Децата са симбиоза от гени, среда, в която се развиват, възпитание и собствено "аз".
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 19:45 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 23:30 ч.
Децата са копие на родителите си.
Хората живеещи заедно и обичащи се рано или късно започват да си влияят един на друг и понякога у тях се откриват сходни черти. Не сте ли срещали възрастни двойки, които някак си си приличат и сякаш наистина са родени един за друг.
Но според мен сходството не би трябвало да се бърка с прилика и особено с пълна такава.
Всяко дете е индивидуалност която трябва да се развива и уважава. Е разбира се и насочва в правилната посока поне в началото. Но само дотолкова, колкото да изтъкне силните страни на детето и да намали влиянието на слабостите му.
Външната прилика не винаги значи прилика и в характерите.
Но според мен сходството не би трябвало да се бърка с прилика и особено с пълна такава.
Всяко дете е индивидуалност която трябва да се развива и уважава. Е разбира се и насочва в правилната посока поне в началото. Но само дотолкова, колкото да изтъкне силните страни на детето и да намали влиянието на слабостите му.
Външната прилика не винаги значи прилика и в характерите.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Аз не съм забелязала подобно нещо. Познавам много майки с деца, които са коренно различни, така че това изказване ми напълно непонятно и неразбираемо.
Смятам, че са копия да, до една голяма степен, но това рядко проличава в началните години. Може да стане и след 60-те години даже; никога не съм смятала, че майка ми има нещо общо с баба ми, но сега понякога не мога да разпозная коя от двете какво е казала и как реагира. И аз доскоро приличах на баща ми, сега на майки ми, зависи в кой период от живота си сме.
Безспорно всяко дете си е индивидуално, но винаги остава и носи нещо от родителите. И то не малко.
зависи от родителите. ако те полагат усилия само да ги насочват и оставят свобода на децата си да търсят сами отговори на въпросите, децата не стават копия на родителите си. ако ги контролират, не им дават "да дишат" самостоятелно, много ясно че децата ще станат техни копия, просто нямат друг избор.
Аз мисля, че е така, наблюдавайки Калоян.
Вече се опитва да гради характер и го проявява при всяка възможност. Да се развива самостоятелно, за подобно нещо е твърде рано, като че ли, но се опитва човекът, ние се стараем да го насърчаваме в опитите му и да не му мачкаме крилцата, но поразително ми заприличва на мен самата като дете със всичките му добри и лоши черти. Майка ми едно време, когато я вбесявах ми казваше, че всичко се връща, вероятно е била права.
Може би тук имат нещо общо и зодиите обаче
И тримата сме една зодия, а с Калоян сме родени в съседни дни, може би затова разпознавам толкова мои черти в него.
луда работа
Вече се опитва да гради характер и го проявява при всяка възможност. Да се развива самостоятелно, за подобно нещо е твърде рано, като че ли, но се опитва човекът, ние се стараем да го насърчаваме в опитите му и да не му мачкаме крилцата, но поразително ми заприличва на мен самата като дете със всичките му добри и лоши черти. Майка ми едно време, когато я вбесявах ми казваше, че всичко се връща, вероятно е била права.
Може би тук имат нещо общо и зодиите обаче
И тримата сме една зодия, а с Калоян сме родени в съседни дни, може би затова разпознавам толкова мои черти в него.
луда работа
Често децата копират или коренно променят поведението си, спрямо това на родителите, в зависимост от това, дали родителят е пример за подражание за тях или пример ... как не трябва да се постъпва. Аз съм смесица от двете - хем приличам, хем не. Но има и една част от мен, която не подлежи на контрол и определено е наследена от баща ми. От майка нямам почти нищо. За децата ми е рано да се каже 
Може да се каже, че е вярно дотолкова, доколкото с възрастта децата се превръщат в известна степен или в позитив, или в негатив на родителите си. Съгласна съм с Лекси, че родителското поведение или се копира подсъзнателно (говоря по-скоро в зряла възраст), или се отрича. Естествено, факторът индивидуалност съществува.
Аз не приличах на майка ми външно, но ми се случи да се возя в асансьор с нейни бивши колеги, които ме разпознаха като дъщеря й по маниера ми на поведение и на изказ
Аз не приличах на майка ми външно, но ми се случи да се возя в асансьор с нейни бивши колеги, които ме разпознаха като дъщеря й по маниера ми на поведение и на изказ
Ами зависи от гледната точка 
Зависи кой какво разбира под копие на родителите. Изключвам физическите данни. Мисля, че характера се формира от средата. Ако моето дете живее при други родители малко вероятно е да е като мен Децата попиват жестове, походка, думи. Затова Александра прилича и на мен и на баща си. Може да си мислим всичко, но децата виждат и незабележимите дори и за нас жестове. Та в тоя смисъл са наше смесено копие Но ако погледнем, че всяко човешко същество е уникално това променя нещата. Спрямо тази индивидуалност човек попива и пречупва другите. Така се получават различни хора
Аз в моята дъщеря намирам черти от характера и на мен и на баща й. Например нетърпелива е като мен. Гръмогласна като мен
Прави си оглушки като баща си 
Ей такива неща.. но според мен те са попити от нашето поведение
Зависи кой какво разбира под копие на родителите. Изключвам физическите данни. Мисля, че характера се формира от средата. Ако моето дете живее при други родители малко вероятно е да е като мен Децата попиват жестове, походка, думи. Затова Александра прилича и на мен и на баща си. Може да си мислим всичко, но децата виждат и незабележимите дори и за нас жестове. Та в тоя смисъл са наше смесено копие Но ако погледнем, че всяко човешко същество е уникално това променя нещата. Спрямо тази индивидуалност човек попива и пречупва другите. Така се получават различни хора Аз в моята дъщеря намирам черти от характера и на мен и на баща й. Например нетърпелива е като мен. Гръмогласна като мен
Прави си оглушки като баща си Ей такива неща.. но според мен те са попити от нашето поведение 
Имам две деца и двете са коренно различни-едното миличко,добричко,любвеобвилно,нежна душица от всякъде.Малкото е буйно и темпераментно,с постоянно променящо се настроение и мнооооого инатливо.Ако са наше копие защо са толкова различни?
Не вярвам в това.
Не вярвам в това.
Сигурно едното е копие на баща си, другото - на майка си.
