Не съм писала защото Мая беше зле,но сега когато про4етох за Марина и не ми се пише
Марина мила пращам ти преградки и много положителна енергия
благодаря Ви за подкрепата и топлите думи, разплакахте ме, ама нищо, то така ще бъде известно време, а може би винаги ще ми става така...всичко вече свърши в чисто физически план, сега чаквам само да се възстановя нормално...но в душевен план, по-добре да не описвам, че не искам да разстройвам и вас, защото агонията продължи много дълго, то се беше вкопчило в мен и риткаше до последно, а и беше в 19 г.с... Трябва да вярвам, че сме взели правилното решение, иначе може да се съсипя психически, а не искам да причинявам това на мъжа ми и на Асюнка. Сега съм сред близките си в провинцията и се съвземам от този кошмар, тук отношението и в АГто е много по-човечно и истинско, а аз точно от това имах нужда в този инфарктен момент в живота ми.
.
. Да те питам люлката за колко големи бебета е, че трябва и на Ани да й вземем нещо, ама въобще не знам какво, а люлката ми се струва добра идея.
. В чудо се виждам с него
. Добре поне, че пие мляко и яде плодове, че иначе незнам какво щях да правя.
. 





Но е рано още...
. Знаеш ли, може Мая да плаче, заради това, че още не се е адаптирала. Ани първите няколко дни много плачеше щом я оставим в леглото. След това свикна и не й правеше впечатление, че е на друго място.
.