Бихте ли се установили в чужбина със семейството си ?

  да и дано по-скоро да стане това - Нова Зеландия е нашата цел

С всичко друго може и да се съглася, но това удебеленото изобщо не е вярно! Мога да те запозная с поне няколко студента тук, които са си работили по време на следването И имат отлични дипломи. Има и много посредствени разбира се, но има и много, които съчетават перфектно работата и ученето. Особено при нас информатиците, работата по специалността помага много на образованието. Дори и дипломата ти да е абсолютно отлична, нямаш ли опит ще те гледат малко подозрително. Наскоро станах свидетел как един шеф доста се чуди дали да вземе на работа момче с отлични оценки, но неработило и един ден. И ставаше дума за работа за студент. Представям си тогава как биха гледали на абсолвенти без опит...

Joel, не се безпокой, Chanel ме забавлява, бери си шишарките и катериците и да не ти пука. Мисля, че тя просто се гъбарка и се опитва да провокира хората, защото й е скучно иначе. Или причината на Дидка_81 важи и за нея Едва ли някоя разумна жена е толкова нетолерантна към чуждото мнение и влага толкова много усилия да създава раздори и да претендира, че хората били злобни, вместо тя самата да си гледа кефа. Щастливите хора оставят и другите да са щастливи!  На нещастните им е трудно да повярват, че някой друг може да е щастлив. Това е всичко, което искам да отговоря на госпожата. Нито нея я интересува моят живот, нито мен ме засяга нейната личност, затова не виждам смисъл от по-нататъшна дискусия по въпроса кой какъв е.

Да се върнем на темата, моля. Разкажете повече за плюсовете и минусите от ваша гледна точка.

Ами може да са нищо, но достатъчни , за да разбера, че не бих могла да  остана. Върнах се...премислих, дадох си втор шанс...пак заминах след няколко месеца..и се върнах, азбрала, че не искам да съм на друго място освен тук. Винаги съм се чувствала добре тук, но понеже оби1ам приключенията, промеите..бях готова да  опитам.
Сега съм наясно .

Мис Лутър, тези студенти са работили и не са получавали и 1 цент от родителите си в Бг, така ли? Ако е така и абсолютно сами са се издържали мога да кажа че са гениални.

Не от всеки става емигрант. Според мен трябва да си авантюрист до някаква степен, за да можеш да успее човек да виреее на друго място.
 
Подкрепям мнението на Лени за отношението ни към емигранството. Мисля, че е в психиката на българина.
Преди доста година като тръгнах да студентсвам в София, баба ми една година не спа, че съм отишла далече, а не съм близо до тях
Никой никъде по света не приема отиването в друга държава като бягство. За тях е начин за реализация, начин да се запознаят с нова култура ако щете.

Biskara може да работиш и да си добър студент.  Сестра ми г прави то 2 години и получава стипендия по успех. После системата на образование е невероятна (за САЩ говоря).  Сам си избираш предметите, преподаватели и времето, в което искаш да ги взимаш за семестър.  Това ти дава свобода и също да организираш времето си добре, за да ти стига за учене, работа и забавления.

Мис Лутър, мерси
просто мразя да ме слагат в рамки само защото някой нещо си не е на кеф и хоп - мрази ни всички наред

+ и - е трудно да се дадат
различни са за всяка държава
малко по-общо според мен:  напр:

+ по-добро образование за децата
+ даже да си останеш необразован пак имаш шанси гладен няма да останеш, срамна работа няма
+++ разширен светоглед, свободен от рамки и предрасъдъци
++++ децата стават много рано самостоятелни, ролята на родителите и училището е много силна, отговорни са, много отворени

- трудности с привикването в началото - ако го позволиш
-- още по-големи трудности с привикването, особено ако сам се изолираш
--- трудности с езика - ако го позволиш

за пари не пиша
ясно е, че се работи, за да ги имаш, не ги берем по поляните
тук даже е по-леко за нас от БГ
повече се спазва законодателството (изключвам последния ми БГ-белгийски работодател)

стандарта, дето толкова някои съскат - какъвто си го направиш и както го разбираш
за мен е напр да имам яхта (скоро, първо курсче малко по ориентиране) и да нямам ТВ (защото не искам)
за други е джип и пушка за лосове
нямам кола - не ми трябва за момента, колкото и на някои да им е чудно
но потрябва ли, отивам и купувам

природа - от теб зависи дали ще ти хареса
ако си черноглед, и Швейцария, за която всички мечтаят няма да ти хареса

иначе да не изпадаме в излишни подробности как всички ти спират на кръстовище и т.н.
тези неща са ясни

та нещата не са черни или бели
между тези 2 цвята има още 65млн
срещу посочените от мен причини всеки може да ги обърне както му падне - относително е

а и ако някой да ти пили как си н-то качество човек, като не си в БГ, и ти стига ако си с по-слаба психика, да те срине за дълго
точно за това винаги опонирам на облачната, за да не сго.нява нещата при такива хора
кефи я е точно това
и е достатъчно ...а да не се усети, че няма да промени мнението на хората, а само може да вкофти нечии ден за дълго

и един съвет - думата "емигрант" я забравете
никой вече не се чувства така, а по-скоро гражданин на света

сетих се нещо пак
относно началото

всеки път е по-лесно
при второто ни заминаване стрес нямаше
знаехме какво ни чака
само трябваше да открием в каква форма е
но все пак беше от една скандинавска д-ва в друга
ако беше по-сериозна промяна, не знам
но поне си вече с друг акъл, сравнено с първия път

Да, доколкото знам са се издържали напълно сами, като не броим разни подаръци от родителите като сноуборд за едното момче например. И на нас с мистър Лутър не са ни помагали, а имаме много добри оценки и се надяваме на крайните ни изпити да са отлични дори. Та говоря и от собствен опит, но не смятам, че сме гениални. Просто през първите една-две години се работи повече, но неквалифицирана работа. След това се научаваш да цениш труда си и да се продадеш на съответното място за двойно повече пари. И ти остава повече време за учене. А и от практиката научаваш доста 

Но с теб специално, Бискара, тия неща можем да ги обсъдим и на кафе  Ти също си студентка, така ли? Пиши ми, ако имаш нужда от по-хубава работа, евентуално мога да ти помогна с насоки или дори конкретно предложение.
 

Може да го обсъдим на кафе, да.
Вече не съм студентка, миналата година завърших. Наблюденията са ми  от последните 3 години, затова ги споделих.

Съвсем не е нужно човек да се мъчи някъде с години, за да разбере може ли или не може да живее там. Аз самата съм тук от около 3г. с прекъсвания и не мога да свикна. И почти от самото начало ми стана ясно, че моят живот не е тук точно поради причините, които е изброила монда по-нагоре.
На една аерогара се запознах с един българин, който живее тук вече 8г. и той ми обясняваше: Само първите 3-4 години са страшни, после става по-лесно. Е, благодаря, ама аз нямам 3-4 години за губене и за гърчене.

И докога ще се мъчиш тук? Аз първия път, когато излязох извън Б-я, се прибрах след 18 месеца, а ти 3 години.
Друг е въпроса, че след година се чувствах, че са ми рязнали крилете и пак тръгнах в странство.

Това  с най- добри чувства съм го написала, защото звучи тъжно да стоиш някъде където не ти харесва.

Някой писа по- горе, че всеки следващ път е по- лесно. Абсолютно

Аз първият път издържах шест месеца и нямаше кой да ме спре да си дойда вкъщи. Омъжена съм за американец и в този смисъл знам, че животът ми ще е свързан с тази страна. Не се мъчим, живеем доста добре и ми харесва тук. След няколко месеца си отиваме, за поне няколко години. Посвикнах, вярно е, но аз не се чувствам на мястото си тук, липсват ми страшно много неща, които оставих в България. Но съм срещала хора тук, които наистина се мъчат, във всякакъв смисъл. Това не го разбирам.

baumy, 
За мъченето имах в предвид, психически
Успех с всичко!
Сигурно знаеш, че има тема на "американските" мами/момичета в Родители в чужбина. Заповядай при нас!   

Най-лесно се имигрира като си млад, зелен, пълен с оптимизъм и глад за нови приключения, нямаш нищо против временния гърч (докато студентстваш, например) и с наумената си цел - да се реализираш професионално, примерно - имаш сили да да се мъчиш и постигаш. Веднъж като това стане, слава богу, нещата стават лесни и живота в чужбина наистина е по-уреден, подреден, удобен, и по много други начини по-добър. 

Като бях на 22 го направих и, слава богу, чувствам се на място в чужбина сега--впрочем, и на мен ми трябваха 2-3 години да постигна туй душевно спокойствие  . Но ако трябваше тепърва да се вдигам от България и да идвам тук... 30 годишна магарица със семейство, вече поизградена кариера... не мисля че бих могла да започна от нулата, или дори да правя компромиси в името на нов живот...   (Не че не ми се живее в Париж...)

Наистина мисля че в голяма степен е до възраст - хайде, дори не календарна, ами "душевна" -- който търси приключения и нови хоризонти, лесно се нагажда. Но веднъж като удариш годинките в които се чувстваш готов да се установиш на едно място... Ми че на мъжа ми работа в близък град му предлагат, ама не можем да се решим да си продадем апартамента тук и да се местим. Камо ли в друга държава...

А в интерес на истината, аз често се питам обратното: Ако ми предложеха подобаващо добре платена и подходяща за мен работа в България, бих ли се върнала? Голяма е дилемата, все си мисля че няма да ми стиска... (Малко тъпо, а?  )

Лени,дыщерята на румынката би могла да осыди работодателя си!Достатычно е да има свидетел,че е работила там.На експлоататора ще му се стыжни живота.Имам познати,които си получиха доста добри обезщетения.Това,че  те са  италианци,а момичето  е румынка няма никакво значение-все пак Италия е "бяла "дыржава и дискриминацията не се толерира.Просто много емигранти не знаят за тия закони и местните чорбаджии се вызползват.
Девойката задылжително трябва да го направи-не толкова за парите,които ще получи,а за по нататышното си самоуважение и живот в Италия!