до мамите, върнали се на работа преди навършване на 1год. на бебо

  • 1 196
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 455
Първия път се върнах на работа когато малкия направи година и месец и тръгна на ясла - признавам си чистосърдечно - нямах търпение да се върна на работа защото защото я обожавам. Това съвсем не означава, че не обожавам сина си - просто и за двама ни така беше по-добре. Дори за момент не е почувствал липса на обич или внимание.
Сега, живот и здраве, с второто хлапе съм решила да се върна на работа още след 2-3 месец. Стига само всичко да е наред и да се възстановя бързо. За бебето ще търся гледачка и се надявам да намеря стойностна жена. Угризения - да си призная, за момента нямам, но незная какво ще чувствам тогава. Струва ми се, че финансовата страна на нещата е от съществено значение за комфорта не само на бебето а и на цялото семейство - така че направих предварително избора си. Не мисля, че това мое решение ще ощети бебето по какъвто и да било начин. А и подкрепям мнението на карелия79 - по-добре със спокойна жена вместо с изнервена и ограничена откъм социални контакти майка. Когато съм спокойна и доволна от себе си ще съм много по-полезна на децатата си! Радвам се, че съпруга ми изцяло ме подкрепя във всичко и не съм усетила и намек дори за упрек - останалите не ме интересуват!

# 16
  • Мнения: 674
 Аз работя от 3 месеца(бебо беше на около 7 месеца), но работата ми засега за щастие, мога да я върша вкъщи, докато бебо спи. ooooh! Някои дни я оставям по цял ден на майка ми, по-рядко на свеки!

# 17
  • Мнения: 2 131
Здравейте,и аз се върнах след 9 месец на работа,чувствам се много добре,бебка също,вечер много се радваме една на друга.Аз също имах такива въпроси преди започването ми на работа,но после всичко си дойде на мястото.Чувствам се много добре,защото осъзнах,че ми е липсвал социалния контакт,че живота не се върти детето дали е акало,избило зъбче и така на 5 деца около мен.Стегнах се и свалих излишните кила от бремеността,ходя редовно на фризиор,маникюр,козметик и т.н.С две думи чувствам се много добре и в кожата си,със самучувствие!Дано съм ти помогнала поне малко и си си извадила извода,а за гледането на детето майка ми се е заела с тази задача,тя е пенсионерка.Желая здраве на всички!!!
Напълно подкрепям това! Моят син ще навърши девет месеца през януари и аз обмислям дали да не се върна на работа. Но това зависи от майка ми - ако тя не работи, ще може да го гледа. Аз лично не бих го поверила на друг човек, но това е въпрос на лична нагласа на всеки.
Това за социалните контакти и тяхната липса е много важно, поне на мен адски много ми липсват, защото работата ми е изключително динамична. Вярно е, разбира се, че всички мигове, свързани с децата ни, са изключително важни. За мен лично обаче е важно да контактувам с различни хора, да "дишам различен въздух", а вечер с удоволствие да си играя и да си гушкам детето. Това се отразява и на самочувствието, според мен. 

# 18
  • Мнения: 1 733
Когато се върнах на работа, Калоян беше на 10 месеца. Чувствах се ужасно, но вече свикнах. Така или иначе все някога ще дойде моментът да се върнеш на работа и ще ти е не по-малко гадно, дори ако детето ти е на 2 или 3 годинки. Така че по-добре мисли позитивно Simple Smile

# 19
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Лиуза беше на 5 месеца, когато се върнах на работа на пълен работен ден. От тогава я гледа майка ми.

Угризения съм имала, имам и ще имам!

Но това е положението!

# 20
  • Мнения: 226
В момента съм в същата ситуация - чудех се дали да пусна отделна тема или да споделя тук. До неделя трябва да взема решение дали да приема работа на ръководна позиция в общинската администрация. Основната причина за двоумение е детето! Бях планирала да го гледам поне до 1 годинка и 2-3 месеца и след това да го дам на ясла. Мога да го оставя на свекърва ми и да работя поне първите 2-3 месеца на половин ден. Не знам обаче доколко ще съм ефективна, а и дали самата работа ще позволи този половин ден или ще вляза с пълна сила във водовъртежа.
А и моментите с детето точно сега, когато прави много неща за първи път, никога няма да се върнат.
Направо ще ми се пръсне главата от мислене! #Cussing out

# 21
  • Мнения: 118
Аз се върнах на работа преди седмица, когато Дари беше на 10,5 месеца. В интерес на истината работата ми върви, но още не съм се справила с чувството за вине и все ми се струва, че й отделям малко време. И аз също смятам, че винаги ще имам угризения, но все пак работя пак за нея нали  Simple Smile

# 22
  • Мнения: 872
Marmara,в абсолютно същото положение съм като тебе.На 5-ти януари ми изтичат 315 -те дни,шефът ми ме помоли да се върна на работа,а още не съм си намерила детегледачка.Чудя се дали да се доверя на някоя жена от бюрото по труда,защото нямам познати,които да гледат детето.На мен ми се иска да се върна на работа,защото имам чувството,че направо затъпях да стоя в къщи и единствената ми мисъл да бъде какво ще яде детето,какво да сготвя за нас с баща й  и какви филми дават по телевизията. А й не ми се иска да намалява доходът ни като остана с мизерното майчинство

# 23
  • Мнения: 630
Върнах се на работа, когато Мия беше на 7 месеца. Много ми беше мъчно, защото това детенце го чаках дълго и исках да й се порадвам повече, но реалността беше различна. Простата сметка показваше, че нейната издръжка само за храна и памперси беше около 300лв. месечно, а майчинството 180 -аз родих преди промените в закона. Прецених, че е по-добре да се върна на работа, отколкото да правя компромис и да я храня с нещо от типа на ганчев и подобни. Слава Богу, майка ми се съгласи да я гледа и сега всички са щастливи. Мия е усмихнато и щастливо детенце, което изпраща мама на работа с усмивка и ме посреща още по-сияеща вечер. И най-главното според мен е, че майчинството не е за година или 2, а за цял живот! Аз вече нямам угризения. Щом детето е щастливо, за мен това е достатъчно и осмисля решението изцяло.

# 24
  • Мнения: 1 155
Аз започнах нова работа, когато дъщеря ми беше на 5 месеца. Немога да опиша с думи колко отвратително се чувствах. Болеше ме сърцето, че трябваше  да си оставя детенцето толкова малко...гледачка я гледа малко, защото свекърва ми се освободи и тя я пое. Сега нито за миг не съжалявам, че започнах, радвам се, че работя, имам социални контакти, срещам се с различни хора , а и оправих малко семейните финанси. Не се притеснявай, съвсем нормално е да ти е кофти за бебчо...всичко ще се подреди с времето, пък и нали ще започнеш на половин ден в началото? 

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 404
Аз се върнах, когато малкият беше на 9 месеца и половина. Угризения имах, имам ги и ще ги имам винаги. Чувствах се, и все още е така, лоша майка. Сигурна съм, че това не е така, но така се чувствам. Когато се връщам от работа и виждам майки с колички, в които возят деца на възрастта на моето дете, ми се плаче. Гледа го основно баща му, когато не е на работа, защото има възможност /работи на смени и естествено, е вечно недоспал и недоотпочинал/ и бабите, но те са на разположение най-много по веднъж седмично. Трудно е, защото детето има нужда от мама непрекъснато, а не само вечер. Аз лично се успокоявам, че поне вечер сме заедно. На ясли щях да го давам още на 10 месеца, но като решихме, че ще го задържми малко повече и тати ще го гледа, отложихме. Сега смятам най-късно на 1 г. и половина да го пускам, за да свиква по-лесно.
Успех, все пак не се връщаме на работа само заради себе си, а за да осигуряваме нормален живот и на децата си. Така че, усмихвай се повече и чакай вечерта, тогава забравяш всичко!

# 26
  • София
  • Мнения: 1 228
Върнах се първия път, когато Мартин беше на 11 месеца. До година и 2 месеца го гледа баба му (майка ми), после го дадох на ясла - най - голямата грешка в живота ми (произтекоха куп здравословни проблеми, заради които бях болнични 5 месеца, половината от които в болница).
С Ивайло имам намерение да се върна, когато изтекат платените 90% от осигуровките дни. Още не сме мислили дали пак майка ми или детегледачка да го поемат. На ясла няма да го давам, направо на градина  Wink
Когато и да се върнеш на работа, все ще се чувстваш зле... Помисли си обаче, че работата ти дава финансова стабилност и професионална удовлетовреност, пък дечко има нужда от щастлива, усмихната и пълна с любов мама преди всичко  Hug Да, ще пропускаш мигове с него, но ще изживяваш пълноценно вечерите и почивните дни  Heart Eyes Ще се справите  Heart Eyes

# 27
  • Пловдив
  • Мнения: 1 405
И с двете съм ползвала майчинство по 6-7 месеца. Но при нас въпроса с гледането не стои - с Анито се комбинирахме с таткото /тогава работех на 3 часа/, а сега с Ели - с майка ми.

Трудно е - всичко в началото е лудница и тичане .... но ще ти дам един съвет, за нещо което много ми помогна на мен отначалото - тефтер с ангажиментите ми за деня ... описани до най-малката подробност ... защото при навлизането в динамичната среда на работата и търчането у дома, между бебе и домакинстване - винаги се случва нещо да не е свършено ... И двете тръгнаха на ясли на 1г и 4 мес.

Общи условия

Активация на акаунт