Сега остана да го науча да не отвръща на сестра си , че тя доста му посяга и миналия ден и той отвърна с един конструктор в главата.

Борис се бие само тогава когато го ударят, другото което много ме учудва е чувството му за справедливост. Готов е да набие някой който удря друго дете. Не знам какво да те посъветвам, той просто е такъв, никога не е възпитаван със бой.

Запис за темата,защото ми е интересна и има интересни разсъждения.

Една от причините за класовите различия според мен.

Всичките по - агресивни и проблематични деца, които аз съм виждала до сега идват от по- необразованите семейства.  Понеже.....

И аз ще следя темата, тъй като си отглеждам класически "портаджия". Видях го как порти пред госпожата в градината и щях да припадна. Като му направих забележка да не клюкари, тя се обади, че те поощрявали подобно поведение. 
Последните седмици само за това си говорим. И баща му полага усилия в къщи да обяснява, че той трябва да се опитва да решава сам проблемите и само в определени случаи да търси помощ от госпожата или друг възрастен. Стана му много чудно като му разправях, че ако продължава да порти, ще яде бой от децата в училище и че няма да искат да играят с него.
Доста често ми се е случвало докато сме в някой детски кът или на площадка изведнъж да се разреве с пълно гърло, защото някой си му направил нещо си. Докато беше по-малък в незнанието и неразбирането си съм скачала, за да го браня и да му бъда парламентьор, но сега определено смятам, че трябва да съм по-дистанцирана. Когато се случи инцидент и той разреван дойде при мен, го питам дали се е защитил. Примерно:"Ти каза ли му да не прави така?; Ти удари ли го?; Ти обясни ли му?" В повечето случаи отговорът му е "Не". Тогава аз с доста категоричен тон му казвам да спре да плаче и че няма право да плаче, защото нищо не е направил по въпроса. Ако той продължи му предлагам да си тръгнем, но никога не се е стигало до там 

Ами аз я уча първо да се кара на нахалниците с учителски тон, второ да си организира своя групичка приятели и приятелки и да се защитават едни други. Това общо взето работи, но не безотказно, де.
И да й кажа да отвърне, полза няма, не й иде отвътре. Един път се мъчих да й покажа как да се защитава - загубена работа, бута ме с юмруче като комарче. А виж да порти се сеща - това не съм я учила. Но вероятно в училище ще отпадне, там е много лош тон.

Да, и аз работя в тази посока.
Опитвам се да му втълпя да избягва побойниците и да страни от тях, като същевременно открие свои съмишленици с които да дружи.
Разказа ми, че въпросните момченца не тормозят само него, но и всички останали деца. Включително и личната приятелка на Дени. По отношение на нея никак не се поколебах да го посъветвам, че трябва да бъде рицар и следва да я защити от всеки нахалник, който си позволява да я терори!

И аз така мечтая. Струва си. Нямам все още опит с моя син, но помня как беше при мен - бях плаха, свенлива и страхлива даже. Имахме си две яки (тогава така ми се виждаха) тарторки, които ме тормозеха. Сядаха върху корема ми, блъскаха ме, скубеха, спомням си...  Не съм се оплаквала на никого. Не знам как е правилно да се процедира. За момчета и момичета е различно. Ще следя темата, защото предстои и на моето детенце, но не знам има ли верен и конкретен отговор. Като ходим на гости при едно-две хлапета тук, те са по-буйни, ходят на ясла и са усвоили похватите за заграбване на играчки и бонбони, както и блъскането и други трикове в боя. Криско никога не реагира, отдръпва се, гледа тъжно и отстъпва. Тъжно ми е, защото сега съм до него, макар че се старая да не се меся, за да не свиква така и да чака на мен, но си представям какво ще бъде в градината. Затова засега отлагаме максимално дълго този момент, както често казвам, просто не всички малки деца са готови за детска градина, а яслата си я недолюбвам като идея по принцип, макар да знам, че понякога нямаме избор.

Абе, Додо, толкоз рицарски приказки има. За момчетата май лесно могат да се изведат изводите: код на честта, никога не нападаш по-слабите, никога не се даваш на по-силните и т.н. Разкажи му - крал Артур, това-онова, има как да се дозира работата - хем да не се дава, хем сам той да не напада другите.

Аз не мога да го направя, защото тя грам не се идентифицира с ни един мъжки образ.

Аз казвам,че ударят ли ги,трябва да се защитят.Искам децата ми да могат да се защитават-с думи и действия.И двете на външен вид са много нежни и мили,никога не са посягали на деца първи,никога не са искали чужди играчки,не са любопитствали.Но когато посегнат върху тях самите или върху тяхна собственост и двете от нежни и сладки момиченца се превръщат с истински малки войничета.Това не е само плод на  моето възпитание,това е просто ген,който носят в себе си.Аз винаги съм казвала,че е грозно да клюкарят децата на учителите.И изобщо клюкарството ме отвращава.разбира се,в тази крехка възраст не става въпрос точно за клюкарство,а за това да потърсиш справедливост.Стига да я намериш.

Много интересна тема.

Моят син винаги е бил по-пасивен и отстъпчив в отношенията си с децата на неговата възраст. Дълго време това не ме притесняваше, защото бях близо до него в готовност да реагирам, ако някой се опитва да го нарани по някакъв начин. С времето обаче започнах да се ядосвам, че много по-дребни и даже по-малки на години деца, го бутат, взимат му играчките, а единственото, което той прави в отговор на това, е да реве и да тича при мен.
Със свито сърце го пуснах на детска градина миналата година. Започнах да му говоря, макар и до известна степен против принципите си, че трябва да се бие, когато някой го бута, дърпа или го удря, че не трябва да отстъпва на никой за нищо.
На моменти даже го нахъсвах повече от необходимото и много се надявах да израсне с мисълта, че е победител, а не победен.
В началото не се получаваше, защото детето ми по природа е по-спокойно, отстъпчиво и добричко.
Обаче след една година в детската градина мога да кажа, че "терапията" започва да действа. В групата на сина ми има едно дребно и много напористо момченце, което преди непрекъснато го биеше, а моят син никога не му отвръщаше подобаващо.
Наскоро станах неволен свидетел на една случка, която (може и да ме обвините в цинизъм), ме направи щастлива.
Същото това бойно момченце започна да рита сина ми на площадката и да го блъска, на което той реагира не както месеци наред- да изтича при мен и да плаче, а го сграбчи за косата (защото е много по-висок), и започна да го тресе, след което много ожесточено започна да се защитава.
Майката на момченцето, която е и моя позната, не е свикнала да реагира в такива ситуации, защото нейното дете никога не е в ролята на битото и удряното, но сега скочи и отиде да разтървава децата.
По темата- тъй като имам лично мнение към отношенията на децата и към по-сложните отношения на родителите на тези деца, искам да кажа, че никога повече няма да насаждам в главата на сина ми мисълта, че трябва да отстъпва, че не трябва да се бие, когато го нападат, че трябва да се примирява с ролята на по-слабия.
Смятам, че това не е полезно за неговото личностно житейско израстване. Разбира се, всяко дете носи в себе си характер, който не можем коренно да променим, но аз определено предпочитам моят син да е боец, а не пасивна страна в отношенията с връстниците си.

Направо нямам думи Явно повечето майки са решили да възпитават децата си по законите на джунглата, затова и не се учудвам, че в ясли, градини и у-ща е пълно с побойници и побойнички. Извинете ме за резкият тон, но аз съм избрала по-трудният път - възпитавям децата си да не се бият, да проявяват търпимост, да помагат на по-малките и т.н.По- нагоре някой използва за синоним на възпитано дете думичката "муньо"/много противно звучи, може би означава смотан или нещо подобно/, което обяснява защо на родителските срещи учителите директно заявяват на някои родители, че на децата им липсват първите 7г. от възпитанието им.По-лесно е да възпитавате децата си да бъдат агресивни, ваше право е, защото най-вероятно ще бъдат "по-оправни" кагато пораснат, но има една поговорка, която аз много уважавам - "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще" и ще продължавам да ги възпитавам да бъдат мили, обичливи и да не се бият.

Дете, на което не му идва отвътре, едва ли може да бъде научено да отвръща. И въпреки това, ако детето ми е по-плахо, бих водила разговори с него в този дух...
В групата на Калина има доста деца, които тормозят останалите. Тя се оплаква от време на време, че еди-кой си я е ударил или ощипал, но не се тревожа толкова, първо защото тя отвръща, когато я нападнат по някакъв повод и второ, защото не забелязвам да го преживява особено тежко. Просто констатира и толкова.
По въпроса за "портенето" на госпожата - и аз не съм привърженик, макар че когато е споделяла, че са я удряли, първото, което ми идва е да я посъветвам да се оплаква на госпожата. После обаче се чудя правилно ли постъпвам. Така или иначе тя не го прави.

Уча, че ако е придизвикана, има прово да отвръща /не че някога го е направила, де/. Уча, че няма право да напада и удря първа и че винаги може "да изясни" ситуацията по-друг начин - с говорене и хитрост. Когато някой я тормози /много рядко се случва/, я уча да помоли приятелките си за помощ или да се сприятели с момченце, което да я пази Повтарям й, че вече е голяма и трябва да се оправя сама, а не да "изказва" на учителките /освен, в случаите, когато се върши нещо наистина опасно/. Но каквото й да и говоря, тя прави това, което е присъщо на характера й - свива се, трае си или "изказва".

здравейте ! Много искам да ме посъветвате какво да правя в моя случай.Става въпрос за дъщеря ми, която е на 2 годинки по4ти.Тя е много  любвеобвилна и добричка в отношението си към другите деца и много често те я хапят ,бият, скубят (естествено без умисъл-става въпрос за 2 годишни деца), но тя се разплаква и идва при мен.Аз я успокоявам,но незнам как да реагирам никога няма да й кажа "удари я/го и ти", но в никакъв случай не ми е приятно и да е издрана и оскубана.Ако се опитам да я разделя от децата, които я "бият" все се намират други такива, а не мога да я изолирам от средата й.Помогнете