Айде не ме отчайвате и мен!Наш батко Дени така тормози и се налага над малкия Алекс!И аз сьм вече 
- Публикувана: 25 ноем. 2007, 11:09 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2007, 11:35 ч.
"Войната на таралежите" , или - "Неам нерви вече...."
..moже и да е нормално,но за мен е неприемливо; у дома подобни случки не са рядкост,но се старая да не ги подминавам,има техники,трикове и пр описани по книгите които с нашите деца засега , в повечето моменти, работят..уважение към света се възпитава,най-лесно е да се тестват лимити в домашни условия,но и най-безболезнено се коригират пак там..
Е, и аз като Знаток се успокоявам като виждам, че поне се обичат и когато едната я няма - другата я търси и не й е конфортно - що за мазохизъм ...не знам
Надявам се, че с времето ще се оправят нещата.
За мен най - правилният подход е да ме чувстват равна, но да знаят, че въпреки всичко аз съм шефа. Тоест - да сме приятелки, да си споделяме всичко, но да знаят, че когато кажа, че трябва да се свърши нещо - то трябва да се свърши и толкова. Няма цър-мър. Е, не винаги се получава, но - има време....
В къщи е същото. Моите са 9 и на 10 год.Днес започнаха от сутринта. Едната обидила другата,тя пък и отвърнала и се започна. На обяд едната бутнала другата със стола, тя пък е оскубала и се започна отново. Преди малко се караха за едно списание, а в момента се смеят заедно и си играят. След като си легнем с баща им се започва най-големия купон. Стават, отварят вратата по сто пъти, говорят, смеят се, карат се и така всеки ден.
мами, аз нямам 2 , но вие казвате разговори - като попитате каките/батковците "защо" го правят това и се държат така към по-малкто, какви отговори получавате?
не смея да давам съвети, но ако се тръгне оттам, дали няма да има някакъв траен ефект?
не смея да давам съвети, но ако се тръгне оттам, дали няма да има някакъв траен ефект?
" Обичаш ли я?" - "Да." - " И защо тогава я тормозиш?" - " Не знам."
или--''ама тя първа започна'' 
,а тя в това време рисува примерно
или други подобни безмислени отговори на този въпрос
всъщност,като се сетя имаше един нормално искрен отговор --защо така се държи с нея и я дразни---
отговора беше---еми скучно ми е ,няма какво да правя или
понякога казва--пошегувах се с нея
абе--пуберски изпълнения отвсякъде
,а тя в това време рисува примерноили други подобни безмислени отговори на този въпрос
всъщност,като се сетя имаше един нормално искрен отговор --защо така се държи с нея и я дразни---
отговора беше---еми скучно ми е ,няма какво да правя или
понякога казва--пошегувах се с нея
абе--пуберски изпълнения отвсякъде
Моите са на 7 и на 4.
Както казва и Знаток, опитвам се да не вземам страна в споровете им. Внимавам да не се намесвам грубо, освен, ако не е свързано с физическата сигурност на малката.
Колкото до "грозните" рисунки... Аз пазя всички рисунки на голямата от детската градина и част от домашните. Показах и какво е творила, когато е била на 4. Поне обективно призна, че сестра и в момента рисува по-добре. Но с това причините за спор просто станаха с една по-малко. По принцип нямат свършване
Както казва и Знаток, опитвам се да не вземам страна в споровете им. Внимавам да не се намесвам грубо, освен, ако не е свързано с физическата сигурност на малката.
Колкото до "грозните" рисунки... Аз пазя всички рисунки на голямата от детската градина и част от домашните. Показах и какво е творила, когато е била на 4. Поне обективно призна, че сестра и в момента рисува по-добре. Но с това причините за спор просто станаха с една по-малко. По принцип нямат свършване
Моите са на 7г и на 4г.
Рядко стигат до бой, но често имаме спорове придружени с рев.
Каката обикновено е сведуща по всички въпроси, тя може и разбира всичко най-добре. Все иска да му показва или да прави нещата както тя иска, а логично той иска сам да си направи нещата.
Пример сменяме чаршафи, впрегнала съм ги да ми помагат. Дала съм на всеки калъфка да си смени. Тя си сменя нейната и идва при брат си - Не така, дай да ти покажа- той не дава, тя упорита тегли. Рев.
Тя пише по скайпа на баба си и той иска да напише нещо, ама като напише разни буквички и започва да му обяснява, че е грозно, че не е правилно и т.н. Рев.
Обикновено се намесвам, когато крясъците загрубеят - като се опитвам да въдворя ред - всеки да направи нещо за да е удовлетворен от ситуацията.
Рядко стигат до бой, но често имаме спорове придружени с рев.
Каката обикновено е сведуща по всички въпроси, тя може и разбира всичко най-добре. Все иска да му показва или да прави нещата както тя иска, а логично той иска сам да си направи нещата.
Пример сменяме чаршафи, впрегнала съм ги да ми помагат. Дала съм на всеки калъфка да си смени. Тя си сменя нейната и идва при брат си - Не така, дай да ти покажа- той не дава, тя упорита тегли. Рев.
Тя пише по скайпа на баба си и той иска да напише нещо, ама като напише разни буквички и започва да му обяснява, че е грозно, че не е правилно и т.н. Рев.
Обикновено се намесвам, когато крясъците загрубеят - като се опитвам да въдворя ред - всеки да направи нещо за да е удовлетворен от ситуацията.
Моите момчета са на 7 и на 2 години. Купонът е пълен! 
...
В последно време започнах да прилагам следната техника: намирам и на двамата някакво занимание, което е интересно за единия, а за другия-не, а на другия-обратно-нещо интересно само за него. Техниката проработва, защото разликата във възрастта е голяма и могат да се измислят такива неща...Настава мир за цееееееееели 30 минути, да кажем...
Говоря, разбира се, май всички го правим. Гледам да не съм фалшива, но ако ги видя да се заиграят заедно, защото и това става(тогава са много сладки), така подчертавам хубавите страни на това, че чак на себе си ставам досадна...Това са най-дългите часове на "мир и любов".
Гледам да не ги оставям без надзор, което ще рече, че в повечето случаи съм наясно "кой прав, кой крив", но така или иначе, не се меся в споровете, не вземам страна, само усмирявам и двамата еднакво, ако видя, че нещата отиват към бой. Засега бой не е имало, но караници-дал Бог
Имам и друго правило- никога не насилвам баткото да се съобразява с това,че малчо е почти бебе. Ако малкият иска негова играчка, която е чуплива ( за по-голямо дете), позволила съм на баткото да не я дава, дори малкия да се разреве яко(, което той и прави, както може да се досети човек). Обяснявам на баткото какво разбира и какво не едно дете на 2 и едно дете на 7,разликите и пр. , но само когато е спокоен и настроен за такива разговори или сам попита. Давам му пример с това как аз се държа с малкия, казвам, че и с него е било така, като е бил малък, не правя драми от това, че е влязъл да се оплаче,че се е ударил (например), а аз приспивам малкия и той ми е попречил-не е болка за умиране, нали така и т.н.
Всъщност, най-много старания полагам да предотвратявам (още преди малкия да се роди започнах да вземам мерки) причините за ревността, както и последващите поводи. Засега нещата са съвсем в рамките на търпимото и дори гледам, че стават все по-близки и все по-добре играят заедно и се разбират...Но няма рецепти-зависи си от децата, от характера им(баткото,например, е изключително чувствително, мило и слънчево дете, което си е жив късмет, защото той е по-голямото дете, а ако беше обратното-не знам какво щях да правя, защото малкият е "огън и жупел"). Зависи и от търпението и спокойствието на родителите, от това да имаш време да отделиш на всяко дете, съвсем индивидуално внимание, да имат с какво интересно да се занимават, да ги караш да се чувстват специални, сами по себе си, което ще рече, да намираш преко сили време за това...и пр. аз се опитвам така да правя и за сега нещата ми се получават...да видим-променят се и децата, и родителите, и външните обстоятелства...
...В последно време започнах да прилагам следната техника: намирам и на двамата някакво занимание, което е интересно за единия, а за другия-не, а на другия-обратно-нещо интересно само за него. Техниката проработва, защото разликата във възрастта е голяма и могат да се измислят такива неща...Настава мир за цееееееееели 30 минути, да кажем
...Говоря, разбира се, май всички го правим. Гледам да не съм фалшива, но ако ги видя да се заиграят заедно, защото и това става(тогава са много сладки), така подчертавам хубавите страни на това, че чак на себе си ставам досадна...Това са най-дългите часове на "мир и любов".
Гледам да не ги оставям без надзор, което ще рече, че в повечето случаи съм наясно "кой прав, кой крив", но така или иначе, не се меся в споровете, не вземам страна, само усмирявам и двамата еднакво, ако видя, че нещата отиват към бой. Засега бой не е имало, но караници-дал Бог
Имам и друго правило- никога не насилвам баткото да се съобразява с това,че малчо е почти бебе. Ако малкият иска негова играчка, която е чуплива ( за по-голямо дете), позволила съм на баткото да не я дава, дори малкия да се разреве яко(, което той и прави, както може да се досети човек
). Обяснявам на баткото какво разбира и какво не едно дете на 2 и едно дете на 7,разликите и пр. , но само когато е спокоен и настроен за такива разговори или сам попита. Давам му пример с това как аз се държа с малкия, казвам, че и с него е било така, като е бил малък, не правя драми от това, че е влязъл да се оплаче,че се е ударил (например), а аз приспивам малкия и той ми е попречил-не е болка за умиране, нали така и т.н. Всъщност, най-много старания полагам да предотвратявам (още преди малкия да се роди започнах да вземам мерки) причините за ревността, както и последващите поводи. Засега нещата са съвсем в рамките на търпимото и дори гледам, че стават все по-близки и все по-добре играят заедно и се разбират...Но няма рецепти-зависи си от децата, от характера им(баткото,например, е изключително чувствително, мило и слънчево дете, което си е жив късмет, защото той е по-голямото дете, а ако беше обратното-не знам какво щях да правя, защото малкият е "огън и жупел"). Зависи и от търпението и спокойствието на родителите, от това да имаш време да отделиш на всяко дете, съвсем индивидуално внимание, да имат с какво интересно да се занимават, да ги караш да се чувстват специални, сами по себе си, което ще рече, да намираш преко сили време за това...и пр. аз се опитвам така да правя и за сега нещата ми се получават...да видим-променят се и децата, и родителите, и външните обстоятелства...
Кrisal, много красиво си описала всичко и съм готова да застана зад всяка твоя дума. Истинска късметлийка си, че поне едното ти детенце не е огън и жупел 
Аз , за съжаление, не мога да се похваля с нещо такова - и двете са такива. То и зодийките им са подходящи - лъв и близнак . Докато бяха по - малки доста по-честичко бях свидетел на милите картинки , които описваш. Сега също се заиграват, но за кратко и не знам докога ще е така. 
Аз , за съжаление, не мога да се похваля с нещо такова - и двете са такива. То и зодийките им са подходящи - лъв и близнак . Докато бяха по - малки доста по-честичко бях свидетел на милите картинки , които описваш. Сега също се заиграват, но за кратко и не знам докога ще е така. 
И на друго място съм казвала, че най-важното за една майка е чувството за хумор.
Жалко, че покрай непрекъснатите грижи, проблеми и недоспиване го губим.
Мога да споделя моя опит с две девойки, които са още малки и предполагам трудностите тепърва предстоят.
Най-важното е да не им е скучно, да не са гладни или уморени.
1. Всяка си има собствен кът, и на другата й е забранено да стъпва там, освен ако не е поканена.
Така им осигурявам нужното спокойствие и сигурност за собствените предмети.
2. Винаги, когато се скарат и разреват за играчка, този който отстъпи получава по-хубава или подарък.
Вместо подарък мога да позволя да правят нещо, което им е любимо, но забранено, като например да си играят с водата в банята.
3. Да съм арбитър в споровете им е една от най-големите ми грешки. Скарат ли се, моят отговор е, че са достатъчно големи за да се разберат сами.
4. Ако положението стане много нагорещено, то биват наказани, всяка в различна стая докато се успокоят.
Много добра работа върши възлагането на домакинска работа, като почистване, подреждане и т.н.
По принцип уча голямата да бъде по-търпелива с малката,
а пък малката да проявява повече уважение към каката и така.
Жалко, че покрай непрекъснатите грижи, проблеми и недоспиване го губим.
Мога да споделя моя опит с две девойки, които са още малки и предполагам трудностите тепърва предстоят.
Най-важното е да не им е скучно, да не са гладни или уморени.
1. Всяка си има собствен кът, и на другата й е забранено да стъпва там, освен ако не е поканена.
Така им осигурявам нужното спокойствие и сигурност за собствените предмети.
2. Винаги, когато се скарат и разреват за играчка, този който отстъпи получава по-хубава или подарък.
Вместо подарък мога да позволя да правят нещо, което им е любимо, но забранено, като например да си играят с водата в банята.
3. Да съм арбитър в споровете им е една от най-големите ми грешки. Скарат ли се, моят отговор е, че са достатъчно големи за да се разберат сами.
4. Ако положението стане много нагорещено, то биват наказани, всяка в различна стая докато се успокоят.
Много добра работа върши възлагането на домакинска работа, като почистване, подреждане и т.н.
По принцип уча голямата да бъде по-търпелива с малката,
а пък малката да проявява повече уважение към каката и така.
Кrisal, много красиво си описала всичко и съм готова да застана зад всяка твоя дума. Истинска късметлийка си, че поне едното ти детенце не е огън и жупел Аз , за съжаление, не мога да се похваля с нещо такова - и двете са такива. То и зодийките им са подходящи - лъв и близнак . Докато бяха по - малки доста по-честичко бях свидетел на милите картинки , които описваш. Сега също се заиграват, но за кратко и не знам докога ще е така.
Аз , за съжаление, не мога да се похваля с нещо такова - и двете са такива. То и зодийките им са подходящи - лъв и близнак . Докато бяха по - малки доста по-честичко бях свидетел на милите картинки , които описваш. Сега също се заиграват, но за кратко и не знам докога ще е така. 
Че е въпрос на възраст, на още далечния (или не???) пубертет, че още имам по-висок праг на търпимост(пак поради това,че са по-малки моите дечурлига) и т.н.
Пак обаче си мисля, че някакви много интересни занимания ще предотвратяват големите кризи, че ще продължавам да се грижа да не се чувстват пренебрегнати (най-вече единия, заради другия), но то няма как човек всичко да предотврати-знам това!
. Ще дерзая, какво ми остава...Но и ще чета и тук, и където намеря друго място(книга), защото нещата никак не са лесни. Все едно, не ми се иска да оставям само на времето да ги "оправи", защото му нямам много вяра...
Аз имам по-малка сестра. Знам, т.е. помня много добре как са с държали родителите ми с нас, опитвам се да правя същото, защото при нас имаше успех (винаги сме били най-добри приятелки-още от деца, а сме чепати и двете, даже ни се чудят как изобщо "мелим брашно" заедно
).Правилата също са важни. У нас има такива(не са много), но се спазват неотклонно и безкомпромисно и са еднакви и за двамата(ужасно трудно е понякога, но държа). Наказанията , колкото и символични да са, също се спазват, както и забраните. Ако е по друг начин-просто ще полудея, защото ги гледам повечето време сама(съпругът ми често пътува). Във всичкото останало време сме приятели и говорим за всичко, без изключение. При кризи-правим семейни съвети-досега почти винаги с успех (въпреки,че малчо не е още пълноценен участник
, все пак участва ).Това са все неща, които съм видяла в моето семейство.Така или иначе, не казвам, че при моите деца тактиката ми (отношението ми към тях и с тях) ще работи и занапред и ще се получи както с мен и сестра ми (въпреки, че се надявам, много ясно
)-гаранции няма, пак казвам. Но, все пак, имам чувството,че има какво да се направи за разбирателството и срещу ревността( все напълно нормални неща, валидни за всички).
Нищо ново под слънцето - аз имам две девойки - на 6 г. и на 2 и половина. При нас пък малката е много агресивна, налита да бие и скубе кака си ако не стане нейното, а каката е много мека и отсъпчива и освен да плаче, не се сеща да натика дребната в ъгъла и да и покаже кой е по-голям. С ръка на сърцето казвам, че след прекарания у дома мъглив уикенд, днес дойдох на работа, за да си почина от тях.
Успокоихте ме.
Сега се чувствам по-добре. Все си мислех, че аз не съм намерила правилния подход и се побърквах да търся начин как да ги накарам да проявяват търпимост един към друг. Надявах се, че разликата в годините им (6) е достатъчна големия да не дразни малката, ама явно си е валидно дори при 10 и повече години разлика.
Питам го "Защо", той ми отговаря "не знам"...
При конфликт обикновено разпитвам подробно, наказвам солидарно. Това обаче само прави обясненията по-прости и евентуално достоверни, но няма отношение към възникването и справянето с конфликта. Все си се карат, големия дразни малката, предизвиква я, а тя пък не остава длъжна и го удря, той пък не може да не отвърне и т.н... известно ви е.
Но когато баткото иска да ми се подмазва така се заиграва с малката, че забравям че имам деца... А когато някой от двама се провини и аз го пляскам по дупето, другия цупи устни и се чувства солидарен към провинилия се.
Чувството за хумор, по-скоро полудяване...
Сега се чувствам по-добре. Все си мислех, че аз не съм намерила правилния подход и се побърквах да търся начин как да ги накарам да проявяват търпимост един към друг. Надявах се, че разликата в годините им (6) е достатъчна големия да не дразни малката, ама явно си е валидно дори при 10 и повече години разлика.
Питам го "Защо", той ми отговаря "не знам"...
При конфликт обикновено разпитвам подробно, наказвам солидарно. Това обаче само прави обясненията по-прости и евентуално достоверни, но няма отношение към възникването и справянето с конфликта. Все си се карат, големия дразни малката, предизвиква я, а тя пък не остава длъжна и го удря, той пък не може да не отвърне и т.н... известно ви е.
Но когато баткото иска да ми се подмазва така се заиграва с малката, че забравям че имам деца... А когато някой от двама се провини и аз го пляскам по дупето, другия цупи устни и се чувства солидарен към провинилия се.
Чувството за хумор, по-скоро полудяване...