Майка ми има миома от около 10 години. В началото като я откриа една лекарка се засили да я оперира, но заведох майка ми при тогавашния ми гинеколог който каза само да я следим да не расте. Сега я водя при друга гинеколожка (онзи не работеше с касата) и тя е на същото мнение. Само я следи и чакат да спре на майка ми цикъла защото от него миомата се храни. Мисля че тя по едно време пи билки някакви, но не съм сигурна.
- Публикувана: 22 ноем. 2007, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2007, 10:20 ч.
Откриха ми МИОМА!
... Йодът изсушава раковите клетки ...
Миомата не е рак!
Иначе аз не се връзвам на градски легенди, още повече, че майка ми е опитвала всички възможни глупости за нетрадиционно лечение и ефектът беше 0, вероятността да си навредите е по-голяма, а със сигурност няма да помогне
... След приемането на лекарства намаля за този период и сега е 24 мм на 24 мм. ...
Какви лекарства си пила? На мен лекарите ми казват, че няма такива за миома
И на мен ми откриха миомен възел докато бях бременна с първото си дете в 6-ти месец.
Създаде ми големи проблеми, възпали се, лежах 2 пъти в болница на АБ.
Мислех, че ще ми попречи при една втора евентуална бременност, но не, забременях дори непланувано.
Сега съм вече почти в 9-ти месец, този път не ме е боляла, не ми е създавала грижи, слава богу.
В момента е около 5см, толкова беше и при предишната бременност, като родих спадна до около 2см.
За сега док и дума не е обелвал за махане, въпреки че не един път съм го питала дали се налага.
Може би като родя ще пробвам с "Мирена".
Създаде ми големи проблеми, възпали се, лежах 2 пъти в болница на АБ.
Мислех, че ще ми попречи при една втора евентуална бременност, но не, забременях дори непланувано.
Сега съм вече почти в 9-ти месец, този път не ме е боляла, не ми е създавала грижи, слава богу.
В момента е около 5см, толкова беше и при предишната бременност, като родих спадна до около 2см.
За сега док и дума не е обелвал за махане, въпреки че не един път съм го питала дали се налага.
Може би като родя ще пробвам с "Мирена".
В момента няма значение дали става въпрос за ракови клетки или не! Важното е жената да се излекува без хирургическа намеса и дори без хапчета, защото те оправят едно, но развалят друго!На мен нетрадиционната медицина ми помогна и нямах проблеми и със забременяването, защо да не помогне и на други?
В момента няма значение дали става въпрос за ракови клетки или не! Важното е жената да се излекува без хирургическа намеса и дори без хапчета, защото те оправят едно, но развалят друго!На мен нетрадиционната медицина ми помогна и нямах проблеми и със забременяването, защо да не помогне и на други?
Не става въпрос за ядене на орехи на гладно например, за да твърдиш "без хапчета". Защото на рана орехи не съм чувала да се слага...
До колкото си спомням, йодът влияе на щитовидната жлеза. Ти може да си имала нарушение на нейната функция, което не задължително за авторката на темата.
Моят съвет към авторката е - ако става въпрос за хистероскопия - направи я. Както писах "миомни възли" е това, което се вижда на ехограф. Добре е да се знае от какво е - хистологията след хистероскопията ще даде отговор точно на този въпрос.
... дори без хапчета, защото те оправят едно, но развалят друго! ...
Няма хапчета за лечение на миома, лечението е само оперативно.
Захар с йод може да помогне на човек, който си мисли, че има проблем, на реалните не става ...
... Иначе аз не се връзвам на градски легенди, още повече, че майка ми е опитвала всички възможни глупости за нетрадиционно лечение и ефектът беше 0, вероятността да си навредите е по-голяма, а със сигурност няма да помогне
апсолютно е така.
Трябва ви доверен д-р, който да ви следи и ако миомата създава проблеми (както на майка ми), едва лие нужно да се чака климакс, който евентуално би довел до смаляването й.
Та мили девойки - не се подавайте на грозни провокации, от тип билки, йод и мнооооооооооого книги. Едва ли ще ви помогнат.
Не бързай да се шашкаш. Аз също имам такова нещо от 6-7 години /от 2001г майче/. Отидох в София в "Майчин дом" и професора дето ме прегледа ми насрочи дата за операция и ми даде бележки за изследвания. Ревах 2 дена и на третия се обадих на една много близка моя детска лекарка, за да ми каже какво мисли по този ми проблем. Тя разбира се ме успокои с разумното обяснение, че всичко това е редно да се проследи и да се наблюдава дали расте и с какви темпове се променя и чак тогава се преценява дали да се оперира. Така и направих. Моята миома не се променяше и аз дори през 2004 родих третото си дете. Продължавам да си я следа - 2 пъти годишно ходя на гинеколог. Не създава проблеми, но аз взимам и Logest. Така че моят съвет е да се успокоиш и да изчакаш във времето твоята миомка как ще се държи и тогава се преценява какво да се прави
Извинявай, но ти какво предпочиташ-да прерасне в злокачествено образовение ли?
На мен ако ми кажат, махам цялата матка-раждала не раждала, животът е на първо място.
На една моя приятелка, майка и претърпя операция с изрязвяне на матката-гледай положително на нещата, няма да имаш вече менструация, да купуваш превръзки и куп други усложнения...
Прави каквото ти казват лекарите и ако ти кажат, че тр. да ти отстранят всички детеродни органи, значи работата е много сериозна.
Успех!
На мен ако ми кажат, махам цялата матка-раждала не раждала, животът е на първо място.
На една моя приятелка, майка и претърпя операция с изрязвяне на матката-гледай положително на нещата, няма да имаш вече менструация, да купуваш превръзки и куп други усложнения...
Прави каквото ти казват лекарите и ако ти кажат, че тр. да ти отстранят всички детеродни органи, значи работата е много сериозна.
Успех!
Има някакъв процент и злокачествени образувания (май беше около 2 или 10%). Затова е хистероскопията и хистологията после.
На мен "миомни възли" се оказа полип, който не можаха да махнат целия с абразио. Пих хормони, но полипа остана. Наред с полипа ми откриха хиперплазия на матката (резултата от хистологията), който също не се повлия от хормони. За мое щастие засега всичко е без клетъчни изменения, но редовно съм на гинеколог да "следи" хиперплазията и полипа ми, "да не тръгне да се изражда".
От това, което съм чела в интърнет, при обикновена (без клетъчни изменения) хиперплазия, която не се повлиява от прием на хормони се прави ежегодно биопсия за да бъде хванато на време евентуално клетъчно изменение. Това може и никога да не настъпи, както предполагам аз, но за "сигурност" ще се съглася на повторна биопсия като мине една година от предишната хистология.
Занимах ви малко повече с моя проблем, но исках да ви покажа, че всяка жена е различна, болестите в гинекологията са много за да бъдем съфорумките запознати достатъчно добре с тях. Нека жената ако има доверие в гинеколога си да направи това, което той и е казал, ако пък не - да ходи при друг. Но честата смяна на гинеколог е грешка, тъй като всеки ще започва наново "проследяване" на пациентката.
Важно е наистина жената да не се притеснява ИЗЛИШНО, поне докато не станат готови някакви резултати, които да бъдат тълкувани от гинеколог. При мен хиперплазията беше открита съвсем случайно, причината за абразиото беше спиране на кръвоизлив. Просто гинеколожката беше достатъчно далновидна и разумна да прецени, че след като се сваля материал от мен няма да е излишно да поиска микроскопско изследване. Просто така, за всеки случай. С други думи - биопсия. Думата звучи стряскащо, на практика е полезно, защото дава информация не конкретно за наличието или не на рак, а изобщо какви клетки има там и какво е състоянието на тъканите.
На мен "миомни възли" се оказа полип, който не можаха да махнат целия с абразио. Пих хормони, но полипа остана. Наред с полипа ми откриха хиперплазия на матката (резултата от хистологията), който също не се повлия от хормони. За мое щастие засега всичко е без клетъчни изменения, но редовно съм на гинеколог да "следи" хиперплазията и полипа ми, "да не тръгне да се изражда".
От това, което съм чела в интърнет, при обикновена (без клетъчни изменения) хиперплазия, която не се повлиява от прием на хормони се прави ежегодно биопсия за да бъде хванато на време евентуално клетъчно изменение. Това може и никога да не настъпи, както предполагам аз, но за "сигурност" ще се съглася на повторна биопсия като мине една година от предишната хистология.
Занимах ви малко повече с моя проблем, но исках да ви покажа, че всяка жена е различна, болестите в гинекологията са много за да бъдем съфорумките запознати достатъчно добре с тях. Нека жената ако има доверие в гинеколога си да направи това, което той и е казал, ако пък не - да ходи при друг. Но честата смяна на гинеколог е грешка, тъй като всеки ще започва наново "проследяване" на пациентката.
Важно е наистина жената да не се притеснява ИЗЛИШНО, поне докато не станат готови някакви резултати, които да бъдат тълкувани от гинеколог. При мен хиперплазията беше открита съвсем случайно, причината за абразиото беше спиране на кръвоизлив. Просто гинеколожката беше достатъчно далновидна и разумна да прецени, че след като се сваля материал от мен няма да е излишно да поиска микроскопско изследване. Просто така, за всеки случай. С други думи - биопсия. Думата звучи стряскащо, на практика е полезно, защото дава информация не конкретно за наличието или не на рак, а изобщо какви клетки има там и какво е състоянието на тъканите.