Паметника 1300 години България.
- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:57 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2007, 18:59 ч.
Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...
аз съм от софия, но подобни чувства изпитвам само към бургас - като замирише на нефтозавод или като видя табелата. плача всеки път като си тръгвам, обикновено на лукойл-а на излизане към софия. за 30 години само веднъж ми се е случвало да мина през бургас, а да не остана. ей, скъсах се от рев до приморско. 
сега с детето мога да ходя по-рядко и ми е много мъчно
сега с детето мога да ходя по-рядко и ми е много мъчно 
Освен това голяма част от живота ми беше и е свързана с него. 
Така ми действа Царевец. За съжаление не живея в Търново, но имам голям сантимент към този град.
Тук така ми действа сградата, в която работя. От малка съм влюбена в нея и все още пристъпвам с респект по витите стълби. Дори не съм се надявала, че ще имам удоволствието да работя тук.
Тук така ми действа сградата, в която работя. От малка съм влюбена в нея и все още пристъпвам с респект по витите стълби. Дори не съм се надявала, че ще имам удоволствието да работя тук.
се виждат светлините на нощен Бургас- красота 
. 
Щом зърна светлините от самолета долу....и кацна на БГ земя......тогава съм си вкъщи и мисля няма да се промени това, нито пък искам да се промени.Няма свикване да съм далечко.
да, за мен е същото.
Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?
Точно така се чувствам и аз при прибиране от магистралата. Нещо гъделичка гърба и ми става много мило...
Така се почувствах и един път на Софийското летище - чак сухата трева ми хареса...
