Публикувана: 19 ноем. 2007, 21:41 ч.
Последно мнение: 1 дек. 2007, 16:02 ч.

мила жена продаваща цветя

2 693
32
1

# 15 30 ноем. 2007, 16:03 ч.

Мнения: 2 212

Не исках да пиша в темата, но последните мнения ме провокираха. Знам я жената още от доста време, след като отворих темата обаче не можех да спра да мисля за нея. Преди една седмица отидох имайки намерение да й дам само пари без да взимам роза, но тя ми подаде розата, която беше в ръцете й и аз не можах да не я взема. Дадох и парите и й купих един сандвич. Тя ми каза - утре пак да дойдеш, а аз се усмихнах, но всъщност ми се плачеше...Както и да е, ще помагам когато и с каквото мога на тази жена, исках най-вече да споделя, че розата е все още за повече от седмица, жива и свежа, точно до мен на бюрото ми в момента на работа, това е най-хубавата и най-дълго издържала роза, която съм имала...

Добре, че поне жената има покрив над главата си и се намират хора, които да и помагат.

# 16 30 ноем. 2007, 16:22 ч.

Мнения: 7 263

LidiS миналата година пред Руската църква в София седеше една много възрастна бабичка, продаваше букетчета от градински цветя........ другото го има в твоя прекрасен разказ и не искам да те повтарям.

Тази година рядко минавам от там и преди две - три седмици пак минах, надявах се да е там бабичката, една такава дребничка, сбърчкана но с едни добри очи и добра усмивка...........
Нямаше я ............
Дано просто си е останала в къщи този ден, беше много студено......

Много ме разчувства твоя разказ Hug

Стана ми мъчно за тези жени, които сме срещнали в два големи красиви града, беззащитни, самотни ........
И същевременно ми стана някак хубаво в душата, че има хора като теб, като Летящата, като ester

bouquet

За вас!

# 17 30 ноем. 2007, 17:12 ч.

Мнения: 410

Цитат на: LidiS в пт, 30 ное 2007, 15:54

Няколко пъти влизам в темата, но само чета. Днес реших да се разпиша. Познавам Старицата до толкова, че да не се обижда, когато й давам парички или храна. Вижте и това.

Именно, когато помагаш с пари или храна, или дрехи, има винаги вероятност човекът да се почувства унизен и обиден. Деликатно е. И тъжно. Понякога това не са старици, а малки деца. И е още по-тъжно.

Цветя от гробищата...това даже с байганьовщина не мога да го свържа.
Мошеници и цинизъм има за всичко.

# 18 30 ноем. 2007, 17:20 ч.

Мнения: 14

. почти всеки град си има подобни женици. Това си е вид просия. Въпрос на личен избор. Често цветята са от гробища. Често тези "мили" женици проклетисват, ако откажеш да си ги купиш. Често това е начин да се избяга от работа с повече усилия. Често това си е чисто мошеничество.
. подобни реакции са инфантилни. Не се извинявам. Така го мисля.

# 19 30 ноем. 2007, 17:24 ч.

Мнения: 15 608

Жалко е. Много е жалко. Сърцето ми се къса когато видя някоя баба или дядо в това положение. Тъжно е, че тези хора са изживели целия си живот работейки, грижейки се за семейство, за деца, за прехрана и не заслужават последните години от живота си да ги прекарат така.

Хубаво е, когато някой иска да помогне с нещо. Едни искат да помагат на възрастни хора, едни на деца. Без значение на кого ще се помага помощта винаги е полезна както за тези, на които се помага, така и на самите нас, защото ни прави по-добри, по-смирени, по-израстнали.

Поздравявам авторката за темата. Хубаво е когато нещо такова направи впечатление на някого.
bouquet

# 20 30 ноем. 2007, 17:32 ч.

Мнения: 985

Цитат на: @нтико в пт, 30 ное 2007, 17:20

Конкретно в случая става въпрос за много възрастна жена. Никого не съм я чула да проклетисва. Не става въпрос за бягства от работа или семейство, а за спасение, оцеляване. Разбира се, че и описаното от теб го има на улицата, но поне за себе си твърдя, че достатъчно добре разграничавам нещата и нищо инфантилно няма да помогнеш на възрастен човек. Да не дава Бог да стигаме до такова положение. Конкретно за този случай изказването ти е не на място. Не се извинявам- така го мисля.

# 21 30 ноем. 2007, 19:29 ч.

Мнения: 515

Цитат на: LidiS в пт, 30 ное 2007, 17:32

Преди време бях на пазар в един магазин за хранителни стоки и пред мен един много възрастен дядо- плащаше си сиренето. Не му достигаха 5 ст. и знаете ли какво направи продавачката, отряза му от парчето сирене колкото за 5-те стотинки, стана ми много жал Cry

. ракрещях и се , като се има впредвид колко пъти съм оставала жълти стотинки ей така и платих на човека сиренцето, че му взех и още неща и някак си ми става много мило като се сетя за тази случка и същевременно ме е яд на такива хора като "продавачката".

# 22 30 ноем. 2007, 19:36 ч.

Мнения: 16

LidiS, много мило и тъжно ми стана от разказа ти... И се замислих, с колко много хора съм обградена в момента и пак ми е тежко и тъжно на моменти, а какво остава когато най-близките ти ги няма? Ох, ...

# 23 30 ноем. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 123

Охххх тъжно ми стана.Това малко като приказката за"малката кибритопродавачка" ми прозвуча.зА СЪЖАЛЕНИЕ РЕЗИ ХОРА СА СТРАШНО МНОГО И НЕМОЖЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА ПОМОГНЕ НА ВСИЧКИ.Аз редовно срещам такива хора.Тук до пазара до нас има един дядо с едни тъжни очи ,продава разни зеленчуци.Като го видя и ми става едно такова.....и ми се свива сърцето. Как да им помогнем ли...? Аз им давам по някой лев ,ей така без да купувам нищо.Ако всеки им даде по някой лев ще е добре не само да ги съжаляваме и подминаваме.

# 24 30 ноем. 2007, 21:13 ч.

Мнения: 3 622

Миналата седмица бях с приятелка и децата в едно заведение и се приближи една възрастна дама и попита дали може да ме нарисува. Казах и че може и тя ми направи бърз портрет за няма и 5 мин. Рисуваше с черен туш и вместо четка използваше перо от патка. Подари ми рисунката, която беше доста добра, аз пък на свой ред и и дадох една банкнота от 5 лв. Стана ми жал за жената личи си че е бедна и съм чувала че живее на улицата. Ходи по заведенията и рисува хората и който и даде нещо даде.

# 25 30 ноем. 2007, 21:29 ч.

Варна
Мнения: 826

Таша,ако живееш във Варна вероятно е същата,която и сестра ми рисува веднъж.За мен не остана време. Heart Eyes

# 26 30 ноем. 2007, 21:30 ч.

Мнения: 3 622

zuziii със сигурност е същата

# 27 30 ноем. 2007, 21:53 ч.

Пловдив
Мнения: 652

@нтико, цинизмът ти предизвиква единствено съжаление у мен... Категорично отказвам да стана толкова цинична, за което нямам никакво намерение да се извинявам.
Аз си имам и един дядо, който идва да продава разни неща (билки, подправки...) в магазина под нас и съм го засичала как ходи и разглежда витрините, но не си купува нищо. Имам вече 3 пакетчета гьозум и няколко пакетчета липов чай от него, защото не искам да го притеснявам да му давам пари просто ей така. И сега и тази баба...Сърцето ми се къса направо...А не мога да помогна на всички...Искам, но не мога Sad

Но едно от нещата, заради които обичам този форум, макар че рядко пиша, а повече чета, е че тук всеки ден се убеждавам, че наред с циниците и непукистите има страшно много хора, които ги е грижа за другите и помагат от сърце. Всеки път като видя как успяват да се съберат парите за лечение на някое детенце или как хората откликват на поредния апел за помощ сърцето ми се изпълва с надежда и денят ми става по хубав! Благодаря на всички за което!

# 28 30 ноем. 2007, 21:57 ч.

Мнения: 508

Има толкова жени, мъже и деца, като жената, за която говориш... Тъжно е. Има ги. Но някак е по-лесно да не мислим за тях. Но когато искаш да си полезен го правиш. Намираш начин. Може би е трябвало да я заговориш, да я попиташ как може да й помогнеш.

# 29 30 ноем. 2007, 22:19 ч.

София
Мнения: 5 605

Цитат на: bugaboo в пт, 30 ное 2007, 21:53

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: