ot kade da zapochna s tarseneto?

# 15 4 авг. 2009, 13:31 ч.

Мнения: 262

Цитат на: kristti в пт, 06 мар 2009, 08:24

здравеите и от мен!Дано да мога да помогна с нещо.Моят брат които сьщо е осиновен е работил в полицията и там по неговото ЕГН е намерил биологочната ни маика.Излезли са и други данни колко деца има тя включително и оставени за осиновяване като мен,но без мои координати.Информация е имало за сестра ни която е отгледана от БМ.Пожелавам ти успех в тьрсенето

Виждам, че темата е доста стара но въпреки това реших да пиша тук.
Аз също съм осиновена и през последните години все повече се замислям дали да потърся БМ. Но знам само своето ЕГН и нищо друго, няма и кого да питам за подробности. От къде мога да тръгна та да науча нещо. Така само по ЕГН незнам дали ща стане. По горе в един пост пишеше че се сменя и това, а аз незнам дали моето не е

# 16 17 ян. 2010, 17:22 ч.

Мнения: 1

и аз съм осиновена, но не знам откъде да започна.Трудно ми е , тъй като загубих и двамата си осиновители

# 17 17 ян. 2010, 17:30 ч.

Мнения: 1 418

добре дошла при нас.Ако искаш прочети тук във форума има теми кой как е започнал с търсенето

# 18 27 ян. 2010, 17:36 ч.

Мнения: 10

Благодаря Kristti и за съседен форум за насочването към ЕГН.Трябва да се опита,трудна работа ще да е!
Искам да споделя моето мнение относно дали да се казва истината за осиновяването,и дали да се търси биологичният ти родител.Трябва да се знае!!!Няма нищо срамно в това!Аз търся сестра си!Само си представете,че моето-вашето дете се влюбят и направят семейство с брат си или сестра си или с братовчеди,това е ужасно,недопостимо!Мен ме спряха с 4 братовчед,а какво остава с 2 например!Не се чудете,всеки трябва да знае,дали ще осъжда или не,сам да реши,не осъждам майката!
На всички пожелавам успех и успокоение на душата!!!
Надявам се да я открия,мира ми не дава това!Лошото е че нямам никакви данни!Ще опитам с ЕГН,но в др.населено място ще трябва да се ходи!

# 19 28 ян. 2010, 08:52 ч.

Мнения: 1 418

от това да се влюбят или да саздадат семейство брат и сестра винаги ме е било страх.В деня когато се видях с брат си го озъзнах още повече.За първи път го чакахме на аерогарата аз,мъжът ми и детето..Знаех че полета му беше от Париж и го чакахме при излизащите пътници.Мислях че момчета в негова дъзраст ще има най-много две,да обаче бяха 7-8.Реших да звънна по тел и от когото чуя звук да отида при него.Чувах сигнала,а никаде около мен не звънеше.Реших да чакам той да ме разпознава.До като мислех се загледах по едно момче което за моите представи изглеждаше страхотно.Две момичета около нас се подхилваха и го сочеха.Той идваше към нас и аз до последно си мислех че ще отиде при тях,а той дойде и с най-хубавата усмивка каза че знаел че чакаме него.На нас разликата във възрастта ни е година и три месеца(той е по-малък,но никак не му личи).С течение на времето разбрахме че много пъти пътищата ни са се пресичали.Даже в една друга тема писах че когато им ходихме на гости в техният град,бяха поканили тяхно приятелско семейство да ме видят.Оказа се че тези хора ги познаваме от преди 5-6 год и много пъти са ни канили у тях.Може би съдбата си знае работата и няма нищо случайно

Причина:

Причина: