Престъпление и/или наказание

Веднага бих върнала аз книгата /заедно с детето/. Ще обяснявам, няма да се карам - ясно е, че в случя не става въпрос за осъзната кражба - просто детето много иска нещо и търси начин, достъпен за него, за да го получи. След няколко дни ще купя книгата. Трябвало е да реагираш на момента. Сега, каквото и да направиш, ще е малко позакъсняло.

Въпросът опира в случая не толкова до наказанието /защото "престъплението" надали е умишлено/, колкото до личния пример /толерирането.

Ти си познаваш детенцето най-добре и в такава ситуация трябва да си много внимателна как ще подходиш. Мисля, че ако си поговорите спокойно за добрите и лошите постъпки дъщеря ти ще разбере, че не е постъпила правилно. Като за първа проява мисля, че не е нужно тежко наказание.

Аз не бих върнала книгата, а отишла с нея да я платим заедно с моите пари, а след това взела стойността от нейните спестени пари. Даваме и малки суми, която тя си слага в една касичка и си пести за кукленска къща.
Моята дъщеря също е малко особена, засега няма диагнози, но рядко успявам да влеза в контакт с нея, ако се тръшне за нещо. За магазините знае, че ако взема нещо, то се плаща и досега не и е хрумвало да си скрие нещо.

Преди около 2 години ни се случи почти същото- синът ми си взел един шоколад, който ние отказахме да му купим, защото в къщи има от същият. Показа го на 20 метра от магазина. Върнаха го с баща му и се извиниха на продавачката. Беше се засрамил изключително много, при положение, че не сме му се карали. От тогава, когато му купувам нещо по 10 пъти пита: "Ама платихме ли го?". Мисля, че му избихме завинаги мерака да взема нещо, което не е негово и за което не е платил. При твоят случай, мисля, че си закъсняла с реакцията си и сега дори да реагираш, няма да постигнеш кой знае какъв ефект.

За съжаление, и аз мисля така. Трябвало е да се върнете в момента, в който си видяла книгата в ръцете й.

оооооо и моята щерка си "Открадна" едн малко малко шоколадче (от онези дето понякога ги сервират с кафето) от кварталния магазин.
Видях я чак когато влизах в колата, а тя вече беше влязла и аз като отворих вратата тя нещо шумулеше скришом на седалката...
много ама много стерснато и строго "Какво правиш бе мила" че тя замръзна направо.Направо от колата, аз с такова огорчение и изплашена не по-малко от нея....Даже не се и карах, останах без думи и мисля че това най -много я "очовечи" така да се каже.Отидохме двете в магазина за да платим нищожните 5 стотинки, но най-вече за да се изправи сама срещу човека.Не съм я насилвала да се извинява.Мисля че покруста в моята душа която тя тогава видя и силата на изправянето пред проблема я "излекуваха" така да се каже от въпросното вземане на нещата.
поне за себе си и аз си взех поука.Понякога просто не ги чувам из многото "искам" в магазина, или даже прекаленото ми каране и викане са я "побутнали" към тази случка.Тя просто със страх да не викам си е взела.Както се казва и аз имам (даже най-вече аз) голяма голяма вина.

ако едно дете си вземе книжка или играчка на 2-3 години едва ли може да знае че "краде", но има една сигнална лампа в бдението на родителите които сблъсквайки се с това трябва да реагират светкавично.нито много строго нито много мило, знам ли - в единия случай онова малкото си вика " а кво толкоз' в другия се крие от много страх.....
ох винаги ми е трудно заговори ли се за рецепта за възпитаване на дечурлиги.........

А аз мисля, че в конкретния случай въобще не става въпрос за кражба и престъпление. Така, както го разказваш, щерка ти е силно пленена от света на Пипи и тя ти го е показала недвусмислено още по времето на училището. Разказвала ти е за училището, гледала го е на филм, преживявала го е пред теб.
Смятам, че ти си допуснала поредица от грешки, които са довели да нейната постъпка и също така смятам, че и ти го усещаш, затова така си се подпалила (казвам го в прав текст, защото за тебе знам, че можеш да "носиш Партията"    ).

Ето каква е последователността на твоите грешки:

1. Първо, разсеяла си се и не си й купила книгата още като си видяла, че така се е заинтригувала. Гледала е филма, пък книгата не си й купила. Защо, бе, главо мъдра? Къде си била отнесла плувката? При това говорим за Астрид Линдгрен. Върховно-великолепната!  Яви ли ти се Астрид Линдгрен, хващай влака и насърчавай. 

2. След това, понеже си много велика и знаеш всичко  (казва ти го друга великанка - знайотница), в Икеа си решила, че новите илюстрации не са достойни за девойката. Ми момичето си ги е харесало. Що ще му се налагаш? Детето не ти се е тръшнало за щяло и нещяло в случая. Искало си е това, дето си го изживява от сума ти време. Старите илюстрации били по-хубави. Ми кат' са ти по-хубави да си й ги купила докато е гледала филма.

3. И накрая като си видяла книгата у нея, подсъзнателно си се усетила, как си се оакала в ресторанта заради пустия мерак да го изживее по твоята (с твоите илюстрации  ), блокирала си хептен от чувството, че си се омазала (ама образно стана  ) и те ти я третата грешка - щерка ти с неплатената книжка у дома. Тъй като подобни грешки рядко ни изнасят, си го изтикала в подсъзнанието и сега опищяваш орталъка, че детето престъпник. 

Понеже, маце, яко си го загазила, първо вземи да си ги простиш всичките тия грешки. Сите сме грешници, сите дремуцаме кога по-често, кога по-рядко.  Ако тръгна аз да ти разправям, ще ти оспамя темата за нула време.

Затова първо си прости. Не. Първо си признай. После си прости. После като си простиш, си повикай дъщеря си, приклекни (това с приклякането от тебе съм го научила и не е помагало, само когато не съм го прилагала!), впери ясни очи, изпълнени с любов и увереност в нейните и й кажи:

"Слушай, дъще, онзи ден в магазина ти много искаше да ти купя "Пипи дългото чорапче".
Аз имах друго предложение, но явно за теб е била много важна точно тази книга. Взела си я без да ми кажеш.
Когато те видях с книгата, аз много се притесних. Притесних се, защото си взела книгата от магазина без да съм я платила, а това се нарича кражба. Кражбата е недопустима постъпка за добрия човек.
И двете с теб допуснахме грешка. Аз не уважих твоето желание, да ти купя книгата, въпреки че тя беше важна за теб. А ти взе книгата без да ми кажеш и без да я платим. Затова утре двете с теб ще отидем в магазина и ще поправим сторената грешка. Ще се извиним и ще платим книгата."

Ставате, измивате се, хапвате нещо свежо и с достойна крачка тръгвате към Икеа - никаква разходка, щяла да се разхожда нашата... тръгвате напред с марша на достойнството! Имате трътки да си признаете, да се извините и да си платите!
(и Икеа само по предназначение, без ненужни допълнителни харчове; можеш да ми вземеш само една тапицерия, не е за мене, за диванчето е... макар че и на мен ми иде понякога да се тапицирам...    ). Извинявате се на ... ще си го намерите там на кого... без да се впускаш в ненужни обяснения, еле пък да почнеш да говориш с някого за нея и за постъпката й  пред самата нея . Не забравяй, че ти си си го надробила в случая и, че вече си си го изсърбала и си си го простила освен това.

Ако не си го простиш, изобщо не говори с дъщеря си и никъде не ходи, ами вземи и се гръмни да не се мъчиш. Ако в описания случай сглупиш да не се гръмнеш, изобщо не ми се жалвай повече.      Имай предвид, че ако не си си осъзнала грешките и не си си ги простила, в момента в който впериш поглед в нейния, очите ти ще я молят нея за прошка. Така, че ако не искаш да я омажеш още повече работата, дай си прошката ти.

  Деметра, хареса ми как си направила разбивка на поредицата грешки-събития.
Съгласна съм с тълкуванието ти и също така знам, че всяко събитие е резулат на провокирало го предходящо такова.
В конкретния случай - какво би станало ако приемем, че грешка "едно" всъщност не е грешка, а израз на правото на родителя да направи преценка и избор на нужните покупки/ па било то и книги/ ?
Както добре знаем, децата не винаги имат обективна преценка за играчките и изобщо покупките за тях, а и сякаш не е редно да им даваме възможността да я имат?
Ако допуснем, че Вечерница или родителя Х в конкретния момент е преценил / дали защото точно този следобяд и в този магазин съвсем съзнателно или без да разбере е похарчил всички налични средства или защото детето има вече три такива книги или защото се е случило нещо драматично, което не позволява тази покупка в този момент....какво значение има всъщност.../, че не трябва да купува тази книга, това би ли оправдало кражбата на детето? ОК, нищо не би могло да я оправдае, но би ли я направило обяснима и допустима?
Аз мисля, че не и че не може да приемем кражбата като  реакция срещу родителската преценка.
И винаги ли трябва да уважаваме детските желания?!? Защо?
Тази тема  много ме вълнува лично мен / защото имам неправилен уклон в тази посока, който искам да овладея/! 

Мари ДеметрО , пу да не ти уруки.
Много хубаво си го казала всичко

Наскоро слушах една детска психоложка. Даде пример с дете, счупило чаша, което вместо да си признае, разказва как напълнило чашата с вода, тя се е раздула и се е счупила сама. Изрично подчерта, че това не е лъжа, а опит на детето да излезе от създалата се ситуация съобразно възможностите му и едва ли не израз на интелигентността му. Не знам доколко съм съгласна с мнението й, но конкретният случай май е аналогичен. Както писах, детето много иска нещо и намира начин, достъпен за него, за да го получи. От тук нататък обаче, то трябва да получи обяснение защо този начин не е правилен и пример от майката как да излезе от създалата се ситуация. Вечернице, прощавай, ама ти си тази, която повече заслужава "наказание" Защото ти си наясно какво е кражба, какво може и какво не. А детето сега се учи.

Нали знаеш, че те обичам!
Точно, както си го написала, така и го и казаха, още в колата! Мааму стара, плюем си в устите.
Днес след училище тя предложи да идем и да платим книгата, за да може да я чете спокойно и да не се притеснява за това, че я е взела без разрешение и без да плати.
Грешница съм! Ще се опитам да си простя

Лекси, споделям мнението ти. Опитвам се стоически да не толерирам такива неща, ама ей на - случват се.

Е, не, ти ме уби.
Ще го кажа малко грубичко, но точно: след като не сте се върнали веднага в магазина - вие с баща й сте й съучастници. За какво повече да говорим?

Хипотезата хипотетична, дело на всеки!  (ЛозУнг)

В конкретния случай просто не би се стигнало до тая тема изобщо  . За мен може да се каже даже - добре, че Веченица я е допуснала тая първа грешка. Сега тя вече има и такъв опит. Днес тя е по-добър родител от вчера. Аз също.  Покрай Вечерница, която беше тъй честна да сподели своето преживяване и ситуацията, в която се намира, аз например за себе си - като страничен наблюдател - успях да проследя въпросната последователност. Нещо, което ми е трудно да направя, когато аз съм афектиран участник.

А конкретно на въпроса ти, Додо, аз започнах да приучавам себе си към много внимателно подхождане по отношение на обобщенията. В този смисъл задължително искам да се върна към конкретната ситуация, за да изкажа мнението си. Грешка "едно", както я наричаш, е все още далече от магазина, тоест от грешка "две", ако мога да продължа в същия стил. Тя съвсем не е резултат от обективна преценка според мен. Самата Катя изявява желание да й я купи, просто по едни или други причини се е "събудила" по-късно. В случая Мирел съвсем ясно изразява колко силно я е привлякло това произведение (разбирам я напълно, аз бях така грабната от "Роня, дъщерята на разбойника"  ). Доколкото познавам мамата на Мирел за близо три години познанство, тя е доста сенситивен човек към децата си. За мен нейното в случая си е чиста проба неволно пренебрегване, може би нещо друго я е ръчкало в тоя момент. Ние не знаем. А дори и да е било целенасочено решение, то в конкретната ситуация се явява субективна, а не обективна преценка.

Допускането, което правиш по-нататък, вече се отнася към грешка "две", а не към грешка "едно". Грешка "две" е моментът, в който първата грешка е можела да бъде поправена, но не е била поправена (пустите му илюстрации, все едно виждам себе си в Катя). Тук изобщо не става въпрос за обикновено тръшване "искам това". Не това стои в основата на ситуацията. И не, Мирел няма три "Пипи"-та, тя всъщност няма нито едно. При условие, че толкова силно го е преживявала, имането на едно "Пипи" не е въпрос на каприз, а на истинска вътрешна потребност. От гледната точка на дете тъкмо на нейната възраст, тази силна вътрешна потребност за преживяване на книгата, забележи, не просто за имане на нещо, оправдава въпросното действие и тя си прибира скришно книгата. Разбираш ли разликата? Книгата в случая е част от нейния вътрешен свят, който тя живее в момента, а не просто част от библиотеката й. Тя го е показала недвусмислено далеч преди магазина, далеч преди да посегне да направи нещо, което знае, че не може. Мирел е дете все още, не е възрастен. Тя не може да мери с нашия аршин за "престъпление и наказание", за "кражба, осъждане, оправдаване, допустимост". Тя ясно знае, че извършва нещо нередно, но все още не знае, че подтикът й да го извърши, не може да бъде оправдание, че целта не оправдава средствата. Затова не е и възрастен все още. Явно се развива съвсем нормално. Знае, може и изживява точно това и точно така, както й се полага за тази възраст.



Съвсем вярно. Детската кражба никога не е реакция срещу родителската преценка. За мен тя е последствие. Може да бъде последствие от систематично невнимание и неразбиране на детските нужди от страна на родителите, учителите, обществото. Тогава и кражбите стават систематични.

Ако ли пък детето е разбирано, обгрижвано и удовлетворено в тоя свят, то може да постъпи така, водено от силно вътрешно желание да опита или да има нещо, което силно преживява в момента (дори и силното желаение да си хапне парченце шоколад). Силата на такива желания е доста объркваща за детето и то все още не знае как да борави с нея. За това е възрастният. Работата е там, че в този преекспониран свят, в който живеем, често е трудно да разберем кога става въпрос за такава ярка вътрешна потребност и кога иде реч за временен каприз. Или просто толкова се потапяме самите ние във въпросния свят, че понякога просто пропускаме да забележим, дори и окото ни да е транирано в тази посока. Когато се случи обаче, за едно удовлетворено дете, което систематично е разбирано от възрастните, една ситуация с непозволено взимане на вещ е напълно достатъчна, за да разбере детето, че колкото и силно да го човърка отвътре, това е лоша постъпка. Тоест така да получи първия си урок, че за добрия човек целта не оправдава средствата.

Ами да говорим за неосъждане!, за разбиране, съпричастност, състрадание, за желанието да помогнеш...
Как ти звучи това? Ако ти е чуждо, значи има за какво да говорим. И ако ти е чуждо, значи е по-добре де започнеш да чуваш повече живота, вместо да продължаваш да мяташ у него допълнително възмущение, осъждане, неразбиране, "грубичкост" и прочие гадости. Той си има достатъчно от това. От другото не му достига. А ти не си по-цвете. Никой не е по-цвете, за да съди другия.

Кражбата, независимо на какво, си е кражба. Никога няма да забравя моята първа кражба. Бях на 4 години и от една сергия откраднах слънчеви детски очила /зелени пластмасови, помня ги много добре/. Майка ми ги видя една пресечка по- надолу, аз не съм се и опитвала да ги крия. Накара ме моментално да ги върна. Много ме досрамя, но тя беше непреклонна. Върнахме ги и тя се извини. Толкова добре съм го запомнила и през годините често съм се сещала за това, толкова ми допадна този начин на действие, осъзнат в последствие /тъй като от тогава не съм повторила такова нещо/, че когато моят син взе от лекарския кабинет едни лепенки без да знам и без да пита, действах по същия начин. Дори не се замилих. Той също беше горе- долу толкова голям. И също не повтори.
На тази "грешка" винаги съм си казвала "кражба" и не съм търсила извинение, нито за себе си, нито за сина си.