Провалите в секса причина ли са за развод?

НА скромните 30.

Една от причините е ясна - води безкрайно нездравословен начин на живот. Яде огромни количества боклуци, има мнооого холестерол, излишни килограми, не се движи, ама никак. ПРеди години, в началото, не беше пак с кой знае какви блестящи физически данни, но определено правехме страхотен секс. Заради хубавия секс де факто направих избора да съм с него. Хубав секс + влюбване = абсолютно еднозначно решение. НЕ правехме повече от 3-4 пъти в седмицата, но качеството беше презадоволително. После се отпусна съвсем с нездравословностите и сега само симулира действия по изчистването им. Затиках го на кардиолог, назначи му диета, двигателен режим... Напълнихме хладилника с ленени масла, аронии, плодове, зеленчуци... Купи си анцунг, сак, маратонки... Но всичко приключи до тук. ТАка си замухлясваха нещата в хладилника, а сака го подритваме в коридора и така повече от месец... А секс от тогава - нц!
Говоренето до припадък е от повече от година... Всеки ден при всяка възможност говорим. Може и да е грешка, но аз до такава степен вече съм се отчаяла и толкова сериозно са ми засегнати всички сфери в живота от това, че не правя секс и не съм желана, че вече и за самоубийство започнах да миля. Така че говоренето е по-малкото зло. А и е отчаян зов за помощ.
Онзи ден го навих да отидем на психо терапевт, сексолог... Да , но като тръгнах да уреждам час и ме отряза... А от специалист мисля, че аз вече имам много по-сериозна нужда от него.
Иначе той винаги обръща разговорите по темата като че ли са на майтап. НЕ си личи да се е засилил много съвестно и сериозно да разреши проблема. На него си му е екстра така - единствената неприятност, която има с мен е това, че му пиля за секса. А на него не му се прави секс. Все повтаря, че му е минало времето за такива работи Нито пък си личи да го засягат лошо тези разговори. И друго - на няколко пъти наблегна на това, че хората правят много секс, когато са влюбени, в началото на връзката, но при дълга връзка, каквато според него е нашата, нещата улягали и хората вече не изпитвали толкова желание за секс И естествено изяснявахме и въпроса какви чувства има към мен - еми обичал ме, държал на мен, аз съм била спътника в живота му, но тръпката като в началото я нямало, а и нямало как да я има - не било нормално значи след толкова време да я има и при другите хора също било така... Пък аз се чудя що ли при мен тръпката още я има...
Но пък интересно - като се наглася изпипано по разни поводи, не му действа на желанието, но пък ми поставя ултиматум или да се преоблека с нещо по-скромно за пред хората, или никъде няма да се ходи...
Еротичното бельо го отблъсква.
Да не говорим, че като се роди наскоро детето и ми напращяха гърдите, ми излезна с мнението, че тези големи цици са му странни, все едно не съм аз и даже снощи нещо му бях налетяла и ми се оряха в ръката му гърдите, а той се дръпна с израза "Блякси, колко гадно", понеже били като пълни със силикони усещането от гърди с мляко било гадно...
Та започвам да се чудя дали само нездравословния му живот е причината или е някакво дебилно чешитство. Но определено варианта да не бъда желана, харесвана, да не правя секс, който винаги съм обожавала, ме съсипва. Моите престави бяха, че човек се жени, за да се скъса от секс, за да бъде желан, обсипван с внимание, любов и нежност цял живот. А не да се лута и да сменя гаджета като побъркан и да стои по известно време на сухо...
А що се отнася до любовниците: първо искам детето ми да е щастливо и да има доверие в семейството си - това с любовници далеч не се постига; второ - мъжът ми не ми е направил друго лошо, освен, че не ме желае; трето дори и да реша да си търся лчбовник - ами това не е лесно, защото дискретни хора, които са склонни да бъдат любовници почти няма, бързо ще заревнува и ще започне да прави мизерии, да предявява претенции; четвърто - вероятността любовникът ми да е семеен и да съсипем така и неговото семейство никак не е малка (внимавайте като давате съвети на някого да си хване любовник, че светът е малък, а и вие имате мъже. Даже се чудя как може човек с лека ръка да даде такъв съвет при това положение); освен това нямам никаква гаранция, че ще си намеря любовник, който да прави хубав секс - то ако хубавият секс се правеше от всеки, още преди да срещна мъжа ми щях вече да съм останала с някого от предишните ми гаджета... То по тези причини нямам и никаква гаранция, че бих срещнала при някакви други обстоятелства човек, който напълно да покрива сексуалните ми изисквания, наравно с останалите изисквания... И така се стига до задънената улица...

Споменатите съвети за намиране на дискретни мъже не са лесно приложими. Не на всеки му се случва, а да достигнем до там, че да си споделяме с колеги също е много трудно.

Много съм се чудила откровени ли са хора, които споделят че имат редовни контакти. Изглежда ми абсурдно в днешното напрегнато време.